Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 18.06.2018 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, гражданска колегия, ІV състав в публичното заседание на 17 май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При секретар Веселка Младенова сложи
на разглеждане докладваното от съдията Александрова гр. д. № 45/2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.124 ГПК, с които ищеца М.Ц. М. е
насочил срещу Т.М. .
Иска се от съда да
обявя нищожността на договор за продажба на наследство от 05.04.2007г. както
следва:
- Нива, находяща се в землището на гр.Лом, цялото с площ от 14043 кв.м., местност“ Големата круша“
представляваща оземлен имот с идентификатор 44238.1091.55, при съседи:
44238.1091.54 , 44238.1091.51, 44238.1091.56 и 44238.1091.10.
- Дворово място, находящо
се в гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“****и представляващо поземлен
имот с идентификатор 44238.502.936, заедно с три жилищни сгради с
идентификатори: 44238.502.936.1, 44238.502.936.2 и 44238.502.936.3.
с мотив- ищеца
твърди в ИМ, че сключил с ответника договор за продажба на наследството на Ц. М.
К. за сумата от 2000 лв. Твърди също, че
този
договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради факта, че
стойността на наследственото имущество е много по висока от цената, която е
получил ищеца, а именно сумата от 2000 лв.
С оглед
на изложеното ищцовата страна е посочил и основанието си - на чл.26 ЗЗД,
ал.1,пр.3 - противоречащ на добрите нрави. Моли съда да прогласи договора за
нищожен, като бъде признат за собственик на идеални части от процесните
недвижими имоти в гр.Лом. Претендира и разноски.
По исковата молба е постъпил отговор от насрещната страна,
с който изразяват становище, че същата е недопустима , като в съдебно заседание
намира исковете за неоснователни , като моли съда същите да бъдат отхвърлени
изцяло.
В хода на
делото се установи, че в СРС има дело между същите страни, със същият предмет
на делото, касаещ процесния договор за продажба на наследство от Ц. М. К. от
05.04.2007г., но за имоти в гр.София.
По искане на
страните делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на
гр.д. № 58522/14г. по описа на СРС, тъй като това дело е преюдициално спрямо
настоящето. СРС е постановил своя съдебен акт с който е отхвърлил предявените
искове, това решение е обжалвано пред СГС, който с решение от 26.05.2017г. е
отменил първоистнанционното решение и е уважил исковете. Този съдебен акт е
обжалван през ВКС, като съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното
решение. На 18.04.2018г. производството по настоящето дело е възобновено, като в проведеното с.з. на
18.05.2018г. пълномощника на ответната страна пледира пред съда да съобрази
своето решение с влязлото в сила решение на СГС.Прави възражение за
прекомерност на разноските от другата страна.
За да се произнесе по спора, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между
страните, че :
Между страните е сключен договор за
продажба на наследството на Ц. М. К. от 05.04.2007г., върху 184 от недвижими
имоти,находящи се в гр.София и гр.Лом.Нама спор между страните ,че за имотите в
гр.София е имало съдебен спор приключил в полза на ищцовата страна. Няма спор
между страните и по настоящето производство, че има влязъл в сила съдебен акт,
решение на СГСпо гр.д.№ 5201/16г. по описа на съда, с което е обявен за нищожен
договора за продажба на наследство, сключен между страните по делото на
5.04.2007г.. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че
производството по иска с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 следва да бъде
оставено без разглеждане, тъй като има влязло в сила съдебно решение и важи правилото
non bis idem – чл.299 ГПК.
Съдът дължи произнасяне по иска по
чл.124,ал.1 ГПК.
Установено е в процеса, че между страните е сключен на 05.04.2007г. договор за
продажба на наследство, по силата на който ищецът е
прехвърлил на ответника наследството, останало от Ц. М. К., срещу 2 000 лева, платени преди сключване на договора.
От доказателствата по настоящето дело
се установява, а и видно от удостоверение за наследници№ КО-1100-106/3 от
23.07.2014г. , че Ц. М. К. е починал на 16.06.2006г., негови наследници по
закон са: Павлина Василева К.а-съпруга и М.Ц.М.-син. Установява се също така,
че към момента на смъртта си Ц. К. е притежавал недвижим имот в гр.софия , и
процесните недвижими имоти , находящи се в гр.Лом. Тези имоти са семейна
имуществена общност. Наследствената част на съпругата е 384, респ. на ищеца
¼ ид.ч.
От друга страна след като договорът
от 05.04.2007г. е нищожен и не е породил
вещно транслативното си
действие, то предявеният иск по чл.124 ГПК е основателен, а ищецът е собственик
на ¼ ид.ч. от процесните имоти.
Пълномощника на ищеца претендира разноски,
не представя списък по чл.80 ГПК. От приложеното по делото пълномощно / л.74/,
е видно, че ищеца не е заплатил адвокатски хонорар , поради което съдът
намира,че такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на М.Ц.М., ЕГН ********** с правно основание чл.26,ал.1,пр.ІІІ от ЗЗД, предявен срещу Т.М.М. ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК на М.Ц.М., предявен срещу Т.М.М., че М.Ц.М. е собственик по наследство от Ц. М. К. на ¼ ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в гр.Лом:
- Нива, находяща се в землището на гр.Лом, цялото с площ от 14043 кв.м., местност“ Големата круша“
представляваща оземлен имот с идентификатор 44238.1091.55, при съседи:
44238.1091.54 , 44238.1091.51, 44238.1091.56 и 44238.1091.10.
- Дворово място, находящо
се в гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“Хр.Ясенов“ № 3 и
представляващо поземлен имот с идентификатор 44238.502.936, заедно с три
жилищни сгради с идентификатори: 44238.502.936.1, 44238.502.936.2 и
44238.502.936.3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението на страните,че е изготвено, пред МОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :