Разпореждане по дело №120/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба от “С.”, Е., представлявано от Л.Г.А. против решение № 2839/5.10.2010 г., постановено по Г.д. № 1293 по описа за 2009 г. на Районен съд-С..

Жалбоподателят оспорва извода на РС за липса на облигационно правоотношение между него и ответника. Изтъква факти, сочещи на потвърждаване на сключения договор; като анализира събраните доказателства, обосноваващи извода за приемане от ответника в качеството му на възложител на извършената работа. Твърди, че частичното плащане от друго търговско дружество не е основание за неуважаване на предявения иск.

В отговора на въззивната жалба са наведени съображения за неоснователност на доводите, досежно твърдението за потвърждаване на действията по сключването на договора. Поддържа се, че това е факт, за който е настъпила преклузия и е недопустимо да се релевира за пръв път в настоящата инстанция.

Жалбата е допустима. Окръжният съд като съобрази събраните по делото доказателства, обжалвания акт и направените доводи от страните счита следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от “С.”, Е. срещу „. П.”, Е. за установяване на вземането му по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1160/9.7.2009 г. по ч.Г.д. № 704/2009 г. по описа на РС-С. за сумата от 24 720 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.07.2009 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1 438,40 лв. за разноски.

Съдът е счел, че доказателствата не установяват наличие на облигационно правоотношение между страните по делото- сключен договор за изработка. Приел е за основателно направеното възражение за нищожност на договора от 17.7.2007 г., поради липса на съгласие от възложителя „. п.”, ООД. Становището си е обосновал с недоказването от ищеца на обстоятелствата, че лицето подписало договора –Р.К. е било упълномощено от възложителя и че има потвърждаване на договора. За да отхвърли иска е счел, че изградената от ищцовото дружество противопожарна инсталация и водна завеса са били приети от друго дружество „. м.”, ООД, което е платило част от договореното възнаграждение за доставката, монтажа и пускането им в експлоатация.

Според въззивният съд решението е неправилно и незаконосъобразно.

Представя се договор за изпълнение, сключен на 17.7.2007 г. между страните по делото, според който ответникът „. п.”, ООД е възложил на ищеца “С.”, ООД като изпълнител да достави, монтира и пусне в експлоатация пожароизвестителна инсталация за обект: жилищна сграда с търговска част “Я.”, както и да изгради, достави, монтира, съгласува и пусне в експлоатация водна завеса за коти 0.00 и минус 3.50 на същия обект. В договора е посочено, че за възложителя се подписва пълномощника му Р.Л. К., упълномощена с пълномощно рег. № 48/11.1.2007 г. на нотариус № 286 на нотар. камара, с район на действие РС-С.. Ответникът е направил възражение за нищожност на сделката, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 42 от ЗЗД – липса на съгласие, порад това че подписалото го лице е действало без представителна власт. РС е счел възражението за основателно, тъй като ищецът не е установил потвърждаване на извършеното без представителна власт действие по сключване на договора. Изводът според настоящият състав е незаконосъобразен. В отношенията между страните по делото, които са търговци важат нормите на ТЗ, които са специални спрямо нормите на ЗЗД, като последните намират приложение доколкото няма уредба в специалния нормативен акт. За разлика от общото законово правило на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според което сключената без представителна власт сделка не поражда правно действие, докато лицето, от името на което тя е сключена не я потвърди, то с чл. 301 ТЗ законодателят е установил презумпция в обратен смисъл, а именно: при действие на едно лице от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. В настоящият казус предвид основанието на направеното възражение за нищожност и това че страните по договора са търговци съдът е трябвало да изясни дали ответникът е възразил веднага след узнаване на сделката. Върху ответника е тежестта да докаже противопоставяне. Доводът, че е недопустимо, предвид забраната пред въззивната инстанция да се сочат факти и обстоятелства, които страната е могла да ангажира пред първата инстанция е несъстоятелен. В случая страната не сочи нови факти и обстоятелства, а въз основа на твърдяните такива пред РС, навежда правен довод за приложение на чл. 301 ТЗ, което не е нарушение на чл. 266, ал.1 и ал. 2 ГПК. Направения довод не е недопустим, като се има предвид още, че и въззивната инстанция е инстанция по съществото на делото, в която могат да се правят за пръв път възражения за нищожност съотв. е допустимо да се бранят страните с правни доводи срещу вече направени. За узнаването на сключения договор, подписан за ответника от лицето Р. К., е видно от подписания през 2007 г. анекса към договор за изпълнение на пожароизвестителна ситема, с който е възложено допълнително доставянето, монтирането и пускането в експоатация на пожароизвестителна инсталация и на кота 8.20 в същия обект. Анексът е подписан лично от управителя на „. п.”, ООД - И.К.Положения върху подписа му печат на друго дружество на „. м.”/на което К. също е управител/ не променя извода, че е договаряно именно с ответното дружество, тъй като от съдържанието на анекса е видно, че то е посочено за възложител. Протокола от 28.3.2008 г. за проведена 72 часова проба и пускане на редовна експлоататация на изпълнената пожароизвестителна инсталация е подписан от управителя на ответника, с печат на „. пропърти”, в който протокол е отразено, че това дружество присъства на проведените пробни изпитания като възложител, а ищецът “С.”, Е. в качеството на изпълнител. Всички тези факти сочат за узнаване от ответната страна за сключения договор с ищеца и същата не се е противопоставила. Не се и твърдят факти за противопоставяне. За да възникне правото на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на основание сключения договор за изработка е необходимо да се докаже приемане на извършената съгласно договора работа. Страните изрично в т. V от договора и анекса са посочили, че окончателната вноска се следва в срок до 5 дни сдъотв.7 дни след подписване окончателен приемо-предавателен протокол без забележки между възложителя и изпълнителя за изпълнена доставка, монтаж, пускане в експлоатация и одобрение на необходимите документи за пускане в експлоатация на обектите. В представения за тази цел протокол за приемане е посочено, че работата е предадена на „. мол”, ООД, за който се е подписал управителя му А. К. Въпреки че К. е представител и на ответника, предвид изричното посочване в протокола на друг правен субект, според съда няма предаване на ответното дружество. За предаването на работата не на „. пропърти”, а на „. мол” е видно и от свидетелските показания. Но това в случая не е от съществено значение, тъй като според цитираната уговорка между страните за дължимостта на окончателната вноска е видно, че тя се следва освен от съставянето на такъв протокол за приемане на работотата между страните, но и от одобрение на необходимите документи за пускане в екплоатация на инсталациите и водната завеса. Този факт на одобрение на необходимите документи не само че не се оспорва, но се и подкрепя от разрешението за ползване № СТ-12-374/25.4.2008 г. на цялата сграда, където се намират обектите предмет на облигационната връзка между страните. Така че съставянето на такъв протокол между страните след като вече е разрешено ползването на обекта, очевидно е безпредметно и не сочи неприемане на работата. Фактурата, която ищецът е съставил на името на „. мол”, по която последният е извършил плащане на 10 800 лв. не опровергава направените от съда изводи относно релевантните за спора обстоятелства,отнасящи се до наличие на облигационна връзка, изпълнена работа и дължимост на уговореното възнаграждение. Възнаграждението по договора и анекса е уговорено в размер на 20 600 лв. без ДДС, а с ДДС 24 720 лв., за който ищцовата претенция е основателна. По тези съображения Окръжният съд отменя атакувания акт и уважава предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на правото на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.Г.д. № 704 по описа за 2009 г. на Районен съд-С., ведно с разноските по частното Г.д.

Ответникът ще следва да заплати на ищеца, направените от него разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 3 134,40 лв., от които 1 694,40 лв. разноски пред РС /по представен списък/ и 1 440 лв. пред ОС /държавна такса и адвокатско възнаграждение/.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

ОТМЕНЯ решение № 2839/5.10.2010 г., постановено по Г.д. № 1293 по описа за 2009 г. на Районен съд-С. и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за установено спрямо „. П.”, Е., представлявано от А.Ф.К., със седалище и адрес на управление: ул. “Б.”, . бл.., . .съществуването правото на вземане на “С.”, Е., представляно от Л. Г.А., със съдебен адрес: Г. Б., ул. “Т.А.”, . . ., чрез А. А. К. Б. в размер на 24 720 лв., представляващо възнаграждение по договор за изпълнение, ведно със законната лихва считано от 08.07.2009 г. до окончателното му плащане, както и за разноски за сумата 1 438,40 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.Г.д. № 704 по описа за 2009 г. на Районен съд-С..

ОСЪЖДА „. П.”, Е., представлявано от А.Ф. К.да заплати на “С.”, Е., представляно от Л. Г.А. сумата от 3 134,40 лв., представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: