№ 351
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С определение № 595 от 11.11.2021 г. по ЧНД № 2243/2021 г. на Пловдивския
окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била
оставена без уважение молба на осъдения на Н. Г. Д. за предсрочно условно освобождаване
от остатъка от приведеното в изпълнение наказание от шест месеца лишаване от свобода,
което му е било наложено с присъдата по наказателно дело № 3590/2021 г. на Районен съд –
Пловдив.
Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно
заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба чрез защитника си адв. Н.К. с
искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се
постанови условното му предсрочно освобождаване. Релевира неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като не били обсъдени всички
обстоятелства, свързани с престоя му в затвора и поправянето му.
Окръжна прокуратура – Пловдив не е ангажирала становище по жалбата.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна
жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба
от осъдения, с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му
наказание лишаване от свобода, което му е било наложено с цитираната по-горе присъда.
Пловдивският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно
1
заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички
предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно
изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял
над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал
доказателства за своето трайно поправяне.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради
което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият
действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно първият съд е отчел
становището на затворната администрация по изпълнение на плана на присъдата, съгласно
което при лишения от свобода следва да се работи за преосмисляне на нагласите по
отношение на обществото и нормите на поведение, формирането на умения за мислене и
законосъобразен начин на живот. Съгласно изготвения доклад е била отчетена добра
адаптация в затворната среда. Като проблемни зони са били изведени криминалното минало,
отношението към правонарушението, взаимоотношенията с близките, образованието и
обучението, емоционалните проблеми и уменията за мислене. Основните проблемни зони са
останали същите, макар да е било отчетено намаление на показателите в някои от зоните,
което да се е отразило положително на общата оценка на риска от рецидив. Препоръчва се
продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от
свобода във връзка с констатираната липса на утвърдени нагласи за законосъобразен начин
на живот и необходимостта от продължаване на индивидуалната работа с него в
контролирана среда.
Обжалваният съдебен акт обективира подробна преценка на първоначалния и текущ
доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС и именно върху тях се
базират изводите му, че индивидуалната корекционна дейност е довела до известни
положителни резултати при спазване на целите за третиране на правонарушителя. Тези цели
са били базирани изцяло на първоначалния доклад за лишения от свобода, който отчел ясно
изразените дефицитни зони на неговите нужди и посочил, че с лишения от свобода трябвало
да се работи в посока засилване на мотивацията за промяна на досегашното му поведение и
насочването му към нагласи за законосъобразен начин на живот, като била отправена
препоръка в плана на присъдата да се включат именно отчетените проблемни зони. Видно от
материалите по делото първият съд е проследил първоначалния и текущ доклади за оценка
на осъдения и при отчитане на тяхното съдържание е дал отрицателен отговор на въпроса
дали е постигнато трайно изменение в ценностните нагласи на осъдения. Законосъобразно и
в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид при
оценката на риска на осъдения всички негови компоненти. Анализът на данните от
посочените документи и докладът на ИСДВР са обосновали и изводите за резултатите от
корекционния процес при лишения от свобода. Във връзка със съдържанието текущия
доклад за осъдения по смисъла на ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС, който представлява
източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на присъдата, първият
съд обосновано е посочил, че липсват доказателства за трайното и всеобхватно положително
2
поведение на лишения от свобода, което сочи на приключил процес на корекционната
дейност, като е приел че е необходимо да продължи осъществяването на дейностите,
включени в плана на изпълнение на присъдата. Формално заявената мотивация за промяна в
нагласите и поведените при липсата на самокритичност напълно подкрепя изводите за
незавършеност на корекционния процес .
Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира
за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като
последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.
439а, ал. 1 - 3 от НПК.
Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 981 от 11.11.2021 г. по ЧНД № 2243/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3