Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав,
в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5966/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищците твърдят в ИМ, че на 09.08.2017
г., около 07.30 ч. техният син е пътувал
на предната дясна седалка на л.а. „Мерцедес 200ТЕ“, рег. № КН ******, който се
е движел по автомагистрала Тракия. На км. 281.500 поради превишена скорост от
156 км./ч. водачът на автомобила В.П. губи контрол и колата напускайки пътното
платно в дясно по посоката на движението се преобръща и загива сина им.Загубата
му довела до дълбока скръб и страдания в тях.Във връзка с погребението му са
направили разходи, поети по равно от всеки един от тях.Сочат,че предявили
искане на 05.01.2018г. поради сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за
обезщетение на понесените вреди до ответника, която не била удовлетворена. Претендират
обезщетение поотделно за всеки от тях в размер на исковите претенции за неимуществени и за имуществени вреди, със
законната лихва върху сумите считано от 09.08.2017 г. до окончателното плащане.
Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа липса на елементите от деликтния състав. Прави
възражение за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан от
страна на пострадалия, който принос оценява на 50 %. Сочи, че дължимостта на
лихвата, не е от датата на инцидента, а от двете възможности посочени в чл.
497, ал. 1 КЗ.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна:
С влязла в сила на 16.10.2018г. присъда по
НОХД № 114/2018 г. по описа на ОС Ямбол сочения деликвент В.П.П.
е признат за виновен и осъден затова, че
на 09.08.2017г. при ПТП на автомагистрала
Тракия, е причинил по непредпазливост смъртта на Б.Е.П.. Съгласно приложеното удостоверение за раждане на
починалияБ., е видно, че ищците са негови родители.
Ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „ГО“ на водача на лекия автомобил л.а. „Мерцедес
200ТЕ“, рег. № КН ******, действаща по време на инцидента.
От приложените писмени доказателства
се установява следния механизъм на ПТП-то: Пострадалият е
пътувал на предна дясна седалка в л.а., управляван
от подсъдимия от гр. Бургас към гр. София на прав, сух и равнинен участък от АМ
Тракия, с широчина от 11,10 м. разделен чрез хоризонтална маркировка на три
ленти: 4 м. (активна), 3, 10 м. (изпреварваща) и 3,10 м. лента за аварийно
движение. На км. 283 движещият се с 155 км./ч. автомобил се отклонява от
праволинейното си движение, напуска платното за движение под ъгъл около 4
градуса и навлиза в банкета, изминава път от около 64 метра и „излита“ от него
в крайпътните площи със скорост от 107 км./ч., блъска се в стената на
отводнителен канал и достига до отводнителна шахта. При контакта с нея
автомобилът се завърта около оста си в посока обратна на часовниковата стрелка,
довели до преобръщането му върху тавана си. Вдясно по колата настъпват деформации,
които причиняват наранявания на пострадалия пътник, и продължавайки движението на
л.а. пътника изпада от него.
Съгласно
заключението на в.л. П. по САТЕ причината за ПТП-то е в поведението на водача
на автомобила. Според заключението на в.л. пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан,който се е скъсал по време на преобръщанията на автомобила
поради триенето му в стените на канала, което не би могло да се случи, ако
колана не е бил поставен на тялото. В с.з. П. поясни, че в случая при непоставен колан от пострадалия при тези
деформации тялото би реализирало удар с челното стъкло на автомобила и би „излетяло“ напред, а за такъв летеж данни
липсват. Конкретно посочи и снимка № 31(л.29) от която вади заключение за
скъсването на десния предпазен колан.
От показанията на
свид. В.П., виновния водач за ПТП-то,
инцидента се е случил към 06.30 ч. – 07.00 ч., при км. 281 на
АМ, падащ се между гр. Ямбол и гр. Сливен, като и двамата пътували с поставени
предпазни колани. Пострадалият бил
заспал, а впоследствие се унесъл и свидетелят. След настъпване на
произшествието при събуждането си видял, че и двамата били извън автомобила,
който бил тотално деформиран.
Съгласно показанията на свид. Д.М.–
приятелка на майката,ищците били много близки с детето си, което им било
единствено. Живеели заедно, грижили се
за него, майката почнала умишлено работа близо до училището му, за да полага
пълноценни грижи за него. След смъртта на пострадалия изпаднали в депресия, затворили
се в себе си. Майката направила опит за самоубийство. Ходят на гроба на детето
си. Знаела за това, защото тя и колегите на майката подпомогнали семейството
финансово около погребението.
По иска по чл. 432, ал.1 КЗ
Законът е дал възможност на увреденото лице да предяви
иск пряко срещу застрахователя. За да бъде уважен прекия иск срещу застрахователя
следва да се установят две групи факти. От една страна наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия
причинител на вредата в качеството му на застрахован. От друга страна следва да
се установи в кумулативност наличието на всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД – виновно извършено от деликвента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно следствена връзка
вреди за пострадалия.
Съгласно нормата на
чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение. В чл. 498, ал. 1 КЗ е въведено задължението на увреденото
лице да отправи писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ, което в случая е
изпълнено. Ищците са подали извънсъдебна претенция до ответника на 05.01.2018
г. за репариране на претърпените имуществени и неимуществени вреди, оставена
без уважение с писмо от 04.04.2018 г. В хода на производството обаче ответникът
е представил преводни нареждания за извънсъдебно плащане на сумата от по
100 000 лв. за всеки един от ищците.
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския относно деянието, неговата
противоправност и вината на деликвента. С присъдата по НОХД. № 114/2018
г. на ОС Ямбол е призната вината на водача В.П., който на 09.08.2017 г. е
извършил престъпление по чл. 343,ал.1,б.“в“вр.чл.342,ал.1 и чл.58а,ал.1вр.
чл.54 от НК който със скорост на движение 156 км/ч нарушил правилата на
движение(чл.20,ал.1и чл.21,ал.1ЗДв.П) и по непредпазливост причинил смъртта наБ.
П..
Безспорно се установи,че ищците са
претърпели и за в бъдеще ще търпят страдания и голяма мъка от преждевременната загуба на загиналия
им син, тяхно единствено дете. Имали силна връзка с него, били привързани един към
друг, живели заедно. Полагали всички
необходими грижи във връзка с образованието и възпитанието му. Пример за това е
постъпването на майката на работа, с местоположение в близост до училището на
детето. Скръбта им се изразява и в честите посещения на гроба на детето и дълбоката
депресия в която изпаднали. Внезапната и
трагична смърт на непълнолетния им единствен син се отразила изключително негативно върху
психиката и на двамата ищци най вече на майката. Ето защо и на осн.чл.52 ЗЗД
съдът намира,че исковете следва да бъдат уважени в размер до 200 000 лева за всяко от увредените лица, като в разликата
им над 200 000 до 250 000 лева следва да бъдат отхвърлени.
Исковете за имуществените
вреди – за репариране на разходите по погребение съдът намира за недоказани. От
една страна свид. М.посочи, че пари за
погребението са събирани от близки на семейството хора и колеги на майката, но
без да установи точната сума за всяка
една от обредните дейности. От друга страна не са конкретизирани точно какви
разходи и за какви обредни ритуали какви плащания и от кого са правени.
Поради изложеното
искът за имуществените вреди общо 3 000 лева следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване - пътуването
на пострадалия без поставен обезопасителен колан съдът намира, за
неоснователно.По делото се установи, както от САТЕ така и от показанията
на виновния водач, че пострадалия е бил с
поставен предпазен колан. Съгласно заключението на в.л. П. при непоставен обезопасителен колан, който би
следвало да бъде зад гърба на пътника, не би се стигнало до скъсването му. В
потвърждение на този извод е и констатацията на лекаря в СМЕ (л.34 по делото) по ДП още при
първоначалния оглед на трупа.
Безспорно се
установи,че в хода на делото ответникът
е извършено плащане в размер на по 100 000 на всеки от двамата
ищци. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът следва да доплати на
наследниците на пострадалия още по 100 000
лева за всеки един от тях.
По отношение лихвата за забава:
Отговорността на застрахователя за
плащане законната лихва върху дължимото обезщетение при пряко предявена претенция по реда на чл.
380 КЗ е установена в чл. 397 КЗ. Извънсъдебната претенция е предявена на
05.01.2018 г., а отказът на 04.04.2018 г. На основание чл. 497 ал.1 т.2 КЗ
съдът намира, че лихвата следва да се присъди, считано от 04.04.2018 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
и двете страни.Ищците са освободени от внасяне ДТ и разноски.
Адвокат П.Б. е претендирал адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Предявената част от исковете
е в общ размер на 503 000 лв. Уважени са за общо 400 000 лв. Макар и
да е взето предвид направеното в хода на делото плащане, то ответникът е дал
повод за завеждане на иска, поради което и при липса на възражение за
прекомерност, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА, адвокатското
възнаграждение следва да бъде уважено в пълния предявен размер от 13 060 лева.
Ответникът съгласно списъка по чл.80 ГПК е
направил разноски 250 лв.(150 лв. за САТЕ и 100 лв. за свидетели) и на
осн. чл. 78,ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска има право на 150 лева,а на осн. чл. 78,ал.8 ГПК
следва да му се присъди юриск. възнаграждение в размер на 250 лева или общо сумата 400
лева, които ищците следва да му заплатят.
Ответникът следва да заплати по сметка на
СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДТ -
4 000 лв.и разноски за в.л.(150 лв.и за доплащане на свидетел 70 лв.) или общо
сумата 4 220 лева.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес: *** да заплати на В.К.П., ЕГН ********** и на Е.С.П., ЕГН ********** и двамата със съд. адрес: адв. П.Б. *** на основание
чл. 432, ал. 1 ГПК сумите от по 100 000 лева на всеки, застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на сина им,
вследствие ПТП настъпило на 09.08.2017 г., ведно
със законна лихва от 04.04.2018 г.
до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
неимуществени вреди за разликата над сумата от 100 000 до 250 000 лева
за всеки и изцяло иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди в размер
на 3 000 лева ( по 1 5000 за всеки) - разходи за погребение, както и
претенцията за заплащане законната лихва, върху присъдените суми, считано от
09.08.2017 г
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* с
адрес: гр. София, бул. „*******да
заплати на адв. П.Л.Б. ***, на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от
13 060 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.К.П.,ЕГН ********** и Е.С.П. ЕГН
********* да заплатят на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата
400
лева
– разноски и юриск. възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* с
адрес: гр. София, бул. „*******да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата
4 220
лева
– ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: