№ 559
гр. Ловеч, 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500356 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 3450/ 19.07.2022 година (клеймо 18.07.2022
година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р. ИВ. ИЛ.,
срещу Разпореждане № 468/ 08.07.2022 г., постановено от Районен съд – Троян по чгд
№ 430/2022 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за договорно възнаграждение в
размер на 896.94 лева, дължимо за периода от 01.08.2019 г. до 11.08.2020 година
(датата на предсрочната изискуемост), и обезщетение за забава в размер на 188.12 лева,
за периода 02.05.2019 година, датата на изпадане на длъжника в забава, до 11.08.2020
година – датата на предсрочната изискуемост, и лихва в размер на 157.72 лева.
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
разпореждане. Излага съображения, че заповедният съд не разполага с правомощия на
този етап от производстдвото да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Счита, че съдът неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.
145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми.
Посочва, че по отношение на възнаградителната лихва, заповедният съд се е
1
позовал на практика, която е преосмислена с оглед последващите промени в ЗПК от
2014г. Пояснява, че кредиторът няма задължение да посочи методиката на годишния
процент на разходите, тъй като същият е фиксиран, спазена е и разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК относно ГПР. Счита, че не е налице и недействителност на клаузата,
поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма.
По отношение на дължимата законна лихва от датата на изтичане на
погасителния план излага съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, като се позовава на ТР № 3/ 2017 на ВКС на ОСГТК.
Изтъква, че претенцията за лихва за забава е конкретизирана по период и размер,
не е неравноправна, не е налице анатоцизъм и е начислена на основание чл.33 от ЗПК
върху просроченото плащане.
При тези съображения, моли да бъде отменен акта на заповедния съд в
обжалваната част и постановено уважаването на обжалваното вземане, претендират
разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Н. СТ. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Троян, Община
Троян, Област Ловеч, ул. „Ген. Карцов“ № 140, ет.1, ап.2, за парично вземане общо в
размер на 7 105.49 лева, от които 2 221.88 лева – остатъчна предсрочно изискуема
неплатена главница по договор за кредит, 896.94 лева – договорно възнаграждение за
периода 01.08.2019г. - 11.08.2020 година, 30 лева неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, 2 738.56 лева неплатено
възнаграждение за закупени допълнителни услуги, 188.12 лева лихва за забава от
02.05.2019 година, датата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020 година
(датата на предсрочната изискуемост), законна лихва в размер на 1 029.99 лева,
дължима от 11.08.2020 година датата на предсрочната изискуемост до 30.05.2022
година, както и от входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски – 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 142.11
лева държавна такса.
2
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
30035478430/ 05.03.2019 година в размер на 2 350 лева за срок от 36 месеца с месечна
вноска от 196.47 лева и падежна дата на всяко 1-во число от месеца. Посочва, че
дължимата неплатена предсрочно изискуема главница е в размер на 2 221.88 лева.
Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорно възнаграждение,
чийто неплатен размер е 896.94 лева. Посочва, че са сключили договор за
допълнителен пакет услуги, за срока на договора, като е уговорено възнаграждението
за тези услуги да се погасява разсрочено на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяването на кредита, като остатъчният размер за
допълнителния пакет е 2 738.56 лева. Твърди, че длъжникът не е изпълнил
задължението си, което е поел по договора, като е платил само три погасителни вноски
и е изпаднал забава на 02.05.2019 година, поради което са направили допълнителни
разходи по извънсъдебно събиране на вземането съгласно Тарифата за таксите в размер
на 30 лева. За периода от изпадане в забава до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 11.08.2020 година на длъжникът е начислена лихва за забава в размер на
188.12 лева. Предвид на това, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за
извършване на плащанията съгласно погасителния план, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 11.08.2020 година, за което длъжникът е бил уведомен. След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем за периода 11.08.2029 година (датата на
предсрочната изискуемост) до 30.05.2022 година е начислена законна лихва в размер
на 1 029.99 лева. Претендира се заплащане общо на сумата 7 105.49 лева, както и
съдебно деловодни разноски в размер на 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение
и 142.11 лева държавна такса.
С разпореждане № 362/ 01.06.2022 г. заповедният съд е оставил без движение
заявлението, като е посочил, че в обстоятелствената част не е посочен размерът на
отпуснатия кредит, липсват данни за броя на дължимите погасителни вноски, падеж,
колко са платени и колко – не са. Не е ясно как е формиран размерът на
претендираните лихви, като вноските по претедирания пакет услуги не е посочено
дали са включени към главницата за определяне на лихвите.
По повод разпореждането е подадена молба от заявителя, в която е уточнен
размерът на кредита и на допълнителните услуги, съответно платената и оставащата
част. Посочено е, че кредитът е предсрочно изискуем, уточнен е размерът на лихвата за
забава, както и размерът на възнаградителната лихва върху отделните вземания.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в частта
относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за възнаградителна лихва,
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и таксата за извънсъдебно събиране,
както и лихви за забава, като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на
добрите нрави и закона.
3
Въззивното производство се развива в частта, с която заповедният съд е отказал
присъждането на претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на
896.94 лева, дължимо за периода от 01.08.2019 г. до 11.08.2020 година (датата на
предсрочната изискуемост), и обезщетение за забава в размер на 188.12 лева, за
периода 02.05.2019 година, датата на изпадане на длъжника в забава, до 11.08.2020
година – датата на предсрочната изискуемост, и лихва в размер на 157.72 лева.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай, предвид на това, че споразумението за допълнителни
услуги е прието от заповедния съд за нищожно по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като
неравноправна клауза в потребителски договор, което настоящата инстанция споделя,
следва да бъде отхвърлено заявлението за акцесорните претенции - лихви.
Съображенията за това са следните. От приложения договор за потребителски кредит,
погасителния план, както и уточняващата молба е видно, че възнаграждението за
допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита. При
това положение, с оглед приетата недействителност на клаузата за допълнителни
услуги, от една страна и от друга – извършените частични плащания от
кредитополучателя, в настоящото производство не би могло да се извърши прихващане
и да се определи действителният размер на задължението на потребителя.
При тези съображения атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид този изход от процеса, разноски не следва да се присъждат.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РАЗПОРЕЖДАНЕ № 468/ 08.07.2022 година,
постановено по ч.гр.дело № 430/ 2022 година на Троянския районен съд в
обжалваната част, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
против длъжника Н. СТ. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Троян, Община
Троян, Област Ловеч, ул. „Ген. Карцов“ № 140, ет.1, ап.2, в частта относно
претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на 896.94 лева,
4
дължимо за периода от 01.08.2019 г. до 11.08.2020 година (датата на предсрочната
изискуемост), и обезщетение за забава в размер на 188.12 лева, за периода 02.05.2019
година, датата на изпадане на длъжника в забава, до 11.08.2020 година – датата на
предсрочната изискуемост, и лихва в размер на 157.72 лева.
В останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5