О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.Сливен, 29.01.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова
въззивно ч.гр.д.№38 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „Интерпласт - 2007“ ЕООД, с. Ябланово,
общ.Котел против Определение №271 от 15.10.2018г. на Котелски районен съд,
постановено по ч.гр.д.№498/2018г. по описа на същия съд, с което е допуснато
обезпечение по молба на „Екомакс България“ ООД, гр.Шумен против „Интерпласт -
2007“ ЕООД, с. Ябланово, общ.Котел на бъдещ иск с правно основание чл.79 от ЗЗД
чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“
върху недвижими имоти на ответника, както следва: поземлен имот с идентификатор
№87031.503.717, с площ 4641 кв.м., находящ се в с.Ябланово, ул.“Свобода“,
общ.котел, ведно с намиращите се в него сгради: промишлена сграда с площ от 852
кв.м. с идентификатор №87031.503.717.2; селскостопанска сграда с площ от 13,00
кв.м. с идентификатор №87031.503.717.5; промишлена сграда с площ от 59,00 кв.м.
с идентификатор №87031.503.717.4; складова база с площ от 416 кв.м. с
идентификатор №87031.503.717.3; промишлена сграда с площ от 63кв.м. с
идентификатор №87031.503.717.1 и селскостопанска сграда с площ от 6 кв.м. с
идентификатор №87031.503.717.6, както и чрез налагане на „запор“ върху банковите сметки на ответника в лева и валута,
намиращи се в „Банка ДСК“ АД.
Дружеството-жалбоподател счита, че атакуваното
определение е неправилно и необосновано. Посочва, че ако съдът прецени наличие
на кумулативните предпоставки, които следва да изследва задължително, то следва
да подбере и наложи обезпечителната мярка по начин, недопускащ необосновано
засягане правата на другия правен субект. Счита, че районният съд е извършил
неправилна преценка на писмените доказателства като достатъчни за вероятната
основателност на иска. Дори и да са налице евентуално такива, то съдът не е
преценил налице ли е обезпечителна нужда, като съображения в тази насока няма
изложени. На следващо място не са преценени и наложените обезпечителни мерки,
като запорът на банковите сметки е допуснат без съдът да посочи сумата, до
която се налага запора. Затова пък ЧСИ го е посочил в запорното съобщение. Счита, че съдът е допуснал обезпечение на
бъдещия иск чрез налагане на обезпечителни мерки, надхвърлящи многократно
нуждата от обезпечаване. Наложеният запор върху банковите сметки създава
значителни затруднения в работата на дружеството при плащане на дължими данъци
и осигурителни задължения, като е налице необосновано засягане на имуществената
му сфера. Видно от приложените от молителя писмени доказателства, дружеството
притежава много активи, по отношение на които е наложена възбрана, която гарантира бъдещото вземане
при евентуално осъдително решение. С оглед изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение и да обезсили издадената
въз основа на него обезпечителна заповед, евентуално да го отмени в частта
относно наложения запор на банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата
страна – молителя в първоинстанционното производство „Екомакс България“ ООД,
гр.Шумен, ЕИК *********, но в законоустановения и указан срок, писмено
становище по жалбата не е постъпило.
Следва да се отбележи, че приложеното становище е подадено от друго търговско
дружество „Екомакс“ ООД, ЕИК ********* и касае жалба против напълно различен
съдебен акт – Определение №269/15.10.2018г. по ч.гр.д.№499/2018г. на КРС.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие
следното от фактическа страна:
Котелският районен съд е сезиран с молба за допускане на
обезпечение на бъдещ иск за изпълнение на договорно задължение – заплащане на
продажна цена на стоки по договор за търговска продажба въз основа на издадени
фактури, на обща стойност 11882,05лв., който ще бъде предявен от „Екомакс
България“ ООД, гр.Шумен против „Интерпласт - 2007“ ЕООД, с. Ябланово, общ.Котел
чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот на
ответника с идентификатор №87031.503.717, площ 4641кв.м., находящ се в
с.Ябланово, ведно с построените в имота шест сгради, надлежно
индивидуализирани, както и чрез обезпечителна мярка „запор“ на банковите сметки
на ответното дружество в лева и валута в „Банка ДСК“ АД.
Към
молбата за допускане на обезпечение са представени трите броя, посочени в
молбата фактури, документ за платена по една от тях частично сума от 1000лв. и
документи относно собствеността върху недвижимия имот и сгради, върху които се
иска налагане на обезпечителната мярка „възбрана“.
С Определение №271/15.10.2018г. по ч.гр.д.№498/2018г. РС
– Котел е уважил молбата, като е допуснал поисканото обезпечение на бъдещия иск
с налагането и на двете поискани обезпечителни мерки, като е наложил мярката
„запор“ на банковите сметки на ответника в лева и валута в „Банка ДСК“ АД без да ограничи запора до размера на бъдещата
искова претенция. Освен това съдът не е определил срок по чл.390, ал.3 от ГПК за предявяване на бъдещия иск.
Въззивният съд извърши служебна справка относно предявен
ли е обезпечения иск, в резултат на която се установи, че такъв е предявен от
„Екомакс България“ ООД, гр.Шумен против „Интерпласт - 2007“ ЕООД, с. Ябланово,
общ.Котел на 16.11.2018г.
Съобщение
за наложен запор, ведно с копие от обезпечителната заповед, издадена по
ч.гр.д.№498/2018г. на КРС е връчено на ответното дружество – длъжник на 19.11.2018г.
от ЧСИ П. Г.,*** действие СлОС.
Частната
жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.11.2018г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна по отношение на наложените обезпечителни мерки.
Направеното искане за допускане на обезпечение на бъдещ
иск – за заплащане на дължима цена по търговски договори за продажба на стоки с
правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.286, чл.288 и сл. от ТЗ, вр. с чл.318
и сл. от ТЗ, е основателно.
При
произнасяне по искане за допускане на обезпечение, в т.ч. и на бъдещ иск, съдът
следва да установи дали предявеният иск, чието обезпечение се иска, е допустим,
вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че
молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед
обезпечителната нужда.
Съдът намира, че бъдещият иск за заплащане на цена на продадени стоки по
търговски договор за продажба е допустим.
С оглед приложените към молбата
писмени доказателства /приложените три броя фактури, подписани от двете страни,
в т.ч. от купувача - ответник, същият се явява и вероятно основателен. От
доказателствата се установява, че е налице сключен търговски
договор за продажба на стоки, който е неформален, двустранен, консенсуален договор, както и изпълнение на
задълженията на продавача – дружеството молител и стойността на продадените
стоки. При липсата на насрещно изпълнение за заплащане на продажната цена по
издадените фактури, подписани от представител на купувача, за продавача по търговския
договор е налице възможността да предяви иск против длъжника – купувача за
изпълнение на задължението.
Преценявайки доказателствата,
съдът намира, че е налице и третата основна предпоставка за допускане на
обезпечение – обезпечителна нужда. В случая се касае до едно значително парично
вземане на молителя против длъжника – ответник по предявения иск, като е
напълно вероятна възможността да възникне опасност за молителя да осъществи
правата си по евентуално осъдително решение. В случая се касае до парично
вземане, произтичащо от абсолютна търговска сделка. Целта на уредбата
търговските отношения е бързина, което е характерно и за търговския оборот. В
случая е налице забавяне в изпълнението на значителни парични задължения по
търговски договор в продължение на три години, противоречащо на целта, смисъла
и принципите на търговските отношения и в частност търговския оборот. Това
продължително забавяне в търговските отношения между страните – търговски
дружества, прави напълно вероятна възможността да възникне опасност за молителя
да осъществи правата си по евентуално осъдително решение против ответното
търговско дружество. С оглед реалната възможност за финансови затруднения на
длъжника, за която се съди от продължаващото неизпълнение от негова страна на
задължението за заплащане цената на подадените стоки, е налице опасност да се
затрудни и дори да стане невъзможно реализиране правата на молителя без
допускане на исканото обезпечение.
От изложеното е видно, че са
налице предпоставките на чл.391, ал.1, във вр. с чл.390 от ГПК, поради което
исканото обезпечение на бъдещия иск следва да бъде допуснато.
На последно място съдът следва да
прецени обаче адекватността на исканата обезпечителна мярка, оправдана ли е с
оглед на обезпечителната нужда, без да има право да я изменя. В случая е
поскано налагане на две обезпечителни мерки – „възбрана“ върху недвижим имот,
ведно с построените в имота шест промишлени сгради и „запор“ на банковите
сметки в лева и валута на ответното дружество в търговска банка. Посочените мерки
са допустими от закона, но анализирайки обезпечителната нужда, намира, че
налагането на двете едновременно би накърнило неимоверно правата на ответника и
не оправдава обезпечителната нужда. Налагането едновременно на двете поискани обезпечителни
мерки е неподходящо с оглед защитата на накърненото право, още повече, че с
налагането им се засягат в значителна степен правата на ответното дружество. С
налагането и на двете обезпечителни мерки не се постига целта на
обезпечителното производство - да се гарантира възможността и на двете страни,
с оглед изхода на спора, да бъдат съответно удовлетворени, да се гарантират
правата на ищеца, без обаче да се засягат неоправдано тези на ответника. Първата, посочена от молителя
мярка е възбрана на голям производствен имот с площ от 4641 кв.м.с построени в
него шест промишлени и складови сгради със значителна площ. Данъчната оценка на
имота като цяло надхвърля многократно /три пъти/ претендираното вземане, видно
от приложения към молбата договор за прехвърляне на търговско предприятие.
Поради това с налагането на първата посочена от молителя мярка, според съда се
постига целта на обезпечителното производство, като се гарантират в достатъчна
степен правата на молителя – бъдещия ищец при едно евентуално позитивно за него
съдебно решение по бъдещия /вече предявен/ иск. С налагането и на втората мярка
ще се накърнят неоправдано правата на ответника, което не е целта на
обезпечителното производство.
Поради това, въззивният съд
намира, че исканото обезпечение следва да се допусне, като се наложи обаче само
първата от двете, поискани от молителя обезпечителни мерки. Тъй като правните
изводи тази насока на районния съд не
съвпадат, то атакуваното определение следва да се отмени в частта, с която е
наложена втората обезпечителна мярка „запор“ на банковите сметки в „Банка ДСК“
АД и искането в тази част се остави без уважение.
Във връзка с налагането на
втората обезпечителна мярка, следва да се отбележи, че районният съд не само
неправилно и накърняващо неоправдано правата на ответника е наложил и двете
поискани му обезпечителни мерки, като втората е наложена върху всички банкови
сметки на ответното дружество в посочената банка изцяло, т.е. без ограничаване
на запора до размера на претендираното вземане, при това предмет евентуално на
бъдещ /към него момент/ иск. Това процедиране на районния съд е абсолютно
недопустимо и накърняващо неоснователно правата на ответника.
Налице е още едно процесуално и
то грубо нарушение на районния съд при произнасянето му по искането за
обезпечение на бъдещ иск – неспазване на императивната разпоредба на чл.390,
ал.3 от ГПК за определяне на срок, не по-дълъг от 1 месец, за предявяване на
обезпечения бъдещ иск. В резултат от извършената от въззивния съд служебна
проверка обаче се установи предявяване на същия в максимално допустимия срок,
поради което няма да се приложи санкцията, визирана в посочената императивна
разпоредба.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №271 от 15.10.2018г. по ч.гр.д.№498/2018г.
по описа на Котелски районен съд, в частта, с която е наложена
обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковите сметки на „Интерпласт - 2007“ ЕООД,
с.Ябланово, общ.Котел в лева и валута, намиращи се в „Банка ДСК“ АД, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата
на „Екомакс България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********адм.
помещение стая 2 с.Богданово, за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на неплатена продажна цена на стоки по
договор за търговска продажба, на обща стойност 11882,05лв. чрез налагане на втора обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху
банковите сметки на „Интерпласт - 2007“ ЕООД, с.Ябланово, общ.Котел в лева и
валута, намиращи се в „Банка ДСК“ АД, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА
обезпечителна заповед от 16.10.2018г., издадена
въз основа на Определение №271/15.10.2018г. по ч.гр.д.№498/2018г. по описа на
РС – Котел в частта, с която е
наложена обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковите сметки на „Интерпласт -
2007“ ЕООД, с.Ябланово, общ.Котел в лева и валута, намиращи се в „Банка ДСК“
АД.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част
Определение №271 от 15.10.2018г. по ч.гр.д.№498/2018г. по описа на Котелски
районен съд, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.