Р Е
Ш Е Н
И Е № 36
гр. Стара Загора, 28.02.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Маргарита Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Манолов КАН дело № 519 по описа за 2019г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД гр. София против Решение № 629 от 26.11.2019г., постановено по АНД
№1481/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено наказателно
постановление № К-039153/16.10.2018 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция на Комисия за защита на потребителите. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения – касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът
на съда, че е нарушена нормата на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Касаторът счита, че с
оглед представените доказателства по делото не е изяснено дали нарушението е
действително извършено. Твърди се, че потребителката е поискала със
смс-съобщение активиране на платената услуга, като се сочи, че за това
обстоятелство са представени доказателства. Обосновава се също, че БТК ЕАД не
администрира конкретната услуга, а на основание сключен договор това се
осъществява от друго дружество. В тази връзка се излагат съображения, че нито
АНО, нито въззивния съд са извършили разследване на тези обстоятелства. Моли се
съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да бъде
отменено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба – Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция гр.Пловдив, редовно
и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата
и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд
– Стара Загора се е развило по жалба на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД срещу наказателно постановление № К-039153/16.10.2018г. на Директора на
Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите, за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Стара Загора, със седалище
Пловдив, издадено въз основа на АУАН №К-039153/17.08.2018г., с което на
основание чл.208 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП /ДВ бр.99/2015г., посл. изм ДВ бр.20/2018г./.
От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че при извършена на 12.07.2018г. проверка в
обект магазин 4501 Виваком, находящ се в гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон
Велики“ №124, е установено, че търговецът „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД на 14.05.2018г. е предоставил услугата „Video clips” на
потребител срещу заплащане, без искане от негова страна. По време на проверката
обектът е в работен режим. Проверката е извършена във връзка с жалба на потребителя Р.Г.С.,
постъпила в РД Пловдив към КЗП, заведена с вх.№ П-03-959 от 04.07.2018г. В
изложението на жалбата е записано, че след сключване на допълнително
споразумение за услугата мобилен интернет и активиране на картата, започва да
получава входящи SMS от номер 1217,
тарифирани по 2,40 лв., три пъти седмично. Получаваните SMS не са заявявани от
потребителката. Потребителката е входирала молба/жалба пред търговеца с вх.№
1-120081926105 относно незаявените, но таксувани входящи SMS - 2 бр. за м.май и 14
бр. за м.юни. Към жалбата си потребителката е приложила детайлни разпечатки за
ползваните услуги, от които е видно, че за отчетния период
22.04.2018г. - 21 05.2018г. за номер ********** по абонаментен план VIVACOM „i-traffic XXL“ са регистрирани SMS услуги с добавена
стойност - 4 бр., а за отчетния период 22.05.2018г. – 21.06.2018г. - 14 бр. на
стойност 28 лв. без ДДС. По време на проверката управителят на обекта е запознат
с жалбата на г-жаС.. Съставен е КП № К-2641882 от 12.07.2018г, като със същия е
наредено на управляващия фирмата или упълномощено от него лице да представи
договора, сключен за мобилен интернет, писмено становище по жалбата. На
19.07.2018г. в КЗП се явява упълномощено лице на фирмата и представя писмено
становище по жалбата, в което заявява, че инициатор на заявката за получаване
на услугата е крайният потребител, а услугата се стартира, когато потребителят
изпрати кратко текстово съобщение на кратък номер 1217, но няма приложена справка
за изходящ SMS към номер 1217 за активиране на услугата. Представен е
договор/споразумение №620413413052018-43798353 от 13.05.218г., сключен между
потребителката и „БТК“ ЕАД, като на стр.6 от договора няма подпис на г-жаС. по
текста, че е съгласна да получава маркетингова информация за продукти и услуги
на трети лица, т.е. потребителката не е давала съгласие да получава услуги от
трети лица. Нa 26.07.2018г., с Протокол за проверка на документи, на търговеца
е разпоредено да представи в КЗП писмени доказателства, с които да докаже, че
жалбоподателката Р.С. е поискала да ползва срещу заплащане предоставените от
трето лице допълнителни услуги „Video clips”. На 17.08.2018г. упълномощено от
търговеца лице представя второ становище
и не представя доказателства, че потребителката е дала съгласие да получава
допълнителни услуги срещу заплащане. С това деяние се сочи за нарушена
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ДВ
бр.99/2015г., посл. изм ДВ бр.20/2018г./.
С обжалваното решение Районен
съд Стара Загора е изменил обжалваното наказателно постановление, досежно
размера на наложеното наказание. Прието е, че фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в наказателното постановление се потвърждават
от показанията на свидетелите, кореспондиращи изцяло с приетите в хода на
съдебното следствие писмени доказателства. Констатирано е, че нарушението,
описано в санкционния акт е ясно, конкретизирано и отговаря на изискуемите в
чл.57 от ЗАНН реквизити, като АНО е индивидуализирал нарушението с описание на
всички съставомерни белези. Обосновано е, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и/или издаването на наказателното
постановление, а административното обвинение е формулирано от фактическа и
правна страна достатъчно точно и ясно,
като при издаването и на двата акта са спазени сроковете установени в ЗАНН. Обсъдени
са доводите, посочени в жалбата срещу санкционния акт, като същите са приети за
неоснователни. Съдът е счел, че наложеното с наказателното постановление наказание
е съобразено като вид със санкционната разпоредба на нарушението, като е
определен размер под средния установен в закона. С оглед на това, че делото
няма доказателства за предишни нарушения, съдът е приел, че целите на
наказанието ще се постигнат в пълнота и с налагане на наказание в размер на
законоустановения минимум и по тези съображения е изменил санкционния акт, като
е намалил размера на наложената имуществена санкция от 1500лв. на 1000лв.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд
е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Правилно
районният съд е приел, че е налице извършване на нарушението и е изложил
подробни мотиви, които изцяло се споделят. Съгласно чл.62,
ал.1 от ЗЗП забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето
на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. По делото
не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под
съмнение, изложените в акта и наказателното постановление факти и
обстоятелства. В тази връзка недоказани се явяват твърденията на жалбоподателя,
че необосновано е ангажирана отговорността му за нарушение по чл.62,
ал.1 от ЗЗП. Видно от представения договор,
сключен между ответника по касация и БТК, се установява липса на подпис за
съгласие за получаване на маркетингова информация за продукти и услуги на трети
лица, нито са налице доказателства за активиране на такива услуги чрез кратко
текстово съобщение. С оглед тези данни настоящият касационен състав намира, че
в случая е изпълнен състава на разпоредбата на чл.208, вр. чл.61, ал.1 от ЗЗП,
тъй като е предоставена услуга на потребител срещу заплащане без искане от
негова страна. Изложените в касационната жалба доводи за активиране на услугата,
преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите
са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на
решаващия съд за неоснователността им, изцяло се споделя от настоящия състав.
Не са налице сочените от касатора нарушения,
свързани с изясняване на спорните въпроси в хода на административното
производство, тъй като на два пъти от проверяващия орган от БТК ЕАД са
изисквани становища и доказателства, от които да се установи, че услугата е активирана
от потребителя, както и че услугите са предоставени за администриране на друго
лице. Нито към едно от двете представени от търговеца становища от 19.07.2018г.
и 17.07.2018г. не са приложени доказателства за тези обстоятелства. Данни за
това са отразени единствено в писмо от БТК ЕАД до АНО (л.25), без отново тези
данни да са подкрепени от каквито и да било доказателства. Същевременно сумите
за получените без поискване от потребителя услуги са отразени във фактурите,
издавани от БТК, т.е. заплащането за тези услуги се осъществява от съответния
потребител именно на касатора. С оглед на това и предвид липсата на каквито и
да е данни и доказателства за администриране на платената услуга от друго лице,
настоящият касационен състав намира, че именно касатора се явява субект на
вмененото административно нарушение и правилно АНО е ангажирал неговата
административнонаказателна отговорност.
Санкциониращият
орган обаче е определил административно наказание под средния законоустановен
размер, без да посочи отегчаващи отговорността за санкционираното лице
обстоятелства. С оглед на това и като е съобразил разпоредбите на чл.27 от ЗАНН
и липсата на извършени предишни нарушения, районният съд е изменил санкционния
акт в частта досежно размера на административното наказание и е определил
такова в размера на законоустановения минимум от 1 000 лева, като мотивите на въззивната инстанция за изменение
на наказателното постановление в санкционната му част напълно се споделят от
настоящия състав.
С оглед изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№629 от 26.11.2019г., постановено по АНД №1481/2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.