Решение по дело №2606/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 657
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20221320102606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Видин, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320102606 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД - София/ с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. В. Г. против И. С. М. от гр.
******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени допълнително споразумение по договор за
мобилни услуги за мобилен номер 359893515013 от 04.11.2019 г. и договор за лизинг за
базови аксесоари от 04.11.2019 г.; допълнително споразумение за мобилен номер
359893513206 от 31.07.2019 г.; договор за мобилен номер 359894385279 от 04.11.2019 г.;
договор за мобилен номер 359877373427 от 04.11.2019 г.; договор за лизинг от 04.11.2019 г.
и застрахователна полица от 06.11.2019 г.
Посочва се, че за периода от 05.07.2020 г. до 04.11.2020 г. ищецът е издал три броя
фактури, които не са платени. Общият размер на задължението за потребените услуги е в
размер на 659.38 лева. Поради това ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника
и му е начислил неустойка по всеки от договорите, подробно посочена в исковата молба в
общ размер на 589.76 лева. Поддържа също, че ответникът има задължение за неплатени
лизингови вноски в общ размер на 95.26 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1344.40 лева, от които:
659.38 лева - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури №**********/05.08.2020 г.,№
1
**********/05.09.2020г. и № **********/05.10.2020г. за периода от 05.07.2020 г. до
04.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно плащане;
95.26 лева - незаплатени лизингови вноски, от които:
30.58 лева по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 04.11.2019г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер 359893515013, по силата на който абонатът е
взел пакет базови аксесоари;
64.68 лева по Договор за лизинг от дата 04.11.2019г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер 359877373427, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black;
589.76 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от
които:
189.32 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
06.11.2019 г. за мобилен номер 359877373427;
118.82 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
31.07.2019 г. за мобилен номер 359893513206;
124.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
04.11.2019 г. за мобилен номер 359893515013;
156.64 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
04.11.2019 г. за мобилен номер 359894385279.
Ответникът, редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подал
отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорил исковите
претенции по основание и размер. Оспорил е наличието на облигационни отношения между
страните. Навел е възражения, че липсват доказателства за твърденията за едностранно
прекратяване на договора. Направил е възражение за изтекла давност. Направил е
възражение за нищожност на договора в частта на неустойката.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1569/2022 г. по
описа на Районен съд – Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от доказателствата, приложени по настоящото дело и по заповедното
производство, ищцовото дружество е сключило с ответника следните договори за мобилни
услуги:
На 07.05.2019 г. е сключен договор за мобилен номер 359893515013, с абонаментна
програма Тотал+ х 26.99 лв. и допълнително споразумение от 04.11.2019 г. с нов абонамент
Тотал+ 49.99, със срок на действие от 24 месеца. От същата дата е сключен и Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя базови аксесоари за период от 24 месеца срещу
2
месечна цена от 2.78 лв.
На 07.05.2019 г. е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер
359893513206 с абонаментна програма Тотал+ 21.99 със срок на действие 24 месеца до
07.05.2021 г.
На 31.07.2019 г. е сключено Допълнително споразумение за нов абонамент Тотал+
39.99 промо, със срок на действие 24 месеца.
На 04.11.2019 г. по договор за мобилни услуги за мобилен номер 359894385279 с
абонамент Интернет+ 15.99 със срок на действие 24 месеца е сключен и договор за лизинг
от същата дата, съгласно който лизингодателят е предоставил мобилно устройство TABLET
nJoy Deimos 7 4G Black по цена от 119.99 лева при стандартна такава на 369.90 лв.
Към договора от 04.11.2019 г. за мобилен номер 359877373427 абонатът е предпочел
месечен абонамент Тотал+ 27.99 със срок от 24 месеца до 04.11.2021 г. Към договора е
сключен и договор за лизинг, съгласно който е получил мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А10 32GB Dual Black по 5.39 лева на месец, на обща лизингова цена в размер на
239.36 лева, при стандартна такава в размер на 439.90 лева.
Към всеки от сключените договори с ответника е приложена ценова листа за
абонаментните планове, които цени са съобразени в приложените към издадените фактури
приложения за предоставени и използвани пакетни услуги от абоната.
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребитЕ.те на мобилните телефонни услуги.
Изготвената по делото ССчЕ потвърждава наличието на процесните договори при
ищеца. Вещото лице е посочило, че във всяка от издаваните от ищеца фактури се отразяват
внесени плащания, направени през периода за който се издава фактурата, ако има такива,
както се отразяват и задължения от предходен период с ДДС, също ако има такива.
За исковият период по издадените фактури от 05.07.2020 г. до 05.12.2020 г. според
приетото по делото заключение, направените плащания от ответника са в общ размер от
338.58 лв., внесени на 27.07.2020 г.
За ползваните от абоната услуги за процесния период от 05.07.2020 г. до 05.12.2020
г., ищецът е издал на ответника следните данъчни фактури, неплатени към момента :
За клиентски номер ********* с фиксирани номера са издадени следните фактури:
Фактура № **********/05.07.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 338.58 лева за
период от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г. от които: месечни такси, разговори.
Фактурата е описана на ред 225352 в Дневника за продажби по ДДС м.07.2020 г. при
ищеца. На 27.07.2020г. е преведена от ответника сумата от 338.58 лева.
Фактура № **********/05.08.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 254.30 лева за
период от 05.07.2020г. до 04.08.2020 г. от които: за месечни такси от 106.62 лева разговори
93.91 лева, ДДС – 40.11 лева; застраховка 5.49 лева, вноска лизинг 8.17 лева. Срокът за
плащане на сумата е 20.08.2020 г., към фактурата е приложено извлечение от потреблението
3
на ползваните мобилни номера.
Фактурата е описана на ред 231015 в Дневника за продажби по ДДС м.08.2020г. при
ищеца.
Фактура № **********/05.09.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 291.09 лева за
период от 05.08.2020 г. до 04.09.2020 г. от които: месечни такси от 113.34 лева, разговори от
117.85 лева, ДДС от 46.24 лева, застраховка от 5.49 лева, вноска лизинг от 8.17 лева.
Фактурата е описана на ред 240519 в Дневника за продажби по ДДС м.09.2020г. при
ищеца.
Фактура № **********/05.10.2020год. на стойност с ДДС в размер на 141.60 лева за
период от 05.09.2020 г. до 04.10.2020 г. от които: месечни такси от 106.62 лева, ДДС от
21.32 лева, застраховка от 5.49 лева, вноска лизинг от 8.17 лева.
Фактурата е описана на ред 231076 в Дневника за продажби по ДДС м.10.2020 г. при
ищеца.
Фактура КИ № **********/05.11.2020год. на стойност с ДДС в размер на – 27.61
лева.
Фактурата е описана на ред 458009 в Дневника за продажби по ДДС м.11.2020г. при
ищеца.
Фактура № **********/05.12.2020год. на стойност с ДДС в размер на 685.02 лева.
Тази фактура е за начислени неустойки и не се описва в дневника за продажби по ДДС.
Вещото лице в заключението си е посочило и как са формирани претендираните
неустойки, а именно същите са начислени в размер на три месечни абонаментни такси.
Според заключението, общият размер на главницата по издадените на ответника
фактури от 05.07.20 г. до 05.12.2020 г. за отчетен период от 05.06.2020 г. до 04.12.2020 г. е
1682.98 лева. Направените плащания по издадените фактури от ответника са в размер на
338.58 лева. Неплатената стойност от ответника по издадените фактури за периода е 1344.40
лева.
От заключението на вещото лице се установява също, че дължимите се суми,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, незаплатени лизингови вноски и
неустойка за предсрочно погасяване на договорни абонаменти, са в претендираните от
ищеца размери в исковата молба.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1569/2022 г. по описа на Районен съд – Видин,
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2022 г. за сумата в общ
размер на 1344.40 лева по посочените по горе договори.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.
4
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД/ понастоящем „Йеттел България“ЕАД, съгласно т. 1 и т.
49 от ДР на Закона за електронните съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответника не са ангажирани. Поради това същият дължи сумата в общ размер
от 659.38 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.07.2020 г. до 04.10.2020 г. по процесните договори.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че
ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок
задължението си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът
бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда
правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да
начисли неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. От
заключението на вещото лице, се установява, че начислените неустойки са в размер на три
месечни абонаментни такси. Поради това, възражението на ответника, чрез назначения
особен представител за нищожност на неустоечните клаузи поради противоречието им със
закона и по-точно с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и с добрите нрави, се явява неоснователно, тъй като
неустойката не е прекомерна, нито пък тази уговорка е в нарушение на добрите нрави.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи и претендираната
неустойка, поради което предявеният иск за сумата в общ размер от 589.76 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, ще
следва да се уважи.
По договорите за лизинг.
От представените договори за лизинг от 04.11.2019 г., както и договор за лизинг за
базови аксесоари, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило
на ответника като лизингополучател за временно възмездно ползване мобилни устройства и
базови аксесоари.
В договорите е уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се
5
също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с
лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след
изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума,
която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В противен случай
устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора,
като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да
върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си
да заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Заключението по
назначената и приета по делото ССчЕ потвърждава това. Поради това, ответникът ще
следва да заплати на ищцовото дружество дължимите се суми по договорите за лизинг в
общ размер от 95.26 лева.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност,
настоящият съдебен състав намира следното:
Ответникът, чрез особен представител е направил възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, поради изтичане на тригодишната давност, считано от
издаване на всяка от процесните фактури. В чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземанията са за
мобилни услуги и приложима е кратката тригодишна давност, тъй като се касае за
периодични плащания. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено
нещо, а само с изпълнителна сила. Заповедта не е влязла в сила. Исковата молба е подадена
в съда на 22.12.2022 г. Първата фактура № ********** е издадена на 05.08.2020 г. и е със
срок на плащане до 20.08.2020 г. на вземания за отчетен период от 05.07.2020 г. до
04.08.2020 г. Към момента на подаване на исковата молба в съда, тригодишния давностен
срок не е изтекъл. Поради това, съдът намира възражението за изтекла погасителна давност
за неоснователно.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски за
платена държавна такса в размер на 125.00 лева, разноски за особен представител в размер
на 400.00 лева , разноски за вещо лице в размер на 150.00 лева и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00 лева.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
6
общ размер от 221.35 лева /26.89 лева за държавна такса и 194.46 лева – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка в заповедното производство, както
следва: IBAN: *********, BIC:CITIBGSF.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. С. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ж.к. ******, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД / с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ размер на 1344.40
лева, от които:
659.38 лева - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/05.08.2020 г.,
**********/05.09.2020 г. и **********/05.10.2020 г. за периода от 05.07.2020 г. до
04.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 22.07.2022 г. до окончателно плащане по издадена заповед № 676 от
26.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1569/2022 г. по описа на Районен съд - Видин;
95.26 лева - незаплатени лизингови вноски, от които: 30.58 лева по Договор за
лизинг за базови аксесоари от дата 04.11.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент
за номер 359893515013, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари; 64.68
лева по Договор за лизинг от дата 04.11.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент
за номер 359877373427, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А10 32GB Dual Black.
589.76 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от
които:
189.32 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
06.11.2019 г. за мобилен номер 359877373427;
118.82 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
31.07.2019 г. за мобилен номер 359893513206;
124.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
04.11.2019 г. за мобилен номер 359893515013;
156.64 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
04.11.2019 г. за мобилен номер 359894385279.
ОСЪЖДА И. С. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати на
7
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с
ЕИК ********* разноски в исковото производство в общ размер на 1155.00 лева и
разноски по заповедното производство в общ размер на 221.35 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN:
*********, BIC:CITIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8