РЕШЕНИЕ
№ 4147
Хасково, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ПЕТЪР ВУНОВ |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20247260701046 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от В. Д. В., чрез адв. Е. М. от АК – [област], против Решение на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № 332 и № 333 от 12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, обективирано в Протокол от 18.09.2024 г., за определяне размера на обезщетение за сервитутно право върху имоти с ограничен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 кv от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „М.И.“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [област]“, преминаващ през землището на [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [област], в частта относно собствения му поземлен имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място].
В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради допуснато нарушение на материалния закон. В тази връзка се твърди, че определената стойност в размер на 929.00 лв. не била съобразена със свободно действащите пазарни цени на декар земеделска земя в района, в който се намирал имота. Пазарните цени били значително по-високи от посочените в атакуваното решение, изхождайки от немалко извършените продажби на такива земи при свободно договаряне, като в определени случаи я надхвърляли повече от два пъти. Освен това не ставало ясно как била определена цената на декар от имота на жалбоподателя.
Предвид изложеното се иска да се измени оспореното решение, като се увеличи размера на определеното обезщетение за сервитутно право върху имота на жалбоподателя. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, както и на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Ответникът по жалбата – Община Симеоновград, чрез процесуалния си представител адв. М. И. от Х., я оспорва като неоснователна.
Заинтересованата страна „Грийн Профит“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените Решение № 9СГ от 03.12.1999 г. на Поземлена комисия [населено място] и Удостоверение за наследници изх. № 391/26.11.2024 г. от Община Симеоновград се установява, че действително В. Д. В. е съсобственик на посочения в жалбата и описан по-горе поземлен имот.
С Решение № 70 по Протокол № 10 от 17.06.2024 г. на Общински съвет - Симеоновград, влязло в сила на 26.07.2024 г., е одобрен проект на подробен устройствен план - парцеларен план („ПУП-ПП“), определящ местоположението и размерите на сервитутните зони на линеен енергиен обект – въздушни електропроводи, преминаващи през поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], и [населено място], от трасето на ВЛ 220kV.
Със Заповед № 332/12.08.2024 г. и № 333/12.08.2024 г. на Кмет на Община Симеоновград, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. с чл. 210 ЗУТ и писмо с вх. № С-4117/08.08.2024 г. от „Грийн Профит“ ЕООД, са назначени две седемчленни комисии, със задача да извършат оценка по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и да определят размера на обезщетението за възникване на сервитут върху поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от ПУП - ПП за обект: „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV през землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [област]“.
От представения Протокол на двете комисии по чл. 210 ЗУТ, назначени със Заповеди № 332/12.08.2024 г. и № 333/12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, се установява, че същите са заседавали на 18.09.2024 г. в пълен състав и са взели решение за определяне размера на обезщетението за сервитутното право върху имотите в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], и [населено място], [община], [област] с ограничителен режим на ползване в полза на „Грийн Профит" ЕООД, във връзка с изграждане на въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „М.И." в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], [област], в общ размер от 194 058.00 лв.
От раздел IV, т. 41 от същия протокол е видно, че за поземлен имот *******, находящ се в землището на [община], целият с площ от 2,500 дка, НТП: Нива, площ засегната от сервитута: 2.287 дка, цената на сервитута върху поземления имот, определена от независими оценители в състав: 1) П. А. В., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност № 100***/14.12.2009 г. за оценка на недвижими имоти и 2) Р. Б. Я., притежаваща сертификат за оценителска правоспособност № 810****/08.08.2011 г. за оценка на земеделски земи и трайни насаждения, за площта засегната от сервитута е 929 лв.
С писмо рег. индекс С-5324/09.10.2024 г. Кметът на Община Симеоновград е уведомил жалбоподателя за постановеното решение, като по делото няма данни за дата на връчването му на В. Д. В., а жалбата му срещу решението е подадена чрез административния орган на 23.10.2024 г.
По делото е представена и използваната от комисиите Пазарна оценка, изготвена на 22.08.2024 г. от лицензираните оценители П. А. В. и Р. Б. Я. за определяне размера на еднократните обезщетения при възникване на ограничено вещно право (сервитут) на въздушен електропровод високо напрежение 220 kV в поземлени имоти в землището на [населено място], [община].
От приетото заключение на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че размерът на дължимото парично обезщетение за сервитутното право върху процесния поземлен имот, съсобственост на жалбоподателя, засегнат от ПУП – ПП за обект „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 кv от нова подстанция в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „М.И.“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [област]“, трябва да бъде 1 823,65 лв.
При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, доколкото в частта, която касае имот – съссобственост на жалбоподателя, засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси, като е спазен предвидения в чл. 215, ал. 4, във вр. с ал. 2 ЗУТ 14-дневен срок за това.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от Комисия, която е била в състав, определен със заповедта на Кмета на Община Симеоновград за назначаването ѝ. Решението е подписано от всички членове на комисията и се явява прието при пълно мнозинство, от колективен орган, разполагащ с компетентност да взема решения от посочения вид.
В случая са спазени изискванията относно формата на акта, както и относно неговото съдържание, като са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му, т.е. то е надлежно мотивирано, въз основа на изготвена от независими експерти-оценители оценка.
На следващо място не се установява при издаването на акта да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Според настоящия съдебен състав, обаче решението в обжалваната му част не е в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, сред които според ал. 2 от с.з. е и правото на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В чл. 64, ал. 4 ЗЕ е предвидено, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Според чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ, или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. В първата хипотеза определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината – чл. 210, ал. 1 ЗУТ. В случая следва да се съобрази и специалната норма на чл. 65, ал. 1 ЗЕ, според която размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
Няма спор между страните, а и се установява по делото, че обектът „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова подстанция в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „М.И.“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], [област]“ представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ и че с влязъл в сила подробен устройствен план са определени местоположението и размерите на сервитутните зони в засегнатите имоти, като трасето на този обект преминава през поземления имот на жалбоподателя.
Спорният въпрос по делото е относно определения размер на обезщетението за възникналото сервитутно право.
Както се посочи по-горе, съдът кредитира изцяло приетото в съдебното производство заключение на назначената съдебно-оценителна експертиза, тъй като вещото лице надлежно е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на този размер, чрез отчитане на стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че именно неговата оценка е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 ЗУТ и чл. 65, ал. 1 ЗЕ. При това положение следва да се приеме, че възприетата от административния орган експертна оценка е опровергана по делото, респ. същият е постановил материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение следва да се измени, като се увеличи определеният размер на обезщетението за сервитутното право върху имота на жалбоподателя на 1 823,65 лв.
С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 260,00 лв., от които 10,00 лв. за внесената държавна такса и 250,00 лв. за платено възнаграждение на вещо лице. Доколкото от представения по делото Договор за правна защита и съдействие е видно, че му е оказана безплатна адвокатска помощ, искането на процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се явява основателно. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в полза на адв. Е. Г. М. от АК – [област] следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № 332 и № 333 от 12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, обективирано в Протокол от 18.09.2024 г., за определяне размера на обезщетение за сервитутно право върху имоти с ограничен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 кv от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „М.И.“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [област]“, преминаващ през землището на [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [област], в частта, в която е приета пазарна оценка и е определен размер на обезщетение за сервитутно право върху поземлен имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], целият с площ от 2,500 дка, НТП: Нива, площ засегната от сервитута: 2.287 дка, съсобственост на В. Д. В., адрес: [населено място], [улица], като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за сервитутно право върху същия поземлен имот от 929 лева на 1 823,65 лева.
ОСЪЖДА Община Симеоновград да заплати на В. Д. В., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], бул. „[държава]” № *, чрез адвокат Е. М. от АК – [област], сумата от 260,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Симеоновград да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК – [област], [ЛНЧ], с адрес на кантората: [населено място], бул. „[държава]” № *, сумата от 600,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ.
| Съдия: | |