Определение по дело №1082/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Ю.П.П., ЕГН ********** *** против Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед № 1396/03.05.2023г. на Кмета на Община Варна за временното й отстраняване от длъжност, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Твърди, че разпореждането за допуснато предварително изпълнение на процесната заповед е незаконосъобразно, немотивирано и в противоречие с материалноправните норми; сочи, че незабавното изпълнение на заповедта я поставя в тежко материално положение; работи в Община Варна от 19 години и никога не е наказвана, получавала е най-високата годишна оценка; винаги се е отнасяла към задълженията си отговорно и добросъвестно. Поради това моли да бъде отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресата на разпореждането за предварително изпълнение, в тридневния срок по чл.60, ал.4 от АПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, след преценка на направеното искане за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на разпореждането, съдът констатира следното:

С разпореждане на съда от 15.05.2023г., е изискано от Кмета на Община Варна да представи незабавно в заверено копие административната преписка по издадената от него Заповед № 1396/03.05.2023г., на която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. В изпълнение на това разпореждане, със съпроводително писмо с.д. № 7342/16.05.2023г. на Община Варна е представена изисканата административна преписка. В съпроводителното писмо е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, по подробно изложени съображения.

От приложената по преписката Заповед № 1396/03.05.2023г. на Кмета на Община Варна е видно, че със същата, на основание чл.100, ал. 1 т. 2 от Закона за държавния служител, временно е отстранен от длъжност служителят Ю.П.П. за период до приключване на образуваното дисциплинарно наказателно производство.

В заповедта са изложени мотиви за издаването й, като най-напред е посочено, че със Заповед № 0094/12.01.2023г. на Кмета на Община Варна е образувано дисциплинарно производство по реда на чл.96 ал.1 от Закона за държавния служител, във връзка със Сигнал рег.№ ОС2300006ВН/09.01.2023г.

Накрая в заповедта е посочено, че на основание чл. 60, ал. 1 от АПК се допуска предварително изпълнение на заповедта, като същото е мотивирано с това, че образуваното дисциплинарно наказателно дело може да бъде осуетено или сериозно затруднено, а така също да се създадат пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по него.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

По силата на използваното от административния орган основание за издаване на Заповед № 1396/03.05.2023г. на Кмета на Община Варна - чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, временното отстраняване от длъжност обслужва целите на образувано срещу служителя дисциплинарно дело. Съдът приема, че тази предпоставка в случая е изпълнена изцяло, тъй като са налице данни за образувано и провеждано дисциплинарно производство срещу държавния служител.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. I/първо/ от ЗДСл, споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според алинея 2 на същата разпоредба, обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение, т. е. на посочените в алинея 1 на чл. 124 от ЗДСл актове е придадено предварително изпълнение, което е изключение от основния принцип за суспензивния ефект на жалбите срещу административни актове. Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед, с която жалбоподателката е временно отстранена от длъжност попада в обхвата на цитираната разпоредба именно по отношение на споровете относно налагането на дисциплинарна отговорност. Съдът счита, че споровете относно налагането на дисциплинарна отговорност не следва да се схващат само и единствено като краен акт, с който е наложено дисциплинарно наказание, а следва да се разбира по-разширително, като обхваща и производствата във връзка с налагането на дисциплинарна отговорност. Това произтича от граматическото тълкуване на използвания термин "споровете... относно налагането на дисциплинарна отговорност". В случай, че законодателят искаше да ограничи предварителното изпълнение на актовете, с които се образуват дисциплинарни производства или служителят се отстранява от заеманата длъжност поради образувано такова производство срещу него и искаше да придаде суспензивен ефект при подадена срещу тези актове жалби, то той следваше да използва термина "спорове... относно наложена дисциплинарна отговорност". Освен това, логически не е правилно подобно стеснително и формално тълкуване и изключване на актовете, постановени по повод и във връзка с образувано дисциплинарно производство срещу служител и това е така, тъй като производството по налагане на дисциплинарно наказание отнема продължителен период от време, защото се налага проучване, изследване и изясняване на факти и обстоятелства по извършено нарушение, което производство, в случай че се спира с всяка подадена жалба, би довело до неефективност на самото производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че Заповед № 1396/03.05.2023г. на Кмета на Община Варна, на която е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, всъщност попада в обхвата на чл. 124, ал. 2 от ЗДСл и е било абсолютно ненужно в съдържанието на същата да се включва такова разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК, а е било достатъчно само да се укаже, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДСл, обжалването на заповедта не спира изпълнението й. Така, евентуално подадена жалба срещу тази заповед, каквато до момента няма данни да е подадена, няма да доведе до спиране действието, т. е. изпълнението на акта. В тази връзка, процесуалният способ за защита срещу предварителното действие на акта е реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а съгласно тази ал. 2 на чл. 166 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Съдът намира така подадената жалба и направеното с нея искане за отмяна на допуснатото предварително изпълнение за неоснователно по следните съображения.

По аргумент от чл. 166, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 166, ал. 2 от АПК основание за спиране ще е налице, ако предварителното изпълнение на оспорения акт би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, които по значимост да може да се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона, като цитираната по-горе норма на ал. 2 на чл. 166 от АПК предвижда, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Имат се предвид обстоятелства, възникнали след издаване на заповед с правно основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и които не са могли да бъдат известни при постановяване на акта. В искането си за спиране жалбоподателят не посочва каквито и да е факти и обстоятелства, които съдът да определи като нови обстоятелства, за да се направи извод, че е необходимо да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, както и не сочи и доказателства за наличието на такива обстоятелства. Доказването наличието на нови обстоятелства е в тежест на лицето, което иска спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт. Също така жалбоподателят не сочи какви са вредите, които биха му били причинени от постановената заповед, на която всъщност, по силата на закона е придадено предварително изпълнение, за да може съдът да направи преценка дали са значителни или трудно поправими, както и да може да направи съпоставка с тези вреди и обществения интерес. Както бе отбелязано по-горе, материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, които следва да бъдат разгледани от съда съобразно чл. 166, ал. 2 от АПК са дали то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда, като изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е преценил наличието на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение. По сходен начин са определени и материалноправните предпоставки в чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед. Удовлетворяването на това искане предполага наличие на особено важен за жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на защита спрямо държавния или обществения интерес. Тази преценка е израз и на основния за административния процес принцип за съразмерност, който разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК въвежда, а именно - забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Недопустимо е оспорващият, като се стреми да прегради защитата на държавния или обществения интерес, да черпи благоприятни правни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Прочие, жалбоподателят в случая не сочи никакви конкретни интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се налага предварителното изпълнение на акта, като доводите и оплакванията в жалбата му са единствено в насока, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта не е било в достатъчна степен мотивирано. По тези съображения съдът приема, че в случая предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката, обоснован с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК, спрямо засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на допуснатото предварително изпълнение.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.П.П., ЕГН ********** *** против Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед № 1396/03.05.2023г. на Кмета на Община Варна за временното й отстраняване от длъжност, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните.

	Съдия: