РЕШЕНИЕ
№ 5913
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110142417 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен e иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.411 от
Кодекса за застраховането (КЗ) вр.чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата от „ЗК Л.
И.“ АД (ищец) срещу А.„П.“ (ответник).
Ищецът твърди, че на 03.10.2016г., около 18.00ч., в гр. София, на ул. „О.“, в
посока от бул. „Ц. ш.“ и на около 400м. преди бул. „Б. ш.“, са причинени увреждания
на л.а. „БМВ“, модел „......“ с рег. № ......., собственост на „К.г“ ООД, поради
пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Посочва, че
автомобилът е бил застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане
„Каско“ по полица № ......... от 2016г., валидна към датата на ПТП и че вследствие на
настъпилото застрахователно събитие е била заведена щета, по която е определено и
изплатено застрахователно обезщетение на собственика на застрахованата вещ.
Поддържа, че отговорност за така нанесените материални вреди носи ответникът, като
стопанин на републиканската пътна мрежа, тъй като осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на участъка от пътя, на който е реализирано пътно-
транспортното произшествие, както и неговото управление, и не е изпълнил
задължението си да обезопаси участъка при евентуални неравности. Поддържа, че с
изплащане на 25.01.2017г. на застрахователно обезщетение за ремонт на увредения
автомобил е встъпил в правата на застрахования, поради което претендира от
1
ответника сумата 523.72 лева, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 513.72 лева и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до
окончателното плащане. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителния иск за вземането с проведено заповедно производство и издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 22089/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е
постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на произшествието. Твърди, че дори да е имало
препятствие на пътя, изразяващо се в неравност на настилката, водачът е бил длъжен
да съобрази поведението си така, че да избегне произшествие. Ето защо счита, че
водачът е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, а при условията на евентуалност заявява, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат с твърдение, че водачът не е избрал
подходящата спрямо пътните условия скорост на движение. Твърди също, че ищецът
не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение за увреда на застрахованата
вещ, тъй като не е представил доказателства да е съобразил дали е налице изключен
риск по договора. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на
договора, явяващо се покрит риск по него; вреди, както и конкретен размер;
изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на
застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между
вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната
мрежа в изправност.
По делото е представена полица № ........ от 2016г. (л.7 от делото), доказваща
наличие на облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС - л.а. „БМВ“, модел „......“ с
рама № ........, за който се установи от приложено свидетелство за регистрация, че е с
рег. № ......... Полицата е със срок на действие 25.06.2016г. – 24.06.2017г. Видно от
приложимите Общи условия на застрахователя, последният се е задължил да покрива
увреждания на гуми, нанесени при ПТП, ако е съставен протокол за това от органите
на пътната полиция– т.27.5 от ОУ.
Представен е Протокол за ПТП № ........../03.10.2016г. (л.22 то делото), който е
съставен от посетилия произшествието мл.автоконтрольор Огненски. В същия е
отразено, че е настъпило произшествие на пътя, при което увреден е бил л.а. „БМВ“ с
2
рег.№ ...... Описани са и самите увреждания, видими при оглед – предна дясна гума и
джанта. Вписано е, че увредата се дължи поради пропадане на автомобила в дупка на
пътното платно по ул. „Околовръстен път“ и на 400 м. преди „Б. ш.“ в посока от бул.
„Ц. ш.“. Попълнена е схема, указваща местоположението на препятствието на пътното
платно, съответно положението на автомобила спрямо него. Протоколът е подписан от
водача на увредения автомобил без възражения.
С оглед на така приетите доказателства, съдът намира, че вредите от
произшествието се явяват покрит риск по договора за имуществено застраховане, тъй
като са произтекли от пътно произшествие, настъпило по време на действие на
договора „Каско“, за което събитие органите на пътната полиция са били
сигнализирани, съответно произшествието е било регистрирано.
Възраженията на ответната страна, че не са били налице основания за изплащане
на застрахователно обезщетение, поради липса на доказателства, че вредите не са в
резултат на изключен риск, не се доказаха. Такъв изключен риск е налице, ако водачът
е бил повлиян от алкохол, а видно от протокола за ПТП, тоза факт е опроверган; когато
произшествието се дължи на технически причини – неизправност на автомобила, за
което няма данни, нито дори твърдения; когато събитието е причинено умишлено и т.н.
Т.е. това са все отрицателни факти, доказването на които тежи за страната, която се
позовава на същестуването им, в случая – на ответника. Ирелевантно е и твърдението,
че обезщетение не следва да се плаща, ако липсва становище на юрисконсулт по
преписката. Вътрешната организация на работа на застрахователя няма отношение към
възникване на правото на обезщетение и следователно не може да влече
неблагоприятни последици за застрахования, респ. за суброгиралия се в правата му
застраховател.
Спорен е механизма на ПТП и пряката причинно-следствен връзка между
евентуално настъпилото произшествието и вредите.
За изясняване на спора е прието уведомление до ищеца за настъпилото
застрахователно събитие от 03.10.2016г., в което водачът Л. ИВ. Т. ясно и
недвусмислено е посочил, че причина за увредената предна дясна гума и джанта е
попадане на автомобила по време на движение в огромна дупка на платното, находяща
се на ул. „Околовръстен път“ в посока АМ Хемус. Този механизъм е пояснен и при
разпита на свидетеля Т., който потвърди подписа си на изготвения протокол и уточни,
че участъкът не е бил обезопасен, нито е бил указан с пътни знаци или табели, че е с
неравности, поради което не е имал възможност да възприеме същите своевременно и
да намали скоростта или да спре, за да избегне увреждането. В съдебно заседание
свидетелят е заявил, че участъкът е бил с нарязано пътно платно, като дупките били
големи и дълбоки, с остри ръбове, поради което при пропадането му в такава с
дълбочина около 15 см. срязал предна дясна гума и изкривил джантата. Посочва, че
3
непосредствено преди него, но след настъпване на удара, е забелязал и други
пострадали водачи с идентични увреждания на гумите и акцентира на обстоятелството,
че не е имало обозначение за извършван ремонт или друг пътен знак, указващ за
наличие на препятствия на пътя, застрашаващи безопасността на движението.
Свидетелските показания съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което ги зачита при
изясняване на механизма на ПТП.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че вредите са в причинно-следствена връзка с произшествието, а
действителният размер на същите, изчислени по средни пазарни цени към датата на
събитието, възлизат на 619.67 лева, т.е. в по-висок размер от изплатените от
застрахователя и търсени с иска суми.
Действително, протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила по
отношение на твърдения механизъм на ПТП. Именно поради това механизма подлежи
на установяване и с други средства – гласни доказателства и експертни заключения.
Протоколът обаче има такава доказателствена стойност по отношение на вписаните от
съставителя обстоятелства, които непосредствено е възприел – местонастъпване на
удара, местоположение на препятствието, изразяващо се в неравност на пътното
платно, увреждания, нанесени на застрахования автомобил. Тези обстоятелства следва
да бъдат зачетени, а същите се установяват и от останалите доказателства по делото.
Неоснователно е възражението, че протоколът за ПТП не е подписан от представител
на АПИ, поради което не го обвързва – подпис на стопанина на пътната мрежа не е
реквизит на документа. Протоколът се подписва от съставителя и от водачите на
участващите в произшествието МПС-та.
Предвид изложеното, съдът счита, че механизмът на ПТП е изяснен и същият
кореспондира на описания от ищеца в исковата молба такъв и в приложените
документи по щетата, както и че остойностените вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с него.
Установи се от представената преписка по щета № ......... от 2016г. на „ЗК ....“
АД, че застрахованото МПС е било на оглед при застрахователя за опис на вредите,
както и че на 25.01.2017г. ищецът е заплатил обезщетение за увредата в размер на
513.72 лева – платежно нареждане, л.33 от делото. Същевременно, не се спори, че
участъкът, в който е настъпило произшествието, е част от републиканската пътна
мрежа, управлението и стопанисването на която е поверена на ответника А. „П....“. Ето
защо, ответникът е отговорен да възстанови вредите по застрахования автомобил и то
на ищеца, който се е суброгирал в правата на застрахования. Тази отговорност
възниква от установеното в процеса неизпълнение от страна на Агенцията на
задължението й да поддържа пътя в изправност, респ. да обозначава и обезопасява
4
участъци от нея с нарушена настилка. Уместно е да се отбележи, че такава отговорност
възниква както при вреди от пропадане на превозно средство в дупка на пътя в
резултат на износване, така и при попадане в неравност, дължаща се на извършени
ремонтни дейности или подготовка за такива. И в двата случая е налице неравност,
която застрашава безопасността на движението, поради което следва да бъде
сигнализирана. В този смисъл, възраженията на ответника, че пътят е бил в ремонт,
което налага повишено внимание и минимална скорост на движение е оправдано само
при доказано обозначаване на пътя като ремонтиращ се, което не бе доказано.
Неоснователно е и възражението на ответника, че вина за произшествието има водачът
на процесното МПС, шофирал с несъобразена скорост, представляващо нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП, респ. възражението, че същият е съпричинил вредоносния резултат с
това си поведение. Нарушение не се установи да е било извършено от водача Т..
Житейски логично е увреждания от този вид, като описаните от ищеца, да са получени
при преминаване през неравност с остри ръбове и при скорост, далеч по-ниска от
максимално допустимата за района – 90 км/ч. Отмяна на указанията на знаковото
стопанство с други, временни знаци, не се установи.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана по размер. С плащане на застрахователното обезщетение за
щетата, ищецът е встъпил в правата на застрахования, т.е. за него се е породило
правото да търси репариране на вредите от ответника. Вредите се съизмеряват с
платеното застрахователно обезщетение по договора „Каско“ - 513.72 лева, ведно с
т.нар. ликвидационни разноски на застрахователя или тези, направени за определяне на
обезщетението и възлизащи на 10.00 лева. Общият размер на вземането е 523.72 лева.
Същото не се явява погасено по давност, тъй като от възникването му – 25.01.2017г.,
до депозиране на заявление по чл.410 ГПК – 19.04.2021г., което действие прекъсва
давността при положително решение по иск по чл.422 ГПК, не са изминали повече от 5
години.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Този извод
произтича от обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, доколкото в 30-дневния срок от получаване на поканата, изтекъл
в срока за отговор на исковата молба, не е възстановил заплатеното от ищеца и търсено
от ответника обезщетение – аргумент от чл.412, ал.3 КЗ.
Сторените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 580.00 лева, от които
75.00 лева по заповедното дело и 505.00 лева – в настоящото производство: 25.00 лева
държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице, 80.00 лева депозит за свидетел и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и
5
определено по реда на НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.411 КЗ вр.чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, че А. „П.“, дължи на „ЗК .....“ АД, сумата от 523.72
лева - суброгационно вземане, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане за л.а. „БМВ 530 Д ХДрайв“ с
рег. № .... за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 03.10.2016г. на ул. „Околовръстен
път“ в посока от бул. „Цариградско шосе“ и на 400 м. преди бул. „Ботевградско шосе“,
поради пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 22089/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. „П.“ да заплати на „ЗК ....“ АД,
ЕИК ....., сумата 580.00 лева – разноски по делото, от които 75.00 лева по ч.гр.д.№
22089/2021г. на СРС, 55 състав, и 505.00 лева – в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6