№ 1067
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 260281/14.01.2021г, постановено по гр.д.№ 15050/2019г по описа на
СГС, I ГО, 19 с-в, е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на РБългария да заплати на Д.Н. Б. с ЕГН ********** сумата от 6 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на водено срещу нея
наказателно производство по НОХД № 6464/2015г по описа на СРС, 15 с-в, като е отхвърлен
иска за горницата до пълния предявен размер от 500 000лв., като неоснователен и недоказан.
Отхвърлена е исковата претенция на Д.Н. Б. срещу Прокуратурата на РБългария на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 205 376.83лв.–лихва за забава върху претендираната
главница за периода 19.01.2015г до 4.02.2019г като неоснователен.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария в частта му, с която е
уважена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е осъдена да заплати на Д.Н. сумата
от 6 000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и разноски в
производството в размер на 10лв. на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, съобразно уважената
част от иска, с доводи че е нарушен материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява, че съдът не е посочил коя вреда се
1
явява в причинна връзка с дейността на органи на прокуратурата и предпоставките за
определяне на размера на обезщетението. Поддържа, че не е съобразено, че ищцата не е
представила доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди, които да
са в пряка връзка с повдигнатото обвинение. Относно твърденията за влошено здравословно
състояние, не е установено, че е ползвала медицинска помощ по време на воденото
наказателно производство. Поддържа, че действията на органите на прокуратурата са били
изцяло законосъобразни и правилни, че няма данни да е изнасяна информация по повод
наказателното производство до медиите. Присъденото обезщетение е в завишен размер и не
съответства на критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция, или да се намали
размера на присъденото обезщетение.
Ответната страна по жалбата- Д.Н. Б., представлявана от адв.Н.Х. от САК, е оспорила
същата като неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Ищцата по делото-Д.Н. Б. е посочила, че на 18.01.2015г., около 21.00ч, отишла до
метрото да изпрати семеен приятел Д. С., който й бил на гости и да си купи цигари. В
близост до касата излязъл униформен служител на МВР и поискал личните им карти.
Отговорила му, че нейната не е в нея и ще се обади на съпруга си да я донесе. Служителят
направил по телефона справка и след като установил, че С. е с полицейска регистрация му
поставил белезници със сила. Ищцата започнала да плаче и да моли полицаят да го пусне,
при което последният се нахвърлил срещу нея и започнал да я удря с юмруци по лицето и
главата, докато не паднала на земята и загубила съзнание. На мястото дошъл автопатрул на
Второ РПУ, където били задържани. Ищцата била освободена на следващия ден и
потърсила лекарска помощ. На 19.01.2015 г. й било повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 325 ал.1 от НК, впоследствие променено в чл. 325 ал.2 от НК. Внесен бил
обвинителен акт и образувано НОХД 6464/2015 г. по описа на СРС, 15 състав. По делото
били проведени 14 открити съдебни заседания, на които присъствала лично и била наричана
от прокурора и свидетелите на обвинението, че е „боклук“, „парцал“, колко пияна била, как
се търкаляла по стълбите. СРС я признал за виновна и била осъдена на 3 месеца лишаване от
свобода с 3 години изпитателен срок. Съпругът й, който присъствал на инцидента, се
разделил с нея вследствие на претърпения инцидент. Била изгонена от него с децата им от
къщи, а няколко месеца по-късно се развели. Била освободена от работа въз основа на
традиционните прессъобщения на прокуратурата, от които „целия свят“ научил, че е била
пияна, агресивна и нападнала полицейски служител. Останала без работа повече от година,
тъй като никой не искал да я наеме с оглед придобитата известност, тъй като при изписване
на името й в интернет излизали 47 000 резултата. Преместила се с малолетните си деца да
живеят в гр.Пловдив.
По образуваното ВНОХД 3665/2017 г. по описа на СГС, НО, ІІІ въззивен състав, с
2
присъда от 21.11.2017 г. е била отменена осъдителната присъда на СРС и била призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение. Присъдата на СГС била потвърдена с решение
158/04.02.2019 г. на ВКС по н.д. 574/2018 г.
Посочила е, че воденото наказателно производство й причинило болки и страдания.
Претендира е да се осъди ответника да й заплати сумата от 500 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконосъобразно воденото
срещу нея наказателно производство, както и сумата от 205 376, 83 лв. - лихва за периода
19.01.2015 г. – 04.02.2019 г.
Ответникът по делото –Прокуратурата на РБългария, е оспорила исковите претенции.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за
неимуществени вреди за сумата от 6 000лв. и е отхвърлил за разликата до 500 000лв. Приел
е, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ.
Отхвърлил е исковата претенция за лихва за забава, като в отхвърлителната му част
решението е влязло в сила.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, Прокуратурата, съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следва да се определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като при преценката на този
размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно
справедливостта. От значение са действията, които са предприети по отношение на
обвинения за престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение
и дали наказателното производство е приключило в разумен срок, вида и тежестта на
отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените при наказателното
преследване неудобства и притеснения върху неговия живот в личен и професионален план.
От представените по делото доказателства се установява, че по образувано НОХД
6464/2015 г. по описа на СРС, 15 състав, ищцата е била призната за виновна по обвинение
по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК и осъдена на 3 месеца
лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. По образуваното ВНОХД 3665/2017 г. по
описа на СГС, НО, ІІІ въззивен състав, с присъда от 21.11.2017 г. била отменена
осъдителната присъда на СРС и била оправдана по повдигнатото й обвинение. Присъдата
на СГС била потвърдена с решение 158/04.02.2019 г. на ВКС по н.д. 574/2018 г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Б. С.,
който е дал показания, че е бил подсъдим заедно с Д. по НОХД, по което са били проведени
много съдени заседания и са се отразили зле на психиката й, тъй като когато е влизала в
съдебната зала се е разплаквала и разтрепервала. Споделяла му е, че изпитва страх от
полицаи след инцидента, че има проблеми със съня си, със съпруга си. Била е освободена от
3
работа и не е могла да си намери нова в продължение на 11 месеца. Свидетелката М. Д. Н.,
майка на ищцата, е дала показания, че съдебният процес е разстроил нервната система на Д.,
изпитвала е безпокойство, безсъние. Плакала й е по телефона, казвала й, че получава паник
атаки. Влошили са се отношения със съпруга й, била е уволнена от работа, тъй като е била
неспособна да работи и поради сринатия й авторитет. В продължение на месеци си е търсела
работа и не е успяла да си намери.
Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че наказателното
производство е продължило за периода 19.01.2015г. до 4.02.2019г., през който период
ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в разстройство на нейното психическо и
здравословно състояние. Настъпили са промени в личния й живот. Възражението във
въззивната жалба, че не са доказани претърпените вреди са неоснователни, тъй като
съгласно съдебната практика фактът на незаконното обвинение е достатъчен да установи
претърпените вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството, негативните
изживявания за периода на наказателното преследване. / В този смисъл решение №
480/23.04.2013г по гр.д.№ 85/2012 на IV ГО на ВКС./ Възражението, че прокуратурата е
извършвала законосъобразни действия през този период е неоснователно, тъй като е
поддържала обвинението, по което е било оправдана ищцата. Дори и да се приеме, че
претърпените болки и страдания не са над обичайните такива, с оглед на конкретните
обстоятелства, личност на увредената, обичайната й среда, то и за обичайни неудобства и
притеснения, засегнали личната й сфера се дължи обезщетение, за претърпените психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и страха от осъждане,
както и социален дискомфорт за определен период от време, и това е действителната вреда,
която подлежи на репариране. Размерът на обезщетението следва да се определи на 6 000лв.,
като исковата претенция следва да се уважи до този размер, при съобразяване на изложените
мотиви.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ответната страна има право на присъждане на направените
по делото разноски пред въззивната инстанция, но същата не е направила такова искане, по
което съдът да се произнесе.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260281/14.01.2021г, постановено по гр.д.№
15050/2019г по описа на СГС, I ГО, 19 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдена на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБългария да заплати на Д.Н. Б. с ЕГН
********** сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
4
вреди, в резултат на водено срещу нея наказателно производство по НОХД № 6464/2015г по
описа на СРС, 15 с-в.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5