№ 688
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110119544 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по силата на които ищецът
/фирма/ моли да бъде признато за установено по отношение на С. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, че същият дължи сумата от 1022,79 лв., представляваща
цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец
04.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. /адрес/, аб. № ******,
сумата от 190,98 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата от 38,97 лв. - главница - неплатено задължение за
дялово разпределение в периода от месец 12.2019 г. до месец 04.2021 г., сумата от 8,99
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок
задължение за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2022 г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците за периода от
20.01.2023 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 3224/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 166 състав до изплащане на вземането, както и на
направените по последното заповедно дело и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: /адрес/, аб. № ****** за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане.
Ответникът оспорва дължимостта на сумите, като се позовава на изтекла
погасителна давност във възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно задължителните
1
разяснения, дадени с т. 11а на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, следва да
разгледа в това производство и обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК
оспорвания на вземането на кредитора. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е
депозирано по време на висящността на процеса (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), адресирано е
до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба
по чл. 131, ал. 1 ГПК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата
молба по чл. 131, ал. 1 ГПК
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД. По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за потребителите е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер. Във връзка възражението за изтекла
погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране
или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които не сочи
доказателства. По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на
цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение. Ищецът не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово
разпределение В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/
след получаване на поканата, за което не сочат доказателства.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес /фирма/ е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
2
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Установено е също така въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно
облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия – нотариален акт № 5, том LLLXV, рег. № 33511, от
1993 г., че С. К. е закупил процесния апартамент и молба за открИ.не на партида от С.
К. до /фирма/ от 12.01.1994 г. Следователно ответникът несъмнено има качеството на
битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки, главни
отчети за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и според заключението на СТЕ, което
настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено, че в процесния имот е имало три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО.
Уредите са с дистанционен отчет. За процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на
28.01.2000 г. В процесния имот има монтиран един водомер за топла вода. Водомерът
е отчетен на 17.06.2020 г. и 27.05.2021 г., като отчетените формуляри са с подпис на
потребител. СТЕ приема, че изчисленията на ФДР за целия процесен период са в
съответствие с действащата наредба. Общият водомер в абонатната станция има
проверка за валидност до м. 08.2023 г., но няма доказателство за годността на
топломера за м. 02.2021 г., поради това СТЕ е представила вариант на изчисление с
приспадане на сумата в размер на 62,77 лева. Общо дължимата сума за топлинна
енергия за сградна инсталация и имот за процесния период е 572,37 лв., а за БГВ е
450,44 лева. СТЕ представя и изчисления във вариант с приспаднати суми за м. 02.2021
г. в размер на 62,77 лева, тъй като липсва свидетелство за метрологична годност на
общия водомер в абонатната станция от 02.2021 г. като общият размер на
задълженията за топлинна енергия в този вариант за процесния период е 960,04 лева (
163,89 лева сградна инсталация + 366,75 лева имот + 429,40 лева БГВ).
Видно от ССчЕ за процесния период няма извършени плащания, които да са
отразени по партидата на ответника. Начислените и неплатени суми за топлинна
енергия за процесния период са в размер на 1022,79 лева , посочени в таблица,
приложение № 1 , разбити по месеци и по отделни пера.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинна енергия. Ето защо, съдът приема, че
дължимите суми за топлинна енергия са тези, установени от заключението на СТЕ, а
именно 960,04 лв., като съдът не зачита начислената сума от 62,77 лева за м. 02.2021 г.
поради липса на доказателства за годността на общия топломер за този месец.
Следователно по делото е доказана по несъмнен начин потребената от ответника
топлоенергия за процесния период в размер на 960,04 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия се явяват установени в своето основание съгласно ССчЕ и математическо
изчисление, лихвата върху главницата за топлинна енергия 960,04 лева е в размер на
174,05 лева. ССчЕ установява, че за процесния период няма извършени плащания.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
3
регистър по чл. 139а. В случая по данни от ССчЕ, стойността на услугата за дялово
разпределение възлиза на 38,97 лева за процесния период.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Следователно исковата претенция за сумата от 8,99 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на т. дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са
Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.01.2023 г.,
следователно вземанията за топлинна енергия в периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2019
г. вкл. са погасени по давност. По изчисление на ССчЕ, задължението за топлинна
енергия в този период възлиза на 143,66 лева. Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗЗД, погасена е и
лихвата начислена върху тази сума в размер на 33,93 лева. Сумата, която е за
доплащане по изравнителната сметка в размер на 72,49 лева е изискуема в 45 дневен
срок от общата фактура и не е погасена по давност. Ето защо непогасени по давност,
дължими и неплатени са претендираните задължения в периода от м. 12.2019 г. до м.
04.2021 г. за главница за топлинна енергия и за БГВ в размер на 816,38 лева, лихва
върху главницата за топлинна енергия 140,65 лева, както и 38,97 лева за дялово
разпределение. За тези суми, исковете следва да бъдат уважени, а останалата част –
отхвърлени.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25,24 лева. В тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 59,39 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25,23 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 800 лева –
депозити за ССчЕ и СТЕ. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските
за исковото производство на ищеца в размер на 690,90 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
срещу С. Т. К., ЕГН **********, че С. Т. К., ЕГН ********** дължи на /фирма/, ЕИК
4
********* сумата в размер на 816,38 лева (осемстотин и шестнадесет лева и 38
стотинки), представляваща цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия за периода
от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
/адрес/, аб. № ******, ведно със законната лихва върху сумата от 20.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 140,65 лв. (сто и четиридесет лева и
65 стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата от 38,97 лв. ( тридесет и осем лева и 97 стотинки)
- неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец 12.2019 г. до
месец 04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от
16.02.2023 г. по ч. гр. дело № 3224/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 166
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия за
периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г. за разликата над 816,38 лева до пълния
предявен размер от 1022,79 лв., както и иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 за разликата над 140,65 лева
до пълния предявен размер от 190,98 лева, както и иска за сумата от 8,99 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок
задължение за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2022 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК ********* сумата от
59,39 лева (петдесет и девет лева и 39 стотинки), разноски за заповедното
производство и 690,90 лева (шестотин и деветдесет лева и 90 стотинки), разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5