Решение по дело №13645/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 369
Дата: 27 януари 2023 г. (в сила от 27 януари 2023 г.)
Съдия: Никола Чомпалов
Дело: 20221100513645
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев

Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100513645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Н. П. Р., който
е длъжник по изпълнението, срещу разноските по изпълнението, определени от ДСИ по
изп.дело N 20221110402209/22 г. на СИС при СРС. Твърди се от жалбоподателя, че таксата
по т.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е
завишена по размер. Освен това неправилно е включено юрисконсултско възнаграждение от
100 лв. в размера на разноските. Излагат се съображения по редовността на издадения
срещу жалбоподателя изпълнителен лист, както и се навежда довод, че е налице изменение
в ЗИНЗПС. Освен това се сочи, че жалбоподателят не работи по трудово правоотношение.
Прави искане за освобождаване от задължението да внесе държавна такса. Иска се от
жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски в изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, който е
взискател по изпълнението, е подал възражение, с което оспорва жалбата.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
чл.435 ал.2, т.7 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Искането на жалбоподателя да се освободи от задължението да внесе държавна такса е
основателно, защото страната се намира във влошено материално състояние, поради което
съдът освобождава жалбоподателя от задължението.

1
Изпълнително дело N 20221110402209/22 г. на СИС при СРС е образувано по молба на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП въз основа на изп.лист от 01.08.2017
г. на административен съд София-град по адм.дело N 11854/14 г., с който Н. П. Р. е осъден
да плати сумата от 300 лв.
С покана за доброволно изпълнение изх.N 56629/18.11.2022 г. съдебния изпълнител е
определил разноски в размер на 50,88 лв. – по чл.53, както и 124 лв., в които е включена
държавна такса от 24 лв. и възнаграждение за юрисконсулт от 100 лв.
С разпореждане от 16.12.2022 г. съдебният изпълнител е изменил единствено размера на
таксата по т.53 от Тарифата - на 48 лв.

Според съда жалбата е частично основателна. Нормата на т.53, б.“б“ от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвижда, че за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума от 10 лв. + 10 на сто за горницата над
100 лв., когато сумата е от 100 до 1000 лв. В случая с процесния изпълнителен лист е
присъдена сумата от 300 лв. и производството по принудително изпълнение е образувано за
изпълнение на парично вземане от 300 лв. Следователно таксата следва да се изчисли
върху база от 300 лв. В този случай таксата по т.53 от Тарифата възлиза на 30 лв., а след
прибавяне на ДДС на основание чл.3 ал.5, т.1, б.“о“ ЗДДС таксата възлиза на 36 лв. Таксата
по т.53 от Тарифата следва да се начислява само върху размера на паричното вземане по
изпълнителния лист, но не и върху събрани суми за разноски по изпълнението.
Взискателят е платил държавна такса от 24 лв., която се дължи на основание чл.30 от
Тарифата.
Нормата на чл.27 ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ предвижда, че за
представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. Според
съда определеният размер от 100 лв. следва да бъде редуциран до сумата от 50 лв., което
произтича от ниския размер на паричното вземане по изп.лист.
По останалите наведени в жалбата възражения съдът не следва да се произнася, защото
редът на защита за длъжника е по чл.439 ал.2 ГПК, респ. с искане по чл.433 ал.1 ГПК до
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се отмени обжалваното постановление
за разноски в частта, с която е определен за над 36 лв. размер на таксата по т.53 Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да се намали до 50 лв.
размерът на юрисконсултското възнаграждение на взискателя, а в останалата част жалбата
следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ постановлението за разноски на държавния съдебен изпълнител по изп.дело
N 20221110402209/22 г. на СИС при СРС, обективирано в покана за доброволно изпълнение
и в разпореждане от 16.12.2022 г., в частта, с която за сметка на длъжника Н. П. Р. са
определени разноски в размер над 36 лв. за такса по т.53 Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и в частта, с която е определен размер над 50
лв. на юрисконсултското възнаграждение на взискателя Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към МП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част жалбата на Н. П. Р..

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3