№ 74
гр. Сливница, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200397 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по жалба на В. Д. В., с ЕГН **********, от *** срещу
наказателно постановление № 42-0001838 от 14.07.2021г., издадено от Ч.К. - директор РД
„АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и
съобщенията, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтПр/ на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че
същото е процесуално и материално незаконосъобразно. Навежда доводи в подкрепа на
твърдението си като посочва, че писмените обяснения от лицата не са събрани по реда на
НПК или по реда на ЗАНН. По отношение на процесното НП се твърди че е издадено от
некомпетентен орган. Позовава се на практика на съда, посочвайки конкретно решение.
Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява, не се представлява,
постъпили са писмени становища.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за законосъобразност на
процесното НП. Прави доказателствани искания. Представя АНП .
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП, както и приетите в хода на съдебното производство такива и показанията
на свидетелите Д. Р. Б. и ИЛ. ИВ. ТР., намира следното:
На 20.03.2021г., е извършена съвместна проверка от служители на ГД“ГП“ и РД“АА“
във връзка с нарушения, свързани с нерегламентиран превоз на пътници. На посочената дата
около 23,40ч. на ГКПП Калотина, на влизане в страната, пристига автомобил „Форд“, модел
„Транзит“ с рег. № ***, управляван от жалбодателя и собственост на Е.С.К.. При
извършената гранична проверка било установено, че в автомобила пътуват още четирима
души, които заявили, че пътуват от Кралство Нидерландия за България. Пътуващите в
автомобила С.М. и Хр. Р. в саморъчни сведения заявили, че всеки от пътуващите ще заплати
на шофьора сумата от 100 евро при пристигане. Свидетелите Д. Р. Б. и В.В. , служители на
РД“АА“, продължили проверката, в хода на която, жалбодателят не представил валидно
1
издаден лиценз на Европейската общност за международни пътнически превози. Била
извършена проверка в информационната база на електронната система лицензи към ИА АА,
при която било установено, че такъв не е издаван. За констатираното, св. Б. съставил АУАН
№287910 от 20.03.2021г. за нарушение на чл.6, ал.1 ЗАвтПр на жалбодателя, който подписал
същия, като в графа възражения, саморъчно написал „лъжат“.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
наказателно постановление № 42-0001838 от 14.07.2021 г., издадено от Ч.К. - началник РД
„АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и
съобщенията, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтПр/ на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В съдебно заседание, актосъставителят, Д.Б., заявява, че при извършване на
проверката в автомобила, освен жалбодателя, който е бил водач, са пътували още осем
души, като при снети сведение от тях устни сведения и писмени от един от тях, установили,
че са договорили цена за превоза от 100 евро, която да заплатят на водача. Показанията му се
подкрепят от свидетеля И.Т., който е присъствал при проверката и при съставенато на
АУАН.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се
установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и
събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че
неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от
време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти,
свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът
намира същите за правдиви и относим.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е основателна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение бланков № 287910 от
20.03.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В акта е
посочено, конкретните норми, нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словестно,
като е осигурена възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него
нарушение е привлечен към административна отговорност. Посочена е датата и мястото на
извършване на констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е
установено.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
2
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и
НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи,
че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят Д.Б. - инспектор
РД „АА“- гр. София е материално компетентен да състави процесния АУАН .
Административнонаказващият орган - началникът на РД „АА“ - гр. София, е
компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗАНН,
вр. чл.92, ал.2 ЗАвтПр и т. I. 6. от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, поради и което възражението за
липса на компетентност е необосновано.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата начл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е
съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че
на 20.03.2021г. около 23,40ч. на ГКПП-Калотина – изход за Р България, като водач на МПС
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ***, управляван от жалбодателя и собственост на Е.С.К.,
извършвал международен обществен превоз на четирима пътници по маршрут от Кралство
Нидерландия до Р България срещу заплащане, без валидно издаден лиценз на Европейската
общност за международен превоз на пътници. Посочени са поименно пътниците, дали
сведението, както и сумата, която е договорена на заплащане на жалбодателя за превоза
всеки един от пътуващите. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на
чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от ЗАвтП.
Според чл.7а, ал.1 от ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз
на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни
средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници и товари,
освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър на моторните
превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на РБългария и издава удостоверение по образец.
Според чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП водач на МПС, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент
на Европейските институции, от Закона за автомобилните превози и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2 000 лв. при първо нарушение.
Така обсъдените по-горе законови норми обосновават извода, че обективен елемент
от състава на административното нарушение е наличието на доказано осъществяване на
обществен превоз на пътници или товари.
В ЗАвтП се съдържат легални дефиниции на понятието „обществен превоз” и
„превоз на пътници”. Съгласно т.1 на §1 на ДР на ЗАвтП „обществен превоз” е превоз,
който се извършва с МПС срещу заплащане. „Превоз на пътници” съставлява дейност на
3
физическо или юридическо лице, което извършва услуги по извършване на превоз на
пътници с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Понятието
"икономическа облага" е легално дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр,
съгласно която това е всяка икономическа изгода, което лицето не би получило при
нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се
отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на
последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. Следователно от
значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото
заплащане или получаването на икономическа облага, т. е. формирането на печалба или
спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от тях, за да се приеме,
че са налице предпоставките на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр.
За да е налице състав на процесното административно нарушение е необходимо още
извършването на обществен превоз на пътници да се осъществява без лиценз на Общността
или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.
По делото не се спори относно факта, че липсва такъв издаден лиценз, няма и
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз.
Спорът касае обстоятелствата, свързани с извършване на обществен превоз, срещу
заплащане, както указва в приложимата нормативна уредба законодателя. В тежест на
административнонаказващият орган е да установи по делото всички елементи от състава на
вмененото на лицето деяние-административно нарушение, а именно, че с конкретно
описания автомобил, управляван от жалбодателя на 20.03.2021г. на посоченото място, бил
извършван обществен превоз на пътници, т.е. да се докаже, че на посочената дата и място,
посредством превозното средство са превозвани пътници срещу заплащане. Основната теза
заявена от жалбодателя както в дадените саморъчни възражения са свързани с факта, че не е
взел пари за превоза. Между впорчем това се потвърждава и от сведенията на пътуващия в
автомобила С.М. и Хр. Р.. Във връзка с така наведените доводи, съдът намира, че дали
фактически са дадени парични средства за извършения превоз или предстои тяхното даване
е ирелевантно, т.к. както пътниците, така и жалбодателят знаят, че ще платят, респективно
ще получи пари за реализираният превоз по установеният маршрут. Това само по себе си
покрива състава на „превоз на пътници“ , посочен по-горе, и на следващо място е житейски
логично да заплатиш за услуга, която вече си получил, каквато е и уговорката – паричните
средства да бъдат заплатени при пристигането им в крайната точка.
В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява
безспорно, че между В.В. и пътниците в автомобила е имало уговорка да му бъде заплатен
суми за превоза от Кралство Нидерландия до Р България, което по естеството си съставлява
икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр. Ето защо по
делото се установи извършено нарушение на чл.6, ал.1 ЗАвтПр. Не са наведени твърдения, а
и не са събрани доказателства от които да може да се изведе извода, че пътуващите в
управлявания от жалбодателя автомобил са в близки родствени или приятелски отношения,
така че да се налага да се обсъжда възможността да са са организирали съвместно
пътуването си. Следователно законосъобразно административно-наказващият орган е
ангажирал административно- наказателната отговорност на жалбоподателя (в този смисъл и
Решение № 1087 от 28.10.2021 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 996/2021 г).
Във двръзка с позоваването на постановено от настоящия състав съдебно решение,
то следва да се отбележи, че последното е постановено при фактическа обстановка различна
от установената по настоящото дело, поради и което е неприложима в конкретния случай.
Сведенията дадени от С.М. и Хр. Р. не могат да бъдат игнорирани по доводите
наведени от страна жалбодателя. Същите са непротиворечиви и дадени пред контролните
органи – св.Б. и Т. при извършване на проверката и са послужили за квалифициране на
нарушението на жалбодателя.
Съгласно чл.27, ал.1 ЗАНН административното наказание се определя в границите
4
на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл.93,
ал.1, т.1 ЗАвтПр предвижда административно наказание глоба от 2 000 лв. при първо
нарушение за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на Европейските
институции, от ЗАвтПр и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Като
следва да се отбеже, че законът не изисква индивидуализацията на пътниците. При
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен.
Съдът счита, въпреки липсата на изрично възражение в тази насока, че в
настоящата хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл.28
ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не
е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това
се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни
последици от извършеното нарушение. Обществения превоз на пътници и товари е дейност,
която засяга широк кръг от обществени отношения и същевременно представлява дейност с
повишена опастност. Нарушенията свързани с изискванията за лицензи и разрешителни за
извършване на тази дейност засягат в значителна степен обществените отношения, уредени
в ЗАвП. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
"маловажен случай" по смисъла на чл.28 ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 НК, доколкото не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
По разноските:
Съгласночл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на
делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 42-0001838 от 14.07.2021г.,
издадено от Ч.К. - началник РД „АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта,
информациите, технологиите и съобщенията, с което за нарушение на на чл.6, ал.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтПр/, на В. Д. В., с ЕГН **********, от с.Ч***, на основание
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
(две хиляди) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5