РЕШЕНИЕ
№. 704/13.4.2020г.
гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора Т. П., като разгледа докладваното от съдия
ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3995 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, еик ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К.Дж., чрез
процесуалния представител адв. Ш., срещу решение № 1858 от 15.10.2019 г.,
постановено по а.н.д № 4166 по описа за 2019 г., на Районен съд - Пловдив, V – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-02-47/16.10.2018г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция /ИА/ „Медицински одит“ /към
настоящия момент Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/, с което на оспорващия на основание чл. 229 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 24б от Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е необосновано и постановено при неспазване на материалния закон. Твърди
се, че не налице нарушение, тъй като в декларация за информирано съгласие,
подписана от пациента, е инкорпорирано съдържанието на чл.24а, ал.1 от
Наредбата. Сочи се, че няма данни самият пациент да е заявил под една или друга
форма да са били нарушени негови права. Твърди се, че със заплащането на
дължимата сума в края на хиспотализацията си,
пациентката с конклудентни действия е потвърдила
съгласието с определената цена. Алтернативно се поддържа наличието на
предпоставки случаят да бъде квалифициран като „маловажен“. 3. Ответникът
по касационната жалба – ИА „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., оспорва касационната жалба и моли обжалвания
съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за производството пред касационната инстанция. 4. Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е бил сезиран с
жалба предявена от касатора срещу НП № НП-02-47/16.10.2018г. на Изпълнителния директор
на ИА „Медицински одит“ /понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № А
02-47/18.04.2018г., съставен от д-р Л.Ч.– на длъжност директор на дирекция на
ОКА в ИАМО. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
При извършена проверка на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.
Пловдив в периода 15.02.2018 г. – 22.02.2018 г., от служители на ИА „Медицински
одит“, било установено, че със заповед № 89/05.02.2015г. изпълнителният
директор на лечебното заведение е утвърдил Ценоразпис за платените услуги,
предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, чието изпълнение е организирано чрез
Инструкция за прилагане на Ценоразписа. На случаен принцип била извършена
проверка на съпътстващата пациента документация в „История на заболяването“
(ИЗ) № 68670/06.11.2017 г. на пациент Hiedi
Olivia Collinge с приложена фактура № **********/16.11.2017 г. за подобрени
битови условия за ден престой на обща стойност 400 лева /единична цена 40 лева
за десет дни/. Проверяващите констатирали, че към историята на заболяването
нямало приложено заявление по реда на чл. 24б от Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ. За извършената проверка на историята на
заболяването на пациента бил съставен Констативен протокол за липси от 16.02.2018 г.
Описаната в
АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл. 229, ал.3 от ЗЗ във връзка с
чл.24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и
чл.81 ал.3 от ЗЗ е наложил на лечебното
заведение имуществена
санкция в размер на 500 лв.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е
установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна, без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата
на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не
е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. За
правото:
9. Установената
от районния съд фактическа обстановка не е спорна. Съобразени са в
пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства.
Изводите относно наличието на нарушение по чл.24б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се споделят от
настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне. Не могат да
бъдат споделени възраженията на касатора, за
наличието на конклудентно съгласие от пациента със
заплащане на по-висока цена за подобрени битови условия. Правилото на визираната
правна норма ясно сочи способа за изразяване на съгласие от страна на пациента
– изрично с нарочна декларация. При липсата на такава нарушението се явява
безспорно установено както от субективна, така и от обективна страна.
Представената в случая декларацията за информирано съгласие удостоверява
единствено обстоятелството, че пациентът е запознат с ценоразписа на
медицинската помощ и услуги (право по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ) , предоставяни
от лечебното заведение като пациентът е приел да заплаща същите в случай, че
лечението му не се заплаща от Републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от
друг източник на финансиране на диагностиката и
лечението, но не е заявил изрично желание да ползва допълнителни скъпо платени
услуги.
Въпреки това е налице съществено процесуално нарушение, което
не е съобразено от районния съд и което не може да бъде отстранено в хода на
съдебното оспорване. Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.
299, ал. 3 от ЗЗ, според която - "Когато нарушението по ал. 1 е извършено
от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.,
а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.", като съответно, според
чл.229, ал. 1 от ЗЗ - "Който
наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му
извън случаите по чл. 209 - 228в , се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв." Следователно, става реч за обща санкционна норма, която
въздига в състав на административно нарушение неизпълнението на кое да е от
правилата, възведени в ЗЗ или нормативен акт по прилагането му.
В случая, от фактическа и правна страна, няма съмнение по
отношение на обстоятелството, че заплащането на подобрени битови условия, без такава нужда да е заявена изрично с
декларация от пациента, е не друго а нарушение на правата му по чл. 24а от
Наредбата във вр. чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. В тази насока за процесното
нарушение се явява приложима нормата на чл. 221, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗЗ, в които е предвидено, че - "Лечебно заведение, което наруши
права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба...", като съответно, според чл. 221,
ал.2 от ЗЗ, ако нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение - едноличен
търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция ". Нормата
на чл. 221 от ЗЗ е специална спрямо общата норма на чл. 229 от ЗЗ и изключва
нейното прилагане, в случаите когато е реализиран състав на нарушение на
правата на пациента.
Несъмнено е също така, че не всяко неспазване на нормативно
установено, материално правило за поведение е административно нарушение.
Такова, според легалното определение, съдържащо се в чл. 6 от ЗАНН, е само това
нарушаващо установения ред на държавно управление деяние, което е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Ето защо, при осъществяване на административнонаказателната
отговорност, е безусловно необходимо установеното неспазване на материално
правило за поведение да бъде законосъобразно отнесено към конкретната
административнонаказателна норма, възвеждаща това точно деяние като
административно нарушение. Иначе казано, за конкретно осъщественото противоправно поведение следва да бъде наложено не нещо
друго, а също така конкретно установеното за него в съответната административнонаказателна
норма наказание. Налагането на санкция, която не е предвидена
в съответната на нарушението наказателна норма, а в друга, макар и обща
административнонаказателна норма е съществено нарушение на закона, което дава
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Обратното разбиране би означавало, във всички случаи,
независимо, че в
съответния закон са установени специални, административно наказателни норми за
конкретни административни нарушения, тези същите нарушения на материалните
правила, да бъдат санкционирани по реда установен с обща административно
наказателна норма. Това разбира се, би обезсмислило въобще наличието и
приложението на специалните административно наказателни норми. В този ред на
мисли, трябва да се посочи, че приложението на общата административно
наказателна норма е допустимо, единствено в случаите, когато за съответното противоправно деяние, не е предвиден състав в специална
административнонаказателна разпоредба. Отстраняването
на подобен порок е процесуално допустимо в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
но не и в съдебната фаза чрез служебна преквалификация от съда. Все в тази насока, трябва да се добави, че точното спазване на
установения в страната правен ред е еднакво задължително както за отделните
граждани и юридически лица, така и за наказващите органи.
10. Жалбоподателят не е отправил претенция за присъждане на
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
11. От изложеното до
тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с незаконосъобразното
наказателно постановление.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1858 от 15.10.2019 г.,
постановено по а.н.д № 4166 по описа за 2019 г., на Районен съд - Пловдив, V – ти
наказателен състав, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-02-47/16.10.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.