№ 1018
гр. Плевен, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430101160 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против К. Т.
В. с ЕГН ********** и адрес: ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 643,28 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г.,
73,37 лв. мораторна лихва за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката за имот
апартамент, находящ се в *** и за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. не
е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния
топлоснабден имот, като непогасената сума възлиза на 643,28 лв. Ищецът
1
твърди, че претендираните суми са за стойност на топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация и от щранг-лира в баня, като се сочи, че няма отчетена
топлонерегия от измервателни уреди, както и не е била отчитана гореща вода,
т.к. в апартамента няма монтиран водомер за такава вода. Навеждат се
доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 73,37 лв. за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.*** по описа на ***, в което била издадена
заповед за изпълнение за същите суми, но при наличие на основанията по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на
иск за установяване на вземанията му спрямо ответницата К. В..
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 643,28 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2020г. до 30.04.2022г. и сумата от 73,37лв. мораторна
лихва за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата К. В., чрез назначения особен представител адв. З. Т. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който исковете се
оспорват по основание и размер. Релевира се и възражение за погасяването
им по давност за периода от 01.02.2020г. до 01.12.2020г. Оспорва се
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, като се сочи, че
ищеца няма твърдения дали ответницата е била собственик или наемател.
Навеждат се доводи, че не ставало ясно дали има монтирани уреди в имота,
отдаващи топлинна енергия и по какъв начин е била отчетена доставена
гореща вода.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
2
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
Въз основа на приложения препис на искане от съдебен изпълнител по
изп.д.№*** по описа на ЧСИ с рег.№*** на НК с отбелязано вписване на
възбрана върху собствен на ответницата К. В. имот, представляващ
апартамент в ***, може да се приеме, че към 05.03.2021г. същата е била
собственик на описания недвижим имот. Не са налице доказателства да се е
разпоредила с него след тази дата. Не са налице и твърдения, установяването
на които би лежало в тежест на ответницата. ОВЕРЕНО
щзхода на спора.
ен представителлния иск - 28.020 тази на дп
От представеното удостоверение от *** с изх.№ГР.21-11/28.06.2023г. се
установява, че имот с актуален административен адрес *** е имал
административен адрес *** е преименувана на *** с решение №269 от
17.02.1994г. на ***.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на описания по-горе имот
с абонатен №**********, че същата е водена на името на ответницата К. Т. В.
и за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2022г. са били начислени суми за
топлинна енергия в общ размер на 643,28лв., от които 382,23лв. за отопление
без ИРУ – от щранг-лира в баня; 248,93лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и 12,12лв. за услуга дялово разпределение. Видно е също
така от приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот,
че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им
плащане, възлизаща в общ размер на 73,37лв. за периода от 02.04.2020г. до
02.09.2022г. Сумите са били начислявани от датата на падеж на съответните
месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.
Установява се от приложените преписи на Договор от 12.11.2001г.,
сключен между ЕС и ЕТ, осъществяващ дейност като Топлинен счетоводител
и Споразумителни протоколи от 20.12.2001г., че имота на ответницата се
намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя топлинна енергия от
ищеца, а соченото дружество е било избрано към същия момент за фирма,
извършваща дяловото разпределение на доставената енергия. Не се твърди и
не се установява след посочената дата да е било прекъснато топлоподаването
3
към сградата, което би могло да стане единствено по решение на етажната
собственост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
С оглед горното и предвид установения от обсъдените писмени
доказателства факт, че през процесния период от време ответницата е била
собственик на процесния имот, намиращ се в топлоснабдена сграда и за който
има открита партида при ищцовото дружество с аб.№**********, съдът
приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Доколкото процесното жилище се намира в сграда етажна-собственост,
присъединеняването на която към топлопреносната мрежа става по волята на
етажните собственици, съществуването на правоотношението зависи от
волята на мнозинството. Стойността на доставената топлинна енергия,
отдавана от сградна инсталация подлежи на разпределение между всички
собственици на жилища по нормативно установените за това правила.
Фирмата, извършваща това дялово разпределение също бива определяна по
волята на мнозинството.
Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца
4
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот за
периода от 01.02.2020г. до 30.04.2020г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 643,28лв., която е за стойност на топлоенергия от сградна
инсталация и отопление от щранг-лира в баня, както и такси за извършеното
дялово разпределение.
Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през
процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че тази лихва се изчислява в размер на 73,37лв. за периода от
02.04.2020г. до 02.09.2022г.
Съдът обсъди и заявеното от ответницата възражение за погасяване по
давност на вземанията и го намира за неоснователно. В съответствие с
нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна
енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, т.к. се касае
за периодични плащания. Тази давност тече от датата, на която съответните
месечни вноски са станали изискуеми. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите
условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради това падежът на задължението за м.февруари 2020г. е
настъпил на 30.03.2020г. и от тогава следва да се брои тригодишния
давностен срок. Заявлението е подадено на 11.10.2022г., от когато иска се
счита предявен, съгласно изричната разпоредба на чл.422, ал.1 от ГПК.
Същото се отнася и за вземанията за мораторна лихва, за които отново
приложим е тригодишния давностен срок.
Неоснователни са доводите на ответната страна, че датата, на която
давността следва да се счита прекъсната е тази на депозиране на исковата
молба, с която е предявен установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Но
дори и да бъде възприето това разбиране, тригодишния давностен срок за
вземането за стойност на топлинна енергия за първия от претендираните
месеци –февруари 2020г, е започнал да тече на 01.04.2020г. (при настъпил
падеж на същото на 30.04.2020г.) и към датата на предявяване на
5
установителния иск – 28.02.2023г. не е изтекъл.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответницата за процесните суми: 643,28лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.02.2020г. до 30.04.2020г. и 73,37лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.04.2020г. до 02.09.2022г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. и 400лв. за възнаграждение на особен представител или общо 525лв.
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са също изцяло дължими, с
оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
К. Т. В. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на “***” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от
643,28лв., представляваща незаплатена стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2022г. и сумата от 73,37лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2022 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№*** по ч.гр.д.*** по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. Т. В. с ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, със
6
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 525лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7