РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 27.8.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в
публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 754 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Производството е по реда на чл. 127а от СК
Д.Д.С. е предявила иск против Р.А.З., с който иска да бъде постановено решение, което да замени съгласието на ответника за това на детето М.Р.З. да бъде издаден международен паспорт и детето да може да пътува до съседни на България страни, веднъж месечно за период до 14 дни. В съдебно заседание уточнява, че желае пътуванията да бъдат разрешени за срок до 14 дни годишно.
Ответника не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание се явява негов представител, който оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 127а от СК, а производството представлява спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, при спор между двама родители свързан с упражняването на родителски права по отношение на детето им- в частност отнасящ се до възможността на детето да пътува в чужбина и да му бъде издаден международен паспорт.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Д.Д.С. и Р.А.З. са родители на детето М.Р.З., родено на ***г. видно от приложеното на л.4 удостоверения за раждане. С решение от 17.10.2016г. по гр. дело № 5024/2016г. на Русенски районен съд е прекратен с развод бракът между Д.Д.С. и Р.А.З., като родителските права по отношение на детето М.Р.З. са предоставени на майката Д.Д.С., местоживеенето на детето е определено в град Русе и е определен режим на лични отношения между детето и бащата Р.А.З.. Определен е и размер на издръжката, която бащата ще изплаща на детето.
В съдебно заседание майката на Р.А.З. се явява като негов представител и заявява, че същият живее и работи в чужбина от три години, като си идва веднъж годишно, когато взема детето при себе си.
Св. Кертикова заявява, че познава ищцата от пет години, като се запознали на детска площадка, тъй като децата им са на близка възраст. Приятелския кръг на ищцата ходи на екскурзии до Румъния с автомобили и С. също желае да може да го прави като взема детето със себе си. Освен това детето тренира футбол и отборът с който тренира понякога участва в турнири в чужбина.
Приложими правни норми:
Споровете свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите са от категорията на спорна съдебна администрация и са уредени в чл. 127а от СК. В това производство съдът е длъжен да постанови съдебен акт, който в най-голяма степен охранява интересите на детето, във връзка с което съдът може служебно да събира доказателства и не е обвързан от исканията на страните.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от България през 1991г.) : „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.”
Съгласно чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз
„При всички действия, които се предприемат
от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият
интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”
Понятието за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи следното: "Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение."
Съдебната практика на ВКС също сочи интересите на детето като главен критерии при решаването на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница - Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о. Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г. о. и др.
Предявеният иск е основателен.
Настоящият състав счита, че пътуването на детето до съседни на България страни, за период до 14 дни за календарна година на екскурзия или за участие в спортни мероприятия би било в интерес на детето и е обичайно явление, като исканото разрешение следва да бъде дадено. Опасенията на бащата, че майката ще изведе детето в чужбина и няма да го върне в България не са подкрепени от конкретни факти и от доказателства по делото. Всеки родител би могъл да заяви принципно такива опасения, което означава да се възпрепятства възможността на децата с разделени родители да пътуват и да опознават света, ако тези опасения бъдат кредитирани без каквито и да е доказателства за тях. От друга страна бащата на детето живее и работи в чужбина и контактува много рядко с детето- веднъж годишно. Това е още един аргумент, че не следва да се допуска същият да създава прекомерни пречки детето да води пълноценен живот включващ екскурзии и спортни мероприятия в чужбина. За да може да пътува детето в чужбина това налага по необходимост и да му бъде издаден международен паспорт. По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи.
На ищцата следва да се присъдят и разноски в размер на 380 лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ
РАЗРЕШАВА на детето М.Р.З. с ЕГН ********** да бъде издаден задграничен паспорт, който да бъде получен от майката на детето, както и разрешава детето да пътува придружавано от майката Д.Д.С. с ЕГН ********** до всички съседни на България страни за срок от пет години като пътуванията са за срок до 14 дни на календарна година.
ОСЪЖДА Р.А.З., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН ********** ***0 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Допуска предварително изпълнение на решението на основание чл. 127 ал.4 от Семейния кодекс.
Определението за допускане на предварително изпълнение може да се обжалва в седмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Районен съдия: /п/