Номер 12508.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІV въз. наказателен състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
Секретар:Ивайло П. Цветков
Прокурор:Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно частно
наказателно дело № 20204400600651 по описа за 2020 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен, подаден
срещу определение от 05.08.2020 г., постановено по нохд № 216/2020 г. по описа на Районен
съд-гр. Левски.
С протестираното определение Районният съд-гр. Левски е оставил без уважение
искането на прокурора, на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК, да бъде отнет в полза на
държавата лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на осъдения за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК Х. Т. Х. .
Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна,
както и за отнемане в полза на държавата на МПС.
Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Ответникът по протеста не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на протест
съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
1
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
С определение № 41 от 05.08.2020 г. за решаване на нохд № 216/2020 година по описа
на Районен съд-гр. Левски със споразумение, подсъдимият Х. Т. Х. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е осъден на четири месеца лишаване от
свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
В проведеното веднага след решаването на делото със споразумение съдебно
заседание, прокурорът е поискал от съда да отнеме в полза на държавата лекия автомобил на
подсъдимия – като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на
умишлено престъпление.
Понятията „предмет“ и „средство“ на престъплението са отдавна изяснени от правната
доктрина и имат ясно утвърдено съдържание в съдебната практика. От теоретична гледна
точка еднозначно се приема, че предметът на престъплението е елемент от общественото
отношение, което е непосредствен обект на посегателство, или материална предпоставка за
съществуването на този обект, върху който субектът на престъплението въздейства.
Предметът на престъплението винаги е елемент от общественото отношение, определя се от
структурата на това отношение и съществува независимо от дееца.
За разлика от предмета на престъплението, средството за неговото извършване е нещо
външно на общественото отношение, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди
/виж Гиргинов „Наказателно право на РБ, Обща част, стр. 109-112; Стойнов „Наказателно
право, Обща част, стр. 151-152/.
Освен от доктрината спецификите на предмета и средството на престъплението
отдавна са изяснени и от практиката на съдилищата. В Тълкувателно решение № 18 от
14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г., ОСНК, изрично е посочено, че средствата /оръдията/ за
извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението
засяга и не са елемент на престъплението. Съобразно Тълкувателно решение № 84 от
01.12.1960 г. по н. д. № 78/60 г., ОСНК, „послужили“ за извършване на престъплението са
вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са
„предназначени“ за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение
да извърши престъплението, но последното не е извършено, а е спряло в стадия на опита.
Съгласно Постановление № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на Пленума на ВС вещите, са
послужили или са предназначени за извършване на деянието, когато пряко и непосредствено
са използвани като оръдия или средство за осъществяване на състава на умишлено
престъпление.
Казано с други думи предметът на престъплението е елемент на засегнатото
обществено отношение, а средството за извършване на престъплението – елемент на
засягащото това отношение престъпно деяние.
2
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК са част от престъпленията по транспорта.
Обект на престъпленията по транспорта са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна
дейност на транспорта. От теоретична гледна точка не съществува съмнение, че при всички
престъпления по транспорта, които са свързани с управление на МПС, това превозно
средство е елемент на защитените обществени отношения, поради което е и част от състава
на престъплението. Това пък означава, че превозното средство е предмет на
престъплението. След като е част от самото обществено отношение, посегателството
върху което се защитава от съответните правни норми, то – превозното средство, не
може да бъде и средство за извършване на същото това престъпление.
Обстоятелството, че превозното средство е предмет, а не средство за извършване
на престъплението по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК означава, че то не може да бъде отнето на
основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК. Това е така, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, буква „б“
НК предметът на престъплението се отнема само когато това е изрично посочено в норма от
Особената част на НК, а такава правна норма при транспортните престъпления не
съществува.
Протестираното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице
основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.08.2020 г., постановено по нохд № 216/2020 г. по
описа на Районен съд-гр. Левски.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3