Р Е Ш Е Н И Е № 26
Гр. Разград, 21 февруари 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело №289 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156, ал.1 във вр.
с чл.144, ал.1 и чл. чл.106, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Епола
Хънтинг“ ЕООД, гр.Разград против Акт за установяване
на задължение (АУЗ) №П-03001719076559-135-001/10.09.2019г., потвърден с Решение
№325/12.11.2019г. на Директора на ТД на НАП Варна.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че този АУЗ е нищожен и незаконосъобразен, като издаден при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
С оглед на това се иска от съда да го обяви за нищожен, алтернативно да го
отмени, ведно със следващите от това законни последици.
Ответникът по жалбата,
чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана
и моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това законни последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството писмени доказателства
установяват, че с Резолюция за извършване на проверка № П-03001719076559-ОРП-001/25.04.2019г.
на Началник на сектор при ТД на НАП е разпоредено да се извърши проверка на „Епола Хънтинг“ ЕООД, гр.Разград във
връзка с доставките към френските дружества SARL ESPACE CHASSE и KETTNER
VOYAGES, като се извърши анализ на договорите, плащания, отговарят ли доставките
на изискванията за услуги към ЕС по чл.21, ал.3 и чл.22 - чл. 24 от ЗДДС и ВОД.
Разпоредено е при установяване на нарушения да се
връчи на задълженото лице (ЗЛ) покана по чл.103 от ДОПК за извършване на
необходимите корекции или да се състави АУЗ. Определен е служител и срок за извършване
на проверката до 24.07.2019г., който е удължен с последващи промени до
10.09.2019г.
В хода на проверката е установено, че дружеството
извършва дейност по организация и провеждане на лов. През процесния период то е
издало инвойси за / фактури към посочените по-горе френски
контрагенти със ставка 0 % ДДС, както
следва: №**********/12.02.2018г. (л.91 гръб) с клиент KETTNER VOYAGES за сумата от 3 311 евро (6475,
75 лева); №**********/15.02.2018г. (л.93 гръб) с клиент KETTNER VOYAGES за сумата от 2 466 евро (4 823, 08 лева); №**********/02.04.2018г. (л.103) с клиент SARL
ESPACE CHASSE за сумата от 1900 евро (3 716, 08 лева); №**********/26.06.2018г. (л.112
гръб) с клиент KETTNER VOYAGES за
сума от 2 476 евро (4 830,68 лева) и № **********/04.10.2018г. (л.126) с
клиент KETTNER VOYAGES за сумата от 4 560
евро (8 918, 58 лева). Същите са отразени за съответния данъчен период в
дневника за продажби като ВОД или услуги по чл.21, ал.3 и чл.22 - чл.24 от ЗДДС.
Проверяващият е приел, че ЗЛ неправилно е третирало тези
доставки като ВОД или услуга по чл.21, ал.2 от ЗДДС, а по своя характер те
съставляват услуги по смисъла на чл.21, ал.4, т.3 от ЗДДС. В тази връзка до
него е изпратена Покана по чл.103 от ДОПК № П-03001719076559-177-001 / 15.08.2019.
(л.155) да извърши корекция в подадените от него Справки-декларации по ЗДДС за
периодите м.02/2018г., м.04/2018г.; м.06/2018г., м.07/2018г., м.09/2018г.,м.10/2018г.
и дневниците за продажби по указания там начин и да включи посочените по-горе
доставки, като подлежащи на облагане с ДДС.
Жалбоподателят писмено е заявил, че няма да извърши корекции в
подадените от нето СД по ЗДДС (л.159). При тези данни е издаден АУЗ №П-03001719076559-135-001/10.09.2019г.,
с който е прието за установено, че „Епола Хънтинг“ ЕООД, гр.Разград дължи ДДС в размер на 3 307,
60 лв. и лихва в размер на 399, 70 лв. Той е обжалван по реда на чл.106, ал.2
от ДОПК пред директора на ТД на НАП Варна и с негово Решение №325/12.11.2019г. е
потвърден.
АУЗ е предмет на съдебен контрол и в настоящето
производство. Съдът намира, че той е нищожен, като издаден при особено
съществено нарушение на процесуалните правила и норми, което е непоправимо и неотстранимо
и обуславя некомпетентност на органа,
издал акта. Този извод се налага по следните правни съображения:
С разпоредбата на чл.106, ал.1 от ДОПК се предвижда
възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация
по чл.105 ДОПК, с която ЗЛ само изчислява основата и размера на дължимия данък
и/или задължителните осигурителни вноски. По този ред се извършват корекции само
в декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната
основа или неправилно изчисляване на задълженията, на които то се позовава и не
са отстранени по реда на чл.103 от ДОПК. Недопустимо е обаче с АУЗ да се
установява публично задължение по ЗДДС, какъвто е настоящият случай. С
процесния АУЗ по същество не е извършена служебна корекция на
грешка/несъответствие при попълването или подаването на СД по ЗДДС, с които жалбоподателят
сам е изчислил основата и дължимия данък, а се установяват нови факти и
обстоятелства, произтичащи от различното тълкуване и квалификация относно
характера и вида на предоставените услуги и доставки и се разрешава правен
спор. Подобни констатации и изводи е възможно да бъдат установени единствено в
хода на надлежно образувано и проведено ревизионно производство по арг. на чл.106, ал.3 във вр. с
чл.108 от ДОПК.
Съгласно чл.108, ал.1 от ДОПК в този случай данъчното
задължение подлежи на установяване с ревизионен акт (РА), издаден след
проведена ревизия, надлежно възложена от орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, от
съответните компетентни органи, съобразно правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК. В производството по чл.106 от ДОПК органът по приходите не разполага с
компетентност да издава ревизионни актове и да установява данъчни задължения,
които не са свързани с отстраняване на несъответствия/грешки в попълнените от
ЗЛ данни в подадените от него декларации.
Изложеното налага извод, че редът по чл.106, ал.1 от ДОПК
за извършване на служебна корекция в случая е неприложим. Административните производства по издаване на
АУЗ и на РА се развиват по различен ред, пред органи с различна материална
компетентност и приключват с различни по форма и съдържание актове. Допуснатото процесуално нарушение е особено
съществено, неотстранимо и по същество е довело до издаден административен акт
в ненадлежна форма и от некомпетентен за това административен орган, поради
което се явява нищожен.
При този изход на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски в размер на 770 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 720
лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно предявени и доказани
по размер. Претендираното адвокатско възнаграждение е около установения
минимум, съответно на фактическата и правна сложност на делото и не се явява
прекомерно, поради което не са налице предпоставките да бъде намалено на основание
чл.162, ал.2 от ДОПК.
Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Разградски
административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение №П-03001719076559-135-001/10.09.2019г. на
Главен инспектор по приходите, потвърден с Решение №325/12.11.2019г. на
Директора на ТД на НАП Варна, с който е прието за установено, че „Епола Хънтинг“ ЕООД, гр.Разград
дължи ДДС в размер на 3 307, 60 лв. и лихва в размер на 399, 70 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на „Епола Хънтинг“ ЕООД, гр.Разград сумата от 770 (седемстотин и
седемдесет) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК.
СЪДИЯ: /п/