№ 233
гр. Ямбол, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. В. от гр.******, подадена от
пълномощника му адв.Н.Л., против Решение №26/20.01.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №1637/2022г., с което е отхвърлен предявения от ищеца Д. П. В. иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответницата Д. А. Д., че ищецът е собственик по силата на покупко – продажба на 1/2 ид.ч.
от лек автомобил БМВ 750 И, с ДКН** ******, рама № WBAKA83569CY34357, двигател №
N63B44A20474498 и Д.В. е осъден да заплати разноските по делото.
Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивникът излага, че в
случая е важно обстоятелството, че в даденото от него пълномощно за закупуването на
автомобила е предоставил права на ответницата за придобиване само от него на лек
автомобил и не е делегирал права на ответницата тя да придобие идеална част от автомобил,
при което закупуването от ответницата на идеална част от автомобила и за себе си е
действие, надхвърлящо обема на предоставените й права. Според въззивника е абсурдно и
нелогично да се приеме, че той е имал намерение да подарява на ответницата автомобил,
вместо да я упълномощи да го закупи на негово име и за негова сметка, тъй като това
ответницата е могла да направи сама за себе си, предвид пълномощното, с което е
разполагала да тегли парични средства от банковата сметка на В. – факт, установен с
показанията на св.П.В. и признат от самата ответница. Въззивникът изтъква, че когато е бил
България, а и извън страната, разходите за автомобила, вкл. ремонта му са се поемали
единствено от него и неправилно съдът игноририрал напълно показанията на св.П.В. -
бащата на ищеца, в частта им, че средствата за закупуване на автомобила са осигурени
единствено и само от ищеца и тези показанията не били вътрешно противоречиви и
нелогични, поради което са годно доказателствено средство.
Предвид тези съображения въззивникът моли оспореното решение на ЯРС да
бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което да
1
бъде признато за установено, че Д.В. е собственик и на другата 1/2 ид.част от процесния лек
автомобил, т.е. че целият автомобил е негова собственост.
Въззиваемата Д.Д., чрез пълномощника си адв.В.С., е подала писмен отговор, с
който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, излагайки доводи, според които
оспореното решение на ЯРС е постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на процесуалните правила, а правните изводи на съда почиват на доказателствения
материал по делото и на неговия правилен анализ. Въззиваемата изтъква, че е придобила
спорната ид. част от процесния автомобил на основание перфектен договор за покупко-
продажба, който не е обявен за недействителен и не е развален, а ищецът не е представил
годни доказателства за основания, които да са го направили собственик на основание чл.77
от ЗС. Искането на въззиваемата страна е за потвърждаване на обжалваното решение на
ЯРС, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.Л., който настоява за уважаване на
жалбата, като представя и подробна писмена защита.
Въззиавемата Д.Д., чрез адв.С., в о.с.з. оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на разноските за тази
инстанция.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Д. П. В. от гр.******, с
която против Д. А. Д. от гр.****** са предявени искове – иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху 1/2
ид.част от лек автомобил, който е подборно индивидуализиран и иск за установяване
недействителността на договора за покупко-продажба, с който от ответницата е закупена
тази 1/2ид.част от автомобила.
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че по силата на упълномощаване
ответницата е закупила в негова полза процесния лек автомобил марка БМВ, модел 750 с
рег. №********* и ищецът е едноличен собственик на автомобила, тъй като същият е
закупен изцяло с негови средства и ищецът е бил представляван от ответницата с
пълномощно, с което същата е имала права да закупи автомобил на негово име.
Въвеждайки правно-релевантните факти за спора за собственост на 1/2 ид.част от
автомобила, в исковата молба ищецът е поддържал, че при закупуването на автомобила
ответницата е излязла извън делегираните й с пълномощното права и вместо изцяло за
ищеца тя е закупила и за себе си 1/2 идеална част от автомобила, с което е действала във
вреда на ищеца. Поради това Д.В. е поискал да бъде обявена и унищожаемостта на договора
за покупка на лекия автомобил в частта, с която ответницата е придобила спорната 1/2 ид.
част от автомобила.
В изпълнение на дадени му от районния съд указания, с допълнителна молба
ищецът е уточнил, че според него сключеният от ответницата договор за покупката на
спорната 1/2 ид.част автомобила е опорочен, поради грешка в лицето или измама. При тези
твърдения на ищеца ЯРС е постановил определение, неправилно именувано Разпореждане
№2262 от 13.07.2022г., с което е прекратил производството по делото в частта на
предявения иск за недействителност на договора, който иск съдът е квалифицирал по чл.27
ЗЗД, вр. с чл.28, ал.1 и чл.29 ЗЗД, тъй като е приел, че този иск е недопустим поради това, че
ищецът не е страна по оспорената сделка.
Определението (разпореждането), с което производството по делото частично е
прекратено не е обжалвано и е влязло в сила, като в предмета на делото е останал само
установителният иск за собственост.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата
правилно е разкрита от районния съд:
Установено е, че с нотариално заверено пълномощно от 09.02.2018г. ищецът е
упълномощил ответницата да придобие на негово име лек автомобил от където и както
прецени, марка и модел каквито прецени, при цени и условия, каквито договори, да го
представлява пред нотариус и всички административни органи и застрахователи; да
2
управлява автомобила в Р България и навсякъде в чужбина; да го представлява пред
нотариус, като придобие на негово име и за негова сметка недвижим имот на територията на
Р България; да го представлява пред посочени администрации във връзка с подаване на
имотни декларации, да заплаща данъци и такси.
С договор за покупко – продажба на МПС от 16.02.2018г. с нотариална заверка
на подписите ответницата Д.Д. – лично и в качеството на пълномощник на ишеца Д.В.,
легитимирайки се с пълномощното от 09.02.2018г., е придобила процесното МПС– БМВ 750
И, с рег. № ******** за сумата 1 000 лв., като придобиването на автомобила от купувачите
е при права на собственост – по 1/2 ид.ч. за двамата купувачи. В талона за регистрация на
МПС от 12.06.2019г. като собственици на автомобила също са вписани двете страние по
делото – ищецът и ответницата. Ищецът е представил копия от приходни квитанции към
ДМТ – Община Ямбол за заплатен данък върху МПС за 2021г. и 2022г., както и за
заплащащани вноски по сключени договори за застраховка на автомобила и за заплащане
цената за ремонт на автомобила.
По делото в качеството на свидетел е разпитан бащата на ищеца - св. В., който е
поддържал показания, че с даденото на ответницата пълномощно тя е придобила за ищеца и
недвижим имот от свидетеля, а също и процесния автомобил, за който парите за
закупуването дал ищецът. Свидетелят не присъствал на плащането на цената за автомобила,
но знаел, че парите са на сина му.
Другият разпитан свидетел –П. В., племенник на страните, е установил, че
ищецът и ответницата са живеели на съпружески начала като семейство, в който период
решили да закупят автомобил като подарък за ответницата по повод рождения й ден.
Първоначалният оглед на автомобила ищецът извършил лично в гр.Пловдив, решението на
страните било автомобилът да бъде закупен като подарък за ответницата, но тя решила той
да е на двамата, т.к. живеят на семейни начала. При закупуване на автомобила ответницата
заплатила цената му, но свидетелят нямал представа чии са парите. Когато ищецът се
завърнал в страната от чужбина, той знаел как е придобит автомобила и на чие име, не
повдигнал въпроса защо колата е на името на двамата, който въпрос поставил след като
страните се разделили.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
отхвърлил като неоснователен искът за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като е приел,
че ищецът не е установил с помощта на главно пълно доказване да е придобил правото на
собственост върху притежаваната от ответницата 1/2ид.част от автомобила на деривативно
основание и че е собственик на тази спорна част от автомобила към датата на предявяване
на иска. Приел е, че по делото не е установено цената на автомобила да е била заплатена
единствено и само с лични средства на ищеца, а в предмета на делото не е сделката, с която
ответницата е придобила права върху МПС.
Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
В предмета на делото е останал положителният установителен иск за собственост
по чл.124, ал.1 ГПК. Това е претенция на собственика на една вещ да установи със сила на
пресъдено нещо правото си на собственост срещу лице, което му го оспорва или го
смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретната вещ/имот, и така се осуетява занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл.124, ал.1 ГПК
предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той
е собственик на процесната вещ/имот, респ. на идеална част от вещта, на соченото
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че
едно лице притежава правото на собственост върху вещ/ недвижим имот, следва да бъде
установено по категоричен начин, че е придобило това право посредством един от
изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква
осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на
всички елементи от този фактически състав.
3
В случая приетият по делото договор за покупко-продажба на МПС от
16.02.2018г. с нотариална заверка на подписите удостоверява съгласно чл.77 от ЗС
придобиване правото на собственост върху процесния лек автомобил от две лица – от ищеца
и от ответницата, при което делът на ищеца в съсобствеността е 1/2 идеална част. Не е
установено по несъмнен начин цената за автомобила да е заплатена изцяло със средства на
ищеца и неоснователно е това оплакване на страната, направено с въззивната жалба. В тази
връзка са дадени само показанията на св.В. – бащата на ищеца, чиито показания не могат да
бъдат кредитирани, тъй като от една страна, ценени при условията на чл.172 ГПК съдът
намира тези показания за силно заинтересовани, а от друга страна показанията на свидетеля
не почиват на негови преки впечатления. Дори да се приеме, че цената за автомобила е
заплатена изцяло със средства на ищеца, това не е основание да направи ищеца собственик
на цялата вещ, тъй като ответницата се легитимира като собственик на 1/2ид.част от лекия
автомобил на собствено основание - валидно сключен договор за покупко-продажба.
Събраните по делото доказателства не са такива, които да са годни да установят правото на
собственост на ищеца изцяло върху процесния лек автомобил.
Безспорно за изхода на спора по иска за собственост обуславящи са били
въпросите за правата на ответницата по упълномощителната сделка, с която ищецът й е
предоставил права за закупуване на автомобила и за действителността на самата сделка по
закупуване на автомобила (за 1/2 ид.част), но тези доводи на въззивника не подлежат на
разглеждане от въззивната инстанция, тъй като посочените релевантни въпроси са останали
извън предмета на делото.
Според въззивната инстанция, с исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е
упълномощил ответницата да закупи изцяло на негово име автомобил, но сключвайки
договора за процесния автомобил ответницата е излязла извън обема на учредената й
представителна власт и че като представител на ищеца не е действала в интерес на
представлявания, придобивайки и за себе си спорната 1/2 ид.част от МПС. Съгласно
разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от
ищеца с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба
(изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна
защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът е този, който
определя правната квалификация на иска. Съгласно трайно установената съдебна практика
на ВКС, сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията на
фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността на една сделка, не
обвързват съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца
под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното
правно основание на иска за недействителност на една сделка. Нещо повече, и за вида на
съединяването на исковете от значение е естеството на защитаваното право, съобразно
фактическите твърдения, а не начина, по който ищецът ги е съединил. Поради това в
конкретния случай е било без значение как ищецът е посочил претендираната от него
недействителност на договора за покупко-продажба на 1/2ид.част (употребил е една от
разновидностти на недействителността - унищожаемост), като без значение е било и как е
квалифицирал порока на сделката (грешка, измама) и коя материалноправна норма е
посочил в тази връзка (чл.27 ЗЗД). Същественото е било какви правнозначими факти е
твърдял в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът е бил
длъжен да даде правилната правна квалификация на иска. Съобразно изложените твърдения,
че ответницата като пълномощник е излязла извън обема на представителната й власт и е
действала във вреда на ищеца, правилната правна квалификация на иска за
недействителност на договора за покупко-продажба на 1/2 ид.част от автомобила е по чл.40,
вр. с чл.39 ЗЗД, по който иск подлежи на доказване и преценка налице ли е обективна
увреда на интересите на представлявания, както и дали действалият от негово име
представител и другата страна по договора са добросъвестни или не. Разрешението по иска
за недействителност на сделката, с която е придобит автомобила, е било обуславящо за
основателността на иска за собственост. Неправилно районният съд е квалифицирал иска за
недействителност на договора за покупко-продажба, с който ответницата е придобила
1/2ид.част от автомобила по реда на чл.27 ЗЗД, вр. с чл.28 и чл.29 ЗЗД и неправилно е
прекратил производството по делото в частта на този предявен иск, но прекратителното
4
определение на първата инстанция не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила, и същото не
подлежи на контрол и отмяна при въззивното обжалване на постановеното решение.
При тези очертани рамки на спора, в предмета на който е останал само искът за
собственост, по който ответницата е установила, че е придобила права за себе си в
съсобствеността на основание валиден договор за покупко–продажба, ищецът не се
легитимира като собственик на притежаваната от ответницата 1/2ид.част от автомобила и
претенцията му за собственост е неоснователна. Като е отхвърлил иска за собственост като
неоснователен, ЯРС е постановил правилно решение като краен резултат, при което
решението следва да се потвърди. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без
уважение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, право на разноските за
въззивната инстанция има въззиваемата страна, на която следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26/20.01.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №20222330101637 по описа за 2022г. на този съд.
ОСЪЖДА Д. П. В. от гр.******, с посочени по делото данни, да заплати на Д. А.
Д. от гр.******, с посочени по делото данни, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 800лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5