№ 82
гр. А., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200193 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на С. И. И., ЕГН: ********** от ***, чрез адв.С. П., с
която се оспорва законосъобразността на издаденото против нея НП № 23-0237-
000078/12.04.2023г на Началник група към ОДМВР-Б., РУ- А.. Със същото е ангажирана
административно- наказателната отговорност на жалбоподателката за извършено от нея
нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, като й е наложено административно наказание
„глоба”, в размер 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.182, ал.5,вр.ал.2, т.4 ЗДвП.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и
процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения адв.П..
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява
становище по жалбата и НП.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
1
фактическа обстановка:
На 08.09.2022 г. в 22,35 часа в гр.А. на път 208- III, км. 92+577 до бензиностанция „Орел
2001“ стационарно техническо средство ATCС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабр. №
1047F8A4010800E9, засякло и заснело, движещ със скорост от 82 км/ч. автомобил - "***"
модел „***“ с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък скоростта била
контролирана с пътен знак В26 –„ограничение на скоростта до 50 км/ч.„.
Съгласно изготвената с посочената система снимка (л. 18-19), фиксираната скорост на
движение на посоченото МПС била 85 км/ч. като е посочено, че скоростта следва да се счита
на 82 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол – ATC SITRAFFIC LYNX
ERS 400 с фабр. № 1047F8A4010800E9, към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано (л.41-49). По делото не са правени възражения от жалбоподателя в обратния
смисъл.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата (л. 37-40), посредством които също се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
мястото на пътния знак за ограничение и др.
При така установената фактическа обстановка свид. В. започнал да работи преписката и
установил, че извършеното от жалбоподателката нарушение отговаря на признака
„системност“ , поради което подлежи на санкциониране с НП и на 14.03.2023 бил съставен
АУАН серия GA № 475829/14.03.2023, в който контролният орган възприел и описал, че С.
И. И. е извършила нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП. АУАН бил изпратен в гр.С. за
връчване на нарушителката. Жалбоподателката получила АУАН на 28.03.2023г лично като в
графата за възражения саморъчно вписала,че няма такива.
По делото липсват данни жалбоподателката да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението (л.20). Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
На 12.04.2023г. въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка.
НП е редовно връчено лично на нарушителкат на 03.05.2023г съгласно отбелязването
направено в текста на НП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на свид.В. и Р.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
2
разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на
нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не
се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
3
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон .
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на
чл.34 ЗАНН.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателката. По делото няма
спор, че жалбоподателката е собственик на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство (съгласно декларацията
приложена на л.20). Тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от
ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, то правилно именно собственикът в лично
качество следва да бъде адресат на административното наказание.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй
като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такъв е била запозната към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в и извън населено
място, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил. Не на последно
място съдът счете , че жалбоподателката е била наясно и с предходната си деятелност и
издадените ел.фишове по ЗДвП. По мнение на решаващия съдебен състав правилно е
преценена от АНО и е доказана в производството системността на извършените от
въззивника нарушения . Легалната дефиниция на понятието „системност“ се съдържа в §6,
т.62 от предходните разпоредби на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение.“
Видно от представените по делото справки (л.33-34) ел.фиш серия К№4760696 и серия
4
К №5898545–цитирани в АУАН и НП, са връчени на жалбоподателката и са влезли в сила и
дори са платени от И.. Следователно последната е действала и със съзнанието за
предходните си наказания. Ел.фиш, с който въззивника е бил санкциониран за първи път е
влязъл в сила на 19.05.2022г, следователно процесното нарушение (извършено на
08.09.2022г) попада в едногодишния срок по смисъла на §6, т.62. В тази връзка съдът
прецени, че съставът на цитираното в АУАН и НП нарушение категорично е доказан от
АНО в хода на производството.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
182, ал. 5, вр.ал.2, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева и лишаване от правоуправление
за срок от 6 месеца.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0237-000078/12.04.2023г на Началник група към ОДМВР-
Б., РУ- А., с което на С. И. И., ЕГН: ********** от ***, за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 600 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5,вр.ал.2,
т.4 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5