№ 163
гр. Габрово, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20234200500222 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 153 от 22.03.2023 г. постановено по гр.д. № 1785/2022 г. по описа на
Габровски районен съд е отхвърлил предявените от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин- 6“, ет. 2, чрез пълномощника си юрисконсулт
Л.К.Н., преупълномощена от З.Н.Д. срещу Н. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
Люлин 10, бл. 148, ет. 5, ап. 19 от гр. Габрово искове за установяване съществуването на
вземането за връщане заем по чл. 240 от ЗЗД: 1 836,92 лв.- дължима част от главницата по
Договор за кредит № 2233648, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението пред съда на 21.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като погасени по давност и в останалата част до 2 087,67 лв. - главница, като
неоснователен, за което е издадена заповед за изпълнение № 662 от 4-8-2022 г. по ч. гр. д. №
1379/2022 г., на ГРС, на основание чл. 422 от ГПК.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т. Х.. В жалбата излага твърдения, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно постановено в противоречие с
материалните и процесуалните разпоредби. Излагат се твърдения за погрешен и
необоснован извод на съда за недействителност на договора за потребителски паричен
кредит. При определяне на ГПР е спазена законовата норма и определения размер от 23,97%
е стриктно спазен, определен в границите на законодателно заложения максимален праг.
Сочи, че в договора е посочена общата дължима сума от потребителя, нейните конкретни
параметри и разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми, поради
което не е налице недействителност на договора за кредит.
Счита, че неправилно в постановеното решение е прието, че искът е погасен по
1
давност и следва да се приложи общата петгодишна давност, който тече от настъпването на
изискуемостта на цялото вземане, т.е считано от изтичане на срока на кредита според
погасителния план, а именно 07.04.2018 г. С оглед на обстоятелството, че не е била обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит и че към момента на
разглеждане на делото, както и пред първа инстанция всички непогасени вноски по
договора са с настъпил падеж, като последната погасителна вноска по кредита е следвало да
бъде направена в срок до 07.04.2018 г., то на тази дата е настъпила изискуемостта на цялото
вземане и е започнал да тече общият петгодишен давностен срок. Общият петгодишен
давностен срок не е изтекъл, а давност не тече докато трае съдебния процес относно
вземането, т.е от 21.06.2022 г., датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда. Въз основа на гореизложеното счита, че процесното вземане
прехвърлено на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за цесия от
19.12.2016 г. не е погасено по давност, съответно следва да се приеме, че вземането е
дължимо и депозирания иск следва да бъде уважен. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на въззивника,
депозирал е молба с която поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде
уважена. Претендира разноски. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че по подадено Заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 127648 от
21.06.2022 г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД против Н. И. К. е
образувано ч.гр.д. № 33281/2022 г. по описа на Софийски районен съд. С определение №
16565 от 30.06.2022 г. делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Габровски районен
съд. Пред Габровски районен съд е образувано ч.гр.д. № 1379/2022 г.
В подаденото заявлението се претендира парично вземане от непогасено задължение
по договор за потребителски кредит № 2233648 от 14.04.2016 г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Н. И. К.. Задължението е цедирано на заявителя „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. Кредитополучателят се е задължил да погаси
задължението си чрез 24 бр. анюитетни вноски, всяка от които в размер на 109,36 лв. Към
датата на подаване на заявлението задължението, произтичащо от Договор за потребителски
кредит не е погасено и е в общ размер на 2 279,04 лв. Изпратено е уведомление до
длъжника, съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД.
Издадена е заповед № 662 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1379/2022 г. на ГРС, с която е разпоредено Н. И. К. да заплати на
кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 2087,67 лева
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 191,37 лева – договорна лихва за периода 14.04.2016 г.-19.12.2016 г.,
както и сумата 45,58 лева - заплатена държавна такса по делото и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от
Договор за потребителски кредит № 2233648 от 14.04.2016 г. сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземането по който е прехвърлено на „КРЕДИТ ИНКАСО
2
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за цесия от 19.12.2016 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е
разпоредил на заявителя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД да предяви иск за
установяване на вземането си против длъжника.
В указания срок, заявителят е предявил искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК с цена на иска 2 279,04 лв.
По делото не е спорно, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Н. И. К.
е сключен Договор за потребителски кредит № 2233648 от 14.04.2016 г. От представения по
делото договор се установява, че на ответника К. му е отпуснат кредит в размер на 2 000,00
лв. с плаваща лихва, ГЛП 17,99%, пазарен лихвен индекс в размер на 0,14% /тримесечен
SOFIBOR/, ГПР в размер на 23,97%, с фиксирана надбавка в размер на 17.85%. месечните
вноски са 24 броя, а размера е определен на 109,36 лв. Застрахователната премия е в размер
на 116,59 лв. Общия размер на кредита е 2 192,59 лв., като общата дължима сума от
потребителя е в размер на 2 624,75 лв.
По делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника адв. В. Нделчева от ГАК. Оспорва предявения иск и прави възражение за
погасяване по давност на задължението с кратката три годишна давност.
При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че годишния
процент на разходите от 23,97% не е ясно какво включва и как е формиран в конкретния
случай. Поради несъобразяване на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Също така е приел, че искът за
незаплатената част от главницата в размер на 1 836,92 лв. следва да се отхвърли като
погасен по давност. Последното плащане по вноска, което ответникът е направил е на
07.06.2016 г., което е частично и е в забава за вноската за този падеж на 07.06.2016 г.
изискуемостта на вземането е настъпила на 07.06.2016 г. Заповедното производство е
образувано на 21.06.2022 г. пред Районен съд – София, поради което към 21.06.2022 г., пет
годишната давност за главницата е изтекла на 07.06.2021 г. Като е приел, че искът е погасен
по давност, първоинстанционния съд го е отхвърлил.
Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими, като изхождат от лице с правен интерес и
депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От фактическа страна е установено за безспорно по делото, че на 14.04.2016 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Н. И. К. е сключен договор за потребителски
паричен кредит № 2233648, с който на кредитополучателя К. е отпуснат кредит в размер на
2 000,00 лв., при плаваща лихва, ГЛП 17,99% и ГПР 23,97%. Таксата за разглеждане на
кредита е в размер на 76,00 лв., с еднократна застраховка със застрахователна премия от
116,59 лв. Общият размер на кредита е 2 192,59 лв., а общата сума дължима от потребителя
е определена на 2 624,75 лв. Представени са Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или в лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и погасителен план
към договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците и са възникнали при самото сключване на договора
и когато той бъде обявен за недействителен, кредитополучателят дължи връщане
3
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи
по него.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения то
всякакъв вид и др./, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. За това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които следва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретният случая е посочено, че
ГПР е 23,97%, но от съдържанието на договаряне може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. За да е спазена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формирането на ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те съответстват на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Във връзка с горното, неоснователно се явява възражението за необоснованост на
извода на първоинстанционния съд за обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен. Съдът правилно е приел, че при обявяване на договора за недействителен,
на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по него.
По отношение на възражението за погасяване на задължението по давност и
направените в тази насока твърдения във въззивната жалба.
В решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т.д. № 237/2019 г., ІІ т.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на въпроса за началния момент, от който тече
погасителната давност и е прието, че „Началният момент, от който започва да тече
давностния срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска“. Настоящият състав споделя
това разрешение, като му е служебно известно, че по този въпрос е формирана
противоречива практика и за това е образувано тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. №
1157/2018 г., ІІ т.о. на ВКС е прието за приложима по отношение на задължението за
главницата по банков кредит общата пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от
дата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Когато вземането на банката по
кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от
главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях.в конкретния случай, погасителната давност за
вноските до 07.06.2017 г. е изтекла, тъй като на 21.06.2022 г. е подадено заявлението по чл.
410 от ГПК до Софийски районен съд и давността е спряла. Дължат се вноските от
07.07.2017 г. до 07.04.2018 г., когато е последната погасителна вноска в размер само на
чистата стойност по кредита, която е 1 007,35 лв. Формирана е от размера на главницата по
всяка една от погасителните вноски, за които общата пет годишна давност не е изтекла към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Във връзка с горното, предявения
положителен установителен иск следва да бъде уважен до размера от 1007,35 лв., поради
което решението в тази част следва да бъде отменено, а в останалата част да се потвърди.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
4
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Направено е искане за присъждане на разноските, което също е основателно и следва
да се уважи, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство се дължат разноски в общ размер на 95,58 лв., от които
45,58 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Дължат се разноски и по исковото производство, които са претендирани в размер на
873,48 лв. по списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които: 300,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 45,58 лв. – заплатена държавна такса и депозит за особен представител в
размер на 527,90 лв. На процесуалния представител на ищеца се определя възнаграждение
по чл. 25 от НЗПП в размер на 100,00 лв. Съобразно уважената част от иска се дължат
разноски в размер на 297,68 лв.
Пред въззивната инстанция са претендирани разноски в размер на 1 019,65 лв., от
които 450,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 41,75 – заплатена държавна такса и
527,90 лв. – депозит за особен представител. Представен е списък на разноските по реда на
чл. 80 от ГПК. На процесуалния представител на въззивния жалбоподател следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 25 от НЗПП.
Не следва да се присъжда и внесения депозит за особен представител, тъй като същия не е
изплатен и при поискване може да бъде възстановен на вносителя. Съобразно уважената
част от иска на ищеца за въззивното производство се дължи сумата от 62,65 лв.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 2279,04 лв. по гражданско дело и настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 153 от 22.03.2023 г. по гр.д. № 1785/2022 на Районен съд -
Габрово в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 1 007,35 лв., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. И. К., ЕГН
********** от гр. Габрово, ул. „Я.“ * дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин- 6“, ет. 2, чрез пълномощника си юрисконсулт
Л.К.Н. сумата от 1 007,35 лв. /хиляда и седем лева и 35 ст./– главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 2233648 от 14.04.2016 г., за което има издадена Заповед по
чл. 410 от ГПК с № 662 от 04.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1379/2022 г. по описа на РС – Габрово,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.06.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Габровски районен съд в останалата обжалвана част
по предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „Я.“ * да заплати на
5
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин- 6“, ет. 2, чрез
пълномощника си юрисконсулт Л.К.Н. сумата от 95,58 лв. /деветдесет и пет лева и 58 ст./-
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „Я.“ * заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин- 6“, ет. 2, чрез
пълномощника си юрисконсулт Л.К.Н. сумата от 360,33 лв. /триста и шестдесет лева и 33
ст./- разноски по делото за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6