Решение по дело №3361/2017 на Районен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 213

гр. Видин, 02.05.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 2- ри състав  в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                              Председател: Нина Николова

 

при секретаря    Ф.Николова  като разгледа докладваното от   съдия  Николова гр.дело № 3361 по описа за 2017 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от П.Н.И. *** против Прокуратурата на РБългария, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за причинени  имуществени и неимуществени вреди.

Претенцията на ищеца произтича от това, че срещу него е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление по чл. 149, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 от НК по ДП № 291 ЗМ 239 /2016г. по описа на РУ – Кула. РП Кула внесла обвинителен акт, и било образувано НОХД № 4/2017г. по описа на КРС. С присъда №3/02.03.2017г. по същото дело ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била потвърдена от ВОС с решение по ВНОХД № 100/2017г.В производството ищецът ползвал адвокатски услуги, като заплатеното възнаграждение било в размер на 1000.00 лева.

Поддържа, че заради повдигнатото обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на омерзение, и едновременно страх от повдигнатото обвинение в извършването на едно гнусно престъпление, което не бил извършил. Скоро се разбрало за повдигнатото обвинение, тъй като населеното място ,в което живее е малко , и съгражданите на ищеца започнали да говорят и да го коментират, и го гледали с погнуса и презрение.  Хората го избягвали и престанали да общуват с него.  Ищецът престанал да излиза , затворил се в себе си , сънувал кошмари, стресът се отразил на физическото и  психическото му състояние –безсъние, депресия тревожност, чувство на срам, изолация и безсилие.Имало моменти, в които мислел за самоубийство.  

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, както и сумата 1000.00 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане   .

Представителят на ответника Прокуратурата на Република България е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани. Наведени са доводи, че не са налице доказателства, които да установят действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са твърденията за психически тормоз и получени здравословни проблеми,   вследствие на повдигнатото обвинение. Сочи още, че размерът на претенцията е силно завишен. Разследването е водено и приключило  в разумни граници, като му е взета най-леката мярка за неотклонение. 

 

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени  са ДП № 291 ЗМ 239 /2016г. по описа на РУ – Кула, НОХД № 4/2017г. по описа на КРС и ВНОХД № 100/2017г.по описа на ВОС.

Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото ДП № 291 ЗМ 239 /2016г по описа на РУ – Кула се установява, че с Постановление от 15.12.2016г. разследващия орган е привлякъл в качеството му на обвиняем П.Н.И. за престъпление по чл.  149, ал.2, т.4, във вр. с ал.1 от НК за това, че на 11.09.2016г.   в  с.Бойница, общ.Видин извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице , ненавършило 14 годишна възраст- малолетната Цветомира Димитрова Бабова, ЕГН: ********** от с.Бойница, изразяващо се в стискане  и опипване по гърдите, и опипване на задните части,   седалище и  интимните и части,  като блудството е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор.   Със същото постановление на И. е взета мярка за неотклонение „подписка”.

С присъда №3/02.03.2017 г.по НОХД №4/2017г по описа на КРС съдът е признал П.Н.И. за невинен в извършването на престъплението. С решение № 62 от 08.06.2017г. по ВНОХД № 100/2017г.по описа на ВОС е потвърдена присъдата на КРС .

Разпитаната по делото св. Недялкова   посочва, че  е жител ***, но живее в гр.Видин.Познава ищеца, който от година извършва строителни дейности в къщата на свидетелката. Сочи,че е много добър, грижовен и обичан от децата си баща.Добър син и полага грижи за болната си майка. Знае, че е бил съден за опит за сексуален контакт с малолетно дете, цялото село знае. П. бил много притеснен и се срамувал от хората, много тежко го преживял. Притеснявал се от съседите. Имал голямо чувство за справедливост и се влошило здравето му, бил и на лечение в болницата, имал отпадналост, главоболие, високо кръвно. Хората го познавали и като човек, и като работник и свидетелката мисли, че не повярвали на че той може да извърши такова нещо. Сочи, че ищецът е преди всичко съвестен човек , има прекрасни отношения с децата си, и с когото и да разговаря свидетелката в селото, страхотно го уважават и никой не вярва за това, в което е бил оклеветен.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършвано престъпление по чл. 149, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 от НК, по което е  оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 4/2017г. по описа на КРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 100/2017г.на ВОС

Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.

От доказателствата по делото е установено, че ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт. Производството в досъдебната и съдебна фаза  е продължило около шест месеца. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка”, която е отменена с влизане в сила на оправдателната присъда. Следователно в процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, като материално-правно основание за обезвреда е оправдаването на подсъдимия, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление.

Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни законно това право единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за извършено престъпление по реда предвиден в НПК. Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е станало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния случай.

При определяне размера на обезщетението съдът следва съобрази критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.  Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ. задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е индивидуален и се свързан с конкретния случай. Същият се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и обективни съществуващи обстоятелства. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.. В настоящия случай, от ангажираните от ищеца доказателства –свидетелските показания на свидетелката Недялкова    се установява, че ищецът се е чувствал дискомфортно от това, че му е повдигнато обвинение за извършено престъпление,  че е бил много притеснен, много тежко  преживявал обвинението и се срамувал от хората . Влошило се здравето му, имал отпадналост, главоболие, високо кръвно. Свидетелката установява, че хората го познавали  , и че не повярвали,  че той може да извърши такова нещо и никой не повярвал за това, в което е бил оклеветен.

Установява се от представените писмени доказателства, че му е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”.      

Следва да се отбележи и че продължителността на воденото наказателно производство е било в кратък срок  – от 15.12.2016г. - датата на привличането на ищеца като обвиняем по ДП до 08.06.2017г. – датата на постановяване на решението от въззивната инстанция, като извършения обем на процесуално следствени действия с участие на ищеца е сравнително нисък и същият е оправдан още на първата инстанция.  Установи се от свидетелските показания, че обвинението не е повлияло на оценката на съгражданите на ищеца към него, тъй като същите не са повярвали, че той е извършил деянието.Поведението им и отношението към  ищеца не се е променило.

При тези обстоятелства, следва да се приеме, че доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи , поради което настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 2000.00 лева. Този размер е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Безспорно е, че ищецът е преживял отрицателни емоции в резултат на това, че е привлечен като обвиняем .  Искът за разликата над тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Правото на обезщетение по ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила  на оправдателната присъда, респ. на акта, с който се прекратява наказателното производство, от който момент същото става изискуемо. В случая, законната лихва, следва да се присъди така, както е поискано в исковата молба – 08.06.2017г.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен. С решение по гр. д. № 55/2009 г., решение по гр. д. № 563/2009 г., двете на IV г. о. , решение по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о. , решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС е прието, че направените от ищеца разходи в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение по  чл. 4 ЗОДОВ. Видно от Договор за правна защита и съдействие по НОХД №4/2017г на КРС уговореното и внесено от ищеца възнаграждение е в размер на 1000.00 лева.

С оглед изхода на делото, ответната страна ще следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в размер на 2.90 лева за платена държавна такса и в размер на 145.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул.Витоша №2  да заплати на П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес: *** Левски 12 сумата от 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 149, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 от НК , по което обвинение е признат за невиновен с влязла в сила на 08.06.2017г. присъда по НОХД №4/2017г.на КРС,   ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до сумата от 10 000.00  лева – отхвърля .

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул.Витоша №2  да заплати на П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес: *** Левски 12 сумата от 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените  имуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 149, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 от НК , по което обвинение е признат за невиновен с влязла в сила на 08.06.2017г. присъда по НОХД №4/2017г.на КРС,   ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017г. до окончателното издължаване, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД №4/2017г.на КРС,  ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017г. до окончателното издължаване.

 

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул.Витоша №2  да заплати на П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес: *** Левски 12 разноски по делото в общ размер от 147.90 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване  пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :