№ 11159
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110142910 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от АД „М. и п“ срещу Ц. В. Г. с ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 280 ЗЗД и по 422 ГПК вр. с чл. 86 от
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 60886/2021г. на СРС, 57 състав. Претендира законната лихва върху главницата
считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото
производство. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2019 г., между ответницата Ц. Г. /в
качеството ѝ на доверител/ и ищеца /в качеството на довереник/ бил сключен договор за
правни услуги, материализиран в „писмо за ангажимент“, по силата на който довереникът
следвало да осъществява консултации, съдействие във всички етапи по сключване на сделка,
свързана с придобиване на дялове в търговско дружество, в чийто капитал следвало да се
апортират недвижими имоти, както и да се предоставят юридически услуги и съдействие във
връзка с окончателното оформяне и сключване на сделка по придобиването. В т. 4 от
посоченото писмо, било прието, че размерът на възнаграждението на довереника, се
определя от времето, необходимо за изпълнение на дадена задача/услуга от възлагането,
както и от нивото на пряко ангажирания служител /адвокат от адвокатското дружество -
ищец/, като била одобрена средна часова става в размер на 160 евро на час без вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че всички задължения по договора са изпълнени, което се установявало и от
електронна кореспонденция, осъществена между страните. Сочи се, че ищецът извършвал
следните действия – преглед, съгласуване, размяна на документи между ответницата и
насрещната страна по сделката, проучване на правния и административен статут на имота,
предмет на апорта; участие в договарянето на параметрите на договора за покупко-
1
продажба, както и в цялостното изготвяне, договаряне и съгласуването на проект за
предварителен договор, участие при изповядване на договорна ипотека /обезпечение по
предварителния договор/, с оглед на което счита, че е изпълнил всички възложени дейности
в пълен обем. Твърди се, че освен договорените дейности, са извършвани и допълнителни
такива, чиято необходимост от извършване е възниквала в хода на изпълнение и сключване
на сделката. Посочва се, че при сключване на договора, ответницата е заплатила авансово
възнаграждение за десет часа юридически услуги, в размер на 1600 евро без ДДС. На
20.03.2020 г., ищецът изпратил на ответницата отчет и фактура за работата за периода от
05.11.2019 г. до 06.02.2020 г., като била приспадната авансово платената сума, като това
задължение /за което била издадена фактура № 1761/20.03.2020г./ било погасено. Ищецът
продължил да предоставя услуги и след тази дата, като основният обем на тези услуги, бил
предоставен в периода 01.05.2020 г. – 23.11.2020 г., като всяка услуга била съгласувана и
одобрена от ответницата, на която надлежно бил предоставян отчет за извършената работа,
както и актуална информация по развитието на сделката. Възлагането на работата било
оттеглено без предизвестие на 23.11.2020 г., за което обстоятелство ищецът бил уведомен от
трето лице. Последвали опити за изясняване на ситуацията между страните, като на
02.12.2020 г., на ответника били изпратени подробни месечни отчети за извършената работа
до момента на оттеглянето на възлагането, както и покана за плащане на общата дължима
месечна сума в размер на 8175,60 евро, като било извършено плащане в размер на 3631
евро, което според ищеца представлявало частично плащане и признание за изпълнение на
договорните задължения. След така извършеното плащане, остатъкът от дължимата сума
била в размер на 4544,60 евро /8888,46 лева/.
Ответницата оспорва исковете. Сочи, че между страните в действителност е
съществувало договорно правоотношение, както и че изрично било уговорено, че правните
услуги ще се предоставят под формата на писмено правно становище, освен ако е уговорено
друго. Оспорва се ищецът да е изпълнил задължението си /по т. 4 от писмото за ангажимент/
да представи пределна тарифа за таксуване на часовете на съответните етапи от извършване
на работата. Оспорва се също ищецът да е извършил всички възложени действия,
включително и допълнителни такива, като се твърди, че са извършени единствено
дейностите по етапи 1 и 2, които са платени и признати от ответната страна. Твърди се, че
видно от справка в търговския регистър по партидата на дружеството „А.П.“ ООД (със
старо наименование „Ес Е.П.Б.“ ЕООД), което дружество било предмет на предварителния
договор за покупко-продажба на акции, който пък от своя страна бил предмет на етапи 1 и 2
от договора между страните в настоящото производство, апортната вноска била извършена
от адвокат Ю.Р.Н. – процесуален представител и пълномощник на дружеството-продавач –
„Е.Е.П.И.“ ЕООД, като апортът бил извършен на 12.03.2021 г. след подписан между
ответницата и последното дружество, анекс към предварителния договор в края на месец
декември 2020 г. /което било повече от месец след оттегляне на поръчката спрямо ищеца/.
От изложеното следвало, че ищецът не е изпълнил задължението си по етап 3 от договора.
Относно етап 4 се твърди, че също е налице неизпълнение от страна на ищеца, като се
посочва, че видно от справка по партидата на „А.П.“ ООД в търговския регистър, сделката
2
била приключена към 09.04.2021 г. след множество промени на първоначалния договор,
както и след проведена кореспонденция между ответницата и „Е.Е.П.И.“ ЕООД. Посочени
са подробно и хронологично уговорките между последното дружество и ответната страна,
като е допълнено, че предвид тези уговорки било ясно, че към 30.04.2020 г. не е било налице
вписване на апорт, а към 15.05.2020 г. не е било осъществено прехвърляне на дружествени
дялове, нито към 30.06.2020 г. било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. С
оглед неизпълнение на задълженията на „Е.Е.П.И.“ ЕООД /които се намирали в пряка
връзка със задълженията на ищеца по етапи 3 и 4 от процесния договор/, ответницата
отправила множество искания до ищеца за предприемане на „по-агресивен“ подход с оглед
извършване на апорта и приключване на сделката. Позовава се на имейл-кореспонденция,
съгласно която, ищецът обещал предприемане на такива действия, едва към 11.09.2020 г., но
такива така и не били предприети. Сочи се, че ищецът водил разговори с лицето П.П. –
управител на „Е.Е.П.И.“ ЕООД и с адвокатите на дружеството относно въпроси, свързани
със строежа на къщата, вкл. и за интериорни такива, каквито действия ответницата отрича да
са били възлагани на ищеца, включително и директно да се водят преговори с П.П., тъкмо
обратното – на ищеца изрично било указано, че ответната страна не желае да се води
директна комуникация с посоченото лице, а само с адвокатите на дружеството. Въпреки това
ищецът продължил да осъществява комуникация с това лице, което било таксувано като
услуга. Относно твърденията на ищеца, че е предоставял отчети, се посочва, че съгласно
имейли, изпратени от ответницата на 08.09.2020 г. и на 11.09.2020 г., с искане за
представяне на отчет и фактури, такъв бил представен на 15.09.2020 г., в който била
описана работа за периода 04.05.2020 г. – 15.09.2020 г., била изпратена и фактура за
извършената работа в периода от 01.05.2020 г. – 15.09.2020 г. в размер на 3255 евро без
ДДС. Съгласно отчета, били посочени дейности във връзка с апортната вноска, каквито
страните се договорили да бъдат премахнати, което било уговорено посредством имейл-
кореспонденция. Оспорва ищецът да не е бил уведомен за прекратяване на възлагането.
Оспорва се ответната страна да е приела в цялост извършеното от ищеца, като се твърди, че
изрично се е противопоставила, в която насока са изложени конкретни доводи, като се
допълва, че дори не са представени доказателства за извършване на действията. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено писмено доказателство /писмо ангажимент от 05.11.2019
г./, в което ищецът е отразил услугата, която би могъл да предостави в 4 етапа: 1-ви етап –
организация на придобиването на поземлен имот; 2-ри етап – договор за покупко-продажба
на акции; 3-ти етап – апортна вноска; 4-ти етап – приключване на сделката, като е посочено,
че правните услуги и консултации ще се предоставят под формата на писмено правно
становище, а крайният срок за всяка конкретна задача подлежи на договаряне.
3
Възнаграждението по договора също следвало да се уговаря конкретно за всяка извършена
дейност, като била предложена средна почасова ставка в размер на 160 евро без ДДС, като
след получаване от страна на довереника на подробна информация, същият следвало да
предложи пределна тарифа за всеки етап. Било уговорено да се заплащат и всякакви други
допълнителни разходи, подробно описани в документа. Така отправеното предложение било
прието от Ц. Г..
Като доказателство по договора е приложен предварителен договор за покупко-
продажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020г., сключен от
Ц. В. Г. и Ж-Ф.Р.Ч. от една страна /купувачи/ и „Е.Е.П.И.“ ЕООД – от друга страна
/продавач/, по силата на който, последният се задължил да прехвърли на купувачите 100%
от притежаваните от него дружествени дялове от капитала на дружеството „Ес Е.П.Б.“
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала било „Е.Е.П.И.“ ЕООД, който притежавал
и индивидуализрани в договора недвижими имоти. Условие за сключване на окончателен
договор било апортирането на недвижимите имоти в капитала на „Ес Е.П.Б.“ ЕООД.
Съгласно договора, продавачът следвало да прехвърли дружествените дялове не по-късно от
15.05.2020 г., както и да апортира недвижимите имоти в капитала на дружеството и да
впише апортната вноска в търговския регистър и в имотния регистър в срок до 30.04.2020 г.;
продавачът е бил задължен до 30.06.2020 г. да осигури издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на единия имот /къщата/, като подробно са посочени и други
параметри по договора, включително начин на плащане. Като лице за контакт за продавача,
бил посочен Петер Преннер, а за купувачите – А. М..
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
16.04.2020 г., съгласно който, в полза на Ц. В. Г. и Ж-Ф.Р.Ч. /ипотекарни кредитори,
представлявани от адв. Яница Г.а, преупълномощена от А. М./ от страна на „Е.Е.П.И.“
ЕООД /ипотекарен длъжник и собственик на ипотекирания имот/, била учредена ипотека
върху подробно индивидуализирани в нотариалния акт имоти за обезпечаване задълженията
на „Е.Е.П.И.“ ЕООД“.
Със специално пълномощно, нотариално заверено на 06.02.2020 г., Ц. В. Г. и Ж-
Ф.Р.Ч., упълномощили лицата, които да извършват действия от тяхно име, във връзка с
учредяването на ипотека, сред които лица бил и А. М. – член на дружеството-ищец.
Видно от приложена справка за вписвания, отбелязвания и заличавания,
договорната ипотека била вписана по партидата на Ц. В. Г., към 16.04.2020 г.
Съгласно приложена Т. с изх. № 123 от 17.09.2020 г., от страна на ищеца до
„Е.Е.П.И.“ ЕООД е изпратено съобщение във връзка с настъпила забава по предварителния
договор, както и с предприемане на съответните процедури при неизпълнение в предоставен
от подателя срок. Съобщението е получено на 21.09.2020 г., видно от известие за доставяне.
С имейл-съобщение от 11.03.2021 г., ищецът е изпратил покана за плащане до
ответницата, която покана е приложена по делото.
Видно от Приемо-предавателен протокол от 12.11.2020 г. адв. А. М. е предал на
4
Д.П.-Василева /пълномощник на ответницата и на Ж-Ф.Р.Ч./ - нотариален акт за договорна
ипотека, предварителния договор, специалното пълномощно и покани до „Е.Е.П.И.“ ЕООД
чрез „Т.“.
Видно от справка от търговския регистър, относно „А.П.“ ООД, недвижимият имот
/предмет на непаричната вноска/, който е идентичен с отразения в предварителния договор
за покупко-продажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020 г.,
сключен от Ц. В. Г. и Ж-Ф.Р.Ч. от една страна /купувачи/ и „Е.Е.П.И.“ ЕООД /продавач/, е
бил апортиран, като актът за назначаване на вещи лица е от 16.12.2020 г.
Представено е удостоверение за въвеждане в експлоатация от 13.11.2020 г. относно
къща в имот с идентификатор 61813.589.30 /предмет на непаричната вноска/.
Видно от имейли през април 2020 г., страните в настоящото производство са предприели
действия по съгласуване на параметрите по съответните етапи от договора за правни услуги.
С имейл от 22.06.2020 г. с подател **********@*****.*** и получател А. М., са предложени
начини за плащане по сделката, като е указано комуникацията да се извършва само между
адвокатите, не и чрез лицата П.и С., имейл със сходно съдържание – да не се комуникира с
лицето П.е изпратен от същия адрес до същия адресат и на 30.06.2020 г. С имейл от
24.06.2020 г., изпратен от А. М. до П.П. и с копие до ответницата, **********@*****.*** и П.
М., е направено предложение бъдещата кореспонденция да продължи с участието само на
адвокатите на страните; уточнени са параметри по сделката, като е предложено срокът да се
продължи до 30.08.2020 г., вместо до 30.06.2020г.; относно апорта е посочено, че
необходимите документи са изготвени и се очаква осъществяване на последващите действия
за приключване на процедурата. Приложена е кореспонденция от месец юни 2020 г., между
трети лица и ответницата относно елементите по договора помежду им. На 10.08.2020г. е
осъществена кореспонденция между страните във връзка с комуникация, осъществена между
А. М. и П.П. относно детайли по имота. На 11.08.2020 г. е изпратен имейл от
**********@*****.*** до получател А. М. във връзка с извършваните действия по договора,
част от предмета на процесния договор. На 17.08.2020 г., от подател **********@*****.*** до
А. М. е изпратен имейл, в който е изразено недоволство от страна на купувачите по
предварителния договор предвид директната комуникация от страна на ищеца с лицето П.
На 27.08.2020 г., е изпратен имейл от А. М., адресиран до ответницата относно съгласуване
на информация във връзка със стойности, посочени в количествено-стойностни сметки. На
02.09.2020 г. между страните също е проведена имейл кореспонденция, съгласно която е
поискано изпращане на официално известие до П.П. за периода на забавянето му, като е
посочено, че ответницата не е изразила съгласие с предложението на посоченото лице
относно цените. С имейли от 08.09.2020 г. и от 11.09.2020 г., от страна на подателя
**********@*****.*** до получател А. М. е поискано предоставяне на копие от настоящата
сметка. На 12.09.2020 г. от подател **********@*****.*** до П. М. е изпратен имейл, в който
е изразена позицията на подателя, а именно очакване от страна на ищеца за предприемане на
по-агресивен подход спрямо контрагента на ответницата. В имейл от 15.09.2020 г., изпратен
от П. М. до **********@*****.*** и **********@*****.*** се сочи, че е прикачено
5
уведомление до лицето П.П. във връзка с обсъжданията между страните в настоящото
производство, отчет за таксуваните часове за периода 01.05.2020 г. – 15.09.2020 г., както и
фактура; за изпратеното уведомление е уведомен също и П.П., видно от имейл до него от
25.09.2020 г., с подател А. М.. На 16.09.2020 г. е изпратен отговор от ищеца, в който са
посочени варианти за отчитане и таксуване на часовете, както и е указано, че от лицето П.не
би могла да се претендира неустойка. С имейл от 05.10.2020 г., изпратен до адресати -
**********@*****.*** и **********@*****.***, се посочва, че е изготвен проект на анекс и
КСС, с цел изготвяне на окончателна версия за анекса, която да бъде предоставена на П.П..
Приложена е кореспонденция между А. М. и трети лица относно предоговаряне на сделката.
В периода 21 – 23.10.2020 г. между адвокатите на страните са водени разговори относно
документацията за апортната вноска. На 26.10.2020 г., адвокатът на контрагента на
ответницата е изпратил имейл до А. М., в който е посочено, че приложено се изпраща
заявлението за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на къщата, което се
очаква да се случи в рамките на седемдневен срок. На 27.10.2020 г., А. М. е изпратил имейл
с отговор до адвоката на контрагента на ответницата и лицето П.П., в който е посочено, че
предложението е абсолютно неприемливо, както и че изводът е, че продавачът
демонстрирал продължаващо нежелание да изпълни задълженията си, предвид че
купувачите вече са изпълнили значителна част от задълженията си; посочено е също, че ако
споразумението по анекса и подписването не бъде постигнато в рамките на два дни, то
купувачите ще предприемат действия по преустановяване на правоотношенията. На
29.10.2020 г., към А. М. от адвоката на контрагента на ответницата е отправено
предложение относно анекса като са посочени два варианта. На 03.11.2020 г., А. М. е
изпратил имейл до адвоката на контрагента на ответницата, в който е изложил позицията на
доверителя си относно постигането на справедлив край на преговорите, а на 02.11.2020 г. е
изпратил и конкретни предложения. Изпратен е и имейл от адвоката на контрагента на
ответницата до А. М., в който е посочено, че с оглед продължителните усилия на последния
за разрешаване на спорните въпроси, се отправя предложение да се премине към апорта,
след което да се премине към прехвърляне на дяловете. На 09.11.2020 г., адвокатът на
контрагента на ответницата е изпратил имейл до А. М., в който е посочено, че проектът на
анекса е приложен и изготвен съгласно договореното; удостоверението следвало да бъде
издадено на 11.11.2020 г. С имейл от 10.11.2020 г., изпратен от **********@*****.***, са
изложени възражения по анекса, а на 17.11.2020 г., А. М. отново е отправил запитване за
забележки по промените в анекса. На 10.11.2020 г., от А. М. до адвоката на контрагента на
ответницата, е изпратен имейл, видно от който подателят е изразил своето становище по
процедурата с апортната вноска. На 17.11.2020 г. от адвоката на контрагента на ответницата,
до А. М. е изпратен имейл, в който е посочено, че се прилага удостоверението за въвеждане
на къщата в експлоатация, а на 13.11.2020 г. е изпратен имейл относно документите във
връзка с апортната вноска. С имейл от 23.11.2020 г. до **********@*****.*** и
**********@*****.***, подателят А. М. е изразил недоумение относно това дали е налице
втори мандат, като е посочил, че е предоставил отчети за таксувани часове за периода май –
октомври 2020 г.; бил е получен имейл, изпратен от адвоката на контрагента на ответницата,
6
до А. М., в който последния е уведомен, че адв. Станимира Стойчева се представила като
пълномощник на ответницата и направила оферта, която съществено се различавала от
основата на предварителния договор. С имейл от 27.11.2020 г. от **********@*****.*** до
адвоката на контрагента на ответницата и до адв. Стойчева, е поискано премахване на
лицата П. М. и Силвана Джаркова от комуникационните имейли, като е уточнено, че към
23.11.2020 г., единственият пълномощник на ответницата е адв. Стойчева. С имейл от
02.12.2020 г., адресиран от П. М. до **********@*****.*** и **********@*****.***, се изразява
недоумение от развоя на събитията и оттеглянето на пълномощията, като е посочено, че са
изпратени отчети за периода 01.05. – 30.11.2020 г., като по отношение на апорта /която част
от договора се сочи, че няма да бъде довършена докрай/ е извършено изчисление на
отработеното до момента на оттегляне на възлагането. С имейл от 3.12.2020 г., изпратен от
**********@*****.*** до П. М. е заявено, че от страна на ищеца са предприемани
самоинициирани действия без съгласието на доверителя, като отново е посочена
комуникация с лицето П.П.; че е налице неизпълнение на задължението да се предложи
таван от таксувани часове за всеки от етапите по процесния договор, като в заключение е
посочено, че така претендираните такси не се приемат за дължими от доверителя.
Последният имейл е отговор на съобщение, изпратено от П. М. до ответницата, относно
отчети и дължими от последната суми. С имейли от 11.01.2021 г., от 21.01.2021 г., от
18.02.2021 г. до **********@*****.*** и **********@*****.***, П. М. е изразила очакване за
уреждане на отношенията между страните в настоящото производство относно плащане на
правните услуги. На 15.12.2020 г., на 12.02.2021 г., от страна на **********@*****.*** до П.
М. е изпратено съобщение, в което е изразено недоволството от извършената от последната
работа и претендираните такси, като в имейлите се съдържат конкретно изложени доводи.
С имейл от 25.01.2021 г., /от трето лице – **********@*****.***/ до адв. П. М. и адв. А. М. е
изпратено съобщение, с което на адресатите се заявява, че въпреки некачественото
изпълнение на възложените работи, сумата, която биха получили адресатите е в размер на
3631 евро, като податели на съобщението са посочени – “JP & Лина“ . Имейлът е изпратен
във връзка с подадени и приложени по делото доклади за дейността на ищеца, където
подробно е посочено какви дейности са извършени по часове за периода май – ноември 2020
г.
В имейл от 12.02.2021 г., с подател **********@*****.*** до П. М. е изразено
недоволство от обстоятелството, че ищецът е комуникирал с лицето П.П. без съгласието на
доверителя, като тази комуникация е била таксувана, като е изразено и цялостно
неудовлетворение от извършеното от ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Ю.Р.Н. се
установява, че същият познава лицето П.П., тъй като последният бил клиент на свидетеля от
няколко години, а г-жа Г. познавал поименно от документи и в качеството ѝ на страна с
клиента му, никога не се е срещал с нея. Твърди, че П.П. му възложил извършването на
юридически действия относно сключен договор за продажба на дялове и къща между него и
7
г-жа Г. и нейния съпруг, тъй като отношенията между страните по този договор достигнали
до конфликтна точка, което като време било началото на 2021 г. Посочва, че са налице три
дела с г-жа Г. и съпруга ѝ във връзка с договора за покупко-продажба на дялове и апорт след
строеж на къща. Твърди, че цялата кореспонденция е осъществявана чрез адв. М. до края на
месец ноември 2020 г., когато бил заменен с друг адвокат. Окончателно споразумение било
постигнато декември през 2020 г., а 2021 г. договорът бил финализиран окончателно, като се
уточнява, че това касае апорта. Заявява с категоричност, че адв. М. е изпратил проекти на
документите за апорта, който обаче бил извършен съвместно с друг адвокат - Я. през
периода март-април 2021 г. Твърди, че с последващия адвокат на ответницата – Я., са
работили по финалния анекс, изготвен с предходния адвокат – М.. Изразява мнение, че
ответницата не одобрила конструктивния подход на адвокат М. и това била причината да го
замени на финалния етап.
По делото е допуснато и изслушано заключение на вещо лице, което е посочило, че
в изпратеното на 21.10.2020 г. в 10:24 ч. електронно съобщение от имейл акаунт
********@*******.*** до получатели със следните имейли – *************@***********.***,
**************@*****.***, *********@***********.***, **********@*****.***,
**********@*****.***, **********@*******.***, ***********@*******.***, се съдържат
прикачени файлове, приложени към експертизата – протокол решение на едноличния
собственик на капитала на „Е.Е.П.И.“ ЕООД от 26.10.2020 г. относно решение за
извършване на апорт в капитала на „Ес Е.П.Б.“ ЕООД, /документ, създаден на 21.10.2020 г.
от А. М./ декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ /създаден на 19.09.2018 г., последна
промяна – 7.5.2020 г. от А. М./, специално пълномощно /създаден на 19.09.2018 г., последна
промяна от 07.05.2020 г. от А. М./, молба до Агенция по вписванията /създадена на
13.01.2011 г., последно променена на 21.10.2020 г. от лицето А./. След извършената справка
по партидата на „А.П.“ ООД, вещото лице е отговорило, че към заявление вх. №
20201215110307 е приложен посочения протокол, като е налице сходство с разлика в датите
на файлове “1_Protocol_S&P_Invest_billingual_final.docx” (от имейла) и файл “A12 Решение
на еднол. собственик на капитала на Е.Е.П.И. ЕООД 27.11.2020.pdf” (справката в ТР),
сходство с разлика в упълномощените лица: „3.PoA_Commercial_Register_S&P_Invest.docx”
(от имейла) и „А13 Адв. Пълномощно.pdf” (справка в ТР), установено е наличие на
идентичност по съдържание на файлове: „2.Declaration_13_(4)_S&P_Invest.docx (от имейла)
и „А14 Декларация чл. 13 (4) ЗТРРЮЛНЦ.pdf” (от справка в ТР), сходство в текста от 89%
на файлове „4_Application_Request_S&P_Invest.doc” (от имейла) и „Молба по чл. 72, ал. 2 от
ТЗ.pdf (справка от ТР); Към заявление вх. № 20210312133106: установена е идентичност в
съдържанието на файлове - „2.Declaration_13_(4)_S&P_Invest.docx (от имейла) и „А8
Декларация за истинност.pdf” (от справка в ТР), сходство с разлика в упълномощените лица:
„3.PoA_Commercial_Register_S&P_Invest.docx” (от имейла) и „А9 Адв. Пълномощно.pdf”
(справка в ТР). Посочено е, че файловете, приложени към имейла от 21.10.2020 г., не са
защитени от внасяне и въвеждане на промени в тях. На въпроса кой е заявил за вписване
двете посочени заявления, вещото лице е представило визуализация от регистъра, съгласно
която вписалото лице е Ю.Р.Н.. В табличен вид е посочено какви конкретни документи са
8
приложени към заявленията.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: наличието на
валидно възникнали договорни правоотношения между страните с предмет извършване на
правни услуги и оказване на съдействие, съгласно уговореното между страните; изпълнение
на задълженията си на довереник по процесния договор; наличието на уговорка между
страните за заплащане на възнаграждение, неговия размер и настъпването на изискуемостта
му. Ответницата следва да установи наличието на заявените от нея основания за
недължимост на сумите по процесния договор.
Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент е по същината си договор
за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите, произтичащи от неговия предмет
и специалната уредба в Закона за адвокатурата. С този договор адвокатът се задължава да
извърши възложените му от клиента правни действия в защита свободите, правата и
законните му интереси, които включват устни и писмени консултации и становища по
правни въпроси, изготвяне на всякакви книжа-молби и други, свързани с възложената
работа. При условията на договорна свобода по чл. 9 ЗЗД страните определят предметния
обхват на договора и неговото конкретно съдържание. Следва да бъде посочено, че
сключеният между страните договор за правна защита и съдействие е комплексен като към
него намират приложение правилата за договорите за услуга, а доколкото те не са уредени –
на изработката /чл. 258 – 269 ЗЗД/, а за елементите с правно действие в чужд правен кръг – и
тези на поръчката /чл. 280 – 292 ЗЗД/. Договорът е по принцип възмезден /чл. 36 ЗАдв/ и
възнаграждението не зависи от постигнатия изход по делото, или сделката, или мандата,
който е възложен /освен ако е уговорено друго/, а адвокатът следва да направи всички
обективно необходими действия, които следват от дължимата грижа. Договорът се
характеризира с известен алеаторен елемент – не се знае какви точно усилия ще трябва да
бъдат положени, какви документи ще трябва да се съставят, какви преговори ще се водят и
какъв ще бъде резултатът от тях. Възнаграждението трябва да е обосновано и справедливо,
но в отношенията между страните това се преценява от тях /чл. 9 ЗЗД/. Доверителят може да
иска намаление на възнаграждението поради неточно изпълнение /чл. 90, чл. 265, ал. 1 ЗЗД/.
Ако адвокатът е във виновно неизпълнение, клиентът може да развали договора с подходящ
срок и не дължи възнаграждение /чл. 87, 265, ал. 2 ЗЗД/. Когато договорът не може да се
изпълни по обективни причини, възнаграждение за съответната част не се дължи /чл. 89, чл.
267, чл. 288, ал. 2 ЗЗД/. Дори когато по изключение законът предвижда право на доверител
или поръчващ да се откаже от договор, изпълнителят следва да се постави в положение, не
по-лошо от това, ако договорът беше изпълнен /чл. 288, ал. 1 – като се плати цялото
възнаграждение/. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗАдв, според която при
оттегляне на пълномощията се дължи възнаграждение за положения труд, а при
неоснователно оттегляне – и за неположения.
9
Не е спорно по делото, а и видно от представеното писмо ангажимент, страните са се
договорили ищецът да извърши правни действия, разпределени в четири етапа, както
следва: 1-ви етап – организация на придобиването на поземлен имот; 2-ри етап – договор за
покупко-продажба на акции; 3-ти етап – апортна вноска; 4-ти етап – приключване на
сделката, като е посочено, че крайният срок за всяка конкретна задача подлежи на
договаряне, а възнаграждението по договора също следвало да се уговаря конкретно за всяка
извършена дейности, като била предложена средна почасова ставка в размер на 160 евро без
ДДС, като след получаване от страна на довереника на подробна информация, същият
следвало да предложи пределна тарифа за всеки етап. Било уговорено да се заплащат и
всякакви други допълнителни разходи, подробно описани в документа. По делото не са
представени други доказателства относно размера на възнаграждението – и по-конкретно
така уговорената пределна тарифа за всеки етап. Приложени са единствено отчети, в които
ищецът е остойностил работата си. Безспорно е също, че ищецът е изпълнил частично
договора /относно първите два етапа/, за което било платено възнаграждение.
Спорен между страните е въпросът дали е налице изпълнение по етапи 3 и 4 от договора,
касаещи извършването на апортна вноска и приключване на сделката. С оглед събраните и
относими доказателства – имейли от месец юни 2020 г., относно апорта е посочено, че
необходимите документи са изготвени и се очаква осъществяване на последващите действия
за приключване на процедурата; имейл от 12.09.2020 г. от подател **********@*****.*** до
П. М., в който е изразена позицията на подателя, а именно очакване от страна на ищеца за
предприемане на по-агресивен подход спрямо контрагента на ответницата; имейл от
05.10.2020 г., изпратен до **********@*****.*** и **********@*****.***, в който е посочено,
че е изготвен проект на анекс и количествено-стойностна сметка, с цел изготвяне на
окончателна версия за анекса, която да бъде предоставена на П.П.; кореспонденция между
А. М. и трети лица относно предоговаряне на сделката; доказателства относно водени
разговори в периода 21 – 23.10.2020 г. между адвокатите на страните относно
документацията за апортната вноска; имейл от 27.10.2020 г. от А. М. /отговор/ до адвоката
на контрагента на ответницата и лицето П.П., в който е посочено, че предложението е
абсолютно неприемливо, както и че изводът е, че продавачът демонстрирал продължаващо
нежелание да изпълни задълженията си, предвид че купувачите вече са изпълнили
значителна част от задълженията си; както и че ако споразумението по анекса и
подписването не бъде постигнато в рамките на два дни, то купувачите ще предприемат
действия по преустановяване на правоотношенията; предложение от 29.10.2020 г., към А. М.
от адвоката на контрагента на ответницата относно анекса; имейл от 03.11.2020 г. от А. М.
до адвоката на контрагента на ответницата, в който е изложил позицията на доверителя си
относно постигането на справедлив край на преговорите, и съобщение от 02.11.2020г. с
конкретни предложения.; имейл от адвоката на контрагента на ответницата до А. М., с
посочване, че с оглед продължителните усилия на последния за разрешаване на спорните
въпроси, се отправя предложение да се премине към апорта, след което да се премине към
прехвърляне на дяловете; имейл от 10.11.2020 г., изпратен от **********@*****.***, с
изложени възражения по анекса, имейл от 13.11.2020 г. относно документите във връзка с
10
апортната вноска; запитване от 17.11.2020 г., от А. М., с което е отправил запитване за
забележки по промените в анекса; имейл от 10.11.2020 г., от А. М. до адвоката на
контрагента на ответницата, видно от който подателят е изразил своето становище по
процедурата с апортната вноска; гласните доказателства, които съдът кредитира като
последователни и вътрешно безпротиворечиви, в частта, в която е посочено, че свидетелят е
осъществявал цялата кореспонденция чрез адв. М. до края на месец ноември 2020 г., че адв.
М. е изпратил проекти на документите за апорта, който обаче бил извършен съвместно с
друг адвокат - Я. през периода март-април 2021 г., както и че с последващия адвокат на
ответницата – Я., са работили по финалния анекс, изготвен с предходния адвокат – М.,
експертното заключение, в частта, в която е отразено, че протокол решение на едноличния
собственик на капитала на „Е.Е.П.И.“ ЕООД от 26.10.2020 г. относно решение за
извършване на апорт в капитала на „Ес Е.П.Б.“ ЕООД, е документ, създаден на 21.10.2020 г.
от А. М., както и че вписалото заявленията в регистъра лице е Ю.Р.Н., съдът приема, че
ищецът е извършил активни действия по водене на преговори във връзка с изпълнението на
трети и четвърти етап от договора между страните, като същият не е участвал при
окончателното приключване на действията – факт, който се признава и от ищеца чрез имейл
от 02.12.2020 г., адресиран от П. М. до **********@*****.*** и **********@*****.***, в който
се изразява недоумение от развоя на събитията и оттеглянето на пълномощията и в който е
посочено по отношение на апорта, че е част от договора, която няма да бъде довършена
докрай, което логично води и до извода, че и четвъртият етап не е завършен с участието на
ищеца.
В процесния случай ищецът е започнал да изпълнява договора, като впоследствие
възложението е било оттеглено. По делото липсват доказателства за конкретни поводи за
оттеглянето, като същите следва да се изведат от имейл кореспонденцията, предимно, че
ищецът извършвал комуникация с лицето П.П., въпреки противопоставянето на
ответницата, както и че ищецът не е предприел „по-агресивни“ действия с контрагента на
ответницата. От свидетелските показания се установява, че цялата кореспонденция е
осъществявана чрез адв. М. до края на месец ноември 2020 г., когато бил заменен с друг
адвокат, в част от имейлите също е посочено от страна на А. М., че по-приемливият вариант
е комуникацията да се осъществява между адвокатите. Т.е. дори да се приеме, че е
осъществяван контакт с въпросното лице, то това действие не би могло да се възприеме за
основателен довод за оттегляне на възлагането, като липсват и доказателства от тези
действия да са настъпили вреди. Относно исканията за по-агресивен подход от страна на
ищеца, следва да се съобрази имейл от 27.10.2020 г. от А. М. /отговор/ до адвоката на
контрагента на ответницата и лицето П.П., в който е посочено, че предложението е
абсолютно неприемливо, както и че изводът е, че продавачът демонстрирал продължаващо
нежелание да изпълни задълженията си, предвид че купувачите вече са изпълнили
значителна част от задълженията си; както и че ако споразумението по анекса и
подписването не бъде постигнато в рамките на два дни, то купувачите ще предприемат
действия по преустановяване на правоотношенията. Видно от този имейл, ищецът е заявил
11
защитна позиция с оглед охрана на интересите на ответницата. Изводите на доверителя за
това в какво точно следва да се изразяват по-агресивните действия, са последица от
субективна преценка на конкретната ситуация, като липсва яснота относно естеството на
конкретните действия, които е следвало да бъдат предприети от страна на ищеца. Не без
значение е, че окончателно споразумение било постигнато декември през 2020 г., а през
2021 г. договорът е бил финализиран окончателно /относно апорта/, както и че адв. М. е
изпратил проекти на документите за апорта, който обаче бил извършен съвместно с друг
адвокат - Я. през периода март-април 2021 г., също че с последващия адвокат на
ответницата – Я., е извършвана работа по финалния анекс, изготвен с предходния адвокат –
М.. От изложеното следва, че ищецът е извършил значителна част от дейностите, с които е
бил натоварен, както и че последващата дейност на адвокатите на страните по сделката е
била базирана на работата, която адв. А. М. е извършил. В случая не се установява ищецът
виновно да се е отклонил от поръчаното, да не е изпълнявал задълженията си качествено,
неизпълнението да е пълно или да е довело до липса на интерес у доверителя, макар и да се
извеждат подобни изводи от страна на ответницата. По тези съображения, съдът намира, че
оттеглянето е извършено самоволно и без основание, поради което доверителят не може да
се освободи от договорното си задължение за плащане на възнаграждението /чл. 26, ал. 2,
пр. 1 ЗАдв/. В тази връзка твърденията на ответницата, че е извършено противопоставяне на
извършеното от ищеца, не водят до друг извод, тъй като по арг. от чл. 264, ал. 1 ЗЗД,
приемането на работата не е само право, а и задължение, от което следва, че неприемането
следва да е аргументирано и обосновано. Доводите, че ищецът не е изпълнил изцяло
отделните компоненти по договора, са обосновани предвид действията по оттеглянето, но
следва да се съобрази, че това се дължи на препятстването на изпълнението от страна на
доверителя и ангажирането на друг адвокат, който все пак впоследствие е ползвал
извършеното от адв. М., както вече беше посочено. Не без значение е и обстоятелството, че
през 2020 г. в страната е било обявено извънредно положение, което също е повлияло на
процеса и бързината при извършването на съответните действия. Предвид изложеното,
следва, че искът за плащане на възнаграждение е основателен. Съдът обаче намира, че
ищецът не е изпълнил договорното си задължение да изготви тарифа на предоставяните
услуги, а изчисленията в отчетите не следва да бъдат съобразявани при определяне размер
на възнаграждението, тъй като същите не са съгласувани с доверителя. Ето защо, като
ориентир за дължимото възнаграждение, следва да се вземе предвид часовата ставка в
размер на 160 евро на час /без ДДС/, посочена в писмото ангажимент. Съдът намира, че
ищецът не е доказал безспорно, че е извършил всички конкретно посочени в отчетите
действия, поради което следва да приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК, като приема, че са
извършени действия по изпращане на имейли и изготвяне на документи в рамките на 9 часа,
съобразявайки и приблизително необходимото време с оглед посоченото в отчетите. При
уговорена средна часова ставка от 160 евро, то искът следва да се уважи до размер от 1440
евро, а в останалата част до пълния предявен размер – да се отхвърли. Следва да се уточни,
че сумата, която е заплатена на ищеца извън процеса, касае етапи 1 и 2 от договора, поради
което при определяне на дължимото за етапи 3 и 4, не следва да се прави преизчисление с
12
платената сума.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В случая относно главното вземане не е установен срок за плащане, поради което забавата
настъпва от поканата /чл. 84 ЗЗД/. В изпратената по имейла на 11.03.2021 г. покана се
претендират лихви от изтичането на седемдневен срок, считано от получаване на поканата,
който е и предоставеният допълнителен срок за изпълнение, т.е. доверителят е бил в забава
за периода от 19.03.2021 г. до 24.10.2021 г. /деня преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/. Определената от съда посредством онлайн лихвен калкулатор законна лихва върху
главницата от 1440 евро за този период възлиза на 172,15 лева, до която сума искът е
основателен. За горницата до пълния предявен размер и период искът е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни. Ищецът е представил
списък с разноски, съгласно който е реализирал такива в общ размер на 706 лв., от които
държавна такса в размер на 406 лв. и 300 лв. депозит за вещо лице, от които съразмерно с
уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени такива в
размер на 223,72 лв., а ответницата е извършила разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 150 лв. депозит за вещо лице, от които съразмерно с отхвърлената част от
иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да ѝ бъдат присъдени разноски в размер на
1468,68 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Адвокатско дружество „М. и п“ с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „П.Е.“ № 49, бизнес сграда
„П“, ет. 5, против Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „ДР.“, бл. 502, вх. Г,
ет. 5, ап. 15, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 280 ЗЗД и по 422
ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, че Ц. В. Г. ДЪЛЖИ на Адвокатско дружество „М. и п“ следните
суми – 1440,00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ евро, ведно със законната лихва от
25.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 60886/2021 г., по описа на СРС, 57-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 4544,60 евро, както и сумата от 172,15 лв.,
лихва за забава за периода 19.03.2021 г. – 24.10.2021 г. за която сума е издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 60886/2021 г., по описа на СРС, 57-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 545,65 лв.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. В. Г., ЕГН **********, да заплати на
Адвокатско дружество „М. и п“ с ЕИК **********, сумата 223,72 /двеста двадесет и три лв.
и 72 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Адвокатско дружество „М. и п“ с ЕИК
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Г., ЕГН **********, сумата 1468,68 /хиляда
четиристотин шестдесет и осем лв. и 68 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14