ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 13.05.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на тридесети
март две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 8544 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от длъжника „Е.К.Г.“ ЕООД срещу обявения
списък на приетите вземания на кредитора „О.Б.Б.“ АД. Възражението се основава
на твърдение, че в рамките на изпълнително производство кредиторът придобил при
публична продан недвижим имот, съставляващ обезпечение за сключения договор за
кредит през 2007 г., на който основава и предявените в производството по
несъстоятелност вземане. Длъжникът счита, че това обстоятелство е довело до
погасяване на вземането било изцяло, било частично, поради което оспорва да
съществува в посочения със списъка размер. Освен това, твърди се вземанията да
са оспорени, поради което и за тях е налице висящо производство. Излага довод,
че при тези обстоятелства синдикът не следва да включва вземането в списъка на
приетите вземания. Иска се вземанията на този кредитор да бъдат изключени.
Синдик
Т. сочи, че кредиторът е представил доказателства, позволяващи извод вземането
да е изискуемо и ликвидно, а с оглед издадено от частен съдебен изпълнител
удостеверение то не е било удовлетворено. Счита, че вземането може да бъде
изключено при доказано с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, че то не
съществува.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адв. Н. от САК
заявява, че поддържа възражението единствено досежно приетото вземане за
законна лихва.
В
съдебно заседание процесуалният представител на „О.Б.Б.“ АД – адв. Г. от САК,
оспорва възражението включително в редуцираната му част като счита, че
определянето на размера на законната лихва предполага прости аритметични
действия, които подлежат на проверка в това производство.
Съдът, като разгледа наведените в процеса
доводи и с оглед на събраните при условията на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства,
намира следното:
Кредиторът
„О.Б.Б.“ АД е предявил в производството по
несъстоятелност вземания за сумата 139 207,12 евро – главница, ведно със
законната лихва за периода от 04.02.2015 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 7634,93 евро за периода от 27.03.2014 г. до
03.02.2015 г., наказателна лихва в размер на 5387,30 евро за периода 27.03.2014
г. до 03.02.2015 г., такса в размер на 682,02 евро, 12160,56 евро – законна
лихва и 39995,33 лв. – разноски.
Страните не спорят, а и от приложения при
предявяване на вземането договор за „Бизнес ипотечен кредит“ се установява
писмено изразено съгласие на 27.06.2007 г., че „О.Б.Б.“ АД предоставя на „Е.К.Г.
ЕООД“ кредит в размер на 193 000 евро при задължение да върне тази сума на
вноски ведно с лихва в размер на 7,5 % годишно.
На 10.02.2015 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ в полза на „О.Б.Б.“ АД
срещу „Е.К.Г.“ ЕООД и трето на спора лице за сумата 139 207,12 евро –
главница, ведно със законната лихва за периода от 04.02.2015 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 7634,93 евро за периода от 27.03.2014 г.
до 03.02.2015 г., наказателна лихва в размер на 5387,30 евро за периода
27.03.2014 г. до 03.02.2015 г., такса в размер на 783,26 евро за периода от
27.3.2014 г. до 03.02.2015 г. и 12008,13 лв. разноски по делото – 5985,33 лв.
държавна такса и 6022,80 лв. – възнаграждение на адвокат. Като основание на
тези вземания е посочен договор за бизнес ипотечен кредит от 27.06.2007 г.
Видно от представено удостоверение изх. №
3744/24.03.2016 г. на частен съдебен изпълнител М. Ц., предмет на изпълнение са
отразените в заповедта вземания, начислената законна лихва от посочената в
заповедта начална дата до 23.03.2016 г. възлиза на 16 031,94 евро с левова
равностойност 31355,75 лв., както и
направените разноски в изпълнителното производство общо в размер на
11 844,94 лв. в това число 6160,94 лв. – адвокатски хонорар и такси по
изпълнителното производство. Кредиторът е участвал във втората обявена публична
продан като е обявен за купувач при предложена цена от 207 360 лв. Срещу
разпределението са постъпили жалби като производството е висящо. Липсват данни
да е издадено постановление за възлагане.
В рамките на настоящото производство съдът
по несъстоятелността дължи да определи кръга от кредитори на длъжника с оглед
на нормативно утвърдения критерий за легитимацията им с оглед последващо
участие в процедурата по несъстоятелност.
Обхватът на производството по чл. 692 ТЗ е
ограничен до очертания в него предмет – съществуване на определено по основание
и размер вземане и особеното му качество, доколкото и универсалното
производство по принудително изпълнение зачита привилегия за обезпечения
кредитор. От друга страна и с оглед диспозитивното начало, приложимо на общо
основание в тази фаза на съдебното производство, предметът на изследване е
предопределен от повдигнатия с възражението спор, т.е. – посочените конкретни
факти, от които в случая длъжникът извлича довода си за недължимост. В
отклонение от общия процесуален закон нормата на чл. 692 ТЗ не предписва влязло
в сила решение като предпоставка за зачитане на предявено вземане. Законът не
придава на възражението по чл. 690 ТЗ принципно признатото значение на
възражението в рамките на заповедно производство. Напротив, изрично овластява
съда по несъстоятелност да разгледа възражението по същество и на тази основа
да се произнесе по легитимацията на кредитора. Ето защо настоящият състав не счита
провокираното от депозирано възражение производство пред друг състав при
условията на чл. 422 ГПК за пречка да осъществи на собствено основание преценка
на противопоставените на кредитора възражения.
Длъжникът не повдига спор досежно вземанията
произтичащите непосредствено от съдържанието на договора, а именно за главница,
възнаградителна лихва и такси, поради което и настоящият състав не намира
основание да изследва предпоставките за включването на тези самостоятелни от
правна гледна точка вземания в списъка. Спорен се явява въпросът за дължимата
законна лихва и съответно нейния размер както и досежно вземането за разноски.
Наведените оспорвания едва в писмените бележки, доколкото не са подложени на
вниманието на оспорения кредитор, не могат да бъдат разгледани понастоящем.
Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК утвърждава
изключение от изискването за определеност на присъдено вземане като
оправомощава страната да предяви акцесорно вземане за лихва за период след
датата на предявената искова молба. Отклонението от правилото почива на
утвърдения принцип, че закъснението при изпълнение ангажира длъжника да изпълни
дължимото ведно с обезщетение за забавата – чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД.
Нормата на чл. 86 ЗЗД утвърждава необоримо предположение, че неизпълненото
парично задължение поражда вреда като утвърждава и механизъм за остойностяване
на следващото се обезщетение. Предявеното в случая вземане за забава сочи на
признато при тези условия вземане със заповедта за изпълнение като липсата на
яснота досежно меродавния за остойностяването момент – погасяване на главницата
обезсмисля самостоятелното исково производство. От тази гледна точка и органът,
ръководещ фазата по принудително изпълнение е овластен да определи вземането по
размер.
Фазата, на която се намира производството
по несъстоятелност предполага идентификация на вземанията с оглед
удовлетворяването им в рамките на това производство. Облекченият ред за
установяване на вземанията е и средство за ограничаване вредите за кредиторите,
доколкото наложителните при развитие на исковото производство такси ангажират
непосредствено масата на несъстоятелността. Ето защо настоящият състав счита,
че изискването вземането да бъде писмено удостоверено от кредитора не намира
приложение за акцесорното вземане за законна лихва. Нормативно утвърденият
механизъм за остойностяване на това вземане и определения момент за
остойностяването му, доколкото почива на обстоятелства, предхождащи откриване
на производството по несъстоятелност, самостоятелно от правна гледна точка
вземане при проявили се правопораждащи обстоятелства до този момент предпоставя
обективна възможност да бъде остойностено. По изричен текст на закона вземането
с това основание, формирано в рамките на открито вече производството по
несъстоятелност придобива различен статут – аргумент от чл. 616 ал. 2 т. 1 ГПК.
Доколкото определящ за участие в производството по несъстоятелност е общият
размер на вземанията на кредитора, предмет на установяване в това производство,
настоящият състав приема, че с оглед равнопоставеността на кредиторите меродавен
се явява формираният размер на вземането за законна лихва до посочения момент.
В случая това е станало на 27.11.2015 г. Размерът на формираната лихва за
посочения период, определен при условията.на Постановление №
426 от 18.12.2014 за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения следващият се размер възлиза на 11463,11 евро. По
силата на чл. Това налага вземането да бъде прието с корекция на размера до
тази сума. Все с оглед равнопоставеност на кредиторите нормата на § 2 от
Допълнителните разпоредби на Търговския закон предписва превалутиране на
задълженията във валута в български лев. Ето защо досежно така приетото вземане
следва да бъде направена промяна като на приемане подлежи сумата от 22419,93
лв.
Огласявайки като своя цел да обезпечи
справедливо удовлетворяване на кредиторите, законът не заличава
материалноправните последици на предходно инициираните и висящи към момента на
откриване на производството по несъстоятелност съдебни и изпълнителни
производства. Върховният касационен съд в Тълкувателно решение по т.д. № 4/2013
г на ОСГТК не установява изключение от правилото, че признатото притезание,
предмет на съдебно производство ангажира отговорността на длъжника за
наложените поради неговото поведение допълнителни разноски за кредитора.
Предметът на изследване е насочен към конкуренцията между кредитори при
условията на чл. 136 ЗЗД. Нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ регламентира на
собствено основание ред за предпочитание. Този текст не утвърждава собствено
съдържание на понятието обезпечено вземане, поради което приложение следва да
намери материалният закон, легламентиращ този въпрос. Съгласно чл. 174 изр.
последно ЗЗД ипотеката обезпечава и направените разноски от ипотекарния
кредитор за защита и реализация на обезпечените вземания. Нормата на чл. 78 ЗЗД
утвърждава като правило, че длъжникът дължи да обезпечи финансово разноските по
изпълнението. Липсващото доброволно изпълнение обуславя допълнителни разноски.
От тази гледна точка и нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК, съответно чл. 79 ал. 1 ГПК
утвърждават като правило, че установеното в съответното производство пряко
ангажира длъжника да възмезди кредитора за допълнително причинените му вреди.
Концентрирането на всички права, обект на съдебна защита и реализация в рамките
на индивидуалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност е
ограничено до реда, по който следва да бъде реализирано надлежно доказаното
материално право, поради което и не е в състояние да засегне съществуването му.
Макар и направени в рамките на друго производство, доколкото съставляват
разход, наложен от неоспореното в случая спряно плащане, на общо основание
формира вземане, подлежащо на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
Именно защото длъжникът отговаря за
вредите, пряка и непосредствена последица от контролирано от него поведение –
арг. от чл. 82 ЗЗД, от съществено значение са обстоятелствата, при които на
направени тези разноски. Предявеното при условията на заповедно производство
искане за защита ангажира кредитора да заплати държавна такса, а законът
признава като подлежащи на възмездяване и разноските, направени за осигуряване
на адвокатска защита в общ размер от 12008,13 лв. От тази гледна точка
отразените в заповедта за изпълнение разноски са и документално удостоверени.
Макар и след депозиране на вземането, кредиторът е индивидуализиран претендираните
разноски и в частност направените в изпълнителното производство. Представените
доказателства позволяват извод, че още преди да встъпи в настоящото
производство молителят е заплатил разноски в изпълнителното производство общо в
размер на 11844,94 лв. – видно от кредитно авизо сумата 192 е платена на
15.03.2015 г., а не на посочената в молбата дата. Ето защо и е в правото си да
предяви в настоящото производство тези разноски.
Както вече е имал повод да посочи този съд
вземането на кредитора предмет на съдебното производство във фазата до
откриване на производството по несъстоятелност обхваща възможността търговското
предприятие да функционира без да застрашава интересите на кредиторите си. В
този смисъл и направените разноски в този процес не касаят изпълнението на
кредиторовото вземане. Самият закон еднозначно разграничава направените при
тези условия разноски като ги поставя в друг ред на удовлетворяване – чл. 722 ал.
1 т. 3 ТЗ. На това основание с решение № 1937/27.11.2015 г. е признато вземане
в размер на 4**,37 лв. Това обстоятелство определя като документално установено
вземане на това основание до тази сума.
Сред предявените разноски обаче кредиторът
включва и сума, която сочи да е направен разход за водене на установителен иск.
От доказателствата по делото не става ясно какъв е предмета на този иск, което
препятства и възможността да бъде установена указаната вече като необходима
причинно-следствена връзка между така направения разход и изпълнението на
вземането. Задължението на съда да легитимира кредиторите, доколкото е в
състояние да се увери в съществуването на предявените вземания и техния размер
изключва възможността причината за този разход да бъде предполагана. Ето защо и
приетото вземане за разноски следва да бъде коригирано.
Законът овластява кредиторите да определят
синдика. Тази възможност не е реализирана поради пречка за легитимацията им към
датата на първото събрание на кредиторите. Ето защо съдът приема, че следва да
бъде осигурена.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите
от синдика вземания на кредиторите
на „Е.К.Г.“ ЕООД, ЕИК *****, предявени в
срока по чл. 686 и обявени в търговския регистър на 12.02.2016 г. със следната
промяна:
ИЗМЕНЯ списъка на
приетите вземания на „О.Б.Б.“ АД предявеното вземане за сумата 23783,99 лева
като същото се счита прието за сумата за
сумата 22419,93 лв.
ИЗМЕНЯ списъка на
приетите вземания на „О.Б.Б.“ АД предявеното вземане за сумата 39995,33 лева
като същото се счита прието за сумата 23853,07 лв. при ред на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, за сумата 4**,37 лв. – при ред на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 3 ТЗ като ИЗКЛЮЧВА от списъка предявената сума от
11841,89 лв.
СВИКВА
събрание на кредиторите на „Е.К.Г.“ ЕООД, ЕИК
*****, което ще се проведе на 08.06.2016 г. от 09:00 часа в
Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. *********, в залата за провеждане
на съдебните заседания на VІ-13 състав, Търговско отделение, СГС, при дневен
ред както следва:
1.
Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника.
2. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото.
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
4.
Избор на синдик.
5.
Определяне размера на възнаграждението на синдика.
УКАЗВА на кредитори с
неприето вземане, че могат да поискат да им бъде предоставено право на глас в
случай, че е предявен иск по чл. 694 ТЗ като представят с искането убедителни
писмени доказателства в подкрепа на поддържаната теза.
УКАЗВА на кредитори с
прието, но оспорено вземане при условията на чл. 694 ТЗ, че могат да поискат
право на глас при наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на вземането
им.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: