Решение по дело №574/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260054
Дата: 25 февруари 2021 г.
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20201400500574
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 260054

 

гр. ВРАЦА,  26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отделение,в публично                     заседание на 10 февруари две хиляди двадесет и първа година,                в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Росица Иванова  

 

при участието на секретар

като разгледа докладваното  от съдия  Мишонова- Хальова              

въз. гр.дело N`574 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:

     АЕЦ" Козлодуй"ЕАД гр.Козлодуй, представлявани от изп. директор Н. А. М., чрез пълномощника си  гл. юрисконсулт В.Б., са  подали въззивна жалба вх.№ 260738/22.10.2020 г против решение №260019/05.10.2020 г по гр.д.№ 451/20 г по описа на КРС.

     В жалбата се навеждат доводи ,че решението на КРС е неправилно,постановено при нарушение на процесуалните и материални правила. Твърди се ,че  решаващият съдия  неправилно е тълкувал събраните пред него доказателства като не е обсъдил в цялост същите и е достигнал до неправилни правни изводи.

     Твърди  се още в жалбата по всеки от уважените искове, че същите неправилно са уважени от КРСъд като се излагат подробни аргументи  и се цитират съществуващи нормативни актове специфични за работещите  в  " АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр.Козлодуй. Коментират се подробно нарушенията на труд. дисциплина от  ищеца В. както и издадените преди уволнителната заповед още две такива заповеди от 15.06.20 г"забележка" и от 27.07.20 г "предупреждение за уволнение", поради което при отчитане повтаряемост на нарушенията му на труд. дисциплина и липсата на промяна в поведението му, всичко това било довело до прекратяване труд.  правоотношение с "дисциплинарно  уволнение" на 09.05.2020 г.

     Освен това жалбоподателят заявява, че неправилно решаващият съдия е приел ,че при издаване заповедта за дисциплинарно уволнение касаеща В., работодателят е нарушил разпоредбата на чл.333 от КТ.Според АЕЦ гр.Козлодуй експертното решение на ТЕЛК от 01.04.2020 г за работоспособността на В.,навежда друга различна фактическа обстановка от тази установена по делото. Ищецът не бил представил доказателства ,че това експертно решение е влязло в сила, както и други доказателства ,че страдал от болест попадаща в закрилата  по чл. 333 от КТ. Приложените от В. болнични листа били за болест различна от твърдяната ,за която ползвал закрила по чл. 333 от КТ.

     Жалбоподателят намира ,че  КРС неоснователно е уважил предявените  обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, при което моли  въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и постанови друго ,с което отхвърли предявените искове като  неоснователни  и недоказани.Претендират се разноски, не се правят нови доказателствени  искания.

     В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от Д.В.. Същият обаче е депозирал своя насрещна въззивна жалба против решение № 260019 ОТ 05.10.20 Г НА КРС ,в ЧАСТТА, В КОЯТО Е  ОТХВЪРЛЕНА ПРЕТЕНЦИЯТА МУ ПО ЧЛ. 225 ОТ КТ над 9 892,92 лв до исковата  претенция.

Въззиваемият твърди, че КРС му е присъдил обезщетение по чл. 225 от КТ само за времето до приключване съдебната прения пред КРС, което не  е пълния размер от 6 месеца. Моли се въззивната инстанция да му присъди разликата над 9892,92 лв до 19 200 лв по чл. 225 ал.1 от КТ, ведно със законните последици.

     Не се правят нови доказателствени искания.

Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок, от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е   н е о с н о в а т е л н а.

     Насрещната въззивна жалба също е процесуално допустима, а разгледана по същество  е  н е о с н о в а т е л н а.

     Пред първоинстанционния съд в гр. Козлодуй е подадена искова молба от  Д.П.В. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като се иска:

     - да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №НК-16/09.06.2020г. на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца;

     - да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ***, *** на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй;

     - да бъде осъден „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа по чл.225, ал.1 от КТ, за периода от 09.06.2020г. до 09.12.2020г., в размер на сумата от 19 200 лева, ведно със законната лихва и законните последици.

     В исковата молба  се твърди,че В. незаконосъобразно е уволнен в нарушение на императивната норма на чл.333, ал.1, т.3 от КТ вр. с ал.2 на същия член и чл.1, ал.1, т.1 от Наредба №5 от 20.02.87г. на МНЗ и ЦС на БПС, за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333 ал.1 КТ.

Посочва се , че въззиваемия- ищец страда от ***, в най-тежката й проявна форма - „***“. Релевира, че този факт е бил известен на работодателя му и обективиран в Експертно решение №612/01.04.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй. Сочи, че преди издаването на заповедта е следвало да се изиска и предостави становище от Инспекция по труда, както и от ТЕЛК, каквото отсъства по делото , поради което  работодателят му е издал една незаконосъобразна заповед.

      Освен това според обстоятелствената част на заповедта за уволнение, наказанието „уволнение“ му било наложено за „деяния“, които бил осъществил на 05.02.2020г. и за периода 01.01.2020 до 07.02.2020г., което е станало известно на работодателят му непосредствено след „извършването“ на тези „деяния“, за което свидетелства и заповед по чл.193 КТ, за предоставянето от него на обяснения от 13.02.2020г. Въпреки това обаче, работодателят е постановил заповедта си №НК-16/09.06.2020г. ,в нарушение на изискването на чл.194, ал.1 КТ и при изтекъл преклузивен срок от 2 месеца от откриване на нарушението и узнаване на работодателя му за извършеното деяние.

Ищецът В.  намира, че при постановяване на заповедта за уволнение е нарушен основния принцип на правото  „non bis in idem“, доколкото за същите „нарушения“ вече е бил наказан със Заповеди: №НК-8/27.02.2020г. и №НК-15/05.06.2020г., поради което  е незаконосъобразно повторното му наказване за същите нарушения, но вече с дисциплинарно наказание „уволнение“.

В исковата молба  ищецът е заявил, че не е вършил нарушение на трудовата дисциплина, като е спазвал работното си време, за което и се е регистрирал при влизане в „АЕЦ Козлодуй"ЕАД, както и при напускане в края на работното време. Не е напускал работното си място, като е изпълнявал трудовите си функции, произтичащи от длъжността му, в това число и като е влизал/излизал от АВТОБАЗА 1 и 2 на „Автотранспорт“, площадка „АЕЦ Козлодуй“ЕАД.Не бил нарушавал пропускателния режим, което и би било невъзможно, тъй като контрол на вход/изход КПП на площадката се осъществявал от служители на полицията, които и щели да предотвратят всеки опит  за нарушение  от негова страна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "АЕЦ Козлодуй"ЕАД гр.Козлодуй  е депозирал писмено становище, с което  заявява,че уволнението на В. е законосъобразно, а предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за допустими, но неоснователни.

 Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, тъй като от Регионалната картотека на медицинската експертиза, към РЗИ Враца е получено в „АЕЦ Козлодуй”ЕАД единствено писмо с Peг. № Вр.-Изх.-5453/03.07.2020 г. /техен Вх. № 2548/10.07.2020 г./, с което е изпратено Експертно решение № 1088/18.06.2020 г.за здравословното състояние на  В.. Сочи, че други експертни решения на ТЕЛК от Регионалната картотека на медицинската експертиза, към РЗИ Враца към 09.06.2020г. /датата на уволнителната заповед/ в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД не са получавани.

Освен това  били  неоснователни твърденията на ищеца по т.3 от исковата молба, а именно че бил наказан два пъти за едно и също, като са нарушени базисни принципи на правото, доколкото, за налагане на дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал.1, т.3 от КТ е необходимо да бъде налице обективно утежняващ признак „повтаряемост”, неколкократност на извършеното нарушение. Според работодателя е налице „системност“, а именно три или повече нарушения на трудовата дисциплина от ищеца за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то  не е заличено и за наказването, на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ изисквал поне едно от нарушенията, обуславящи системността, да не е наказано, за да може при оценка на тежестта му, като обективно утежняващ признак, да се вземат предвид и нарушенията на трудовата дисциплина, за които дисциплинарно наказание е наложено, но не е заличено. Тъй като не всички констатирани нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Д.В. са били наказани към 09.06.2020 г. със влезли в сила заповеди, работодателят е  санкционирал виновното лице с наказания, които съответстват по тежест на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не били изтекли, тъй като ищецът за периода от м. февруари до м. юни 2020г. е отсъствал от работа поради отпуск, което е било специфично условие за спиране на сроковете по чл.194 от КТ.

В отговора се  посочва още ,че неоснователно В. твърди не е нарушавал трудовата дисциплина, тъй като е спазвал работното си време, като се е регистрирал при влизане в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, както и при напускането в края на деня, че не е напускал работното си място, като е изпълнявал трудовите си функции, произтичащи от длъжностната характеристика.Напротив наложеното дисциплинарно наказание било във връзка с нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, при безпротиворечиво установени действия, сочещи за грубо нарушение на трудовата дисциплина и несъвместими с КТ, Инструкция за пропускателен режим в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ид. № УС.ФЗ.Ин.015/03 и Правилник за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ид. № ДОД.АД.ПК.057/08.

При условията на евентуалност, в случай че исковата претенция бъде уважена като основателна и доказана, се моли да бъде приспаднато от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ обезщетението получено от ищеца, за времето през което е бил в отпуск по болест. Излагат се съображения, че размера на БТВ по чл.228, ал.1 от КТ на ищеца за м. май 2020г. е в размер на 2901,96 лв., поради което максималният размер, който може да бъде присъден е не повече от 17 411,76 лв., с оглед на което претендираният размер над тази сума за максималния срок е неоснователна.     Пред въззивната инстанция  неяма искания и не са събирани допълнителни доказателства.

Въз. съд с оглед събраните по делото доказателства  от фактическа страна приема следното:

     От приложеното трудово досие на ищеца В. се установява,че той е сключил трудов договор №200/24.11.2017г., с „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй като е назначен на длъжност „*** ***“. Трудовият договор е изменен с Допълнително споразумение №274 от 18.02.2020г. 

Депозирана е   и Заповед №АД-423 от 13.02.2020г. на Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй са изискани обяснения, на основание чл.193 от КТ от Д.П.В., на когото са поставени 17 /седемнадесет/ броя въпроси, касателно спазването от последния на пропускателния режим на територията на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, досежно регистрирани или липса на регистрирани от система АПС влизания и/или излизания в АТ-1 и АТ-2, в периода от 08.01.2020г. до 06.02.2020г.

Отново със Заповед №АД-425 от 13.02.2020г. и Заповед №АД-1204 от 05.05.2020г. на Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД са изискани обяснения от В., депозирани от последния на 19.02.2020г. и на 05.06.2020г.  защо на 05.02.20 г при напускане на АБ-11 при преминаване на АПС при АТ-1 е регистрирал освен своя пропуск и този на колегата си, който е управлявал служебния автомобил, с който са се придвижвали,както и защо не е отчетено от системата напускането на работното му място същия ден.

По делото  е представена  Заповед №НК-8 от 27.02.2020г. на Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е, че на ищеца Д.П.В. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, за извършени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, нарушение на чл.4.1.8 от Инструкцията за пропускателния режим в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, както и нарушение на т.6.2 и т.6.3 на Допълнителните мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП-Автотранспорт в дружеството, а със  Заповед №НК-15 от 05.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД,  на ищеца Д.П.В. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за извършено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ и чл.80, ал.6, т.6.1, пр.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, нарушение на чл.5.4, пр.2 от Инструкцията за пропускателния режим в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и Приложение 9 към него, както и нарушение на т.6.3 и т.6.3.2 на Допълнителните мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП-Автотранспорт в дружеството.

Трудовото правоотношение между ищеца Д.П.В. *** е  прекратено със Заповед№ НК -16/09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй на основание чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.3 от КТ, като на ищеца Д.П.В. с ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, за системни нарушения на трудовите задължения чрез неспазване на работното време, като е прекратено трудовото му правоотношение с място на работа „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй на длъжност *** ***.

Прието по делото като доказателство е и Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй за ищеца В., видно от което на последния е определена 80 % трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година, считано от 01.04.2020г. до 01.04.2021г., като му  определена диагноза „***“. Върху решението е отбелязано от служителите на РКМЕ гр.Враца, в изпълнение на задълженията им по чл.71, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, че същото е влязло в сила на 15.04.2020г..

По делото е приет, представен от ищеца Протокол №38/15/20.05.2020г. от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, от който се установява, че комисията е приела Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй и е предложила Д.П.В.,***ЕАД като *** *** да бъде трудоустроен от 20.05.2020г. до 01.04.2021г.. Протоколът е подписан освен от комисията, но и от запознатите лица, а именно освидетелствания В. и прекият му *** св.Б..

Приложено по делото е и второ  Експертно решение №1088 от 18.06.2020г. от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй, от което се установява, че на ищеца Д.В. е определена 80 % трайно намалена работоспособност, с друга диагноза  Увреждания на лумбо-сакралния плексус“.

Приложени са и 2 болнични листа ,че периода от 07.05.2020г. до 31.05.2020г. ищецът е бил в отпуск по болест: Болничен лист №Е20196752795 от 07.05.2020г. и Болничен лист №Е20200017973 от 18.05.2020г., изпратени с писмо вх. №2981/11.08.2020г. на ТП на НОИ-Враца. От приложеното удостоверение от НОК ТП-Враца  се посочва, че за месец май 2020г. на В. е изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност в размер  на  1481,99 лева, която е преведена на 17.06.2020г.. Другите парични средства не са превеждани на ищеца поради заболяване в периода от 12.03.2020г. до 07.06.2020г.

Към писмените доказателства по делото са и справка за контрол на достъпа/справка за преминаване в периода от 01.01.2020г. до 09.06.2020г. за лицето Д.П.В.. В самата справка са отбелязани регистрираните в системата входове и изходи за посочения период от негова страна с издадената му служебна електронна карта.

Приложено е по делото Удостоверение с Рег. №У-01-574 от 08.07.2020г., издадено от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй се установява, че брутното трудово възнаграждение за м. май 2020г. на Д.П.В. е било в размер на 2901,96 лева.

По делото е разпитан като свидетел Е. В. Б. - пряк *** на ищеца. От показанията на последния се установява, че автотранспорта в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД се дели на две автобази или два сектора. Едните помещения били на ЕП-1, където има будка, в която стои полицай и на ЕП-2, където няма полицай. На ЕП-1 на самата будка се намират АПС-те за регистрация, а на ЕП-2 те се намират монтирани на самата врата. Работното място на ищеца е на Автобаза 2, но се е налагало ходене по работа до Автобаза 1, като е било необходимо да се чекира, че излиза от едната автобаза и влиза в другата. Твърди, че ищецът е преминал обучение и че е бил инструктиран с режима на предвижване на територията между двете автобази. Полицаят на ЕП-1 проверява само автомобилите. Бил уведомен, че В. е нарушавал инструкцията за пропускателния режим. Заявява, че подписът срещу „Пряк ***“ в представения му Протокол №38/15/20.05.2020г. от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е негов, както и че е бил запознат със същия. Запознат е, че в него е описано приетото от Служба трудова медицина в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД - Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй, но не го е виждал.

Първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателства. От показанията на св.  А. М. М.,без родство , служител в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД на длъжност „***“, се установява, че служебните му задължения, изискват да следи за пропускателния режим. Същият твърди, че  на Автобаза 1 и 2 има технически средства, които служат за контрол на пропускателния режим,познава ищеца Д.П.В. по визия и твърди, че е засичал нарушения на пропускателния режим от него. Установил нарушенията със системите за видеонаблюдение. Естеството на нарушенията се изразявало в системно неизпълнение от страна на В. на задължението му да се чекира със служебна карта при напускане на работното му място. Уведомил ***я си за констатираните нарушения, като видеозаписите били свалени на технически носители.

Св. Е. В. Б.,без родство, пряк *** на ищеца установява, че автотранспорта в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД се дели на две автобази или два сектора. Едните помещения били на ЕП-1, където има будка, в която стои полицай и на ЕП-2, където няма полицай. На ЕП-1 на самата будка се намират АПС-те за регистрация, а на ЕП-2 те се намират монтирани на самата врата. Работното място на ищеца е на Автобаза 2, но се е налагало ходене по работа до Автобаза 1, като е било необходимо да се чекира, че излиза от едната автобаза и влиза в другата. Твърди, че ищецът е преминал обучение и че е бил инструктиран с режима на предвижване на територията между двете автобази. Полицаят на ЕП-1 проверява само автомобилите. Бил уведомен, че В. е нарушавал инструкцията за пропускателния режим. Св. Б.  Заявява, че подписът срещу „Пряк ***“ в представения му Протокол №38/15/20.05.2020г. от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е негов, както и че е бил запознат със същия. Запознат е, че в него е описано приетото от Служба трудова медицина в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД - Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй, но не го е виждал.

Първоинстанционният съдия по реда на чл.204 от ГПК  в хода на делото е извършил и оглед на веществено доказателство видео носител – 1 бр. флашка, която съдържа видеозаписи от камери, монтирани по данни на ответника във връзка с пропускателния режим при АПС на АБ-1 и АБ-2, за които се твърди, че установяват извършвани дисциплинарни нарушения от ищеца, описани в уволнителната заповед. Според КРС законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 от ГПК следва,  да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства, досежно възпроизвеждането на факти от значение за делото или от които могат да се направят доказателствени изводи за тези факти като се е позовал на  Решение № 136/11.04.2011 г., по гр.д. № 602/2010 г.,на ВКС  на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК /отм./.

При огледа  в открито съдебно заседание в присъствието на страните в съдебния протокол е отбелязано,че  на флашката са записани видеофайлове, показващи две камери, едната обхващаща тротоар и част от будка, а другата обхваща „Т“-образно кръстовище с пешеходна пътека и знак „Стоп“. На файловете са отбелязани дати - 29.01.2020г. и 05.02.2020г.. На същите се наблюдават лица, които чекират пропуски и преминават, като са наблюдават и различни лица, които чекират по два пропуска или не чекират нито един пропуск и също преминават.

 При гореизложената фактическа обстановка се налагат следните правни  изводи:

1. От представеното експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено му от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй, се установява  че на Д.П.В. е определена 80 % трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година, считано от 01.04.2020г. до 01.04.2021г., с диагноза „***“. Това експертно решение е прието по делото, като не е оспорено от ответника. Неоснователно е възражението на последния в представената писмена защита пред КРС, че същото не е годно да докаже, че В. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение/09.06.2020г/ е бил неработоспособен, с намалена работоспособност, както и че страда от определени заболявания по Наредба №5/1987г., тъй като липсвали доказателства, че същото е влязло в сила.Върху експертното решение има печат от РЗИ гр.Враца РКМИ и подпис "влязло в сила на 15.04.2020 г". Тъй като ответникът не е оспорил съдържанието на ЕР от 01.04.20 г ,съд. състав  приема ,че ищецът -въззиваем  страда от посоченото в него заболяване – „***“,  това заболяване представлява ***, включена в чл.1, ал.1, т.1 от Наредба №5/1987г.

 По делото е прието като доказателство от В. Протокол №38/15/20.05.2020г. от Лекарска комисия към Служба трудова медицина – „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, от който  протокол се установява фактът, че комисията е приела Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.Козлодуй и е предложила Д.П.В.,***ЕАД като *** *** да бъде трудоустроен от 20.05.2020г. до 01.04.2021г. Протоколът е подписан освен от членовете на комисията, но и от запознатите лица, а именно освидетелствания В. и прекият му *** св.Б.,който е разпитан по делото и който е потвърдил подписа си в протокола . Посоченото Експертно решение №0612 е издадено на 01.04.2020г., Протокол №38/15/ от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е от 20.05.2020г., като на 21.05.2020г. с него е запознат и прекият *** на ищеца и всичко това е станало преди постановяване на Заповед №НК-16/09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, с която на Д.П.В. с ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Следователно към момента на уволнението  е действала разпоредбата на чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, вменяваща  на работодателя задължение да изиска предварително разрешение на инспекцията по труда и мнението на трудово-експертната лекарска комисия. По делото не са ангажирани доказателства, ответникът да е изпълнил тези свои задължения, с което не е преодоляна и закрилата за ищеца по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ.Тази закрила има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици от уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него./виж р.№492/17.06.2010 г на ІVГ.О.ВКС/  2.Неоснователни са твърденията във въззивната  жалба на работодателя, че В. не е представил болнични листа, епикризи или други документи, които да доказват,че страда от  ***, а 2бр. болнични листа  за м. май били за друго заболяване.В тежест на работодателя е да докаже тези свои твърдения, но от представеното копие от труд. досие липсват въобще писмени доказателства  от 2017 до 20120 г В. да е  ползвал дори  и платен отпуск.Приложени са заповеди за ползване на платен отпуск само  за 2020 г, а в ЕР от 01.04.2020 г на ТЕЛК гр.Козлодуй  се посочва ,че през 2019 г В.  е представил пред тях   епикриза от СБАЛ по кардиология Плевен от 12.07.2019 г.,когато е преживял *** и третиран с имплантация на два стенда и със сигурност не е бил на работното си място в "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, а се е лекувал.В тежест на работодателя е да комплектова изцяло труд. досие на работника, когато го прилага/копие от него/ по делото.

3."АЕЦ Козлодуй" ЕАД неоснователно  твърди ,че не е нарушена разпоредбата на чл.333 от КТ, тъй като не са получили от РЗИ  други влезли в сила експертни решения на ТЕЛК за В.,***  приложено с отговора им на ИМ ЕР№1088/18.06.2020 г, но за друго негово заболяване.Както се посочи по- горе прекия началник  на ищеца св.Б. е получил с протокол и подписал ЕР № 0612 от 01.04.2020 г, с което В. е трудоустроен с 80%ТНР за една година, което е достатъчно основание работодателят да изпълни задължението си по чл. 333 ал.1 и ал.2 от КТ и да изиска предварително разрешение на инспекцията по труда и мнението на трудово-експертната лекарска комисия за уволнението на ищеца-въззиваем.

При това положение уволнението е незаконно само на това основание/нарушаване чл.333 от КТ/ и подлежи на отмяна без да се разглежда спорът по същество.  Направеният в този смисъл извод от първоинстанционния съд.  е законосъобразен  и правилно иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е уважен.

Поради изложеното в т.1  по- горе въззивният състав не следва да се произнася по същество на спора  за законосъобразност на   Заповед №НК-16/09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, с която на Д.П.В. с ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за системни нарушения на трудовите задължения чрез неспазване на работното време, като е прекратено трудовото му правоотношение с място на работа „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй на длъжност *** сектор „Специализиран транспорт".

Решаващият съдия обаче се е произнесъл и по същество на спора разглеждайки събраните  доказателства и е стигнал до извода ,че постановената  Заповед №НК-16 от 09.06.2020г.  е  в нарушение на изискването на чл.194, ал.1 от КТ т.е.  при изтекъл преклузивен срок от 2 /два/ месеца от откриване на нарушенията на В. или узнаване за същите.Крайният извод обаче съвпада с извода на въз. състав, а именно ,че  атакуваната Заповед №НК-16 от 09.06.2020г.   на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД гр.Козлодуй е незаконосъобразна ,следва да бъде отменена , а Д.В. възстановен на заеманата преди уволнението длъжност *** *** в „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй.

4.Във връзка с иска по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ законосъобразно  на основание приложеното копие от труд. книжка на В., решаващият съдия е приел че същият не е работил по трудово правоотношение от датата на уволнението си до датата на приключване на съдебното дирене, т. е. от уволнението ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза, с което искът е доказан по основание. Брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението – м. май 2020г. е в размер на 2901,96 лева, съгласно приетото Удостоверение с Рег. №У-01-574 от 08.07.2020г., издадено от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй.

Законосъобразно  КРС е присъдил обезщетение само за периода 10.06.2020 г до приключване на съд. дирене по делото 24.09.2020 г.  и е отхвърлил в останалата част.

Пред ВОС  е подадена  насрещна въззивна жалба от В. за присъждане обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за още два месеца.Въпреки  указанията към  В. да представи  копие от труд. книжка  или удостоверение от Бюро по труда гр.Козлодуй,че и след 24.09.2020 г не работи по труд. договор, писмени доказателства не се представят.

При гореизложеното  решението на КРС следва да бъде изцяло потвърдено, поради което съд. състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ въззивната жалба от "АЕЦ Козлодуй"ЕАД гр. Козлодуй  против  решение№260019/05.10.20 г по гр.д.№ 451/20 г по описа на КРСъд като НЕОСНОВАТЕЛНА.

      

ОТХВЪРЛЯ насрещната въззивна жалба от Д.П.В. ***  против решение№260019/05.10.20 г по гр.д.№ 451/20 г по описа на КРСъд ,в частта  за присъждане парично обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ над 9892,92 лв до 19 200 лв като НЕДОКАЗАНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №260019/05.10.2020 г по гр.д.№ 451/20 г по описа на Козлодуйски Районен съд.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКСъд.

 

 

 

                      Председател :

 

                     Членове: