№ 7096
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505068 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 3530 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15304/2023 г. по описа на
СРС, 140- ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Б.
С. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за присъждане на следните вземания: 40,18 лева – главница, представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.
к. ****, аб. № 225952, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.03.2023 г. до окончателното плащане, 11,01 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2019 г. до 15.11.2022 г., 26,75
лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м.
04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2023 г. до
окончателното плащане, и 5,45 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД с доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено
при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че в първото по делото съдебно
заседание ищецът е отправил доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение.
Първоинстанционният съд обаче не е уважил същото, като по този начин е нарушил
1
принципа на установяване на истината, и лишавайки ищеца от възможността да докаже
претенцията си, е отхвърлил иска като недоказан. Моли се съдът да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А.
Б. С., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
Съгласно разпоредбата на чл. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства: обща фактура №
********** от 31.07.2020 г., която е издадена на името на ответника; писмо от МВР с рег. №
578500-6626, екз. № 2 от 31.08.2020 г., в което е отразена информация, че А. Б. Семков не е
закупил жилище, находящо се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 225952, тъй като е обезщетен
собственик; списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. 38А, ул.
2
„Ради Петков“, вх. „А“, в който се съдържа името на ответника и подпис срещу него; писмо
от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Красна поляна“ с изх. №
СФД23-ДИ05-1456/1/15.09.2023 г., в което е отразена информация, че за имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „Красна поляна I“, бл. ****, ответникът няма подадена декларация по чл. 14
ЗМДТ; писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ с рег. №
СИС23-ТД26-80-[1]/15.09.2023 г., в което е отразена информация, че в архива на Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ няма досие на бл. 38А, находящ се в гр. София, ж. к. „Красна
поляна 1“, както и писмо от Столична община, район „Красна поляна“ с изх. № РКП23-
ВК08-1017-[1]/13.09.2023 г., в което е отразена информация, че в архива на районната
администрация не се открива преписка за покупка на недвижим имот с адрес гр. София, ж.
к. „Красна поляна“ първа част, апартамент № 13, вход „А“, блок 38А, не се установява, че
ответникът е собственик и/или ползвател на недвижимия имот, за който са били доставяни
количества ТЕ, възлизащи на исковата стойност.
Отделно от горното, във въззивното производство с протоколно определение от
09.10.2024 г. настоящата инстанция е уважила искането на ищеца да му бъде издадено
исканото с въззивната жалба съдебно удостоверение, което да му послужи пред МВР за
снабдяване с документ за собственост за описания в исковата молба имот на името на А. Б.
С., като със същото определение на въззивника ищец е указано в тридневен срок от
получаване на съобщението да се снабди със съдебното удостоверение, което ще бъде на
разположение по делото и което е издадено, за да послужи пред МВР за получаване на
необходимата информация. Със същото протоколно определение делото е отложено за
събиране на доказателства за 04.12.2024 г. Видно от направеното върху съдебното
удостоверение отбелязване от процесуалния представител на ищцовото дружество –
юрисконсулт Н.П., същото е получено на 17.10.2024 г. В съдебно заседание, проведено на
04.12.2024 г., съдът е констатирал, че във връзка с издаденото съдебно удостоверение не са
представени документи. Отделно от това, страните не са направили други доказателствени
искания, поради което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните
състезания, като е обявил, че ще се произнесе с решение след съвещание. Предвид
изложеното, и пред въззивната инстанция не се установява ответникът да е собственик и/или
ползвател на недвижимия имот, за който са били доставяни количества ТЕ, възлизащи на
исковата стойност.
Доколкото в производството не е установено от ищеца при условията на главно и
пълно доказване, че ответникът е собственик или ползвател на недвижимия имот, находящ
се гр. София, ж. к. „Красна поляна“ 1, бл. ****, с аб. № 225952, съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В случая не е установено да е налице и хипотезата, обсъдена с дадените разяснения с
т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС. За да бъде налице същата, следва топлоснабденият имот да е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение. Такива твърдения не са наведени, съответно
3
такова доказване не е проведено в производството, поради което съдът намира дадените
разяснения за неприложими в случая.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, представляващи уговорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира своевременно направеното от страна
на въззивника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
за неоснователно, тъй като счита, че уговореният и заплатен размер на същото отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и на реално извършената от адвоката работа във
връзка с въззивното производство. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3530 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. №
15304/2023 г. по описа на СРС, 140- ти състав, с което са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу А. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. ****
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на следните вземания: 40,18 лева – главница, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „Красна
поляна“ 1, бл. ****, аб. № 225952, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2023 г. до окончателното плащане, 11,01
лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2019 г. до
15.11.2022 г., 26,75 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.03.2023 г. до окончателното плащане, и 5,45 лева – мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на А. Б. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5