Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 07.08.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На седми юли 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 3940 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Г.Н.К. твърди в исковата си молба, че ответниците И.
и Д. С. са семейство, което познавала от няколко години и били в много добри
приятелски и колегиални отношения.
Заявява също, че през 2013г. с ответницата И.С. учредили
общо дружество „КАМБИЕЛ“ ООД със седалище гр.Стара Загора, с основна идея да се
занимават с ресторантьорство. Ищцата се завърнала от Англия, където работила
дълго време като управител на ресторант и имала натрупан опит в този бизнес.
Освен опита, имала и финансови средства, необходими за начало на съвместната им
работа. Започнали да разработват ресторант „Харизма“ в гр.Стара Загора, но
половин година след това разбрала, че работата не върви и решила отново да
замине за чужбина. Ответницата И.П.С. предложила да продаде дела си от
Дружеството на ответника Д.С. (съпруг на ответницата И.П.С.), като двамата
ответници предложили да подпишат Договор за паричен заем за дадените от нея
пари за общия им бизнес и въпреки, че сумата била предоставена по-рано,
подписали договор за заем на 11.03.2014г. Също така ищцата се съгласила сумата
да й бъде изплащана на равни месечни вноски от по 1000лв. с падеж на първата
вноска 25.03.2014г., а на последната 25.02.2015г. Съгласно чл.4 от Договора за
паричен заем връщането на заемната сума било обезпечено от заемателите със
Запис на заповед от 11.03.2014г. за сумата от 12 000 лева. В чл. 10 страните
уговорили, че заемателите ще дължат лихва на забава в размер на законната
лихва.
Съгласно постигнатата между страните договорка, на
14.03.2014г. ищцата продала дружествените си дялове от „КАМБИЕЛ“ ООД на втория
ответник Д.С..
Ищцата заявява, че ответниците не изплатили първата
месечна вноска и тя започнала настоятелно да ги търси, те я уверявали, че ще
издължат дадената в заем сума, но имали временни финансови проблеми. В
последствие започнали да се крият.
Ищцата подала по реда на чл.410 от ГПК Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение до Районен съд гр. Стара Загора и било
образувано ч.гр.дело №1526/2019г., по което била издадена заповед за изпълнение
за 12000 лева главница, 5 475,93 лева лихва за забава за периода от
25.03.2014г. до 08.03.2019г., законна лихва и разноски. Длъжниците не били
намерени на установените в заповедното производство адреси, Заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславяло
правния й интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на И.П.С. и Д.Т.С., че вземането й произтичащо от
Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.03.2019г., издадена по
ч.гр.дело №1526/2019г. съществува и че същите й дължат следните суми: сумата от
12 000 лева главница; сумата от 5 475,93 лева лихва за забава за периода от
25.03.2014г. до 08.03.2019г., законна лихва от 09.03.2019г. до изплащането на
вземането. Претендира направените по настоящото делото разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът И.П.С. представя отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който взема становище, че искът е
допустим, а по същество ще изрази становище след събиране на всички
доказателства по делото.
Ответникът Д.Т.С. представя отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който взема становище, че искът е
допустим, а по същество ще изрази становище след събиране на всички
доказателства по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1526/2019г. по описа на СтРС се установява,
че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1008/25.03.2019г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът И.П.С. и длъжникът Д.Т.С. да заплатят на кредитора Г.Н.К. сумата от 12 000 лв., главница - неизпълнено задължение по договор за заем
от 11.03.2014г., ведно със законната лихва от 08.03.2019г., сумата от 5475,93
лв. лихва за забава за периода 25.03.2014г. до 08.03.2019г. и 949,52 лв. разноски
по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
От представения по делото договор за паричен заем от 11.03.2014г. се
установява, че на 11.03.2014г. между Г.Н.К. /заемодател/ и И.П.С. и Д.Т.С. /заемополучатели/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е
предоставил на ответниците в заем сума в
размер на 12 000,00лв., която сума заемополучателите са се задължили да върнат
в срок до 25.02.2015г. разсрочено, на равни месечни вноски от по 1000 лв. с
първа погасителна вноска 25.03.2014г. и последна погасителна вноска 25.02.2015г.
В чл.10 страните са договорили лихва за забава в размер на законната лихва
върху стойността на заемната сума за всеки просрочен ден. В договора с подписа
си ответниците са удостоверили получаването на сумата /чл.2/.
От обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че страните по делото са
в договорни отношения по договор за заем. С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор. Такъв договор се счита за
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните едната
предаде пари /или други заместими вещи/, а другата ги получи /чл.240 ал.1 ЗЗД/,
т. е. фактическият състав на договора е осъществен при реално предаване на
парите /или вещите/. В настоящия случай от представения по делото договор за
заем се установява постигнатото между страните съгласие за предаване от
заемодателя в собственост на заемателите на парична сума в размер на 12 000лв.
със задължение да бъде върната на равни месечни вноски с падеж на първата
вноска 25.03.2014г. и падеж на последната вноска 25.02.2015г. и получаването на
заемната сума от заемополучателите. С оглед на това съдът приема, че е
осъществен фактическия състав на договора за заем.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем, като е
предал на ответниците заемната сума. Така в тяхна тежест е възникнало задължението
за връщане на получената в заем сума в уговорения срок. Ответниците не ангажират
доказателства, че са изпълнили задължението си.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че безспорно се установи наличието
на неизпълнено задължение на ответниците към ищеца по договор за заем, поради
което предявения иск за установяване вземането за главница се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
В договора за заем ответниците са поели и задължение за заплащането на лихва
за забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, като когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.84 ал.1 ЗЗД/, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен /чл.84 ал.2 ЗЗД/. В случая от представените писмени доказателства
се установи, че страните са договорили срок за изпълнение задължението, поради
което след изтичането му длъжниците изпадат в забава. Размерът на лихвата за
забава в плащането на всяка една от вноските от главницата, служебно изчислен
от съда за процесния период от датата на падежа на всяка вноска до депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза общо на 5476,14 лв.
Предвид горното съдът намира, че втория обективно съединен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер 5475,93 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 3658,06 лв. /349,52
лв. държавна такса, 1200,00 лв. адвокатско възнаграждение и 2108,54лв.
възнаграждение за особени представители/.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски в
размер на 949,52 лв. /349,52 лв. държавна такса и 600,00 адвокатско
възнаграждение/ следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван
на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Сл.П., АК Ст.Загора и по отношение на Д.Т.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван на основание чл.47
ал.6 ГПК от адв.Р.М., АК Ст.Загора, че същите дължат на Г.Н.К., ЕГН **********,***,
сумата от 12 000,00 лв. главница,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на заемна сума по договор за
заем от 11.03.2014г., ведно със законната лихва от 08.03.2019г. до
окончателното плащане, и сумата от 5475,93
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода
25.03.2014г. до 08.03.2019г., за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на Г.Н.К., с п.а. против И.П.С., с п.а. и Д.Т.С., с п.а. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1008/25.03.2019г.
по ч.гр.дело №1526/2019г. по описа на РС Ст.Загора.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван на основание
чл.47 ал.6 ГПК от адв.Сл.П., АК Ст.Загора и Д.Т.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Р.М., АК Ст.Загора,
да заплатят на Г.Н.К., ЕГН **********,***, направените по настоящо делото
разноски в размер на 3658,06 лв.,
както и сумата 949,52 лв. разноски в
заповедното ч.гр.д. №1526/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :