Мотиви към
присъда по НЧХД № 787 по описа за 2009г. на ШРС
На 03.06.2009г. е депозирана в РС -
гр.Шумен частна тъжба от И.Д. *** срещу М.Й.П. ***, във връзка с извършено
престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 от НК, по която на същият
ден е образувано производство пред първа инстанция. В частната тъжба тъжителят
излага, че на 23/24.12.2008г. в с. Ивански подсъдимият П. му нанесъл
удари с юмрук в лицето, а също го ударил и със стол по главата. В резултат на
удара главата му била разцепена и се появил 12см. разрез. В резултат на
нанесените му удари получил лека телесна
повреда.
С разпореждане от 05.06.2009г. М.П. е предаден на съд за възведеното с
частната тъжба обвинение.
Преди началото на съдебното следствие
процесуалният представител на частният тъжител поддържа солидарно предявеният с частната тъжба граждански иск в размер на 4000лв., представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.130 от НК и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и
да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният
от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди. Гражданският иск
е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание процесуалният
представител на частния тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и
гражданският иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.130 ал.1 от НК като му бъде
наложено наказание “пробация”, както и да бъде уважен гражданския иск в
предявеният размер. Моли за присъждане и на направените разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен,
но по същество признава, че е нанесъл удар със стол на тъжителя. По отношение
на повдигнатото обвинение в хода на съдебното следствие дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия моли съда да оневини подзащитният му на основание
чл.304 от НПК, тъй като същият е действал при условията на неизбежна отбрана.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На
23.12.2008г. в заведение в с. Ивански, стопанисвано от подс. М.П., било
организирано празненство по повод раждането на внук на тъжителя. На него
присъствали тъжителят, съпругата му, синът му
Нейчо, свидетелите – Мирослав Красимиров Младенов, Петина Иванова
Петелева / дъщеря на тъжителя/, Станислав Маринчев Петелев / зет на тъжителя/ ,
С.Р.С., както и други техни познати между , които И. , Лъчезар и Дидко.
Подсъдимият и съпругата му – св. Йорданка Милчева Петкова също били в
заведението. Няколко часа след полунощ между И. и Дидко възникнал конфликт,
поради което Нейчо ги извел извън заведението. Последвали ги тъжителят, св.
Мирослав Младенов, св. Петина Петелева, св. Станислав Петелев. Пред заведението
между И. и Нейчо възникнал конфликт във връзка със случилото се в заведението,
в хода на който двамата си разменили обиди и удари. Тъжителят също се намесил
като ударил И. с пепелник в областта на
носа, след което последният си тръгнал, а тъжителят и свидетелите влезли в
заведението. Тъжителят се насочил към подсъдимият и двамата си разменили
реплики, след което подсъдимият взел един стол и ударил с него тъжителя по главата, в резултат на което той паднал на
земята. От главата му потекла кръв.
Свидетелите Станислав Петелев и Мирослав Младенов го качили в автомобила на
бащата на св. Младенов, който го откарал в ЦСМП-гр. Шумен. Дъщеря му, съпругата
му и зет му с друг автомобил ги последвали. Докато били в ЦСМП св. Петелева била уведомена по телефона, че
брат й Нейчо бил пребит. Съпругът й
останал при баща й, а свидетелката се върнала в заведението в с. Ивански. Там
заварила брат си. Имало и полицейски служители.
На 24.12.2008г от СО на “МБАЛ - Шумен”
АД - гр Шумен на тъжителя било издадено медицинско направление за
освидетелстване. На 07.01.2009г. д-р Галин Вачков, съдебен лекар при ОСМ при “МБАЛ - Шумен” АД,
извършил преглед на тъжителя и издал
съдебномедицинско удостоверение №10/09г. При извършеното освидетелстване на
тъжителя е констатирано едно травматично увреждания - разкъсно контузна
рана в теменната област на главата с
дължина около 12 см. , която според съдебния лекар може да бъде получена по
време и начин посочени от пострадалия. От
заключението се установява, че на тъжителя е причинено временно разстройство на
здравето неопасно за живота, обусловено от констатираното травматично
увреждане.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
обясненията на подсъдимият дадени в хода на съдебното следствие, показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели - Мирослав Красимиров. Младенов,
Петина Иванова Петелева , Станислав Маринчев Петелев , С.Р.С., св. Йорданка Милчева Петкова, както
и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства – медицинско
направление и съдебномедицинско удостоверение. Медицинското удостоверение е
официален удостоверителен документ и за съда
не са налице съмнения, относно характера на телесната повреда, които да
налагат назначаването на съдебно – медицинска експертиза. Свидетелите Петина Иванова Петелева и Станислав Маринчев Петелев са в роднински отношения с тъжителя, а св. Йорданка Петкова е съпруга
на подсъдимия. Съдът намира, че е има индиция за тяхната заинтересованост,
поради което показанията им следва да се
преценяват, само доколкото кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Свид. Мирослав Младенов е странично лице, което не е в роднински отношения с частния тъжител или с подсъдимия
– именно поради тази причина неговите
показания, съдът приема за най-достоверни и счита, че те следва да бъдат
кредитирани изцяло. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че подсъдимия е нанесъл удар със стол
по глава на тъжителя в резултат, на което му е причинил лека телесна повреда изразяваща се
във временно разстройство на здравето неопасно за живота. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетелите Младенов, Петелева, Петелев, които са били
очевидци на случилото се . Показанията на тези свидетели съдът кредитира , тъй като същите
се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. Подкрепят се и от обясненията на подсъдимия, който признава, че е ударил със стол тъжителя. Заключението на
съдебно – медицинското удостоверение е
съотносимо към показанията на тези свидетели, според които упражненото
физическо въздействие спрямо тъжителя от подсъдимия се изразява единствено в
нанасянето на един удар със стол по
главата. При освидетелстването съдебния лекар е констатирал едно травматично
увреждане. Това сочи на извода, че показанията им не са лъжливи, към тях не са
прибавяни елементи, не е налице преувеличаване относно упражненото насилие. Съдът не кредитира показанията на св. Йорданка
Петкова , че не е имало удар със стол от страна на подсъдимия, а той само
бутнал столът, с който тъжителят бил
замахнал спрямо него, с цел да го отблъсне, тъй като в тази им част те не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, вкл. и с обясненията на съпруга й –
подс. М.П..
От показанията
на Младенов, Петелева, Петелев, не се установява да е налице противоправно поведение от страна на
пострадалия спрямо подсъдимия, изразяващо се в тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да
настъпят тежки последици за него. В обясненията си подсъдимият сочи,
че тъжителят употребил спрямо него
обидни и нецензурни думи. В тази връзка са и показанията на свидетелката С., и тези
на съпругата му, но подсъдимият не сочи , те да са предизвикали неговото
раздразнение, което да го е довело до състояние на афект и да е продиктувало
понататъшното му поведение. Като причина за нанесеният удар той сочи намерението на тъжителя да го удари
със стол, поради което той с цел да се защити взел друг стол, с който го ударил
и тъжителят паднал на земята. От показанията на свидетелите Младенов, Петелева, Петелев
и С.С.,
непосредствени очевидци на инцидента,
не се установява да е налице противоправно нападение от страна на
пострадалия спрямо подсъдимия, изразяващо се в опит за нанасяне на удар със стол,
поради което съдът не кредитира показанията на св. Петкова и обясненията на
подсъдимия в тази им част, тъй като не кореспондират с останалите събрани
гласни доказателства. Според показанията на св. Петкова в заведението били
счупени вещи , но те не са били хвърляни целенасочено спрямо някого, а просто
трошени на земята и то не от тъжителя, а
от съпругата му, с изключение на едно –
слонче сувенир, което тъжителят хвърлил към подсъдимия. Последното се сочи и от
св. С..
Предвид
гореизложеното съдът не споделя становището на защитата, че подсъдимият е
действал при условията на неизбежна
отбрана.
За да е налице
неизбежна отбрана , в частност превишаване
на нейните предели , е необходимо да е налице непосредствено противоправно нападение, което
да създава реална и непосредствена опасност
за увреждане на правно защитени интереси. От събраните по делото
доказателства не се установява , че
деянието осъществено от подсъдимия се е предхождало от неправомерни
действия на тъжителя, които пряко да са
засягали здравето и да са накърнявали телесната неприкосновеност на подсъдимия
или да са застрашавали определени правно
защитени интереси. Дори и да е било
хвърлено спрямо подсъдимият слончето – сувенир, съдът намира че последвалите
действия на подсъдимия не са били
насочени към отблъскването на непосредствено противоправно нападение.
Поведението на подсъдимия не е
обусловено от обективно съществуваща
опасност, предизвикана от реално нападение. В хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства, че причиненото на тъжителя увреждане е допринесло за осуетяването на едно предстоящо нападение или за
отблъскването на започнало такова и не представлява елемент от защита. Съгласно
съдебната практика неизбежната отбрана е допустима срещу посегателства не само
върху личността, но и спрямо правата на отбраняващият се, т.е. и спрямо
имуществените му права. Не се събраха безспорни доказателства, че именно
тъжителят е повреждал имуществото в заведението. Според показанията на св.
Петкова и св. С., това е сторила съпругата му. По отношение на счупените
столове, според показанията на св. С., това е станало в един по-късен момент,
след инцидента с тъжителя.
От анализа на събраните по делото доказателства ,съдът намира че са
налице доказателства , че подсъдимият е осъществил състава на
чл.130 ал.1 от НК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че подсъдимият М.Й.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 от НК,
защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия е въздействал на
организма на частният тъжител, което е довело до изменение в отделни тъкани и
системи на частния тъжител.
* субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо
лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, като е целел настъпването на съставомерния резултат, тъй като в конкретния случай не е
налице просто хвърляне на стола, а целенасочен удар с него;
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние ,степента на обществена опасност на подсъдимият,
както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто
съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства –
съдът не констатира такива;
С присъдата, съдът е счел, че на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК,
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност при
условията на чл.78а от НК. Съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата
на чл.78 а от НК, предвид следното: За
престъплението по чл.130 ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и
понастоящем законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода"
до две години или “пробация”. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК,
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага административно наказание “глоба” в размер от 500лв. до 5000лв., когато за престъплението, извършено умишлено се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 години или друго по-леко
наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за
престъплението извършено от подсъдимите се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до две години или “пробация”. Освен това видно от справката за
съдимост на подсъдимият, същият е осъждан, но последиците на осъжданията му са
заличени предвид настъпила реабилитация.
Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието няма причинени имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства,
тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото
си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъдат освободени
от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000лв.. Така определеното наказание, както и
неговия размер, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл.130 ал.1 от
НК, съдът счита, че същият е допустим и основателен по следните правни
съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от
закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат
най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от
деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи
нямат цена.. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така претендирания граждански иск да бъде уважен до размер 1500 лева, ведно със
законната лихва, считано от 24.12.2008г.. В останалата му част до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на
подсъдимия се възложиха направените от гражданският ищец разноски по делото,
както и държавната такса върху
уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: