РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 787 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Й.С.П. с ЕГН ********** *** е предявил обективно и пасивно субективно съединени установителни искове против А.С.Г. с ЕГН ********** ***; Г.С.М.
с ЕГН ********** ***; Х.С.А. с ЕГН **********
***; М.А.Г. с ЕГН ********** ***; Д.И. ***; С.Й.Р. ***; С.Л.Г. ***
и С.С.Е. с
ЕГН ********** ***.
Ищеца е предявил иска против
първите двама ответници А.С.Г. и Г.С.М., в качеството
им на наследници на Алекси Велев Мушев, като деца на починалите Д.А.Б.и Е.А.М..
В исковата молба твърди, че
наследодателите на първите двама ответници – Д.А. Е.М.са
подали до ПК-Ковачевци заявление с вх. № 587/08.01.1992 г., с което са поискали
възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти, представляващи
ниви, ливади, пасища и гори общо от 34,3 дка в землището на с. Калище, (бивше
с. Пчелинци), без описание на имотите, без да посочат техните граници и други
индивидуализиращи ги елементи. Въз основа на това заявление било извършено
заснемане на имот № .., при което Д. и Е.А. показали на място границите на
имота, в местността „Кривия дол“, като подали заявление за възстановяване на
едни земи, а след това показали на място други имоти. Сочи, че с решение № 15А
от 20.12.1999 г. на ПК-Ковачевци, на наследниците на А.В.М.било възстановено
правото на собственост в стари реални граници върху имот № .. от 1,680 дка в
централната част на селото. Твърди, че по този начин Алексиеви са станали
причина за внасяне на неверни обстоятелства и им бил възстановен земеделски
имот, който не е бил собственост на наследодателя им Мушев. Излага доводи, че
имот № .. в едната му част представлявал дворно място, а в другата част бил
имот № … обединени в едно и представлявал: парцел .., пр. № . в стр. кв.. по
регулационния план на с. Пчелинци от 1935 г., като в разписния лист за
собственик на този имот бил посочен дядото на ищеца – Т.И.К.. Твърди, че по
този начин Д.А.Б.и Е.А.М. са осъществили състав на престъпление по чл.314 от НК
– внесени неверни обстоятелства в официален документ въз основа на заявлението
на същите. Твърди, че на двете било известно, че техните наследодатели не са
били собственици на посочения имот и са преследвали определена цел –
възстановяване на имот в централната част на б.с. Пчелинци. Сочи че изпълнителя
на техническата услуга нанесъл в КВС промените и ги представил в ПК за приемане
и одобрение, като с посочените действия Д.Б.и Е.М.са станали причина за внасяне
на неверни обстоятелства в съставения официален документ от ПК, с което са
осъществили състава на престъпление по чл.314 от НК, при форма на вината
умисъл.
В обстоятелствената част на иска
твърди, че в РдРС било образувано гр.д. № 659/2008 г. по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,
по което с влязло в сила решение от 18.01.2010 г., постановено по гр.д. №
659/2008 г. на РдРС, бил отхвърлен предявения от първоначалните ищци Л.А.К
(починала) и др. иск, като в решението било установено, че имотите предмет на
делото не били собственост на наследниците на А.Т.К.. Твърди, че по делото бил
извършен оглед на място на 20.11.2009 г., като първият ответник, в качеството
му на свидетел, не е обхождал, нито е показвал на място границите и съседите на
имот № .. и № 141004, като неговите показания са послужили за постановяване на
решението по делото.
Твърди, че ответницата Х.С.А.,
като наследник на С.А.Р.е подала заявление № 1813/24.02.1992 г., с което е
поискала възстановяване собственост върху земеделски земи в землището на б.с.
Пчелинци на 18 имота, описани по местности, размери и вид, сред които бил и
имот № 141004, в местността „Черна гора“. Сочи, че по подаденото от нея
заявление на 12.04.2006 г. било извършено заснемане от фирма ЕТ „Станислав
Недев“ в присъствието на ответницата А., която на място лично показала
границите на имот № 141004. При тези обстоятелства в ПК-Ковачевци, комисия в
състав: ответниците С.Р., С.Г. и С.Е. с решение №
РГ-33/12.04.2006 г., възстановили правото на собственост на наследниците в
стари реални граници на имот № …, нива от 5,386 дка в местността „Черна гора“,
който имот не бил посочен от А. за възстановяване. Твърди, че с тези си
действия А. е осъществила състав на престъпление по чл.314 от НК, внесени били
неверни обстоятелства в официален документ – решение № РГ-33 от 12.04.2006 г.
за имот № … на ПК-Ковачевци, въз основа заявлението на А., неговото заснемане,
индивидуализиране и показване границите на терен по местонахождение на имота,
при форма на вината умисъл, тъй като имало определена цел – реално
възстановяване собствеността на по-добро местонахождение на имот в землището,
по висока цена при продан, като заявяването на неверните обстоятелства били
имали и за цел издаване на официален документ – решение № РГ-33 от 12.04.2006
г.
По отношение на ответницата М.Г.
в исковата молба се твърди, че на 20.12.1999 г., при извършено заснемане, е
посочила и индивидуализирала на място границите на имот № 0..... от 0,847 дка,
в местността „Кривия дол“, в землището на с. Калище, като въз основа на
заснемането е издадено решение от ПК-Ковачевци и с тези си действия (при
индивидуализиране и показване на имота на място) е внесла неверни обстоятелства
в официален документ – решението на ПК, с което е осъществила състав на
престъпление по чл.314 от НК, при форма на вината непредпазливост. Твърди, че
по гр.д. № 659/2008 г. на РдРС Г. е представила
отчуждителен протокол за имот № … от 0,850 дка, като с това си действие,
неверните твърдения и изявления, е действала като помагач на наследниците на С.
А. Р., А. В.М. в неправомерно и незаконно възстановяване на поземлените имоти
пред различните съдебни инстанции, представляващи престъпни обстоятелства.
Твърди, че при извършения оглед на място на 20.11.2009 г., Г. като ответник по
гр.д. № 659/2008 г. на РдРС е посочила границите на процесния имот № ., но не е
посочила разстоянието от границата до сграда с външно стълбище, от запад не е
посочила чия е собствеността на съседния имот, като не е казала истината за
границите на имота.
Относно ответницата Д.И.Н. в
исковата молба се твърди, че същата в качеството и на вещо лице, което не
притежава необходимата задължителна правоспособност и лиценз за геодезическа
дейност, няма квалификация, както и необходимите специфични професионални
знания, е дала по гр.д. № 659/2008 г. на РдРС невярно
заключение, в което е посочила, че имотите, възстановени на наследниците на Е.Д.
С. и С.А.Р., не са идентични с процесния по делото имот. Твърди, че
заключението на вещото лице – Н. не е резултат на проверени документи и оглед
на място, не отговаря на обективната истина по документи, факти и обстоятелства,
тъй като призованите лица при огледа не дават данните, на които се позовава
вещото лице. Твърди, че предоставената от вещото лице скица е невярна, с
неточно изчертани граници на процесните имоти по данните от свидетелските
показания, като неточно е определила и местоположението на съществуващата
сграда в имот № ... Сочи, че при изготвяне на заключението вещото лице, не е
съобразило данните от регулационния план от 1935 г., които да използва като
основен източник за експертизата. Излага доводи, че заключението на вещото лице
е послужило за постановяване на решение по делото. Твърди, че по този начин
вещото лице е дало и поддържало невярно заключение устно и писмено пред РдРС по
гр.д. № 659/2008 г. в с.з. проведено на 21.12.2009 г., с което е осъществила
съставомерно състав на престъпление по чл.291 от НК, при форма на вината
непредпазливост.
По отношение на ответниците С.Й.Р., С.Л.Г. и С.С.Е.
ищеца твърди, че в кръга на служебните си задължения са съставили официален
документ - решение № РГ-33/12.04.2006 г. на ОСЗ – Ковачевци, в което са
удостоверили неверни обстоятелства, за възстановяване правото на собственост на
н-ци на С.А.Р.в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот № 141004 от 5,386 дка, в землището на с. Калище. Твърди,
че ответниците Р., Г. и Е., в качеството им
длъжностни лица от комисията не са извършили проверка съгласно установения ред
по заявлението на Х.А., като е съставена история на имота за възстановяването
му, с което са нерушили и не са изпълнили служебните си задължения, поради
което твърди, че тези три ответници са осъществили състав на престъпление по
чл.282 от НК, при форма на вината умисъл.
Твърди, че ответницата Р. е
участвала като член от състава на комисията при съставяне на официален документ
– решение № 15А/20.12.1999 г. за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници върху имот № .. от 1,680 дка, в местността „Кривия дол“ на
наследници на А. В.М., без положен подпис, като преди постановяване на
решението не е извършена проверка, въпреки това задължение, и по този начин е
съставила документ с невярно съдържание за възстановяване правото на
собственост върху имот № ... Твърди, че е съставен неверен, неавтентичен
официален документ, въз основа заявление от Д. и Е.А., чиито изявления са
станали основание и причина за лъжливо документиране, тъй като в тази част на
селото не притежавали имот. Сочи, че пренебрегването и неспазването на
установената законова процедура по възстановяване на земеделски имоти и
неизпълнение на служебните задължения са довели до осъществяване от Р. на
състав на престъпление по чл.282 от НК, при форма на вината умисъл, с цел
облагодетелстване на ответниците. Излага доводи, че съставените от длъжностните
лица решения са кредитирани от съда при постановяване на решение по гр.д. №
659/2008 г. на РдРС.
В исковата молба твърди, че
поради изтекъл давностен срок не са образувани наказателни дела против
извършителите, респ. ответниците. Правния си интерес от предявяване на иска
обосновава с постановяване на решение по настоящето дело в полза на ищеца,
което ще му послужи за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 659/2008 г. на
РдРС.
Искането към съда е:
Да постанови решение, по силата
на което да установи по отношение на ответниците А.С.Г.,
Г.С.М., Х.С.А., М.А.Г. престъпно обстоятелство,
състоящо се в престъпление по чл.314 от НК, а именно в даване на невярна
информация пред органите на ОСЗ-Ковачевци, която е послужила за издаване на
решение № 15А от 20.12.1999 г. за имот № .. на н-ци на А. Мушеви, решение №
РГ-33 от 12.04.2006 г. за имот № .. на н-ци на С.Р. и
решение № 15А от 20.12.1999 г. за имот № 0..... на н-ци
на Е.С. на –ПК Ковачевци.
Да постанови решение, по силата
на което да установи по отношение на ответницата Д.И.Н., че извършената от нея
експертиза по гр.д. № 659/2008 г. на РдРС е съставена от некомпетентно вещо
лице, като при съставянето и са налице престъпни обстоятелства по чл.291 от НК,
тъй като е дало невярно заключение.
Да постанови решение, с което да
установи, че възстановените в собственост на ответниците процесни недвижими
имоти са възстановени в следствие на съзнателно допуснати нарушения и
неизпълнение на служебни задължения на длъжностните лица – ответниците
– С.Й.Р., С.Л.Г. и С.С.Е. от ПК-Ковачевци, което
представлява престъпление по чл.282, вр. чл.311, чл.314 от НК.
Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника А.С.Г. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск, като твърди, че изложените в исковата молба твърдения са
голословни. Моли съда да приеме, че не са налице визираните в чл.124, ал.5 от ГПК престъпни обстоятелства за отмяна на влязло в сила съдебно решение и да
отхвърли предявения иск, като му се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника Г.С.М. не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска.
В срока за отговор, ответниците Х.С.А. и М.А.Г. чрез пълномощниците си адв. А. и адв. Д. са подали отговор на
исковата молба, в който са оспорили изцяло предявения иск. В отговора са
изложили доводи за недопустимост на предявения иск, тъй като за ищеца липсвал
правен интерес от предявяването, поради това, че не разполага с правна
възможност да предизвика отмяна на влезли в сила съдебни решения, с които е
решен спор за собственост между страните досежно земеделски земи. В отговора
излага доводи, че ищеца не може да черпи права от съдебни актове, които не са
влезли в сила, като описаните в исковата молба действия но двете ответници са
несъставомерни.
В срока за отговор, ответника Д.И.Н. е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила
предявения иск. В отговора твърди, че е дала заключението по делото след
извършен огледи замервания на място на земеделския имот, в присъствието на
съдийския състав, и по показани граници от свидетели на ищцовата и ответната
страни, за което изчертала скица на имота. В отговор твърди, че компетентно и
точно е защитавала заключението си в съдебната зала, което заключение било
прието по делото без възражения от страните. Твърди, че е завършил строителен
техникум, със специалност „Строителство и архитектура“, като е учила геодезия,
и практикувала същата. Сочи, че в работата си използва рулетка и призма за
извършване на замервания.
В срока за отговор, ответника С.Й.Р. е подала становище – отговор на исковата молба, в който
е оспорила предявения иск. Сочи, че от 2007 г. до 2018 г. са изминали повече от
десет години, като изложеното в исковата молба счита за емоционално
твърдение.Заявява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора
твърди, че ОС-Ковачевци е действала съобразно закона и правилника за
прилагането му спрямо всички клиенти, като решенията за възстановяване на имоти
са изпълнени в съответствие с нормативните изисквания и разпоредби, като не са
допуснати нарушения. Сочи, че като служител на ОСЗГ Ковачевци е изпълнявала
служебните си задължения по установени ред на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба №
49/2004 г. за поддържане на КВС, като дейността на ОСЗ е подлежала на контрол
от висшестоящи органи, а получените от ищеца документи са напълно редовни и
законосъобразни.
В срока за отговор, ответника С.Л.Г. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила
предявения иск. Сочи, че решенията за възстановяване на имоти по преписки на
ищеца са изпълнени в съответствие с нормативните изисквания и разпоредби, като
не са допуснати нарушения. Твърди, че служителите в ОСЗГ – Ковачевци при
постановяване на решения за възстановяване правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на собственици и/или техните
наследници, за землищата, находящи се в община Ковачевци, са изпълнявали
служебните си задължения по установения ред на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба №
49/2004 г. за поддържане на КВС. Сочи, че цитираните нормативни документи е
определен начина по възстановяване на имоти на собствениците и/или техните
наследници. Твърди, че получените от ищеца документи са напълно редовни и
законосъобразни, поради което намира изложените твърдения в исковата молба за
неоснователни.
В срока за отговор, ответника С.С. Е. е подала становище – отговор
на исковата молба, в който е оспорила предявения иск. В отговора твърди, че от
2014 г. не работи в системата на МЗХГ. Излага доводи за неоснователност на
изложеното в исковата молба, тъй като ищеца е получавал всички документи в
законоустановените срокове, като е имал възможността да ги оспорва. Сочи, че
ОСЗ – Ковачевци е работила винаги в съответствие с нормативната уредба, като е
спазвала ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба № 49/2004 г. за поддържане на КВС. Твърди, че
в периода м.05.2011 г. е извършена проверка от Инспектората към МЗХ по повод
постъпил сигнал от ищеца, при която проверка било установено, че ОСЗ -
Ковачевци е работила съгласно законовите разпоредби и не са допуснати нарушения
от служителите и.
В съдебно
заседание и депозирани по делото писмени бележки ищецът лично и чрез
пълномощниците си адв. С., адв. Б., адв. К. и адв. Д. поддържа предявения иск.
Моли съда да постанови решение, с което искът да бъде уважен.
Ответника А.С.Г.
в съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва предявения иск.
Ответника Г.С.М.
в съдебно заседание не се явява и не взема становище по иска.
Ответниците Х.С.А.,
М.А.Г. и Д.И.Н. в съдебно заседание чрез пълномощниците си – адв. Д. и адв. А.
оспорват предявения иск и молят съда да го отхвърли.
Ответниците С.Й.Р.,
С.Л.Г. и С.С. Евтимова в съдебно заседание оспорват
предявения иск.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От приложеното по делото влязло в сила на
17.05.2011 г. решение № 305 от 18.01.2010 г., постановено по гр.д. № 659 по
описа на РдРС за 2008 г. с предмет иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, се установява,
че съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Л.А.К, Н.А.Й.,
К.В.Т., Л.М.К.и Н.А.Т.иск, с който са поискали да бъде признато за установено
по отношение на ответниците Д.АБ., Е.А. М., Х.С.А., А. С. Р., П.Г.Р.В. С. Р., М.А.Г., С.А.Д., В.Т.М., Н.В.М., М.В.М., В.БД. и С.Б., че към момента на внасяне в ТКЗС
наследодателят на ищците А.Т.К.-б.ж. на с.Калище (с.Пчелиници), общ.Ковачевци,
е бил собственик на подробно описания в исковата молба земеделски имот, находящ
се в землището на с.Калище, общ.Ковачевци, в местността "О." ("Кривия
дол"), а именно: НИВА с площ от 3.500 дка, при граници: път, Е. Д.С, П.В.М.
и А.Й. П.. Постановеното от РдРС решение е потвърдено с решение № 122 от
06.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 204/2010 г. на ОС-Перник, което не е
допуснато до касационно обжалване с определение № 525 ог 17.05.2011 г.,
постановено по гр.д. № 194/2011 г. на ВКС.
В хода
на посоченото по горе дело е била изслушана и прието съдебно техническа
експертиза, изготвена от ответницата Д.И.Н., в заключение на която се сочи, че
процесният имот показан на място от свидетелите е идентичен с възстановения
имот на наследници на А.В.М.– имот № .. и същият не е идентичен с имота на
наследници на Е.Д.С.– имот № ..... и те е идентичен с имота на наследници на С.А.Р.–
имот № .., всичките в масив 15 в землището на с. Калище, към което вещото лице
е изчертало скица в М 1:1000 с нанесени границите на процесните имоти, съгласно
показанията на свидетелите.
От
приложената по делото диплома № 042455, се установява че Д.И. Т., по решение на
Държавната изпитна комисия е получила средно специално образование и
квалификация техник-строителство и архитектура. Не е спорно между страните, че Д.И.
Т. и Д.И.Н. са едно и също лице. От приложената по делото служебна бележка,
издадена от Кмета на с. Студена, общ. Перник се установя, че ответницата Д.Н.
от м.09.1985 г. до м.06.2000 г. е работила в Кметството като районен техник,
обслужвала е селата Студена, Боснек и Чуйпетлово, като работата и се е състояла
в прилагане на регулационните планове на посочените села, издаване на скица,
трасировка на парцели, заснемане на имоти и отчуждителни преписки и други
дейности свързани с техническото обслужване на населението.
От
приложената по делото служебна бележка изх. № 938/23.05.2018 г. на Окръжен съд
– Перник се установява, че Д.Н. е включена в списъка за вещите лица, обнародван
в ДВ бр.73/19.05.2009 г., в клас „Съдебно инженерно-техническа експертизи и
Съдебно-строително-техническа експертиза“ Строителство и архитектура – техник,
оценител на земеделски земи, подобренията и насажденията върху тях, оценител на
селскостопански машини, оборудване и съоръжения, не е изключвана от списъка,
като в последният утвърден списък за вещите лица от 2017 г. е включена в клас „Съдебно
инженерно-техническа експертизи“.
По
делото са приети като писмени доказателства реституционната преписка в цялост,
за възстановяване на имота, за който ищецът твърди, че ответниците са извършили
престъпление.
От
приложеното по делото постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 10.01.2014 г., постановено по пр.пр. № 1127/2011 г. по описа на
РРП се установява, че на основание чл.199 и чл.213 от НПК е отказано да се
образува досъдебно производство, водено срещу неизвестен за престъпление по
чл.314 от НК. М мотивите на постановление е посочено, че от обективна страна е
осъществен състава на престъпление по чл.314 от НК, но поради изтекла погасителна
давност не може да се образува досъдебно производство.
От
приложеното по делото постановление от 15.09.2014 г. на Апелативна прокуратура
– София се установява, че е потвърдено постановление от 14.02.2014 г. на прокурор
от ОП-Перник, с което е било потвърдено постановление от 10.01.2014 г. на
зам.районен прокурор на РП-Радомир за отказ да се образува досъдебно
производство, ведно за престъпление по чл.314 от НК. В мотивите на
постановлението е посочено, че от обективна страна е осъществен състава на
престъпление по чл.314 от НК, без да е коментиран субективният елемент на
деянието, тъй като е изтекла погасителната давност.
От
приложеното по делото постановление от 02.02.2015 г. на ВКП, след запознаване с
материалите по пр.пр. № 10258/2013 г. по описа на ВКП и пр.пр. вх.№ 1309/2013
г. по описа на АП-София, № 1461/2012 г. по описа на ОП-Перник и № 1127/2011 г.
на РП-Радомир, както и жалбата на ищеца, прокурор при ВКП е потвърдил
постановление, с което е отказано да се образува наказателно производство, като
правилно, обосновано и законосъобразно.
По
искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите П.К.Н.и И.П.З.,
които в показанията си описват спорния имот по гр.д. № 659/2008 г.на РдРС, като
всеки един от тях сочи, граници на имота, според собствените си възприятия.
По
делото е изслушана и приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Х.Д., който сочи, че от приложените скици към комбинирани скици към
СТЕ, изготвени въз основа на геодезически измервания се вижда ч(комбинирана
скица № 3), че възстановените от поземлена комисия имоти 4 от масив 141 и имоти
22, 23 и 24 от масив 15, показани на скицата със зелени граници и зелени
номера, попадат в регулационния план на с. Пчелинци от 1935 г., като според
вещото лице възможните хипотези за възстановяване на собствеността: а) при
приложен устройствен (в случая регулационен план), възстановяването на
собствеността се извършва по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на неземеделски земи,
като решенията са придружени от скици, заверени от техническите служби в
общините и б) при неприложен устройствен план, установяване на границите става
при условията на чл.18б от ЗСПЗЗ. Вещото лице сочи, че регулационният план от
1935 г. може да се счита за приложен въз основа на анализа, направен в
„определяне границите на собственост“, т.ІІІ в СТЕ, като доказателствата за
това са косвени въз основа на двата цитирани документа в експертизата, но сочи
че независимо от това дали планът е бил приложен или не, възстановяването на
собствеността с приложените към делото решения на ПК за възстановяване в
съществуващи (възстановими) стари реални граници“ е незаконосъобразно, като не
са спазени условията на чл.18б от ППЗСПЗЗ.
Досежно
изготвената в хода на гр.д. № 659/2008 г.на РдРС СТЕ, вещото лице сочи, че по
свидетелски показания е установена идентичност на процесния имот с
възстановените имоти ....., .. и .., но от приложената към делото експертиза не
става ясно кой е процесния имот. Като възможна причина за това вещото лице сочи
лошото копие на приложената експертиза. От действията извършени по време на
огледа вещото лице е направило извод, че свидетелите са посочвали гранични
точки от имотите си, а вещото лице ги е нанесло върху приложената скица в М
1:1000, но не е ясно какви измервания е правило вещото лице, поради което е
приел, че нанасянето върху скицата е станало само въз основа на измерени
разстояния на терена. Вещото лице е посочило, че нанасянето на имотните граници
само по посочените в скицата разстояния е нееднозначно решение, тъй като със
същите разстояния може да се получи друга конфигурация на границите на имотите,
а приложената комбинирана скица не е цветна, а в самата СТЕ са посочени
щриховки в земен и червен цвят, както и други цветни условни знаци.
В
заключение вещото лице сочи, че от направените изводи, приложената скица не
може да послужи за установяване на идентичност между поземлени имоти, въпреки
че не съществува нормативно установена форма на комбинираните скици, методът за
отразяване на границите на имотите върху скицата е неподходящ и не води до
еднозначно отразяване на конфигурацията на имотите. Към заключението вещото
лице е изчертало и скици.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели П.К.Н.и И.П.З.,
както и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Установителният иск за съществуване на престъпно
обстоятелство е особен вид иск за установяване на факти. Установяването на
престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало значение
за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение.
Наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с второто условие
според нормата на чл. 124, ал.5 ГПК - наказателното преследване
да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на посочените в кодекса
основания.
Наличието на извършено престъпление се установява
с присъда на наказателния съд по реда на Наказателно процесуалния кодекс.
Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския
съд, който се произнася по гражданските последици от деянието в рамките на чл.300
от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно поначало в гражданския процес не може да се
установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Фактът на престъпното
обстоятелство може да се установява самостоятелно само в случаите, когато, не
може да бъде установено престъплението по редовния наказателно процесуален път
и е осуетено постановяване на съответна присъда, която по силата на чл.300 от ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното
деяние. Само в тези случаи законът в чл.124, ал.5 от ГПК предоставя на
гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно
това дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят.
По правилата на разпределение на доказателствената
тежест съобразно чл.154 от ГПК ищецът е този, който по реда на пълното и главно
доказване следва да установи изложените в исковата молба твърдения, че
определено деяние съставлява престъпление, и че именно то е осъществено от ответниците,
в настоящия случай: да установи по отношение на ответниците А.С.Г., Г.С.М., Х.С.А., М.А.Г. престъпно обстоятелство, състоящо се
в престъпление по чл.314 от НК, а именно в даване на невярна информация пред
органите на ОСЗ-Ковачевци, която е послужила за издаване на решение № 15А от
20.12.1999 г. за имот № .. на н-ци на А. М., решение № РГ-33 от 12.04.2006 г.
за имот № .. на н-ци на С.Раклев и решение № 15А от 20.12.1999 г. за имот № ......
на н-ци на Е.С. на –ПК Ковачевци; за ответницата Д.И.Н.,
че извършената от нея експертиза по гр.д. № 659/2008 г. на РдРС е съставена от
некомпетентно вещо лице, като при съставянето и са налице престъпни
обстоятелства по чл.291 от НК, тъй като е дала невярно заключение и че
възстановените в собственост на ответниците процесни недвижими имоти са
възстановени в следствие на съзнателно допуснати нарушения и неизпълнение на
служебни задължения на длъжностните лица – ответниците
– С.Й.Р., С.Л.Г. и С.С.Е. от ПК-Ковачевци, което
представлява престъпление по чл.282, вр. чл.311, чл.314 от НК.
Досежно предявения иск против ответниците А.С.Г.,
Г.С.М., Х.С.А., М.А.Г. за установяване на престъпно
обстоятелство, състоящо се в престъпление по чл.314 от НК:
Нормата на чл.314 от НК
регламентира налагане на наказание на този, който умишлено стане причина да се
внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен
съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с
лишаване от свобода до две години или с пробация, т.е. визира т.нар.
посредствено лъжливо документиране.
Съобразно наказателноправната
теория лъжливото документиране има място там, където не е налице подправка, а
документът е истински, без преиначено авторство по смисъла на определението за
неистински документ, дадено в текста на чл.93, т.6 от НК. Съгласно чл.93, т.6 от НК неистински е
този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
В гражданскопроцесуалното право
понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински –
неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е
авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било
направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа
е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред
свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря
на удостовереното с него фактическо положение. В този смисъл е тълкувателно
решение № 5 от 14.11.2012 г., по тълк.дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Както бе посочено по-горе нормата
на чл.314 от НК изисква лицето, което и извършило деянието да го е извършило
умишлено като форма на вината, а не непредпазливо, както се твърди за
ответницата Г.. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не
можа да се установи, че ответниците А.С.Г., Г.С.М., Х.С.А., М.А.Г. да са дали невярна информация пред
органите на ОСЗ-Ковачевци, която да е послужила за издаване на решение № 15А от
20.12.1999 г. за имот № .. на н-ци на А. Мушеви, решение № РГ-33 от 12.04.2006
г. за имот № 141004 на н-ци на С.Раклев и решение № 15А от 20.12.1999 г. за
имот № ...... на н-ци на Е.Спасов на –ПК Ковачевци, нито пък се установи
наличие на вина в извършените от тях действия.
Що се отнася до изложеното в
мотивите на приложените и неоспорени по делото прокурорски постановления за
отказ да се образува досъдебно производство, то изводите на прокурора досежно
наличие или не на извършено деяние не обвързват гражданския съд, пред който
ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи, че
ответниците са извършели твърдените от него деяния. Не без значение е и това,
че по делото не се събраха и доказателства за умишлено извършени действия от
ответниците. При това положения предявеният иска да бъде установено по отношение на ответниците
А.С.Г., Г.С.М., Х.С.А., М.А.Г. наличие на престъпно
обстоятелство, състоящо се в престъпление по чл.314 от НК, а именно в даване на
невярна информация пред органите на ОСЗ-Ковачевци, която е послужила за
издаване на решение № 15А от 20.12.1999 г. за имот № .. на н-ци на А. Мушеви,
решение № РГ-33 от 12.04.2006 г. за имот № …. на н-ци
на С.Р. и решение № 15А от 20.12.1999 г. за имот № 0..... на н-ци на Е.С. на –ПК Ковачевци, остана недоказан, поради
което и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск против ответницата Д.И.Н.:
Ищецът
твърди, че извършената от нея експертиза по гр.д. № 659/2008 г. на РдРС е
съставена от некомпетентно вещо лице, като при съставянето и са налице
престъпни обстоятелства по чл.291 от НК, тъй като е дало невярно заключение.
Когато
се претендира установяване на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът
трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички признаци от
състава на престъплението – както от обективна, така и от субективна страна. Както
бе посочено по-горе ищецът по иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК носи
доказателствената тежест относно всички елементи от престъпния състав съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда
да приеме недоказаното за нестанало (в този смисъл са решение № 508 от
22.01.2013 г. по гр. д. 26/2012 г., ІV Г. О. на ВКС, решение № 265 от
10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г., ІV Г. О. на ВКС, решение № 51 от
18.05.2009 г. по гр. д. 77/2008 г., І Г. О. на ВКС).
Субект
на престъплението по чл.291 от НК е вещо лице. Съставомерността на деянието
следва да се разглежда на първо място с оглед разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК.
Съдът служебно или по искане на страна назначава вещо лице, когато за
изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания
из областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито съдът не
притежава. На следващо място, съгласно чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да
възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото. То има доказателствена стойност само по въпросите,
които вещото лице разрешава като притежаващо определени специални, неюридически
знания.
В
конкретния случай се твърди, че ответницата Д.Н. е извършила престъпление по чл.291,
ал.2 от НК, наказателно преследване за което не може да се осъществи, тъй като
е изтекла предвидената в НК давност (хипотеза по чл.24, ал.1, т.3 от НПК).
Съгласно разпоредбата на чл.291, ал.2 от НК, който
като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или
писмено по непредпазливост даде невярно заключение, се наказва с лишаване от
свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от
правото по чл.37, ал.1, т.7.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 т.2 вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не възбудено в продължение на три години за всички останали случаи
извън тези по ал.1 - ал.4. Посочения период от време е изтекъл от представяне
на заключението към датата на подаване на настоящата искова молба, което
препятства образуване на наказателно преследване. Следователно, първата
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск е налице.
По отношение на останалите предпоставки, а именно
наличието на престъпното обстоятелство, което се цели да бъде установено по
реда на ГПК, следва същото да е от значение за едно гражданско правоотношение
или за отмяна на влязло в сила решение. В този смисъл са Определение №
690/29.10.2013 г., постановено по гр. дело № 6415/2013 г. на ВКС, ІV ГО, с
което е отменено определение постановено по ч.гр.дело № 1982/2013 г. на ВОС, с
което определение е потвърдено определение за прекратяване на производството по
настоящото дело от настоящия съд.
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. Решение №
462/04.12.2012 г., постановено по гр.дело № 1577/2011 г. на ІV ГО на ВКС, в
производството по чл.124, ал.5 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на
престъплението - както от обективна страна, така и от субективна. Доказването
на престъплението от обективна и субективна страна е задължителен елемент от
фактическия състав на последното, чиято тежест на доказване лежи върху ищците.
Следва да се установят фактите от изпълнителното деяние и формата на вина така,
както се твърдят с исковата молба, в условията на пълно и главно доказване и то
по редът и със способите предвидени в ГПК.
От обективна страна съдът намира следното:
Както вече съдът посочи, в разпоредбата на чл. 291, ал. 2 НК, се предвижда, че вещо
лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено по
непредпазливост даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода до
една година или пробация, като съдът може да постанови и лишаване от правото по
чл. 37, ал. 1, точка 7.
В настоящия
процес се твърди, че ответницата Д.Н. като вещо лице, което не притежава необходимата
задължителна правоспособност и лиценз за геодезическа дейност, няма
квалификация, както и необходимите специфични професионални знания, е дала по
гр.д. № 659/2008 г. на РдРС невярно заключение, въз основа на което е
постановено решението по делото. Тези твърдения на ищеца се опровергават от
приложената по делото диплома на ответницата, от която по безспорен и
категоричен начин се установява, че същата притежава средно специално
образование и квалификация техник строителство и архитектура.
Що се отнася до твърденията, че
същата е дала невярно заключение, то по делото не се събраха такива
доказателства. Тъй като гр.д. № 659/2008 г. на РдРС е унищожено, то и същото не
е присъединено към настоящето дело. В приетата по делото СТЕ, вещото лице е
посочило, че по свидетелските показания е била установена идентичност на
процесния имот, но от приложената по настоящето дело експертиза, изготвена от
ответницата, вещото лице не е могло да установи, кой точно е процесния имот.
Като възможна причина за това, вещото лице – Д. е посочил лошото копие на
приложената СТЕ, изготвена от ответницата. В заключението по приетата и
неоспорена от страните СТЕ вещото лице е посочило, ответницата Н. е нанесла
върху скицата към заключението посочените от свидетелите граници, но нанасянето
на имотните граници е нееднозначно, тъй като със същите разстояния може да се
получи друга конфигурация. С оглед на това не може да се приеме по категоричен
начин, че ответницата Д.Н. е изготвила невярно заключение, което е послужило за
постановяване на решение по гр.д. № 659/2008 г. на РдРС, поради което искът и в
тази му част е неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения иск против ответниците
С.Й.Р., С.Л.Г. и С.С.Е.:
От
събраните по делото доказателства не се установи ответниците
С.Й.Р., С.Л.Г. и С.С.Е. допуснати нарушения и неизпълнение на служебни
задължения, в качеството им на длъжностни лица, което да представлява
престъпление по чл.282, вр. чл.311, чл.314 от НК, нито пък се събраха
доказателства за извършени от тях умишлени действия, респ. по непредпазливост.
Не се събраха доказателства нито преки, нито косвени, от които да може да се
направи извод, че ответниците С.Й.Р., С.Л.Г. и С.С.Е. в кръга на служебните си задължения са съставили
официален документ - решение № РГ-33/12.04.2006 г. на ОСЗ – Ковачевци, в което
са удостоверили неверни обстоятелства, за възстановяване правото на собственост
на н-ци на С.А.Р.в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот № .. от 5,386 дка, в землището на с. Калище. Не се
установи и в качеството им на длъжностни лица от комисията да не са извършили
проверка съгласно установения ред по заявлението на Х.А., както и да са съставили
история на имота за възстановяването му, с което да са нерушили и да не са
изпълнили служебните си задължения. Всички тези твърдения в исковата молба
ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, и тъй
като по делото не се събраха такива доказателства, то искът и в тази му част
остана недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По
изложените съображения, предявеният иск с правно основание 125, ал-5 от ГПК е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото в полза на ответниците М.А.Г. и Д.И.Н.
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения в размер на по 600.00 лева на всяка една от тях, които следва да
бъдат възложени върху ищеца.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.П. с ЕГН
********** *** иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК против А.С.Г. с ЕГН ********** ***; Г.С.М. с ЕГН ********** ***; Х.С.А. с ЕГН ********** ***; М.А.Г. с ЕГН ********** ***; Д.И. ***; С.Й.Р. ***; С.Л.Г. ***
и С.С.Е. с
ЕГН ********** ***, с който е поискал от съда да бъде установено по отношение
на ответниците А.С.Г., Г.С.М.,
Х.С.А., М.А.Г. престъпно обстоятелство, състоящо се в престъпление по чл.314 от НК, а именно в даване на невярна информация пред органите на ОСЗ-Ковачевци,
която е послужила за издаване на решение № 15А от 20.12.1999 г. за имот № .. на
наследници на А. Мушеви, решение № РГ-33 от 12.04.2006 г. за имот № … на н-ци на С.Р.и решение № 15А от 20.12.1999 г. за имот № ......
на наследници на Е.С. на –ПК Ковачевци, да постанови решение, да бъде
установено по отношение на ответницата Д.И.Н., че извършената от нея експертиза
по гр.д. № 659/2008 г. на РдРС е съставена от некомпетентно вещо лице, като при
съставянето и са налице престъпни обстоятелства по чл.291 от НК, тъй като е
дало невярно заключение, както и да бъде установено, че възстановените в
собственост на ответниците процесни недвижими имоти са възстановени в следствие
на съзнателно допуснати нарушения и неизпълнение на служебни задължения на
длъжностните лица – ответниците – С.Й.Р., С.Л.Г. и С.С.Е. от ПК-Ковачевци, което представлява престъпление по
чл.282, вр. чл.311, чл.314 от НК.
ОСЪЖДА Й.С.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на М.А.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 600.00 (шестстотин)
лева представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.С.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.И. ***,
сумата в размер на 600.00 (шестстотин)
лева представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./