Р Е Ш Е Н И Е
№ 2101
гр. Пловдив, 19 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. К., като разгледа административно дело №1773 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.30а, ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Х.Г.Д., ЕГН **********,***, представляван от адвокат М.А.- пълномощник, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №20-2370-0066 от 25.06.2020г., издадена от началника на Първо районно управление (I-во РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 1 година.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски. Освен това, на 13.11.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№18659 (листи 47-49) от адвокат А., в които се излагат допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът- Х. Борисов Бутраков- началник на I-во РУ при СДВР, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт Х. С.Х.- пълномощник (лист 37), по делото постъпват писмени бележки с Вх.№15116 от 29.09.2020г. (листи 33-35), в които се изразява становище за недопустимост на жалбата, предвид нейното просрочие. Алтернативно се изразява становище за неоснователност на същата; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява се за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Първоначално, по жалбата на Д. (листи 4-6, дело №6382/2020г.) е образувано административно дело №6382 по описа на Административен съд- София град (АССГ) за 2020г., Трето отделение, 16-ти състав. С Определение №5066 от 08.07.2020г. (лист 20, дело №6382/2020г.) производството по дело №6382/2020г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив.
Според разпоредбата на чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ, издадената заповед за налагане на ПАМ подлежи на обжалване в тридневен срок по реда на АПК.
В случая, оспорената заповед (лист 9, дело №6382/2020г.) е получена от жалбоподателя на 25.06.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 4-6, дело №6382/2020г.) е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата (с баркод ИД PS 4000 02FOCN P (лист 38)), постъпва при лицензиран пощенски оператор на 29.06.2020г., според приетата по делото нарочна справка с Вх.№16631 от 10.10.2020г. (лист 42), издадена от Регионално управление “Южен централен регион“ на “Български пощи“ ЕАД, или в рамките на законоустановения срок, противно на направеното в тази насока възражение от страна на процесуалния представител на ответника. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2020г., около 20:40ч., в гр. София, на стадион “Българска армия“, бул. “Драган Цанков“ №3, район “Средец“, във връзка с провеждане на футболна среща между отборите на ПФК “ЦСКА” и ПФК “Ботев Пловдив”, с начален час 20:30ч., служители на СДВР извършват действия по опазване на обществения ред за провеждане на посоченото спортно мероприятие. На входа на сектор “Б“ на стадиона са разстановени полицейски служители, които осъществяват и контролират пропускателния режим на привърженици на отбора на ПФК “Ботев Пловдив”. На старши полицай Н.И.прави впечатление лице от мъжки пол, високо около 1,70м./1,80м., облечено с черна блуза с цип и три бели канта по ръкавите, сини дънки, нормално телосложение и гола глава. Лицето се хваща за изграденото предпазна съоръжение (парапет), намиращо се на входа на стадиона, като се опитва да го прескочи. Н.И.високо и ясно разпорежда на лицето (установено по-късно като жалбоподателя Д.) да преустанови действията си, но същото ги продължава и преодолява заграждението заедно с други привърженици н отбора (ПФК “Ботев Пловдив”). Иванов запомня лицето по външното му описание, но го загубва от поглед между другите присъстващи на мястото лица. След започване на футболната среща И. забелязва описаното по-горе лице пред сектор “Б“. И. установява самоличността на лицето, а именно, че това е жалбоподателят Х.Д.. Д. е задържан от полицейски служители и отведен в I-во РУ при СДВР. От страна на старши полицай Н.И.е изготвена нарочна докладна записка с рег.№225р-23101 от 25.06.2020г. (лист 10, дело №6382/2020г.).
Освен това, въз основа на данните от докладна записка с рег.№225р-23101 от 25.06.2020г., В.М.К.- полицейски инспектор при I-во РУ при СДВР, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №2370 от 25.06.2020г. (лист 7, дело №6382/2020г.), с който деянията на Д., изразяващи се в неизпълнение на полицейското разпореждане и преодоляване на преградните съоръжения, намиращи се в спортната зона, чрез прескачане на поставените парапети, се квалифицират като противообществени прояви (спортно хулиганство) по смисъла на чл.21, т.т.2 и 3 от ЗООРПСМ, според които норми, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяващи се в: 2) отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи; 3) преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона.
Според съдържанието на процесния АУАН, жалбоподателят не отразява в същия възражения. Д. е отведен в I-во РУ при СДВР, където дава писмено обяснение по същество за случая от 25.06.2020г. (лист 17, дело №6382/2020г.). По случая е изготвен протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ от 25.06.2020г. (лист 11, дело №6382/2020г.) от В.М.К., в който са отразени обясненията на М.В.В.. Изготвен е протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ от 25.06.2020г. (лист 12, дело №6382/2020г.) от В.М.К., в който са отразени обясненията на Н.Г.И.. Издадено е наказателно постановление (НП) с №2370 от 25.06.2020г. (лист 8, дело №6382/2020г.) от ответника по делото, с което, на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, на жалбоподателя Д. е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева заради извършени нарушения по смисъла на чл.21, т.2 и т.3 от ЗООРПСМ.
Отново на 25.06.2020г. е издадена и оспорената по делото заповед.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, според която норма, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 (АУАН) началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл.21, т.1 – 10. Направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя, че в рамките на производството, приключило с издаването на оспорената по делото заповед, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се явява неоснователно.
Според посочената разпоредба на чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ, както и според разпоредбата на чл.42 от ЗООРПСМ, ПАМ по чл.41, т.1 (забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина) се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл.30, ал.1, т.1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл.30, ал.1, т.2 в съответното производство по глава четвърта, раздел ІІ.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на удостоверение с Изх.№513р-80202 от 23.09.2020г. (лист 36), издадено от началника на Отдел “Човешки ресурси“ при СДВР, според което удостоверение издалият оспорената по делото заповед Х. Б.Б.е назначен на длъжност началник на 01 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи със Заповед №8121К-12916 от 16.10.2019г. (неприложена по делото) на министъра на вътрешните работи, която длъжност изпълнява и към настоящия момент (23.09.2020г.).
Според страницата на I-во РУ при СДВР в интернет, достъпна на адрес:
обслужваната от 01 РУ СДВР територия обхваща три административни столични района: Средец, Слатина и Изгрев, а както се посочи по-горе, стадион “Българска армия“ е с адрес: гр. София, бул. “Драган Цанков“ №3, район “Средец“, и е на територията, обслужвана от I-во РУ при СДВР.
Следователно, оспорената по делото заповед се явява от материално и териториално компетентен за целта орган.
Според посочената като основание за налагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви по чл.21, т.1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Изслушан като
свидетел по делото, Е.П.Д. обяснява следното (лист 45): “Познавам Х.Д., тъй като и двамата сме от едни квартал, кв. Кичюк Париж
в гр. Пловдив. Съответно се познаваме и от мачовете, на които ходим. Присъствах
на футболната среща между отборите на “ЦСКА“ София и “Ботев“ Пловдив през месец
юни, която се проведе в гр. София. Заедно с Х.Д. и Н.Н. пътувахме с колата,
която беше на Н.Н., за София да гледаме футболната среща. Пристигайки в гр.
София, органите на реда, които пазеха, ни казаха откъде да минем за стадион
“Българска армия“ и да заемем места на посочените от органите места и по-рано
от посочения час зачакахме. Имаше проблем при влизането на стадиона. Ние
тримата имахме билети от БФС за футболната среща. Имаше проблем обаче, че много
хора нямаха билети и се струпа навалица. Сектор Б е с намален капацитет на 10% заради
Ковид епидемията и станаха размирици в този сектор. Ние се намирахме не
най-отзад, а в средната част на тълпата. Имаше преградни съоръжения и три степенни
ограждения. На всяко едно ограждение имаше орган на реда и преди да влезнем в
сектора имахме три проверки. Първата проверка беше за билети, след това
проверка за огнестрелни оръжия и предмети, които не са позволени за такива
събития. Х. не премина въпросната проверка, тъй като органите на реда пуснаха
сълзотворен газ и лицето на Х.Д. беше напръскано. След 20 минути от началото на
мача, към 21.00 часа лицето на Х. беше напръскано и не беше влязъл на стадиона.
Останахме при него, защото имаше проблем с очите и го оставихме в колата, за да
се освести. Преди това не сме имали пререкания с органите на реда. Х.Д. не е
влизал на футболната среща. След края на първото полувреме разбрахме, че Х. е
потърсил лекарска помощ и е откаран в болница, за да му се укаже лекарска помощ.
Едва сред края на двубоя разбрахме, че е задържан. До нас беше полицейският
бус. Първоначално казаха, че лицето е задържано да даде показания. Около час
по-късно, установихме, пък и полицаите казаха, че той ще бъде задържан.
В обобщение: Заедно с Х.Д. и Н.Н. се опитахме да влезем на стадион “Българска армия“. И тримата бяхме с билети. Настана размирица, много хора от присъстващите нямаха билети. Оттам полицаите на случаен принцип започнаха да нахлуват между хората и да пръскат със сълзотворен газ. Х., след като беше напръскан, потърси лекарска помощ от линейката. Мен ме допуснаха. Н.Н., който беше шофьор на автомобила, с който пътувахме до София, даде ключовете на колата на Х., за да остане в нея. Не сме били по времето, когато са му оказвали помощ в линейката. Нямах пряка видимост и останах с впечатление, че Х.Д., след като му е била оказана медицинска помощ, ни е изчакал в автомобила на Н.Н.. Не знам дали Д. се е върнал от линейката в автомобила. Видяхме линейката, но не съм го видял Х. да влиза в линейката. Не съм видял, че полицаите са го задържали. Видях само, че Х.Д. е в полицейския бус“.
Изслушан като
свидетел по делото, Н.С.Н. обяснява следното (лист 46): “Посещавал съм футболната среща между отборите на “ЦСКА“ София и “Ботев
Пловдив“ през месец юни. Аз бях шофьор на колата, с която аз, Х.Д. и друг
приятел пътувахме до София. Когато пристигнахме в гр. София, изпушихме по една
цигара и започнахме да влизаме в стадиона. Полицаите отказаха да ни пуснат, тъй
като имало и други хора с билети, които не отговарят на сектора. Х.Д. не
влезна, защото го напръскаха със сълзотворен газ. Аз бях до него. После, като
го напръскаха, отидохме отзад зад рейсовете, той не можеше нищо да вижда и аз
го съпътствах навсякъде. След като разбрахме, че не го пускат, лично го заведох
до колата и след 25 минути се върнах на стадиона, но закъснях. По време на мача
видях, че Х. влиза на пистата заедно с полицая и го закараха до линейката. Беше
в това състояние. Линейката е отишла, доколкото разбрах, до някоя болница. След
срещата отидох да се качвам в колата. Наблизо имаше бус на полицията и Х.Д.
беше вътре Ключовете от колата бяха в него. Беше в по-добро състояние. Попитах
полицая защо е задържан, казаха ми, че ще отиде в 1-во РУ да каже защо е
напръскан със спрей. Имаше три реда заграждения и полицаи. Не можеше да се
стигне до преградните заграждения.
В обобщение: Пътувахме заедно с Х.Д. до София за футболната среща между отборите на “ЦСКА“ София и “Ботев Пловдив“. При опит да влезнем в стадиона бяхме разделени от полицията. В мое присъствие Д. беше напръскан със спрей от полицай. След като го напръскаха, той отиде зад рейсовете. Придружих го до моята кола и го оставих там. Забелязах по едно време,че се движи по пистата на стадиона и полицаите го съпровождаха до линейката. Имаше вид на човек, който се нуждае от помощ. На пистата на стадиона беше влязъл от страната на полицията. Колата беше паркирана извън стадиона, той не се чувствал добре и искал помощ. Полицаите го въвеждат на стадиона и го водят до линейката. После видях, че го качват в линейката и аз загубих визуален контакт с него. След приключване на срещата, още половин час ни държаха по сектора и след това видях, че Ицо го няма в колата. Потърсих го и видях, че е в буса на Полицията. Каза че не е задържан и трябва да отиде в 1-во РУ. Аз отидох пред 1-во РУ на СДВР и съм го чакал 2,5 часа. Единствено той не беше с белезници. Каза, че ще даде показания и ще го пуснат полицаите да си ходи“.
Преценката на доказателствата по делото позволява формирането на извод от настоящия състав на съда, че жалбоподателят Д. не е изпълнил даденото му разпореждане от старши полицай Николай Иванов- полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото същият е служител в ОСПСОВОР (Отдел “Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване н обществения ред“), да не прескача изграденото (поставеното) предпазно съоръжение (парапет) на входа на стадион “Българска армия“, и е преодолял това предпазно съоръжение. Следователно, налице са посочените в оспорената заповед противообществени прояви (спортни хулиганства) по смисъла на чл.21, т.т.2 от ЗООРПСМ, поради което оспорената заповед е издадена при наличието на фактически основания за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗООРПСМ.
Нещо
повече, обясненията на свидетелите Д.и Н., както и приетият по делото лист за
преглед на пациент в КДБ/СО с №205192 от 24.06.2020г. 21:32ч. (лист 44),
издаден от д-р М.П., предпоставят несъмнен извод, че спрямо жалбоподателя са
използвани помощни средства (химически вещества) по смисъла на чл.85, ал.3 от ЗМВР и по реда на Наредба №8121з-418 от 14.03.2017г. за реда за
употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството
на вътрешните работи (Наредба №8121з-418), като това е допустимо само когато е
абсолютно необходимо (чл.85, ал.1 от ЗМВР).
Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното отразяване в същата на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за оспорването ѝ. Направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, респективно, че съществено са нарушени изискванията за форма на административния акт, е неоснователно, тъй като не е препятствана възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък е препятстван съдебният контрол.
Написа се вече, че ПАМ от вида на оспорената по делото се налага за срок от 1 до 2 години, като органът, налагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: 1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; 2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя за минимално предвидения от закона срок, като от страна на ответника в производството не са изложени съображения, поради което е направено това.
Независимо от посоченото обаче, настоящият състав на съда намира, че налагането на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от 1 година е оправдано с оглед на поставените от ЗООРПСМ цели, а именно- опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви. Още повече, че нивото на развитие на електронните медии към настоящия момент осигуряват много добри възможности за възприемане на случващото се (директно или на запис) в рамките на провеждани спортни мероприятия (навсякъде по света), включително и професионален коментар за съответното спортно мероприятие.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
А с оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява СДВР, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Д., ЕГН **********,***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №20-2370-0066 от 25.06.2020г., издадена от началника на Първо районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ- “забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 1 година.
ОСЪЖДА Х.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/