Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47 от 14.03.2022 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 13 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от В.Е.И.,
с ЕГН **********, чрез адвокат К.П., срещу Решение № 96/11.11.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 848/2021 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№4480-24/29.06.2021 г., издадено от началника на Гранично полицейско управление
(ГПУ) – Олтоманци при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Драгоман към
Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерството на вътрешните работи
(МВР). С посоченото наказателно постановление на В.И. на основание чл. 80, т. 5
от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 6 от същия закон. В
жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението.
В.И. не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото. Със становище с вх. № 778/15.02.2022 г. по описа
на съда адвокат К.П. поддържа жалбата и претендира направените разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд и в касационното
производство.
ГПУ – Олтоманци не изпраща процесуален представител в съдебното заседание
по делото. С молба с вх. № 681/08.02.2022 г. по описа на съда процесуалният му
представител по пълномощие юрисконсулт Д. П. оспорва касационната жалба като
неоснователна.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № № 4480-24/29.06.2021
г., издадено от началника на ГПУ – Олтоманци. Административнонаказателната
отговорност на В.И. е ангажирана за това, че
на
24.06.2021 г. около 20:15 часа в с. Н., при кръстовището за с. С.и с. К., при
извършена полицейска проверка за установяване на самоличността на лица,
пътуващи в лек автомобил, не е представил документ за
самоличност или друг официален документ, удостоверяващ самоличността му. Проверката
е извършена от В. И. Я. и Н. А. Ц. – съответно старши полицай в група
„Охрана на държавната граница” при ГПУ –
Олтоманци, и полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Кюстендил, към
датата на извършването
ѝ. На същата дата срещу В.И. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №4480а,
в който нарушението е квалифицирано по чл. 6 от ЗБЛД. Съгласно посочената
разпоредба гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност. Актът е съставен в присъствието на В.И., който го подписал без възражения. На
нарушителя е връчен препис от акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в
приложимата редакция) той не е представил писмени възражения по акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. В производството пред районния съд са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които с показанията си потвърждават констатациите в него. Районният съд е
приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие на
реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното
постановление, доказано противоправно деяние на В.И. и законосъобразно
наложено административно наказание. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на
районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на процесния
АУАН и издаване на наказателното постановление. Процесните АУАН и НП са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат
реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Разминаването между
описанието на нарушението в акта и наказателното постановление относно
въведения с акта факт, че проверката е „полицейска”, не представлява съществено
процесуално нарушение. Посочването на вида на проверката не е елемент от
състава на деянието. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато
съществено процесуално нарушение поради непосочване в процесните АУАН и НП на
обстоятелството пред кого санкционираното лице не е удостоверило самоличността
си. От съдържанието на акта и наказателното постановление се установява, че на
процесните дата и място е извършена полицейска проверка, т.е. поисканото
удостоверяване на самоличността е извършено от компетентно
длъжностно лице по
смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, а
неотразяване на данни за конкретното длъжностно лице не съставлява съществено
процесуално нарушение, доколкото не е довело до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице. Съобразно
нормата на чл.
70, ал. 1 от ЗМВР за компетентни органи по смисъла на чл.
6 от ЗБЛД следва да се приемат полицейските органи.
Полицейски органи съгласно чл.
57, ал. 1 от ЗМВР са органите на Главна дирекция
„Национална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”,
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”, Главна
дирекция „Гранична полиция”, областните дирекции,
дирекция „Миграция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, дирекция „Международно
оперативно сътрудничество” и звената „Общинска полиция”, които пряко
осъществяват някоя от дейностите по чл.
6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 (оперативно-издирвателна,
охранителна, разследване на престъпления, контролна
и превантивна). В случая проверката е извършена от полицейски органи по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Изводът
на районния съд, че В.И. е осъществил състава на процесното
административно нарушение, е правилен
и обоснован, и се споделя от настоящия състав. Правилно
за извършеното нарушение по чл. 6 от ЗБЛД на И.
е наложено административно наказание глоба на основание чл. 80, т. 5 от
същия закон. Наложената
глоба е в минималния размер, предвиден в
санкционната разпоредба. Съобразно характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Изложените
съображения обуславят извод за законосъобразност на процесното наказателно
постановление, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на спора на В.И. не следва да се присъждат претендираните от
него разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 96/11.11.2021
г., постановено по АНД №848/2021
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.