№ 653
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500278 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 95163/15.12.2023г., подадена от
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ No 81В, представлявано заедно от
Х.М.Х. и П.В., срещу Решение № 3811/ 24.11.2023г., постановено по гр.д. №
3478 / 2023г. по описа на РС – Варна, 10 –ти състав, с което е прието за
установено, че А. И. С., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ в полза на „АПС БЕТА
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 4629,82 лв. (четири хиляди
шестстотин двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) – претендирана
от ответника на основание Договор за потребителски кредит, сключен между
А. И. С., ЕГН **********, и „Транзакт Юръп“ ЕАД, с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, и сключен Договор за цесия между
„АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, и Транзакт Юръп“ ЕАД, с
предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, за която сума има
образувано изпълнително дело с номер 20237160400354 по описа на ЧСИ
Николай Георгиев, с рег. номер 716 и район на действие Окръжен съд –
1
Варна.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че на 01.09.2008г. бил сключен Договор за кредит № **********
между А. И. С. с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем
„Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015
г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно наименование „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, цесионер, последното
дружество било придобило вземането по Договор за кредит №
**********/01.09.2008г. Длъжникът не изпълнил задължението си в
посочения в процесния договор срок. Въз основа на изпълнителен лист
издаден на 15.07.2011г. по гр.д. 7620/2011г., по описа на Районен съд Варна,
по силата на който ищецът бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“
сумата в размер на 2441,01 лева, представляваща главница по Договор за
кредит от 01.09.2008г., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата
на подаването на заявлението в съда - 25.05.2011г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размера на 311,28 лв.,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, било
образувано изпълнително дело № 869/2012г., по описа на ЧСИ Николай
Георгиев, което впоследствие било преобразувано под номер № 354/2023г. В
отговора на исковата молба, „АПС Бета България“ ЕООД, подробно било
изложило аргументи за дължимостта на задължението, оповавайки се на
множеството предприети действия по прекъсване на давностния срок, както и
на множество решения на ВКС. Позовава се на процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, който не се бил произнесъл по искане за събиране
на доказателства, отправено своевременно със Становище депозирано чрез
Системата за сигурно електронно връчване /4579302/26.09.2023/. Със
становището било направено изрично искане да бъде изискано служебно ИД
869/2012г., преобразувано под номер 354/2023г., по описа на ЧСИ Николай
Георгиев рег. № 716. Съдът бил постановил Решението си, базирайки същото
единствено на доказателствата по ИД 354/2023г., без да вземе предвид,
доказателствата в ИД 869/2012г., игнорирайки факта, че двете дела се явяват
продължение на едното спрямо другото. Изисквайки делото, съдът е щял да
установи и че длъжникът е редовно уведомен за цесията. Отправя искане да
се изиска ИД 869/2012г. на ЧСИ Николай Георгиев, рег. No 716г., с което да
2
се установи и редовно уведомяване за цесията, както и за действия,
прекъсващи давността. Моли за отмяна на решението и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Същият сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба неоснователна и недоказана. Сочи, че не е налице процесуално
нарушение, предвид че в молбата си ответникът бил отправил искане да се
изиска изп.д. с настоящия номер – 354 / 2023г. на ЧСИ Николай Георгиев,
което и съдът бил сторил. В решението си ВРС бил разгледал и се произнесъл
по всички наведени твърдения и възражения, като обсъдил всички
доказателства. Моли да се остави без уважение доказателственото искане,
както и съдът да потвърди първоинстанционното решение.
С определение No 713 / 23.02.2024г. съдът е констатирал, че исковата
молба не отговаря на изискванията за редовност, като е дал надлежни
указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 6818 / 15.03.2024г.,
нередовностите са отстранени, като ищецът твърди, че не дължи сумата,
която се претендира от ответника в изпратената до ищеца покана за
доброволно плащане, доколкото между страните не съществували каквито и
да било договорни взаимоотношения. Пояснява, че не му е известно какви са
съществените елементи на посочения в поканата за доброволно изпълнение
договор, който ответникът е въвел като основание на вземането си. В
евентуалност се позовава на погасителна давност, като отново не може да
изложи конкретика с оглед на твърденията му, че не му е известно да дължи
суми.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява представител,
депозирано е писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба,
моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски. Въззиваемата
страна се представлява от процесуален представител, който оспорва
въззивната жалба, поддържа депозирания отговор и моли за потвърждаване
на решението и присъждане на разноски по представен списък.
3
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
А. И. С. срещу „АПС БЕТА България“ ЕООД с искане да бъде постановено
решение, по силата нa което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4629,82 лв. –
претендирана на основание Договор за потребителски кредит, сключен между
А. С. и „Транзакт Юръп“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ответника с
договор за цесия, на основание чл. 124 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че ответникът е претендирал от него вземане за
сумата от 4629,82 лв. на основание Договор за потребителски кредит с номер
**********, сключен между ищеца и „Транзакт Юръп“ ЕАД (Ти Би Ай
Кредит). Сочи се, че сумата е недължима, а в условията на евентуалност се
сочи, че сумата е недължима, поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, като се излага, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че
на 01.09.2008г. между А. С. и „Ти би ай Кредит“ ЕАД, понастоящем
„Транзакт Юръп“ ЕАД, бил сключен договор за кредит с номер **********.
Съгласно договор за цесия от 23.02.2015г. вземането по този договор било
придобито от ответника. За вземането бил издаден ИЛ на 15.07.2011г., като е
образувано изпълнително дело 5490/2012г. по описа на ЧСИ Николай
Георгиев. Така давността е прекъсната и е спряла да тече. През целия период
ответникът е извършвал множество действия по събиране на вземането си, с
които многократно е била прекъсвана погасителната давност.
В открито съдебно заседание на първата инстанция ищецът не се явява и
не се представлява, депозира писмени становища, с които поддържа
претенцията и моли за уважаването й. От своя страна, ответникът оспорва
иска, поддържа възраженията си в депозирания от него отговор, представя
списък с разноски и моли за отхвърляне на иска и за присъждането на
разноските.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
4
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От страна на ищеца е ангажирана покана за доброволно плащане,
изпратена му от ответното дружество, с която се приканва да заплати сумата
от 4 629,82 лв., като задължение към 14.06.2022г. по договор No **********.
От страна на ответника, пред първа инстанция, е ангажирано
изпълнително дело 354/ 2023г. на ЧСИ Николай Георгиев, а въззивната
инстанция е допуснала и приела като част от доказателствения материал по
делото /поради допуснати процесуални нарушения от ВРС/ и изпълнително
дело 869 / 2012г. на ЧСИ Николай Георгиев.
От изпълнителните дела се установява следното:
По изп.д. 869 / 2012г. на ЧСИ Николай Георгиев:
Изпълнително дело 869 / 2012г. на ЧСИ Николай Георгиев е образувано
по изпълнителен лист от 15.07.2011г., издаден по чгд No 7620 / 2011г. на ВРС
срещу ищеца С. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД за сумата от 2141,01 лв.,
дължима на основание сключен между длъжника и заявителя Договор за
потребителски кредит от 01.09.2008г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.05.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 311,28лв.,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски. На
гърба на изпълнителния лист е направено отбелязване, че на 18.02.2019г. ЧСИ
Георгиев е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 от
5
ГПК, като постановлението за прекратяване е влязло в сила на 06.03.2019г.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника, изпратена на
08.08.2012г. е счетена за връчена на основание чл. 47 ал.5 от ГПК, чрез
залепено уведомление.
С молби от 05.06.2015г. и 18.06.2015г. ответникът по делото „АПС Бета
България“ ЕООД е уведомил ЧСИ Георгиев, че на 23.02.2015г. е бил сключен
договор за цесия, по силата на който „АПС Бета България“ ЕООД е
придобилo от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД вземанията, посочени в Приложение 1.
Към първата молба е приложено неподписано и нечетливо копие от
неозаглавен документ, в който фигурират имената на ищеца А. И. С., но
редовете и колоните са неясни какво обозначават. Към втората молба е
приложено споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от
23.02.2015г., но същият не е в цялост и отново липсва Приложение 1.
По изпълнителното дело е наложен запор на трудовото възнаграждение
на С., получавано от работодателя „Винитекс“ ЕООД, получено от
работодателя на 10.01.2019г.
С молба от 14.01.2019г. длъжникът С. е поискал запознаване с делото,
като достъп му е разрешен. С молба от 18.01.2019г. адв. Г. се е легитимирал
като пълномощник на С.. На 30.01.2019г. адв. Г. се е снабдил с копия от
документи по делото, а с молба от 07.02.2019г. е поискал същото да бъде
прекратено и е последвало прекратяването.
На 09.04.2019г. е вдигнат и наложеният запор върху трудовото
възнаграждение на С. при работодателя „Винитекс“ ЕООД.
По изп.д. 354 / 2023г. на ЧСИ Николай Георгиев:
Образувано е по молба на „АПС Бета България“ ЕООД въз основа на
същия изпълнителен лист, по който е било образувано и изп.д. 869 / 2012г. на
ЧСИ Николай Георгиев.
Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа
Инвестиционна Банка“ АД с изпратено запорно съобщение на 19.06.2023г. и
отговор от банката на 30.06.2023г., че на 22.06.2023г. е получено
съобщението и сметките са запорирани.
Наложена е и възбрана върху недвижим имот, собственост на С. на
11.07.2023г.
6
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на С. на 20.09.2023г.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Предвид характера на производството и с оглед на правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, именно ответното
дружество, което твърди да е кредитор на ищеца следва да установи това си
качество по договор No ********** и за сумата от 4 629,82 лв., по който
договор и за която сума и ответникът е отправил извънсъдебна претенция за
плащане.
Точно чрез отправената покана за доброволно плащане, приложена към
исковата молба и получена от ищеца се обосновава и неговият правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Ищецът оспорва наличие на връзка между въведеното като основание от
ответника вземане, за което са образувани и изисканите впоследствие
изпълнителни дела. Тази връзка я твърди ответникът и той следва да я
установи.
С оглед и на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, въззивната инстанция изиска и приложи към доказателствата по
делото изп.д. 869 / 2012г. на ЧСИ Николай Георгиев, в кориците на което се
твърди, че се намират доказателства за установяване на качеството на
ответника като кредитор на ищеца по процесния договор. Доказателствата,
които се намират в кориците на делото не са годни да установят твърдяната
от ответника връзка между вземането, за което е издаден изпълнителният
лист, въз основа, на който са образувани както изп.д. 869 / 2012г., така и
изп.д. 354 / 2023г., и двете по описа на ЧСИ Николай Георгиев, и договор No
**********. В изпълнителният лист са посочени суми и дата на договор, като
тези данни не кореспондират с договор No **********. Не е ангажиран нито
самият договор, нито какъвто и да било друг документ, от който съдът да
направи тази връзка. Нещо повече, по изпълнителното дело е представена
само първа и последна страница от договора за цесия, като липсва
приложение 1 към същия, а именно за него се твърди да съдържа и конкретна
индивидуализация на вземането, което се прехвърля. Вместо Приложение 1 е
ангажиран неподписан и неозаглавен нечетлив лист – списък с имена, номера
и суми, но без конкретно обозначение за информацията, която се предоставя в
7
този вид.
Въззивната инстанция намира, че ответникът не проведе пълно и главно
доказване на възложените в негова тежест факти и обстоятелства. Същият не
се легитимира като кредитор на ищеца по договор No ********** и за сумата
от 4 629,82 лв. и не успя да установи връзката между вземането, за което е
издаден изпълнителен лист от 15.07.2011г., издаден по чгд No 7620 / 2011г. на
ВРС.
Претенцията на ищеца следва да бъде уважена на първото заявено от
него основание, като доколкото и първоинстанционният съд е достигнал до
идентични изводи, то е постановил решение, което следва да бъде
потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна,
която претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., което е съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба No 1
/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представени са надлежни доказателства за заплащане на възнаграждението в
брой, поради което и сумата следва да се присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3811/ 24.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 3478 /2023г. на Районен съд – Варна, 10-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ No 81В, представлявано
заедно от Х.М.Х. и П.В., ДА ЗАПЛАТИ на А. И. С., ЕГН **********, с адрес
в гр. Варна, сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща сторените от
ответника – въззиваема страна разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящото въззивно производство, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
8
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9