РЕШЕНИЕ
№ 1797
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502163 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 39622/23.06.2020 г., депозирана от С. Г. Г. с ЕГН
.........., адрес: гр. В., кв. ”С. И.Р.” № .., вх. ., ет. ., ап. .., съдебен адрес: гр. В., ул. „П.к.“ № .,
чрез адв. Б.Б., срещу Решение от 1681/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17992 по описа
на РС-Варна за 2018г., ГО, 39 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от нея иск
срещу П. В. П. с ЕГН ........., с адрес: град В., ул. „Б.К." № .., А. И. Д. с ЕГН **********, с
адрес: град В., ж.к. "В." .., вх. ., ет. ., ап. .. и А. С. С., с ЕГН **********, с адрес: град В., ул.
"З." № .., за признаване за установено спрямо тримата ответници - прехвърлители и
приобретател, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, придобит по наследство,
а именно: 186.80/376 идеални част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор №
10135.51.213 цялото с пространство от 376 кв.м. при граници: имоти с идентификационни
номера № 10135.71.285, 10135.51.589, 10135.51.211, 10135.51.201 и 10135.51.555, с
административен адрес: гр. Варна ул. "Зограф" № 28, ведно с построената върху него
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , представляваща имот с идентификационен
номер № 10135.51.213.1 с площ от 65 кв.м., построена в предната част на имота, към
улицата и за осъждане на ответницата А. С. С., да й предаде владението върху описаните
имоти, на основание чл. 108 от ЗС, както и искането за отмяна на КНА за собственост №
96, том III, peг. № 5796 по н.д. № 417/2016 г, на Нотариус П.С. с № 335 на КН, с който са
признати за собственици по наследство и давност А. П.И., П. В. П. и А. И. Д. на 186/376
ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 376 кв.м. и идентификационен № 10135.51.213,
находящо се в град Варна, ул. „Зограф" № 28.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
намира за неправилно заключението на съда за липса на активната му процесуална
1
легитимация тъй като счита, че същата е била надлежно доказана от представените и
приложени по делото писмени доказателства, а именно Нотариален акт № 87, том V,
регистър 4389, дело № 1070/1947г., съгласно който прабаба е придобила дворно място,
находящо се в гр. Варна, кв. 807, парцел XVI, с площ от 372.80 кв. метра; Удостоверение за
наследници на Д.С.К., от което е видно кои са наследниците , като една от тях е именно
И.С.П. – баба на въззивницата-ищца по делото; Удостоверение за наследници на И.С.П., от
което е видно, че единствен жив неин наследник е С. Г. Г.; Удостоверение за наследници на
С.А.Г. – майка на въззивницата, от което е видно, че последен жив неин наследник е
последната; Удостоверение за наследници на вуйчото на С.Г., от което е видно, че тя е
единственият му наследник.
Въззивната страна намира за неправилен извода на съда, че И.С.П. се е разпоредила с
процесния имот в полза на В.И.И. на 08.12.1960г., тъй като видно от Нотариален акт № 79,
том VІ, дело № 1796/1960г., са прехвърлени само части от недвижимия имот, а именно стая,
кухня, сутеренна стая, барака и клозет, както и 190/372.80 идеални части от дворното място.
Сочи, че тези твърдения се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства на
свидетелката Ц.Й., съгласно които страните са преградили двора и са разделили ползването
му, като всеки е имал отделен и самостоятелен вход от към улицата, съответно с номера 28 и
28а. Сочи, че това се доказва и от Удостоверение от кметство Одесос и служебна бележка,
от които е видно, че адресът на В.И. е с № 28А. Намира, че въз основа на тези доказателства
първоинстанционният съд е следвало да приеме, че С.Г. е собственик на 182.80/372.80
идеални части от дворното място и еднофамилна жилищна сграда № 1, придобити по
наследство от майка ѝ и вуйчо ѝ.
С.Г. намира за напълно неправилен извода на съда, че процесната част от недвижимия имот
е придобита по давност от наследниците П.П.и А.Д., като сочи, че от всички събрани по
делото доказателства е видно, че наследодателката Д.Ч. фигурира като собственик на ½
идеална част от правото на собственост, а от всички удостоверения за наследници и актове
за смърт се е установило, че наследодателите са починали в процесния имот. Сочи, че от
представената по делото приходна квитанция от 23.11.2017г. е видно, че партидата на земя и
сграда се води на нейно име, а от удостоверение за данъчна оценка от 21.09.2004г. е видно,
че правото на собственост на земя и жилище е на собствениците Б.А.К. и С.А.Г.. Поддържа
твърдението си, че процесният имот е обитаван от семейството от 1960 година до 2010г.,
след което не е спорно, че тя не живее в имота, но е ходила често пъти там и е заплащала
дължимите данъци.
Въззивната страна твърди, че от събраните по делото гласни доказателства се е установило,
че няма как ответниците-въззиваеми да са придобили собствеността върху имота чрез
давностно владение, тъй като от показанията по безспорен начин се е установило кои лица
са живеели през годините в имота, за какво е бил ползван той, както и кой и кога го е
владял. По отношение на заключението на съда, че отказът от наследство е недействителен,
сочи, че същият е бил известен на наследниците на В.И., доколкото същият е посочен и в
нотариалния акт, с който му е прехвърлена част от имота, като съответно не е бил оспорен в
съответствие с предвидения в чл. 56, ал. 2 от ЗН ред.
В заключение твърди, че съдът не е спазил задълженията си, предвидени в чл. 12 и чл. 235
от ГПК, като не е съобразил всички събрани по делото доказателства, както и твърденията и
доводите на страните, а избирателно е обсъдил само някои от тях. Предвид това моли за
отмяна в цялост на постановеното решение и за постановяване на ново, с което да бъдат
уважение предявените искове, както и за присъждане на сторените в производството
разноски за двете инстанции.
2
В отговора си А.Д. намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна, поради което
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочи, че по делото не се е
установило соченото придобивно основание на ищцата, а именно наследяване по закон,
доколкото от писмените доказателства не се е доказала идентичност на първия наследодател
с лицето, което според Нотариален акт № 87, том V, регистър 4389, дело № 1070/1947г. е
придобило процесния недвижим имот. Твърди, че от удостоверенията за наследници не се е
установило и дали С.Г. е единствен наследник и съответно едноличен собственик на имота.
А.Д. сочи, че липсва идентичност в претенциите на ищцата и действителното положение на
място в имота по отношение на броя сгради, броя и вида на помещенията и
разпорежданията с тях. Твърди, че видно от одобрен проект и позволителен билет, в периода
след 1960г. В.И. е извършил пристрояване в имота и доколкото строителните книжа и
представената декларация-съгласие от съседа за изграждането на пристройката са
единствено на негово име, то единствен възможен извод е, че всички допълнителни обекти
са осъществени единствено и само от него. Твърди, че от приетата по делото СТЕ се е
установило, че М.Н. се е разпоредила в полза на В.И. с цялата източна част на
съществувалата към онзи момент сграда, находяща се от вътрешната страна на двора, като
съгласно договора от 1958г., е предвидено изрично предаването на владението преди
изплащането на договорената цена. Завладяването на имота от В.И. се установява и от
свидетелските показания на Й.Й., съгласно които още преди пристрояването същият е
ползвал една стая и черна кухня от надземния етаж.
Въззиваемата Д. твърди, че наследодателят е придобил собствеността върху цялото
дворно място и върху двете жилищни постройки в следствие на последователни сделки с
М.Н. и И.П., като първата е била през 1958г., а втората през 1960г., като и за двете сделки е
заплатена договорената цена. Сочи, че фактът на владението на процесния имот от страна на
В.И.и семейството му в продължение на повече от десет годни, се установява от събраните
по делото гласни доказателства в лицето на свидетелката Й. и свидетелката П..
В заключение сочи, че въззивницата не е доказала собствеността си по отношение на
процесната сграда и идеални части от земята, поради което моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло.
Претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В отговора си П.П. намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно, мотивирано и в съответствие
със събраните по делото доказателства. Сочи, че правилно съдът е приел, че ищцата не е
доказала своята активна материална легитимация по иска за собственост въз основа на
наведеното придобивно основание – наследствено правоприемство, като оспорва и
твърдението от въззивната жалба, че наследяването се установява от удостоверенията за
наследници, в които е посочено, че лицата са починали на административния адрес на
процесния имот. Твърди, че посочените местожителства на лицата в актовете им за смърт не
водят до категоричен извод, че те са живели там, доколкото често хората не живеят на
посочените адреси и не си сменят данните за местоживеене. Относно твърдението на
въззивницата, че нейната прабаба е построила две самостоятелни еднофамилни жилищни
сгради в дворното място сочи, че същото не е вярно, а от допуснатата и приета по делото
СТЕ се е установило, че съгласно КП от 1950 година в имота е имало една постройка с площ
от 46 кв.м., която е част от съществуващата сграда с идентификатор 10135.51.213.1. По КП
от 1965-1965г. жилищната сграда се припокрива изцяло със сграда с идентификатор
10135.51.213.1, с площ от 65 кв.м. Заявява, че вещото лице е посочило, че пристройката с
площ от 16 кв.м. е част от сграда № 1, а сграда № 2 е приземен етаж, който като
самостоятелен обект не е жилищен, тъй като не отговаря на законовите изисквания, като
към 1958-1960г. не е съществувал. Сочи, че вещото лице и в допълнителната СТЕ е
3
потвърдило, че покривът е един на сграда № 1, както и че пристройката и сутеренната стая
под нея са построени по-късно. В допълнителната СТЕ е установено, че не е имало зазидана
врата, която да е служела за директно влизане в пристройката откъм двора.
П.П. твърди, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че М.Н. и
И.П., всяка с отделна сделка, са продали на В.И. собствените си идеални части от процесния
имот, като за всяка сделка е била предвидена и платена различна цена. Предвид това намира
за невярно твърдението на въззивницата, че след нотариалната сделка от 1960г., баба е
останал собственик на 188.80/372.80 идеални части от дворното място и построената върху
него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.51.213.1. Сочи, че след като с
отговора на исковата молба е бил оспорен отказът от наследство от М.Н., съдът правилно е
счел същия за недействителен, прехвърлителката същата е сключила предварителен договор
за покупко-продажба по отношение на наследствения имот и по този начин е приела
наследството.
Въззиваемата П. намира за правилен извода на съда, че родителите са придобили
прецесния имот в следствие на давностно владение, като това се е установило чрез
представения предварителен договор от 1958г. и от показания на разпитаните свидетели. В
заключение сочи, че въззивницата не е доказала собствеността си по отношение на
процесната сграда и идеални части от земята, поради което моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло.
Претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В отговора си А.С. оспорва изцяло въззивната жалба, като намира атакуваното съдебно
решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че съдът много правилно в
мотивите си е коментирал всички събрани по делото доказателства, като въз основа на тях е
направил и крайния си извод, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност,
присъединявайки владението на В.И.. Твърди, че в жалбата няма нито един правен довод
или аргумент, който да налага отмяна на решението на РС Варна, а твърдението за
допуснати нарушения на чл. 12 и чл. 235 от ГПК са абсолютно неоснователни. Предвид това
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт да бъде
потвърден изцяло.
На проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез адвокат Б., поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира
сторените по делото разноски.
Въззиваемите А.Д. и П.П., чрез процесуалните си представители адвокат Д.и адвокат А.,
оспорват въззивната жалба и поддържат депозираните от тях отговор. Прилагат списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, като претендира присъждането на същите.
Въззиваемата А.С., чрез процесуалния си представител адвокат Р., оспорва въззивната
жалба, като моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира и
сторените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявен реивандикационен иск от С. Г. Г. с
ЕГН ........, срещу П. В. П. ЕГН ........., А. И. Д. с ЕГН ********** и А. С. С., ЕГН с
**********, за признаване за установено спрямо тримата ответници - прехвърлители и
приобретател, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, придобит по наследство,
а именно: 186.80/376 ид. част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор №10135.51.213 цялото с
4
пространство от 376 кв.м. при граници: имоти с идентификационни номера №10135.71.285,
10135.51.589, 10135.51.211, 10135.51.201 и 10135.51.555, с административен адрес гр. Варна
ул. "Зограф"№28, ведно с построената върху него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
представляваща имот с идентификационен номер №10135.51.213.1 с площ от 65 кв.м.,
построена в предната част на имота, към улицата и за осъждане на ответницата А. С. С., да й
предаде владението върху описаните имоти, на основание чл. 108 ЗС. Ищцата иска и отмяна
на КНА за собственост № 96, том III, per. № 5796 по н.д. № 417/2016 г, на Нотариус П.С.
№335, с който са признати за собственици по наследство й давност А.П.И. П. В. П. и А. И.
Д. на 186/376 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 376 кв.м. и идентификационен
№10135.51.213, находящо се в град Варна, ул. „Зограф" № 28.
Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесната идеална част от дворното
място и върху сградата въз основа на наследствено правоприемство като единствен
наследник на нейната баба И.С.П.. В тази връзка сочи поредица от правни сделки и
юридически събития, които са довели до придобиване на собствеността на процесния имот
от баба , както и наследяването на този имот от нейна страна. Твърди, че в периода от 2010
г. до 2016 г. имотът бил заключен и не се ползвал от ищцата, като тя периодично го
посещавала. Сочи, че в половината дворно място и втората постройка, до около 1990 година
са живели родителите на първата ответница, след което са се изселили във варненско село.
Твърди се, че първите две ответници не са живели в имота през последните двадесет години.
Имало периоди, в които са отдавали под наем на различни лица притежаваната от тях
жилищна сграда № 2, като през последните десет години не е имало и наематели. След
посещение на имота узнала, че се ползва от А. С. С., която твърдяла, че го е придобила на
възмездно основание. Сочи се, че имотът неоснователно се владее от ответницата А. С оглед
на горното, като единствена наследник на баба си И.С.П., счита, че е собственик по
наследство на процесната част от имота и желае предаването на владението досежно
посочените ид.части от дворното място, ведно със сградата
В рамките на предоставената им възможност в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответниците П. В. П. и А. И. Д. са депозирали писмен отговор, обективиращ изявлението
им, съобразно което оспорват изцяло насочения срещу тях иск по същество като
неоснователен. Оспорват заложените в исковата молба фактически твърдения, като сочат, че
половината от мястото, ведно със стая и кухня от първия етаж, една стая от сутеренния етаж
и лятна кухня, разположени към задната част от двора, били продадени на техния
наследодател В.И.И. на 15.09.1958 година от М.С.Н. с писмен договор. В другите стаи от
къщата: стая и кухня на първия етаж, разположени в предната част от двора към 1958
година са живели семейството на И.С., заедно с двете деца - С.А. и Б.А.. На 08.12.1960г.
И.С. продала на В.И. своите 190/372 ид. части от дворното място и останалите стаи от
къщата: стая, кухня на първия етаж и сутеренна стая, разположени в предната част от двора,
барака и клозет, като сделката била обективирана в НА №79, том VI, дело №1496/1960г.
Споразумяла се с В.И. тя, заедно с децата да ползват продадените стая и кухнята на първия
етаж, разположени в предната част от двора. Твърди се, че ищцата никога не е ползвала
имота или част от него. П.П. живяла в имота до 1976 година. Родителите на П. винаги са
живели в имота, като през 1994 година са дарили на двете си деца - П. В. П. и И.В.И. 190 кв.
метра ид. части от дворното място, стая, кухня, сутеренна стая, разположени в предната част
на двора, барака и клозет, които са закупили от И. - бабата на ищцата, като сделката е
обективирана в НА №155, том IX, дело №3135/94г. С тяхно съгласие в стаята и кухнята
останал да живее вуйчото на ищцата - Б.. След смъртта на И.В.И., неговите наследници по
закон - съпругата му Н.Д.И. и дъщеря му - А. И. Д. продали на П. 80 кв. метра ид. части от
дворното място, заедно с 1/2 ид. част от къщата, състояща се от стая, кухня, сутеренна стая,
барака и клозет в двора, като сделката е обективирана в НА №137, том III, рег.№10655, дело
№551/2005г. и вх. рег. №29111/2005г. на СВ-Варна. След сделката П. останала единствен
5
собственик на 190 кв. метра ид. части от дворното място, стая, кухня, сутеренна стая,
разположени в предната част на двора, барака и клозет. Със съгласието на П., вуйчото на
ищцата - Б. продължил да живее в стаята и кухнята, разположени в предната част на двора,
като упражнявал владение върху тях в нейна полза в периода от 2005 година до смъртта си
през 2010 година. Майката на П. живяла в сутеренната стая и лятната кухня, разположени
към вътрешната част на двора до 2013 година. Навеждат доводи, че А.П.И. и В.И.И. са
владели цялото дворно място, считано от 1958 година до 1994 година, когато са дарили
половината от него на децата си, след което са продължили да владеят дворното място -
половината за себе си, а другата половина за децата си до смъртта на В.И.И. през 2006
година. След смъртта му, владение върху цялото дворно място е осъществявала неговата
съпруга - А.П.И. - за себе си, за дъщеря си и за внучката си - А. И. Д.. Твърдят, че
родителите на П.П. са станали собственици на целия имот, посочват поредица от правни
сделки – покупко-продажби и дарения. Оспорват представеното удостоверение за
наследници на Д.С.К.. Твърдят, че Д.С.К. /съгласно представеното удостоверение за
наследници №120727/21.09.2018г./ и Д.К.Ч. /съгласно НА №87, том V, рег.№4389, дело
№1070/47г./ са различни лица включително, че М.З.Н. и М.С.Н. са различни лица.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от А. С. С., с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен, доколкото ищцата не е собственик на процесната идеална част
от дворното място и построеното върху него. Оспорва активната материално-правна
легитимация на ищцата, като излага аналогични доводи като тези, релевирани от другите
ответници. В допълнение твърди, че е придобила имота в лошо състояние, което е
продиктувало необходимостта от извършване на следните СМР на обща стойност 57 148.32
лв., като са посочени подробно извършените подобрения и стойността им.
Твърди, че упражнява и понастоящем фактическа власт върху имота, като се счита за
добросъвестен владелец. В случай, че правата на ответницата не бъдат зачетени, релевира
възражения за заплащане на подобренията и разноски за запазването му по чл. 72, ал.1 и 2
ЗС, и признаване право на задържане върху имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, до
заплащане от С. Г. Г. на сумата в размер на 57 148.32 лв., с която се е увеличила стойността
на имота, следствие на подобренията извършени от нея, ведно със законната лихва върху
тази сума от деня на предявяване на възражението до окончателното й изплащане.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
За безспорно между страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК е прието, че ответникът А.
С. С. упражнява фактическа власт върху процесните имоти, както и че подобренията и
необходимите разноски в спорния имот са извършени от същата.
От Удостоверение за наследници изх.№120727/21.09.2018г., издадено от Община Варна е
видно, че Д.С.К. е починала на 27.05.1957 г., като нейни наследници са И.С.П. - дъщеря,
починала на 26.07.1988г. и М.З.Н. – дъщеря, починала на 30.06.2006г. /наследена от
дъщерите си си Н.А.С. и В.Г./.
От Удостоверение за наследници изх. № 62799/21.09.2018г., издадено от Община Варна е
видно, че И.С.П. е починала на 26.07.1988г., като нейни наследници са П.И.Р. – съпруг, поч.
на 25.10.2000г.; Б.А.К. - син, поч. на 15.08.2010г. и С.А.Г. – дъщеря, поч. на 08.06.2004г.
От Удостоверение за наследници изх. № 105006/21.09.2018г., издадено от Община Варна е
видно, че Б-А- К. е починал на 15.08.2010г., като негови наследници са С-Г.Г. племенница
6
/дъщеря на С.А.Г., починала на 08.06.2004г. и Г.С.Г. починал на 03.01.2018г./.
Представени са Акт за смърт №1150/03.08.1970г. на А.К.П.; Препис-извлечение от акт за
смърт №1819/27.07.1988г. на И.С.П. самия акт за смърт на същата с вписана майка Д.К.Ч. и
баща С. Ч..
От Удостоверение за наследници изх. № 190643/24.06.2019г. се установява, че А.К.П.е поч.
на 03.08.1970г., като негови наследници са съпруга И.С.П., син Б.А.К. и дъщеря С.А.Г.
/наследeна от съпруг Г.С.Г. поч. на 03.01.2018г. и дъщеря С. Г. Г./.
Видно е от Удостоверение за наследници изх. № 52/22.07.2016г., че В.И.И. е починал на
15.10.2006г., като негови наследници са А.П.И. - съпруга; П. В. П. - дъщеря и И.В.И. - син,
поч. на 27.09.2005г., наследен от съпруга Н.Д.И. и дъщеря А. И. Д..
Видно от Нотариален акт № 87, том VІІІ, рег .№ 4389, дело № 1070/1947г., на 15.10.1947г.
Р.Ф.В./по първи мъж Г. - Г./ продала на Д.К.Ч. собственото си дворно място, находящо се в
гр. Варна, кв. 807, парцел XVI от 372.80 кв.м. при съседи: парцели 4; 14; 15; 17 и ул.
Зограф.На 15.09.1958г. е сключен Договор за продажба на недвижим имот между М.С.Н. и
В.И.И., с който М.Н. продава на В.И.недвижимия си имот, находящ се в гр. Варна, ул.
Зограф №28, а именно: стая и кухня от първи етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна
кухня, разположени към задната част на двора, заедно с половин ид.ч. от дворното място,
цялото с площ 380 кв.м.
Oт Удостоверение № 70/08.12.1960г., издадено от ВРС /лист 24 от делото/ е видно, че е
вписан отказът на М.С.Н. от наследството на Д.С.К. починала на 27.05.1957г.
Видно от Нотариален акт № 79, том VІ, дело №1796/1960г., на 08.12.1960 г. И.С.П. е
продала на В.И. 190 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Зограф“ 28, което дворно място представлява парцел XVI в кв. 221 по плана на гр. Варна с
общо пространство 372 кв.м., както и части: от къщата – стая, кухня, сутеренна стая, барака
и клозет в двора /помещенията са от към двора/.
Видно от Нотариален акт № 155, том ІХ, дело 3135/1994г., на 08.03.1994г. В.И.И. и А.П.Т. са
дарили на децата си И.В.И. и П. В. П. съсобствения си недвижим имот, придобит в СИО –
190 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото от 372 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. Зограф №
28, представляващо парцел XVI в кв. 221 в 12 подрайон по плана на града и от построената в
местото къща: стая; кухня; сутеренна стая; барака и клозет в двора.
От Нотариален акт № 137, том ІІІ, рег.№ 10655, дело № 551/2005г. е видно, че на
11.11.2005г. Н.Д.И. и А. И. Д. продават на П. В. П. 80 кв.м. ид.ч. от съсобствените им 190
кв.м. ид.ч. от недвижим имот в гр. Варна, ул. Зограф 28, представляващ ПИ № XVI, от
кв.221 по плана на 12 подрайон на града целият с площ 372 кв.м., при граници на целия
имот – ПИ №№ 15; 17; и ул. Зограф, заедно с ½ ид.ч. от построените в имота къща, състояща
се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора.
На 18.11.2016г. е издаден Нотариален акт № 96, том ІІІ, рег.№5796, дело № 417/2016г. за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност, с който А.П.И., П. В.
П. и А. И. Д. са признати за собственици по наследство и давност на ПИ с идентификатор
10135.51.213, находящ се в гр. Варна, ул. Зограф № 28, целият с площ 376 кв.м. при съседи:
имоти с идентификатори 10135.71.285; 10135.51589; 10135.51.211; 10135.51.201;
10135.51.555, при квоти: 4/6 ид.ч. за Анастасия и по 1/6 ид.ч. за П. и Анна.
От Нотариален акт № 97, том ІІІ, рег.№ 5797, дело № 418/2016г. е видно, че на 18.11.2016г.
7
А.П.И.дарила на П. В. П. своите 4/6 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ул. Зограф № 28: 180 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.51.213,
целият с площ 376 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори 10135.71.285; 10135.51.589;
10135.51.211; 10135.51.201; 10135.51.555.
Видно е от Нотариален акт № 193, том І, рег.№ 2703, дело №152/2017г., че на 01.06.2017г. П.
В. П. се е разпоредила с 345 кв.м. ид. части, а А. И. Д. с 31 кв.м. ид. части в полза на А. С. С.
от ПИ с идентификатор 10135.51.213, находящ се в гр. Варна, ул. Зограф № 28, целият с
площ 376 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 10135.71.285; 10135.51589;
10135.51.211; 10135.51.201; 10135.51.555. П. В. П. е продала на А. С. С. и недвижими имоти,
придобити по дарение: жилищна сграда с площ от 50 кв.м., състояща се от стая, кухня,
сутеренна стая, барака и клозет в двора, която сграда представлява Еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10135.51.213.1 със застроена площ 65 кв.м.; Еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10135.51.213.2 със застроена площ 21 кв.м.; селскостопанска сграда
с идентификатор 10135.51.213.3 със застроена площ 10 кв.м., находящи се в гр. Варна, ул.
„Зограф“ № 28.
Приложени са строителни книжа, Обяснителна записка; Строителен протокол № 1622;
Позволителен билет № 1814 на името на В.И.И. за изграждане на пристройка от 16 кв.м. в
гр. Варна, ул. Зограф № 28, кв. 221, парцел XVI; Строителни книжа от 1961г.; Проект;
Декларация от 30.08.1967г.; Копие на част от ИЗРП, одобрени със Заповед Г-26/12.06.1992г..
Представена е Приходна квитанция от 23.11.2017г., изд. от Община Варна за заплатени
данъци за 2011г. и 2012г. от С. Г. Г. за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Зограф“ № 28.
За извършените подобрения в имота, представляващи СМР, са представени множество
писмени доказателства от страна на А.С. /л.95-л.118/.
Представен е Договор за наем от 08.09.2007г., сключен между П. В. П. - наемодател и З.З.З.
– наемател за срок от 1 година, с предмет имот състоящ се от две стаи и кухня, и сервизни
помещения, намиращ се в гр. Варна, ул. Зограф № 28 при договорена месечна наемна цена
от 180 лева. На л. 133-140 от делото са приложени Разписки за платен наем в периода
27.11.2005 до 25.04.2010г.
Представено е Удостоверение изх. № 0301900482618/25.02.2019г. за декларирани от П. В. П.
за периода 2006-2010г. доходи от наем – л.146-147 от делото.
Представена е Жалба до Енерго-про вх.№1993385/08.08.2013г. /л.141/ от П. В. П., ведно с
Фактура №1311318055527/12.06.2013г. и Фактура №**********/15.07.2013г. за начислени
такси за временно преустановяване на ел. захранване в обект на ул. Зограф № 28.
Ищцата С. Г. Г. е декларирала с нотариално заверена Декларация за идентичност на имена
от дата 22.03.2010г., че имената на прабаба й Д.К.Ч.и Д.С.К. са на едно и също лице.
Постъпило е Писмо изх.№ АУ 083760ВН 001 ОД/28.08.2019г. от Община Варна, район
Одесос, от което е видно, че към 1996г. има отразен адрес ул. „Зограф“ № 28а, гр. Варна,
като най-ранната регистрация е от 1983г. В разписния лист за адрес на ул. Зограф № 28, като
собственици са записани Д.К.Ч. - НА 87/1947г. и В.И.И. за ½ от 372 кв.м. - НА 79/1960г. -
190 кв.м.
От Писмо от „Енерго - Про Продажби“ АД изх.№ 5202302/18.09.2019г. е видно, че на ул.
„Зограф“ № 28 се водят места на потребление с аб. № **********; **********; **********;
********** и кл. № ********** от 28.06.2017г. с титуляр А. С. С.. За периода 21.10.2006г.-
8
08.08.2014г. кл. № ********** с място на потребление аб. № ********** е с титуляр Б.А.К..
За периода 21.10.2006г.-22.06.2017г. кл. № ********** с място на потребление аб. №
********** е с титуляр Б.А.К.. За периода 21.10.2006г.-22.06.2017г. кл. № ********** с
място на потребление аб. № ********** е с титуляр П. В. П.. За периода 24.05.2013г.-
22.06.2017г. кл. № ********** с място на потребление аб. № ********** е с титуляр П. В.
П..
По делото е назначена и извършена СТЕ и допълнителна СТЕ, в заключенията по които
вещото лице е установило следното: Имот с идентификатор 10135.51.213 по КК е с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Зограф" № 28. За процесната територия са
изработени кадастрални планове от 1950г., 1965-1969г. и действащата към настоящия
момент кадастрална карта на 12-ти подрайон, гр. Варна. Пристройката от 16 кв.м и килерче
от 6 кв.м, са застроени в източната част на жилищната сграда. За пристройката от 16 кв.м
има издаден позволителен билет, като са налични одобрени проекти за същата.
Пристройката от 16 кв.м, представлява част от сграда с идентификатор 10135.51.213.1,
разположена в източната част. В имота има и трета сграда с идентификатор 10135.51.213.3,
която е стопанска сграда, полумасивна стопанска постройка. Имотът е с материализирани
граници на терена, от юг-със застройка-гръб на съседна сграда, от изток-от ограда от
газобетонни тухли, от север-част от нея е съществуващата жилищна сграда и иззидана
двуметрова ограда от газобетонни тухли. Площите на имота по различните планове е както
следва: по КП от 1950г. имот №16 в кв. 807, в който е отразен урегулиран парцел XVI-
отреден за имот 16 в кв. 221 по регулационният план на гр. Варна по заповед № 244/1959г.,
след сканиране и векторизиране площта на парцела е 370 кв.м. По същия план в имота има
застроена жилищна сграда с площ от 46 кв.м. Видно от изготвената комбинирана скица №1
/върху сканирана основа от КП-1950г./ жилищната сграда с площ от 46 кв.м е част от
съществуващата сграда с идентификатор 10135.51.213.1, съществувала в северозападната
част на имота, към ул. Зограф. В плана е отразена и малка паянтова сграда с площ от 8 кв.м,
долепена от изток на жилищната сграда и на северната ограда. Същата попада в площта на
сграда с идентификатор 10135.51.213.2 по КК. По КП от 1965г.-1969г., имот пл. №16 се
припокрива с имот идентификатор 10135.51.213 по КК на 12-ти подрайон, гр. Варна. Видно
от изготвена комбинирана скица № 2, съществуващата сграда в имот пл. № 16 едноетажна
масивна жилищна сграда-МЖ /по отбелязвания на условните знаци в геодезическите
планове/ се припокрива изцяло със сграда с идентификатор 10135.51.213.1, чиято площ е 65
кв.м, както и площта от графическото измерване по КП-1965-1969г. Също така в
кадастралния план от 1965-69г. е отразена и малка паянтова сграда с площ от 8 кв.м,
долепена от изток на жилищната сграда и на северната ограда. Същата попада в площта на
сграда с идентификатор 10135.51.213.2. По действащата КК на 12-ти подр. на гр. Варна,
имотът с идентификатор 10135.51.213 е с площ 376 кв.м, отразени са и сградите с
идентификатори: 10135.51.213.1 с площ от 65 кв.м, 10135.51.213.2 с площ 21 кв.м,
10135.51.213.3 с площ от 10 кв.м. Границите на имот пл. № 16 по КП-1950г., КП-1965-
1969г. и действащата кадастрална карта, нямат съществени измествания. Налице е
пристрояване на сграда 2 /по КК/ в имота, която е застроена след 1969-1970г., със сканирана
основа по КП-1965-1969г. /по която е съществувала малка паянтова сграда с площ от 8
кв.м./. В действащата кадастрална карта в имот с идентификатор 10135.51.213 /с площ от
376 кв.м/ има отразени три сгради. Сграда с идентификатор 10135.51.213.1 с площ от 65
кв.м, с функционално предназначение - жилищна сграда, еднофамилна-брой етажи - 1;
сграда с идентификатор 10135.51.213.2 с площ от 21 кв.м, с функционално предназначение -
жилищна сграда, еднофамилна-брой етажи -1; сграда с идентификатор 10135.51.213.3 с
площ от 10 кв.м, с функционално предназначение - селскостопанска сграда. В заключение от
извършеното обследване, оглед на място и видно от приложения снимков материал,
извършените измервания и комбинирани скици към изработените кадастрално
регулационни планове, по действащата кадастрална карта на гр. Варна, са отразени две
9
жилищни сгради с идентификатори: 10135.51.213.1, с площ 65 кв.метра и 10135.51.213.2, с
площ 21 кв.метра. На терена действително има съществуващи две сгради, от които едната
/сграда №1/ е разположена над приземен етаж. Втората отразена постройка /сграда №2/ е
приземен етаж. Таванът на приземния етаж е стоманобетонна плоча, която е на височина
1.80м над земята. При повторния оглед, след разкриване на части от мазилката на фасадата
на пристройката, не се е установил съществуващ отвор.
При справка в отдел „Архив" при община Варна, вещото лице е установило, че за адрес - гр.
Варна, ул. „Зограф“ № 28 има архивирана документация за пристройка към съществуваща
сграда в парцел XVI отреден за имот № 16 в кв. 221 по плана на гр. Варна. В преписката има
запазено хелиографно копие от архитектурното разпределение на съществуващата към него
момент сграда и пристройката, която трябва да се реализира. Представеното копие /лист 78
от делото/ на проекта, е идентично с това по преписката съществуваща в отдел „Архив" при
община Варна, същият е одобрен от старши архитект при ГНС-Варна на 25.11.1961г. Също
така в архива е запазен Позволителен билет № 1814 от 05.12.1961г. на името на В.И.И.
/представено копие на лист 76 от делото/. Вещото лице не е открило данни на името на
И.С.П. или М.С.Н., с искане за издаване на разрешение за строеж, за изграждане па
допълнителна стая към съществуващата постройка по плана от 1950г.
След обследване на представените документи за собственост, съществуващата сграда,
откритите архитектурни чертежи относно пристрояването на 16 кв.м /на чертежите са
заснети и отразени съществуващите помещения, към момента на одобряване на
пристройката-1961г./, не може категорично да се установи, че предмет на продажбата по
договора от 1958г. е стая № 3 от първоначалната експертиза, ведно с коридорчето, ведно със
сутеренната стая, която е под пристройката, ведно с лятната кухня, която е обозначена в
експертизата като стопанска постройка от 8 кв.м. От представения по делото одобрен
архитектурен проект за пристройка от 16 кв.м, одобрен 1961г., в изчертания разрез на
проектната част, не е отбелязано да има помещение под тази площ.
Също така в забележка е описано, че „Съществуващата сграда е на мазе, а под
пространството на стаята няма да има мазе". С това изчертаване на съществуващите
помещения, проектираната пристройка, изчертания разрез и описаната забележка, вещото
лице е достигнало до извода, че сутеренната стая/полуподземното помещение, което е под
пристройката е изпълнено впоследствие и не може да е съществувало към момента на
сключването на договора от 1958г. В кадастралния план от 1965г. е заснета постройка,
обозначена по „Условните знаци за топографските карти", с отразяване -,,пс"-паянтова
/дървена, кирпичена/ стопанска постройка, с площ от 8 кв.м, разположена на северната
граница на процесния имот. По така нанесените в картата геодезически данни, не може да се
установи, дали същата е цитираната лятна кухня.
В проведено по делото съдебно заседание пред първа инстанция вещото лице е изразило
становище, че към 1958г. и към 1960г. сграда № 2 не е съществувала.
За установяване вида, обема и стойността на извършените СМР са изслушани заключения по
допуснатите СТЕ и ДСТЕ на вещото лице М. Тороманова.
Вещото лице определя обща стойност на подобренията към момента на извършването им в
размер на 28 672.50 лева. Стойността на полезните разноски възлиза на 12 000 лева.
Направените подобрения са довели до увеличаване стойността на имота. Изпълнените
подобрения в процесния имот увеличават стойността на имота с 22 600 лева Стойността на
сграда - Пристройка със застроена площ 16 кв.м. вещото лице определя на 8 000 лв.
Стойността на сграда - Килерче със застроена площ около 6 кв.м. вещото лице определя на
10
300 лева. Стойността на подобренията, направени от ответника А.С. само в частта от
сградата, за която е претенцията на ищеца, вещото лице определя на 9 299.16 лева /СМР - 8
786.39 лева и оборудване – 512.77 лева/.
В полза на ищцата по делото са разпитани свидетелите Ц.Й. и Т.Д..
В показанията си св. Ц.Й. установява, че живее в гр. Варна на ул. „Сава“ № 30А от 1956г.
като е съседка на имота откъм задня двор. При настаняването си там първо се запознала със
съседите си И. и А. и техните деца С. и Д.. В съседство на нейния имот имали къща,
стълбите й били към двора на свидетелката. Имали и друга къща, която гледала към ул.
Зограф. Къща към двора имала няколко стъпала и се състояла от една стая горе и едно
антренце, като кухничка. Продали ги на С. и В. заедно с половината двор и половината
къща, като са посещавали адреса от 1960 до 1989, когато В. починал някъде на село и повече
не се върнали. Къщата им пустеела от 30 години,като само година-две имало квартиранти.
След като се оженила С., повече не се върнала да живее там. Майката И. починала в имота
през 1988г. След нейната смърт в къщата, която е към улицата останал да живее Д.. Живял
65г., докато починал 2010г. Докато Д. бил жив, на горния етаж в къщата към улицата
живеело под наем семейство – М. и Х. с детето си, като свидетелката предполага, че наемът
е получавал Д./Б.К./.
Св. Т.Д. познава С. и майка й И., живеели на ул. Зограф още през 70-та година, когато
отишли да искат С. за снаха. През всичките тези години са контактували с цялото семейство
до тяхната смърт - на И., на С. и последно на Д.. Те живеели в къщата към улицата. Горе
имали стая, салон и тераса отпред, в последствие сложили винкел и я остъклили. Отдолу
имало маза, в която живеел Д., имало и две малки стаички. Свидетелката сочи, че И. имала
сестра – кака М., която продала задната част на къщата. половината двор отзад е продаден,
но не познава хората, които са живели в задния двор. След като през 1988г. И. починала, Д.
останал сам и давал горните стаи на квартиранти. Наемателите били М. и Х., които живели
в имота близо 8 год.
В полза на ответниците са били допуснати до разпит свидетелките М.И. и Й.Й..
Св. М.И. заявява, че познава П. В. П. от 70-та година, много близки приятелки са, били са и
колежки. Често си ходели на гости, били неразделни. Познава семейството й, имали
собствена къща, която се намирала в гр. Варна, ул. „Зограф“ 28, много често е ходила там.
Не е влизала в предните стаи, а само в тези стаи, които били отзад. Долу имало сутерен,
една лятна кухня и дворче. В къщата под наем живеело и друго семейство. В. купил цялата
къща от двете сестри – М.и И.. Синът на И. имал здравословни проблеми. И. се омъжила
втори път и заживяла на друго място. Родителите на П.оставили сина й Б. да живее в имота,
в предните горни стаи. Свидетелката сочи, че познава М., която продавала фъстъци до
малката В.. Веднъж когато с П. си купували фъстъци от нея, М. споделила, че благодарение
на продажбата на имота е успяла да добави тези пари и да си купи жилище на 27-ми Юли.
До 2013г. .А. живеела в имота, но като ослепяла, П. я прибрала при нея.
В показанията си свидетелката Й.Й. сочи, че познава П. П. откакто двете са били деца.
Родителите на П. купили къща в гр. Варна на ул. „Зограф“ 28. Купили имота от две сестри –
през 1958г. от М. и след две три години от И. и другата половина. И. по-късно се омъжила за
първи братовчед на майката на свидетелката в Г.К. Много често свидетелката и И. пътували
заедно с автобус от Варна до селото, като И. никога не е претендирала, че е собственик.
Последната била благодарна, че синът й е останал да живее в къщата при добри хора, тъй
като той имал здравословни проблеми. А.и съпругът й винаги са живели в този имот на ул.
„Зограф“ № 28. След смъртта на баща В., А. много държала да остане да живее в къщата,
11
поради което П. ходила всеки ден да носи храна. През 2013г. А. се разболяла и П.
прибрала при себе си. А. живеела в къщата на ул. „Зограф“ в сутеренен етаж. Бащата на П.
достроил допълнително една стая със сутерен и външни стълби, защото стаите били
преходни. От И. се влизало при М. и имало една междинна врата. Б. живеел в предната част
на къщата. Горните две стаи били в задната част на къщата и се давали под наем, а А.
живеела долу в сутерена. Семейството на П. ползвало горе една стая с кухничка.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявеният иск от ищцата ревандикационен такъв по смисъла на чл. 108 от Закон за
собствеността, който предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. Именно такива са твърденията на
ищцата, релевирани в исковата молба, инициирала съдебното производство. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, отнесени към правния
спор по делото, в тежест на ищцата е било да докаже, че е собственик на 186.80/376 ид. част
от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор №10135.51.213 цялото с пространство от 376 кв.м.
при граници: имоти с идентификационни номера №10135.71.285, 10135.51.589,
10135.51.211, 10135.51.201 и 10135.51.555, с административен адрес гр. Варна ул. "Зограф"
№ 28, ведно с построената върху него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
представляваща имот с идентификационен номер № 10135.51.213.1 с площ от 65 кв.м., като
в условията на пълно и главно доказване да докаже твърдяното от нея правно основание, на
което е придобила собствеността, а именно наследствено правоотношение. Доколкото по
делото е било отделено като безспорно владението на имота от ответника А.С., доказване в
този смисъл не е следвало да бъде провеждано.
Както беше посочено по-горе, въззивният съд е ограничен в произнасянето си от посочените
в жалбата оплаквания, които в конкретния случай се свеждат до: несъгласие с извода на
съда, че не се е доказала активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като счита, че
същата е била надлежно доказана от представените и приложени по делото писмени
доказателства; несъгласие с извода на съда, че И.С.П. се е разпоредила с процесния имот в
12
полза на В.И.И. на 08.12.1960г., тъй като видно от Нотариален акт № 79, том VІ, дело №
1796/1960г., са прехвърлени само части от недвижимия имот; несъгласие с извода на съда,
че процесната част от недвижимия имот е придобита по давност от наследниците П. П. и
А.Д.; както и несъгласие със заключението на съда, че отказа от наследство от М.Н. е
недействителен.
Настоящият състав на съда намира, че обстоятелството дали Д.К. Ч. и Д.С.К. са едно и също
лице не следва да се изследва като спорно между страните, доколкото същите твърдят, че се
легитимират като собственици на спорното имущество именно като правоприемници на
това лице – ищцата по наследство, а ответниците чрез прехвърлителна сделка. В
допълнение, от доказателствата по делото може да се изведе извод, че е налице идентичност,
тъй като видно от Акт за смърт на И.П., нейната майка се е казвала Д.К. Ч. (купувач по
договор за покупко-продажба от 1947г.). В подкрепа на твърдяната от ищцата идентичност
между Д.К. Ч. /или Ч./ и Д.С.К. е и декларация за идентичност, подписала лично от самата
ищца, която макар че следва да се приеме като частен документ по смисъла на чл. 180 от
ГПК, доколкото е подписана много преди завеждане на делото, е индиция за сочената
идентичност.
След пълен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключенията на вещото лице по СТЕ и допълнителна СТЕ, недоказано остава наведеното
от С. . придобивно основание. От приложения по делото Договор за продажба на недвижим
имот от 15.09.1958г. се установява, че М.Н. и В. И. са се съгласили последният да закупи
половината от дворно място в гр. Варна, ул. „Зограф“ 28, собственост на продавачката Н.,
заедно със стая и кухня от първи етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня,
разположени към задната част на двора за сумата от 23 500 лв. Така сключеният договор е в
писмена форма, но не е в изискуемата от закона нотариална форма, предвид което същият
се приравнява на предварителен договор, доколкото в него са предвидени всички
съществени елементи на сделката, като дори купувачът е заплатил още на същата дата сума
от 13 000 лв. От договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт от 08.12.1960г. се установи, че И.С.П. е продала на В. И. 190 кв.м. идеална
част от дворно място в гр. Варна, ул. „Зограф“ 28, заедно с части от къща както следва: стая,
кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора, като е посочено, че помещенията са откъм
двора. И с двата договора са продадени помещения, които са разположени на първия етаж от
сградата, поради което съдът намира твърденията на ищцата, че баба И.П. е прехвърлила
на В. И. сграда № 2 /която според заключението на вещото лице е сутеренната част от
къщата/ за неоснователни и недоказани.
Съгласно приетото по делото заключение на вещо лице, към датата на продажбата е
действал КП от 1950г, по който в имота е имало застроена жилищна сграда с площ от 46
кв.м. Жилищната сграда с площ от 46 кв.м. е част от съществуващата сграда с
идентификатор 10135.51.213.1 /сграда № 1/, съществувала в северозападната част на имота,
към ул. „Зограф“. Съществуващата сграда в имот пл. № 16 е едноетажна масивна жилищна
сграда и се припокрива изцяло със сграда с идентификатор 10135.51.213.1, която вече е с
площ 65 кв.м. От картните основи от 1950г. и 1965г., се установява, че сграда № 1 по
действащата кадастрална карта се е състояла първоначално от по-малка сграда разположена
в западната част на сега съществуващата и в последствие е пристроена /допълнително
изградена над земята стая с полуподземно помещение под същата/. Вещото лице е
установило, че при съпоставяне на съвместните скица за имота е видно извършеното
пристрояване на сграда № 2 в имота, която е построена след 1969-1970г. В проведеното на
25.10.2019г. съдебно заседание, вещото лице Хаджиева е заявила, че към 1 958г. и към
1960г. сграда № 2 не е съществувала в имота. Заключението на вещото лице е прието без
възражения от страните, като съдът намира същото за пълно, ясно и компетентно изготвено.
13
Предвид горното, от доказателствата по делото може да се изведе единственият извод, че
няма как с договор за покупко-продажба от 1960г. наследодателят на ответниците да е
закупил част от дворното място и сграда № 2 в него, каквото е твърдението на ищцата-
въззивник в настоящото производство. Напротив, следва да се приеме, че Велико Илиев е
закупил част от 190 кв.м. идеална част от дворното място, ведно с помещения от процесния
имот с идентификатор 10135.51.213.1 – представляващ сграда № 1.
Твърдението на ищцата, че наследодателят на ответниците е закупил сграда № 2 се
опровергава и от приложените по делото строителни книжа от Преписка за Пристройка към
жилището на В.И.И., съгласно които на последния е издадено разрешение за извършване на
пристройка от 16 кв.м. към собствената му съществуваща вече сграда – Позволителен билет
от 05.12.1961г., която пристройка съгласно заключението на вещото лице представлява част
от сграда с идентификатор 10135.51.213.1.
Предвид гореизложеното, твърденията на ищцата, че е придобила по наследство дворно
място и сграда № 1 в него, са недоказани, доколкото се установи, че наследодателката
И.П. е прехвърлила с договора от 1960г. части от сградата на наследодателя на ответниците.
Съдът намира, че недоказано е останало и твърдението, че ищцата е придобила 186.80/376
ид. част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор №10135.51.213 цялото с пространство от 376
кв.м. по наследство, вследствие на отказ от наследството на Д.С.К. от страна на дъщеря
М.Н.. Както беше посочено по-горе, на 15.09.1958г. е сключен Договор за продажба на
недвижим имот между М.. С. Н и В.И.И., който предвид неспазената нотариална форма за
действителност следва да се приравни на предварителен договор, с който М.Н. продава на
Велико Илиев недвижимия си имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Зограф“ № 28, а именно:
стая и кухня от първи етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположени към
задната част на двора, заедно с половин ид.ч. от дворното място, цялото с площ 380 кв.м. В
договора е предвидено, че продавачката се задължава да освободи стаята и кухнята най-
късно до 05.01.1959г., тоест да предаде владението върху тези помещения. Съдът намира, че
договорът следва да се приеме като предварителен между страните, доколкото в него са
предвидени всички съществени елементи на сделката, съобразно разпоредбата на чл. 19,
ал.2 от ЗЗД, като дори купувачът е заплатил още на същата дата сума от 13 000 лв., след
което е заплащал остатъка от дължимата сума на части – съответно на 30.01.1959г. – 5000
лв. и на 30.12.1959г. – 2500 лв. Продавачката М.Н. лично е подписала разписки за
получените от купувача И. суми.
Впоследствие, на 08.12.1960г. М.Н. е вписала отказ от наследството на майка си Д.С.К..
Съдът намира, че отказът от наследство е недействителен, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 49, ал. 2 от ЗН, приемане на наследството е налице и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Именно
под хипотезата на тази норма следва да се подведе и настоящата фактическа обстановка по
делото, тъй като М.Н. е сключила договор за покупко-продажба на наследения от нея
недвижим имот, като макар същият да не е породил транслативен ефект по отношение на
правото на собственост, е породил облигационна връзка между страните, въз основа на
която продавачката е получила горепосочените суми от В. И..
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно изразеното с въззивната жалба
несъгласие със заключението на съда, че отказа от наследство от М.Н. е недействителен. Не
би могло да се приеме, че в конкретния случай следва да намери приложение нормата на чл.
56, ал. 2 от ЗН, съгласно който кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство
могат да предявят иск за унищожаване на отказа в своя полза в срок до една година от
узнаването на отказа, но не по-късно от три години от него. От доказателствата по делото се
14
установи, че М.Н. е приела наследството чрез конклудентни действия, а щом наследството е
прието веднъж, наследникът не може да оттегли приемането или да се откаже от него.
Предвид това последващ отказ от него е недействителен, дори да е извършен по надлежен
ред. Разпоредбата на чл. 56 от ЗН предвижда отказът от наследство да е бил действителен,
като евентуалното му унищожаване би породило действие само по отношение на атакувалия
го кредитор, а по отношение на всички останали лица отказът остава действителен. Не
такова е положението при отказ от вече прието наследство, при който същият е
недействителен по отношение на всички лица, като всеки който има правен интерес може да
се позове на тази недействителност.
Сключената между М.Н. и В.И. сделка и получаването на продажната цена се установява и
от показанията на изслушаните по делото свидетели - Т.Д., свидетел на страната на ищцата
и М. И., свидетел на страната на ответниците. Свидетелката Д. е посочила, че И. имала
сестра – М-, която продала задната част на къщата, а свидетелката И- сочи, че в разговор
между нея и М.Н., последната споделила радостта си от продажбата на имота, която
помогнала да закупи друг имот в град Варна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че отказът от наследство вписан от М.Н. не е
породил действието, посочено в нормата на чл. 53 от Закон за наследството, тоест не е
уголемил дела на И.П. от наследство на Д.К., поради което и следва да се приеме, че
претендираното придобивно основание – наследствено правоотношение, е останало
недоказано и по отношение на 186.80/376 ид. част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор
№10135.51.213.
Доколкото по делото не се установи, че ищцата и въззивник в настоящото производство е
придобила процесното имущество (идеални части от дворно място и сграда № 1) на
твърдяното от нея придобивно основание, то не е нужно съдът да изследва дали ответниците
са доказали фактите и обстоятелствата, на които основават възраженията си и от които
черпят изгодни за себе си правни последици.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на
исковата претенция, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същите претендират разноски както следва: Въззиваемата А.С. претендира
разноски в размер на 2 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно
списък на разноските и приложен към него Договор за правна помощ и съдействие; П. П.
претендира разноски в размер на 900 лева, съгласно списък на разноските и приложен към
него Договор за правна защита и съдействие от 18.11.2020г.; А.Д. претендира адвокатско
възнаграждение, което да се заплати на процесуалния представител, предоставил
адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съгласно Договор за правна помощ и
съдействие от 30.09.2020г., поради което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7,
ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че следва да ѝ присъди възнаграждение в размер на 900 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е инвокирал становище, че
не прави възражение за прекомерност на претедираните адвокатски възнаграждения от
въззиваемите. Предвид това, последните следва да бъдат присъдени така, както са посочени
в списъците с разноски по чл. 80 от ГПК.
15
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 1681/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17992 по описа
на РС-Варна за 2018г., ГО, 39 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Г. Г. с ЕГН ........., адрес: гр. В. кв. ”С.
И.Р.” № .., вх. ., ет. ., ап. .. да заплати на А. С. С., с ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
"Зограф" № 28, сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
сторените от страната съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Г. Г. с ЕГН ......., адрес: гр. В. кв. ”С. И.Р.”
№ .., вх. ., ет. ., ап. .., да заплати на П. В. П. с ЕГН ........., адрес: град В., ул. „Б.К. № ..,
сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторените от страната съдебно-
деловодни разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, С. Г. Г. с ЕГН ........, адрес: гр. В., кв. ”С. И.Р.”
№ ., вх..., ет..., ап. 15, да заплати на адвокат Б.Д., със служебен адрес гр. В., ул. „С.“ № ...
ет. . сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана правна помощ и съдействие в полза на въззиваемата А.Д., на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16