Решение по дело №3366/2018 на Районен съд - Казанлък

                                                Р   Е   Ш  Е   Н   И  Е  № .........

                                                 гр.К., ………..2019 год.     

 

                                  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. 

при секретаря................Х.К....................................................като разгледа докладваното от съдията…………………………..гр.дело №3366 по описа за 2018 год.   за да се произнесе взе предвид следното:

           Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.      

            Ищецът твърди, че на 26.04.2016 г. е отпуснал на кредитополучателя И.Б.Ш. кредит за текущо потребление в първоначален размер от  ***лв., със срок на издължаване на кредита -96 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата за издължаване на месечните вноски - 25-то число на месеца, при лихва и условия подробно описани в договора, което вземане било обезпечено с поръчителство на С.А.С., с ЕГН-**********, с Договор за поръчителство от 26.04.2016 г. Тъй като кредитополучателят И.Б.Ш., респ. поръчителят С.А.С. не са обслужвали редовно отпуснатия кредит са изпаднали в забава /просрочие/ в плащанията на главница и лихви над 90 дни, поради което банката пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че в изпълнение на изискването в ТР №4 от 18.06.2014 г. по тьлк. д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК при подаване на заявление по реда на чл.417 от ГПК, банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника, е изпратено Уведомление №12-20-00899 от 09.08.2017 г. от Финансов център К. до кредитополучателя за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем (в т.ч. неизплатената главница, договорна лихва, наказателна лихва) поради забава в погасяване на задълженията и че ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Задълженото лице - кредитополучател И.Б.Ш. бил уведомен за това по надлежен начин и по допустим в закона ред, на 24.08.2017г. чрез лицето П.Ж.Ш.(майка), която положила подписа си в разписката и с получаването на книжата връчването било осъществено. Уведомлението било изпратено чрез куриерска фирма „А.“ ЕООД, от упълномощено от Банката лице -Т.Т.М.като инспектор проблемни кредита на граждани. Поради неплащане на дължимите месечни погасителни вноски и на основание т.19.2 и т.20.1 от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление на „Б.Д.“ ЕАД и уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост, кредитът бил преобразуван в предсрочно изискуем на 21.09.2017 г. Съгласно т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е моментът, в който волеизявлението на Банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, е достигнало до длъжника-кредитополучател. Упражняването на правото на кредитора да направи кредита предсрочно  изискуем,  изисквало  уведомлението  да  е  достигнало  до длъжника-­ кредитополучател и не било обусловено от изпращане на уведомление до поръчителя. Акцесорният характер на поръчителството не допускал задължението на поръчителя да стане изискуемо преди главния дълг. От поръчителя можело да се иска изпълнение само след като главният дълг е станал изискуем. Сочи, че към деня на предсрочната изискуемост /21.09.2017г./, посочено в извлечението от счетоводната книга от 18.10.2017 г., били допуснати 8 броя непогасени месечни вноски, с падежна дата 25-то число на месеца,както следва: падежна дата 25.01.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв., падежна дата 25.02.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв., падежна дата 25.03.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв., падежна дата 25.04.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв. падежна дата 25.05.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв., падежна дата 25.06.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв., падежна дата 25.07.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв. и падежна дата 25.08.2017 г. - с непогасена месечна вноска ***лв., като към датата на извлечението от счетоводните книги / 18.10.2017г./  били допуснати 265 дни забава. На 18.10.2017 г. подали заявление по чл.417 от ГПК на основание извлечение от счетоводните книги и представени документа, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№2967/2017 г. по описа на Районен съд-К. и издадена Заповед за незабавно изпълнение №1970/19.10.2017 г. с Изпълнителен лист от 19.10.2017 г. Въз основа на тях било образувано изп.д.№191/2018г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№868 по регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-С.. На 21.11.2018 г. получили съобщение от Районен съд-К., че издадена издадената заповед за незабавно изпълнение е връчена на кредитополучателя И.Б.Ш., с ЕГН-********** и на поръчителя С.А.С., с ЕГН- **********. Твърди, че банката като изправна страна, изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит, като предоставила искания кредит текущо потребление в първоначален размер от *** лв. на кредитополучателя, който нарушил т.19.2 от Общите условия като допуснал забава в плащанията над 90 дни. Позовава се на чл.20а от ЗЗД, като неизпълнението на задължението по кредитния договор, ангажирало отговорността на солидарните длъжници И.Б.Ш., с ЕГН- ********** и С.А.С., с ЕГН-********** и за „Б.Д.“ ЕАД, възниквал правен интерес от предявяване на установителният иск по чл.422 от ГПК. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на  размера на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на договорна лихва за периода 25.12.2016г. до 08.05.2019г. Моли съда да се произнесете с решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумата от ***лв., от която: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 25.12.2016 г. до 17.10.2017г., ***лв. наказателна лихва от 25.01.2017 г. до 17.10.2017г., ***лв. такси и разноски, ведно със законна лихва от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит текущо потребление 26.04.2016 г. При условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен моли съда да осъди И.Б.Ш., с ЕГН- ********** да заплати на „Б.Д.“  ЕАД сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 25.12.2016 г. до 17.10.2017г., ***лв. наказателна лихва от 25.01.2017 г. до 17.10.2017г., ***лв. такси и разноски, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит текущо потребление от 26.04.2016 г.  Претендира съдебни разноски.

          С влязло в сила определение №262/05.02.2019 г. производството по отношение на предявените срещу ответника С.А.С. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и при условията на евентуалност осъдителен искове чл.79, ал.1 от ЗЗД е прекратено.

             В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК и в с.з., назначеният особен представител на ответника счита предявените искови за допустими, но оспорва тяхната основателност. Сочи, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита било подписано от Т. М. по пълномощно, но нямало данни такова пълномощно да е било приложено към изпратеното на ответника Уведомление, поради което то не можело да породи правно действие при липса на представителна власт от страна на изпращача. Освен това с уведомлението ищецът известявал И.Ш., че от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит ставала дължима. От обратната разписка било видно, че писмото е получено от майката на ответника на 24.08.2017 г., а в ИМ ищецът сочил, че ответникът бил уведомен на 17.11.2017 г., и че „кредитът бил преобразуван в предсрочно изискуем на 21.09.2017 г.“. В уведомлението липсвала информация за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът би бил обявен за предсрочно изискуем. Липсвали доказателства, че лицата подписали договора за кредит от страна на банката кредитор – Д. Д. Ч. и С.Д.С., са били надлежно упълномощени да представляват банката-кредитор. В сключения договор за текущо потребление, на стр. 2, точка 9, бил определен годишния процент на разходите (ГПР), но имало корекция на цифрите и не ставало ясно точно колко е ГПР. Липсвал погасителен план като неразделна част към процесния договор за кредит и не ставало ясно, колко вноски и на кои дати са изплатени, кога е спряло плащането от страна на длъжника и кога и дали действително са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва размерът на предявените сумите и дължимите такси и разноски в размер на *** лв., ведно със законната лихва по тях, които искания се опирали на неравноправни клаузи на договора и общите условия като противоречащи на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като е наложена законна лихва и договорна лихва/наказателна лихва/, което водело до необосновано високо обезщетение при неизпълнение на договора. Представената тарифа за такси по кредити за текущо потребление, съгласно т.6 от нея, не е индивидуално уговорена клауза и следователно, противоречала на чл.143, т.9 от ЗЗП. Оспорва претендираните сума за договорна лихва и втори път за наказателна лихва и основанието за възникването на такова задължение, а и не било посочено как точно са изчислени тези суми, по какъв начин е определен периодът от 25.01.2017 г. до 17.10.2017 г., предвид това дали въобще е настъпила предсрочна изискуемост. Счита, че това противоречи на определянето им, противоречи на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като веднъж е наложена и законна лихва и договорна лихва/наказателна лихва/, което води до необосновано високо обезщетение при неизпълнение на договора. Представената тарифа за такси по кредити за текущо потребление, съгласно т.6 от нея, разходите при изискуем кредит в размер на *** лв., за които с депозираната преди с.з. молба, пълномощникът на ищеца счита, че е индивидуално уговорена клауза от договора, моля да приемете, че това е част от общите условия, поради което това не е индивидуално уговорена клауза и противоречали на чл.143, т.9 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

 От приложеното ч.гр.д.№2967/2017 г. по описа на РС-К. е видно, че  по подадено от „Б.Д.“ ЕАД заявление е издадена заповед №1970/19.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника И.Б.Ш., с ЕГН-********** и длъжника С.А.С., с ЕГН-**********, солидарно да заплатят на кредитора сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 25.12.2016  г. до 17.10.2017 г., ***лв. наказателна лихва от 25.01.2017  г. до 17.10.2017 г., ***лв. дължими такси и разноски по Договор за кредит, сключен на 26.04.2016 г. и Договор за поръчителство от 26.04.2016г. и законна лихва върху главницата от 18.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и ***лв. разноски по делото. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на С.А.С. на 12.07.2018 г. и в срока по чл.414 от ГПК не е подадено възражение. Заповедта на незабавно изпълнение е връчена на длъжника И.Б.Ш. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което  и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът предявява иска за установяване съществуването на вземането си срещу И.Б.Ш. при поради което предявеният иск е допустим.

               По делото е представено заверено копие на договор за кредит за текущо потребление от 26.04.2016 г., от който е видно, че е сключен между кредитора „Б.Д.“ ЕАД и И.Б.Ш. като кредитополучател, за сумата *** лв., със срок на издължаване на кредита 96 месеца, считано от датата на усвояването- 26.05.2016 г., който кредит се погасява чрез разплащателна сметка /посочена/, с месечни погасителни вноски /главница и лихва/ съгласно погасителен план-Приложение №1, погасителния план съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя, с падежна дата на месечните вноски- 25-то число на месеца- чл.1-чл.7 от договора. В чл.8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент -13.45% % годишно или 0.04 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR-0.594% и фиксирана лихвена надбавка в размер на 12.856%, при изпълнение на Условията по програма за обвързана продажба „ДСК Партньори“, подробно описани в Приложение №2 към договора, в чл.8.1 на договора страните са се споразумели лихвеният процент да се променя с промяната на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR при предпоставките по ред и срокове посочени в Общи условия. Страните се споразумели ГПР по кредита да е 15.01%, който ГПР може да се променя при предпоставките, предвидени в Общите условия и предоставяне на обезпечение чрез залог на парични вземания, съгласно чл.10 на договора кредитът се обезпечава с поръчителство. Съгласно чл.14 на договора неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента /Приложение №3/, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. В чл.16 от Договора е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиента, като в чл.12 се съдържа декларация от кредитополучателя, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, както и Общите условия на банката. Процесният договор за кредит с подписан от ответника като кредитополучател- обстоятелство неоспорено. По делото е извършена констатация на оригинала на договора за кредит за текущо потребление от 26.04.2016г. и се установи, че в т.9 на договора ГПР е 15.01%. 

           Представено е заверено копие на погасителен план и ГПР подписан клиента /л.68-л.70/, подписан от клиента, съдържащ информация за падежните дати, компонентите и общия размер на погасителните вноски, а именно: 95 бр. вноски по ***лв. и една последна 96-ста от ***лв., с дата на първо погасяване 25.05.2016 г. и последно- 26.04.2024 лв., общият размер на задължението, което следва да бъде заплатено от кредитополучателя-*** лв. в т.ч. общо вноските по кредита-*** лв., общо дължимата лихва-***лв., общо такса-***лв., както и ГПР- 15.01% и тримесечен екв.на ГПР-3.75 %. Представено е и заверено копие на приложение-такси по кредита, подписани от кредитополучателя, съдържащо видовете такси, формирането на цената и описание на действията на банката, както общия размер на разходите при изискуемост на кредит- *** лв.

По делото са приети като доказателство ОУ за предоставяне на кредит за текущо потребление, подписани от кредитополучател. В т.7.1 и т.7.2.1 е уредено, че банката, два пъти в годината на 15 януари и на 15 юли ще променя лихвения процент, съгласно котировката на 6-месечния SOFIBOR, която се обявява на интернет страницата на БНБ, а в т.7.3 е посочено, че при промяна на лихвения процент кредиторът да определи нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му, като новия размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът на приложимия лихвен процент се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му. В т.8 от ОУ е посочено, че кредитополучателят заплаща на банката такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа за такси и комисионни, а когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът. В т.9.1 ОУ предвиждат, че ГПР по кредита включва лихви и такси съгласно Приложение- извлечение от тарифата, такса за поддържане на разплащателната сметка, по която се обслужва кредита, такса за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнението на условията за получаване на преференциална лихва. В т.9.2 се сочи, че за сметка на кредитополучателя са и разходите, които банката е направила за неизпълнение на задълженията по договора за кредит, както и нотариалните такси, свързани, за обезпеченията и общата сума, дължима по кредитополучателя, посочена в погасителния план включва главницата на кредита и разходите по т.9.1. В т.19.1 е уговорено обезщетение при забава в плащането по кредита под формата на надбавка в размер на 10 процентни пункта върху частта от вноската за падежирала главница, а в т.19.2, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта като последиците по настъпват автоматично, а ако законът го изисква-след уведомление до клиента като след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъка от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. , а с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В т.20.1.1 е посочено, че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.

             Представено е и заверено копие на договор за поръчителство от 26.04.2016 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и С.А.С., с който се обезпечава изпълнението на задълженията на И.Б.Ш.-кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 26.04.2016 г. и Общи условия към него, за сумата от *** лв., за срок от 96 месеца при променлив лихвен процент /-чл.1 от договора/.

               С уведомление изх.№12-20-00899/09.08.2017 г., връчено на И.Б.Ш. на 24.08.2017 г.  чрез П.Ж.Ш./майка/ /л.17, л.18 на делото/ „Б.Д.“ ЕАД уведомява кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения договор за банков кредит от 26.04.2016 г., отпуснат в размер на *** лв., отчитан по сметка/посочена/ банката обявява предсрочната му изискуемост и от датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница по договора става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, както и че Банка ДСК ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.

              По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема. Съгласно заключението кредитът в размер на *** лв. е усвоен от кредитополучателя И.Б.Ш. на 27.04.2016 г.  Сумите постъпили по кредита са в общ размер *** лв., както следва: на 22.06.2016 г.-*** лв., на 26.07.2016 г.-*** лв., на 24.08.2016 г.-*** лв., на 16.09.2016 г.- *** лв., на 27.09.2016 г.-*** лв., на 04.11.2016 г.-*** лв., на 23.11.2016 г.-*** лв. и на 29.12.2016 г.-*** лв. Плащането на договорените месечни вноски за погасяване на кредита е преустановено на от 25.01.2017 г. Допуснатата забава към 21.09.2017 г. /датата на предсрочната изискуемост/ е 239 дни; към 21.12.2018 г.- 665 дни и към 08.08.2019 г.- 803 дни. Неплатените падежирали вноски по кредита от 25.01.2017 г. до 18.10.2017 /датата на подаване на заявлението в съда/ са  9 бр. и са в общ размер ***лв.. Съгласно погасителен план, актуален към 25.01.2017 г. дължимите суми към 18.10.2017 г. са: ***лв. главница и ***лв. договорна лихва от 25.12.2016 г. до 17.10.2017 г. За периода на забавата   лихвата по чл.19.1 и т.19.2 от Общите условия е в размер на ***лв.  Към 18.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ дължимите суми по кредита са общо ***лв. в т.ч. ***лв.главница, ***лв. договорна лихва от 25.12.2016 г. до 17.10.2017 г., ***лв. наказателна лихва от 25.01.2017 г. до 17.10.2017 г. и *** лв. такса предсрочна изискуемост. Законната лихва за забава от 18.10.2017 г. до 21.12.2018 г. е в размер на ***лв.

              От така установеното съдът прави следните правни изводи:

               Предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.415, ал.4 вр. ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ГПК и имат за предмет да се установи съществуване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед №1970/19.10.2017 г. за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2967/2017 г. по описа на РС-К., връчена на длъжника И.Б.Ш. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. За успешното провеждане на установителният иск и съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от 26.04.2016 г., по който е изправна страна, настъпването на изискуемостта на задълженията и размера им.

               Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел, при определени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, която е уговорена с банката- чл.430, ал.2 от ТЗ. От приетите по делото доказателства се установи, че между "Б.Д." ЕАД и И.Б.Ш. са валидно възникнали облигационни отношения по договор за кредит за текущо потребление от 26.04.2016 г.  С подписването  на процесния договор, на общите условия към него и погасителния план, ответникът като кредитополучател е изразил воля и съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит. Изправността на ищеца като кредитора досежно задължението му за предоставяне на сумата по договора за кредит на ответника като кредитополучател се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По силата на процесния договор, за кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставената му в заем сума от *** лв., на 96 месечни вноски, платими на 25-то число от всеки месеца за периода на действие на договора, както и да за заплати възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства. Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства в т.ч. ССЕ се установява, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 25.01.2017 г. Безспорно задълженията за заплащане на вноските по договора за кредит са срочни, доколкото страните са уговорили изрично датата, на която всяко едно от тях следва да бъде изпълнено и тъй като крайният срок за връщане на кредита е 26.04.2024 г., то падежът на цялото задължение, което е предмет на предявения иск, не е настъпил към 18.10.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. С оглед на това, а и предвид позоваването на ищеца на настъпила предсрочна изискуемост на целия дължим остатък от кредита, то съдът следва да разгледа въпроса дали това се е осъществило и кога. От заключението на ССЕ се установи, че към 21.09.2017 г. неплатените падежирали вноски по кредита са 9 бр. и ответникът е в забава на изпълнение на задължения с 239 дни. Следователно към 21.09.2017 г. са настъпили тези обективни факти по т.20.1.1 от общите условия, които страните са се съгласили, че са предпоставка за възникване на правото на банката-кредитор да превърне целия неплатен остатък от кредита в предсрочно изискуем на основание т.19.2 от ОУ. Съобразявайки дадените указания в т.18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г., по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС на ОСГТК, клаузата на т.19.2 от Общите условия и доказателствата по делото /уведомление изх.№12-20-00899/09.08.2017 г. на „Б.Д.“ ЕАД и разписка към него/ съдът приема, че потестативното изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответника-длъжник преди депозиране на заявлението, поради което ответникът дължи изпълнение. От заключението на ССЕ се установява, че неизплатената главница по процесния договор за кредит за текущо потребление е в размер на ***лв. главница, договорната/ възнаградителна лихва за периода от 25.12.2016 г. до 17.10.2017 г. е в размер на ***лв., наказателна лихва от 25.01.2017 г. до 17.10.2017 г. е в размер на ***лв., а начислената такса при изискуем кредит е *** лв.

             По възраженията:

             Процесния договор за кредит е с характер на потребителски договор по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП. С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената. В настоящия случай лихвения процент и ГПР по кредита са ясно посочени и съобразени със законовите ограничения за този вид договори / чл.19 от ЗПК/, а и няма наведени доводи за скрито оскъпяване на кредита. Следва да се посочи, че в т.8 на договора е уговорен конкретния ГЛП и периода, за който той ще действа, в т.7 от Общите условия е описана конкретната методика, при които Банката може да извърши промяната, в т.9  на договора е уговорен конкретен ГПР, а в т.9 на Общите условия са посочени разходите. Яснотата на тези уговорки, изготвянето на подробен погасителен план за целия период на Договора, посочването на отделните компоненти на договора – главница, възнаградителна лихва и такса в конкретни размери в погасителния план налагат извода, че още при подписването на процесния договор за кредит, на погасителния план и на Общите условия, ответникът е бил наясно с условията на договора и е могъл да прецени последиците от него поради което съдът счита, че не са налице условията за неравноправност на Договора или на отделни клаузи. Съдът счита, че клаузата на т.19.2 от общите условия, предвиждаща при обявяване на предсрочна изискуемост остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 % пункта, не противоречи на изискванията за добросъвестност и не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя, т.е. от виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В случая санкционирането е под формата на наказателна надбавка и възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. С оглед установената с доказателствата по делото забава на ответника при изплащане на задълженията по кредита, на основание чл.33, ал.1 от ЗПК е възникнало задължението му за заплащане на уговореното обезщетение за забава, което се формира като надбавка в размер на 10 процентни пункта и което не надвишава лимита по чл.33, ал.2 от ЗПК, доколкото законната лихва включва поне 10 пункта над основния лихвен процент /в ПМС №100/29.05.2012 г. на МС от 29.05.2012 г./. Съдът счита, че уговорката в т.6 от Тарифата на таксите по кредити за текущо потребление обаче не покрива изискванията за валидност. Това е така защото от една страна, този разход не е обявен конкретно в договора, каквото е изискването на чл.11 от ЗПК, а от друга в тарифата не са оповестени някакви конкретизирани услуги, които да могат да се преценят като основание за допълнително възнаграждение по смисъла на чл.10а, ал.4 от ЗПК. В тарифата, таксата от *** лв., претендирана от ищеца, е оповестена като „разходи при изискуем кредит“ и явно е предназначена да компенсира банката за дейности, които е извършила или възнамерява да извърши за сметка на клиента, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане т.е. изцяло е в интерес на кредитора, защото го компенсира при неизпълнение. Такова обезщетение противоречи на забраната на чл.33, ал.1 от ЗПК за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение, над законната лихва за забава. Ето защо какъвто и да е характера на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях противоречи на ЗПК, чиито извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетение за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи следва от нормите на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33  от ЗПК. Отделно от това разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК сочи, че кредиторът не може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нито законът, нито в договора или в общите условия е дадено определение на понятието "управление на кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, целта на закона  и основното право на банката по договори за кредит, то може да се изведе, че това е дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по сметката на кредитополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности в банката, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Дори и да се приеме, че таксата за разходи при изискуем кредит е такава по управление на кредита, то такава не се дължи предвид чл.10а, ал.2 от ЗПК.  Предвид гореизложеното претенциите на ищеца за ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 25.12.2016 г. до 17.10.2017 г. и ***лв. наказателна лихва от 25.01.2017 г. до 17.10.2017 г. следва да бъдат уважени, а искът за сумата *** лв. такси и разноски  следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

           По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.      

        Съдебната практика приема, че при частично уважаване на главните искове съдът дължи в отхвърлителната им част произнасяне по евентуалните искове, когато почиват на различно основание, обуславящо за разликата да бъде ангажирана отговорността на ответника /решение №25/03.04.2009 г. по т.д.№504/2008 г. на ВКС, I т.о., решение №176/17.01.2014 г. по т.д.№71/2013 г. на ВКС, I т.о./. В настоящия случай съдът счита, че не следва да разглежда осъдителния иск за сумата от *** лв., явяваща се такси и разноски, тъй не се основава на различно от заявеното по главния иск основание.  Предсрочната изискуемост на която се позовава, както в исковата претенция по чл.422 от ГПК, която е последвала заповедното производство, така и при осъдителния иск няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вследствие на уважаването на главния иск за главница, договорна лихва и наказателна лихва, евентуалните искове не подлежат на разглеждане.

             По разноските:

            Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г.  на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство и като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид това ответникът следва да заплати на ищеца направените  по ч.гр.д.№2967/2017 г. на РС-К. разноски в размер на ***лв. съобразно на уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е направил разноски от *** лв. възнаграждение за вещо лице, ***лв. държавна такса и ***лв. разноски за особен представител на ответника, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът служебно определя юрисконсултско възнаграждение в размер на ***лв. Съразмерно на уважената част от претенциите ответникът следва да заплати на ищеца ***лв. разноски в исковото производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

             Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И   :

 

               ПРИЗНАВА за установено  по отношение на И.Б.Ш., с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 25.12.2016 г. до 17.10.2017г., ***лв. наказателна лихва от 25.01.2017 г. до 17.10.2017г. по договор за кредит за текущо потребление от 24.04.2016 г. и законна лихва върху главницата от 18.10.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за *** лв. такси и разноски като неоснователен, за които вземания е издадена заповед №1970/19.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2967/2017 г. по описа на РС-К..

             ОСЪЖДА И.Б.Ш., с ЕГН-********** *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№2967/2017 г. по описа на РС-К..

 

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                  Районен съдия: