Р Е Ш Е Н И Е
№………./ 13. 04. 2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Мария Манолова
като разгледа
докладваното от председателя на състава
т.д. № 66 по описа на ВОС за 2018г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
68130/23.11.2017г. на Т.С.Г. и М.Т.Г., действаща
чрез своята майка и законен представител Т.С.Г., чрез адв. Л.Б., против
решение № 4484/06.11.2017г., постановено по гр. д. № 13785/2016г. по описа на
ВРС, 12-ти състав, с което са отхвърлени предявените искове с
правна квалификация чл.125 ТЗ срещу
„Здравец - Тур” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, кк „Златни пясъци” х-л Грийн парк, представлявано заедно от управителите
Е.Т.Г.и Т.Т.Г. за осъждане ответника да заплати на ищците сумата от по
25 000 лева, частичен иск от целите в размер на 399 502,70 лева, представляваща
припадаща се част съобразно наследствената им квота от наследството на Т.Г.Г.,
починал на 16.12.2015г., от равностойността на дружествения дял на
наследодателя от имуществото на ответното дружество към края на месеца, в който
е прекратено членственото правоотношение: 16.12.2015г. със смъртта на
съдружника, определена съобразно притежавания от него дял от основния капитал –
96,44%, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 13.09.2016г. до окончателно погасяване на
задължението.
Сочи се в жалбата, че
първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, поради неправилно възприемане от ВРС, че е налице действителен договор
от 25.02.2006г. за прехвърляне на дялове, въпреки липсата на вписване в ТР, по
силата, на който са били прехвърлени 5 000 дружествени дяла от притежаваните от
наследодателя на въззивниците, което противоречи на разпоредбите на чл. 129,
ал. 2 и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
уреждащи конститутивното действие на вписването. Отново, поради липсата на
вписване са наведени и твърдения за симулативност договора. На следващо място,
според въззивниците, ВРС погрешно е възприел, че ответник по делото е Е.Т.Г., в
полза на когото е оставено саморъчно завещание от техния наследодател, а не „Здравец - Тур” ЕООД. Твърди се, че на първа инстанция
е следвало да се изясни дали е налице имущество, което да бъде разпределено
между наследниците , както и каква е неговата стойност, съгласно разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Отправеното до съда искане е за отмяна на
първоинстанционния акт и уважаване изцяло на исковите претенции. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Здравец - Тур” ЕООД, чрез адв. Р.Д., е депозиран отговор
на въззивната жалба, с който се оспорват изложените в нея оплаквания.
Обосновава неоснователност на твърденията за недействителност на прехвърлянето
на дружествени дялове, поради липсва на вписване. Сочи, че вписването е от
значение за третите спрямо дружеството лица, а въззивниците, в качеството си на
наследници на Т.Г.Г., не следва да се третират като такива. По второто
основание за въззивно обжалване, според което ВРС погрешно е възприел, че
ответник е Е.Т.Г., сочи, че не е имало такъв спор, нито е била възприета от
първоинстанционния съд подобна теза. Намира обжалваното решение за правилно,
обосновано и законосъобразно, съответно молбата е за отхвърляне на жалбата.
Претендира разноски.
За
да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от въззивниците в настоящото
производство Т.С.Г. и М.Т.Г., с която са предявени претенции в условията на субективно съединяване с
правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ за осъждане
на „Здравец - Тур” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес гр. Варна, кк „Златни пясъци” х-л Грийн парк, представлявано
заедно от управителите Е.Т.Г.и Т.Т.Г., да заплати на всяка от ищците сумата от
по 25 000 лева, частични искове от целите в размер на 399 502,70
лева, представляваща припадаща се част съобразно наследствената им квота
от наследството на Т.Г.Г., починал на 16.12.2015г., от равностойността на
дружествения дял на наследодателя от имуществото на ответното дружество към
края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение -
16.12.2015г., при притежаван от него дял от основния капитал – 96,44%, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 13.09.2016 г. до окончателно погасяване на задължението.
Исковата претенция се обосновава с
твърдението, че ищците са наследници
по закон на Т.Г.Г., починал на 16.12.2015г., съответно преживяла съпруга и
дъщеря, наред с още други две негови деца. Твърди се, че наследодателят им
приживе е бил съдружник и управител в ответното дружество притежавайки 6750
дяла по 10 лева всеки, формиращи 96% от капитала му. Изложено е, че дружеството
е притежавало недвижими имоти на значителна стойност. Посочват, че след смъртта
на наследодателя им липсва разбирателство с останалите съдружници в
дружеството, което обосновава и правния им интерес от така избраната защита.
Тъй като членствените права не се наследяват, то в тяхна полза е възникнало
правото да получат дела на починалия си наследодател, изчислен на база
счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение, т.е в случая 31.12.2015г. Сочи се, че
наследодателят им е оставил четирима наследници и притежаваният от него дял е
бил наследен в размер на по 24,11% или 1687,5дяла. Твърди се, че след като е
било отказано приемането на ищцата Т.Г. като съдружник, на същата е бил
представен счетоводен баланс, който не отговарял на изискванията на ЗСч за
своевременно текущо начисляване. В публикувания в ТР счетоводен баланс към м.
12.2015г. е посочено, че дружеството е притежавало активи в размер на 4 789000
лева и пасиви от 3 132000 лева. Последното значи, че за всяка от ищците се
полага сума в размер на 399 502,70 лева. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор, съобразно който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. На първо място сочи тяхната недопустимост, евентуално
неоснователност, тъй като върху притежаваните от наследодателя дялове от
капитала на дружеството е наложен запор обезпечаващ вземане в размер на 1,8
млн. лева, което обстоятелство забранява на дружеството да изплаща стойността
на дружествения му дял. Сочи се също и неоснователност на претенцията, тъй като
към момента на смъртта си наследодателят не е притежавал дялове от капитала на
дружеството. С договор за продажба от 25.02.2006г. същият се е разпоредил с
притежаваните от него 71% в полза на Е.Т.Г., а с друг договор за дарение от
20.11.2014г. е прехвърлил 30% от дяловете си на Георги Николов. Признава, че и
двата договора не са били вписани в ТР, но въпреки това сочи те да са породили
действие в отношенията между страните. Със саморъчно завещание от 03.04.1996г.
наследодателят на ищците е завещал цялото си имущество на сина си Е.Т.Г..
Счита, че процесния дружествен дял е отрицателна величина, тъй като в
представения в ТР счетоводен баланс не е отразена и сумата от
1 831 000 лв., която ответникът следвало да върне ведно със законната
лихва от 07.06.2012г. съобразно решение на ВКС по т.д. № 3351/2013г., което е
довело и до получаване на положителна величина в баланса на дружеството към
датата на представянето му в ТР. По тези аргументи се настоява за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът,
след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства
съдът счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Установи се по делото и
не е спорно, че ищците Т.С.Г. и М.Т.Г./ са наследници по закон на починалия на
16.12.2015г. Т.Г.Г., който факт се потвърждава от приетото като писмено
доказателство – удостоверение за наследници с изх. № АО11/47/29.12.2015 г. От
същото се установява, че наследници на Т.Г.Г. са още Т.Т.Г. /дъщеря/ и Е.Т.Г./
син/.
Спори се дали
се дължат претендираните от ищците суми от по
25 000 лева, частични искове от целите в размер на 399 502,70 лева, представляващи
припадаща се част от равностойността на дружествените дялове на наследодателя
им в ответното дружество, съобразно наследствената им квота. В случай, че по делото се установи основателност на претенцията, спорен
е и въпросът за налично имущество, подлежащо на разпределение, както и неговата
стойност.
Искът с правно основание чл. 125,
ал. 3 ТЗ се основава на наличие на следните предпоставки: наличие на членствено
правооотношение между ответното дружество и наследодателя на въззивниците към
момента на смъртта му, качество „наследник“ на последните, както и една
отрицателна предпоставка - полагащия му се дружествен дял да не е бил изплатен
доброволно от страна на дружеството-въззиваем на наследниците.
Доказателствената тежест за тези факти, както и за размера на дружествения дял
е на жалбоподателите, а въззиваемият е следвало да докаже наличие на правоизключващи и правопогасяващи
дълга факти, наличие на валидни разпореждания от Т.Г.с притежаваните от него
дружествени дялове в полза на трети лица преди неговата смърт.
Настоящият съдебен състав приема за
установено по делото, че към момента на смъртта на наследодателя на
въззивниците, той е бил съдружник в ответното дружество. Спорен е въпросът за
броя притежавани от него дялове в
капитала. Жалбоподателите оспорват възприетото от първоинстанционния съд, че
представеният и приет като доказателство по делото договор от 25.02.2006 г.,
сключен между Т.Г.Г. и Е.Т.Г., с който първия продава на втория 5000 дяла с
номинална стойност 10 лева всеки от притежаваните от него дружествени
дялове в „Здравец – Тур“ ООД, е породил
правно действие спрямо тях. Макар да е спазена предвидената в чл. 129, ал.2 ТЗ
писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради липса на вписване и при
съобразяване на правилата на чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 140, ал. 4 ТЗ, приемат,
че спрямо тях посоченото прехвърляне на дялове е непротивопоставимо. В чл.140,
ал.4 от ТЗ е посочено , че увеличението и намаляването на капитала ,
приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и
освобождаване на управител , както и назначаване на ликвидатор , имат действие
от вписването им в Търговския регистър, т.е. вписването на тези обстоятелства,
освен оповестителен и декларативен характер, има и конститутивен характер. В
трайно установената практика на ВКС е прието, че действието на решението на
общото събрание на съдружниците вътре в дружеството – по отношение на него и
съдружниците, настъпва веднага. /Р.№ 39/15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010 г. на
ВКС І ТО/. Предвиденият конститутивен
ефект в алинея четвърта има отношение
спрямо трети за дружеството лица. Тези трети лица могат да се позовават на вписаното обстоятелство, дори ако това
обстоятелство не съществува.
След като разпоредбата на чл. 129, ал.1 ТЗ
предвижда при прехвърляне на дялове на несъдружник това да става по реда за
приемане на нов – т.е. с решение на общото събрание и при съобразяване на
конститутивното действие на вписването на това решение следва да се приеме, че
спрямо наследниците на прехвърлителя на дялове това прехвърляне няма действие,
защото не е вписано.
Aргумент, че наследниците на починалия
съдружник са трети спрямо дружеството лица, е и че при смърт на съдружник в ООД
имуществените му права – дяловете от капитала, се наследяват, но не и правото
на членство. Наследниците се явяват приобретатели на дяловете като трети лица
за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което биха могли да
придобият членствени права на собствено основание само при спазване на реда за
приемане на нови съдружници - след решение на общото събрание. Maкар и основателно, това оплакване,
както и оплакването, че ВРС е възприел, че е налице спор за запазена част от
наследството са ирелевантни за решаване на спора по същество, поради наличието
на доказан и неоспорен на първата инстанция факт, който изключва претенцията на
въззивниците.
От приетото като писмено доказателство по
делото саморъчно завещание от 03.04.1996г., се установявя, че Т.Г.Г. завещава
на своя син Е.Т.Г.цялото си движимо и недвижимо имущество. С оглед
неоспорването на завещанието и неговото правно действие, на практика се
изключват от право на наследяване въззивниците в настоящото производство.
Налице са всички предпоставки за валидност на завещателното разпореждане:
завещанието е изписано изцяло ръкописно, съдържа означение на датата, когато е
съставено и е налице поставен подпис след завещателните разпореждания.
Доколкото представеното завещание има за обект цялото имущество на
наследодателя на жалбоподателите, като съвкупност от движими и недвижими вещи,
парични средства по влогове във всички банки, то включва и процесните дружествени
дялове. Доколкото се касае за универсално разпореждане, с което се изменя реда
за наследяването по закон и се изменят наследствените части, насочено за след
смъртта на наследодателя, което е породило действие, с оглед изразената от него
воля, посоченият в завещанието наследник, измества въззивниците като наследници
по закон. Макар да притежават качеството „наследник по закон“ на починалия
съдружник, те не са легитимирани да получат припадащия му се дял от капитала на
ответното дружество, което право е възникнало в полза на наследника по
завещание Е.Т.Г., поради предимството което дава завещанието.
По делото не се твърди,
а и не са ангажирани доказателства за предприети действия от страна на
въззивниците за оспорване по надлежния процесуален ред на завещателното
разпореждане или за предприемане на надлежни процесуални действия по чл. 30 от
ЗНаследството, които да са довели или да биха довели до възстановяване на
запазената част от наследството. Последното би било основание за спиране на настоящото
производство. Позоваването в първото по делото заседание на правото на запазена
част от наследството, от страна на процесуалния представител на ищците, по
начинът по който е направено и при страните в настоящото производство, не
поражда правен ефект.
При липса на една от предпоставките за
уважаване на иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, въпросът за притежаваните
дружествени дялове, налично имущество на ответното дружество и неговата
стойност не подлежат на изследване.
Останалите изложени от първоинстанционния
съд съображения по същество на спора и конкретно относно действието на
направеното завещателно разпореждане се
споделят напълно от настоящата инстанция, поради което съдът препраща към тях
на основание чл. 272 от ГПК.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното от него решение следва да се потвърди.
Въззиваемият е
представил доказателства за извършени разноски в размер на 2 560 лева, които му се дължат предвид
своевременното предявяване, а на въззивниците такива не се следват, с оглед
резултата от обжалването.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №
4484/06.11.2017г., постановено по гр.д.№ 13785/2016г. на ВРС, ХII-ти състав.
ОСЪЖДА Т.С.Г.,
ЕГН ********** и М.Т.Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т.С.Г., ЕГН ********** да заплатят на „Здравец - Тур” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, кк „Златни пясъци” х-л
Грийн парк, представлявано заедно от управителите Е.Г. и Т.Г. сумата от 2 560(две хиляди петстотин и шестдесет)
лева, сторени във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва
пред Върховен касационен съд на Република България, при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: