Определение по дело №377/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 260180                                   01.10.2020 год.                                град Бургас,                          

 

Бургаски окръжен съд                                                                                 граждански състав

На първи октомври през две хиляди и двадесета година      

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                Окръжен съдия : Десислава Динкова

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

търговско  дело номер 377 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе

предвид следното:

Делото е получено по подсъдност от Районен съд Бургас.

С определение №5976/27.08.2020 год. производството пред БРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд, с мотиви, че предявените вземания почиват на едно и също правоотношение, породено от сключения между страните договор, а съдебната практика приема, че когато вземанията произтичат от едно и също правоотношение по договор или трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания по отделни фактури представлява един, а не няколко иска. Като втори аргумент се сочи цената на обратния иск, която надвишава 25 000 лв.

Според разпоредбата на чл.118 ал.1 от ГПК всеки съд решава сам дали делото му е подсъдно.

В случая, делото най-напред е било образувано пред РС – Монтана под №188/20 год. Има за предмет присъждане на суми, които представляват разходите, направени от ищеца за отстраняване на шест аварии, настъпили след като е приключило изпълнението на договора от 20.06.2012 год., в периода от 2015 год. до 2019 год.

В отговора на исковата молба е въведено възражение за родова и местна неподсъдност на делото и е поискано привличане на трето лице – помагач на ответника.  С определение №367/29.04.2020 год. производството по гр.д.№188/20 год. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Бургас.

На 19.05.20 год. ответникът е уведомил съда, че вместо исковата молба против третото лице да се приобщи по гр.д.№188/20 год., е била образувана в отделно дело под №669/20 год. на РС Монтана.

С определение №427/27.05.20 год. РС  Монтана е отменил прекратителното си определение №367/29.04.20 год., с мотив, че то не слага край на делото и съдът може сам да го изменя вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, присъединил е към гр.д.№188/20 год. по-късно образуваното гр.д.№669/20 год., превлякъл е третото лице „Еко проект“ ООД като помагач на ответника, приел е за съвместно разглеждане обратен иск на ответника срещу третото лице с цена от 60 798,22 лв. и е продължил размяната на книжа. 

Производството е прекратено окончателно с определение №549/29.06.2020 год. и делото е изпратено по подсъдност на ОКРЪЖЕН СЪД Бургас.

Вместо това, физически делото е изпратено на РАЙОНЕН СЪД Бургас, който с определение по чл.118 ал.2 от ГПК го е изпратил на настоящия съд.

Според настоящия състав на съда, делото е родово неподсъдно на Бургаския окръжен съд, и тъй като вече Районен съд Бургас е отказал да го разгледа, препирнята за подсъдност следва да бъде разрешена от Апелативен съд Бургас:

Предмет на делото са шест отделни вземания, представляващи обезщетения за вреди от лошо изпълнение на договорно задължение по договор от 20.06.2012 год. , с предмет „Авариен ремонт на довеждащ водопровод“ на два етапа - първи етап – „Доставка и монтаж на тръби, подготовка и направа на връзки“  и втори етап „Направа на връзки и въвеждане в експлоатация“.  По твърдения на ищеца, той упражнява правото си по чл.265 ал.1 предлвторо от ЗЗД да иска от изпълнителя разходите, които е направил за отстраняване на всяка авария, по всеки един от съставените протоколи обр.19. Източник на вземането за обезщетение при лошо изпълнение не е договора, а самостоятелно и независимо осъществили се юридически факти, които са настъпили след изпълнението на договорните задължения,  и които са довели до намаление на положителния актив на кредитора – вреда. При лошо изпълнение поръчващият има няколко възможности – да иска поправяне на работата, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, да иска съответно намаление на възнаграждението или да развали договора – чл.265 ал.1 и 2 от ЗЗД. До коя възможност ще прибегне кредитора зависи от неговия интерес и от стопанската логика, а вземанията или притезанията, които ще упражни, зависят от отделни юридически факти. Предвид изложеното не може да се приеме, че в случая е предявен един иск с цена над 25 000 лв., определящ родова подсъдност на районен съд,   тъй като вземанията не произтичат от общ  юридически факт.

Цената на обратния иск също не може да бъде аргумент за определяне на родова подсъдност на окръжен съд, тъй като съответния компетентен съд тепърва трябва да извърши преценка за допустимостта на действията по приемане на този иск след постановяване на прекратително определение по делото и десезиране на РС – Монтана.     

Предвид горното, на основание чл.118 ал.2 от ГПК и чл.122 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №377/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.

               ПОВДИГА спор за родова подсъдност.

               ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд Бургас за разрешаване на спора за родова подсъдност между Бургаски окръжен съд и Бургаски районен съд.

Определението да се съобщи на страните.

   

                                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: