РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр.Петрич , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Андрей И. Николов
при участието на секретаря Величка А. Андреева
като разгледа докладваното от Андрей И. Николов Гражданско дело №
20201230100795 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (активно и пасивно) съединени искове по чл. 128,
ал. 1, изр. 1 СК.
Ищците И. И. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН ********** – и двамата с
адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 111, твърдят, че са дядо и баба по бащина линия на
малолетното дете К. В. М., ЕГН **********, а двамата ответници са негови родители.
Поддържат, че родителите не живеят заедно и по съдебен ред упражняването на
родителските права спрямо детето е предоставено на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения. Заявяват, че имат възможност и желание активно да
общуват с детето, което е и в негов интерес, но рядко успяват да го виждат. Искат
постановяване на съдебно решение, с което да бъдат определени мерки за контакти
между тях и същото. Претендират и съдебни разноски.
Ответникът В. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 111, счита,
че ищцовите претенции трябва да бъдат уважени.
Ответницата Г. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № 5, намира
претенциите на ищците за неоснователни, поради което моли за тяхното отхвърляне и
за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторила. Изразява позиция,
съгласно която двамата ищци имат достатъчна възможност за контактуване с детето
във времето, определено за лични отношения с бащата, и до момента на образуване на
1
делото никой от тях не е отправял към нея искане за допълнителни срещи.
Съдът приема следното:
1./ Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1./ Повдигнатият правен спор налага най-напред да бъдат маркирани някой
основополагащи принципни юридически постановки, които са относими към него и ще
бъдат изходна база за правилното му разрешаване.
1.1.1./ Интересът на всяко дете е да расте в нормална среда, контактувайки
не само с родителите си, но и със своите роднини по майчина и по бащина линия.
Никое дете няма интерес да се отчужди от близките си, освен когато те вредят на
развитието и възпитанието му. Особена категория близки роднини за всяко едно дете
са неговите дядо и баба. Освен естествената силна привързаност и обич, която
съществува между тях и внуците им, дядото и бабата принципно са силно мотивирани
да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на своите внуците (вж. Решение №
176 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 5735/2013 г., ІV г.о. на ВКС).
1.1.2./ Правилото на чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК регламентира самостоятелно
субективно право на дядото и на бабата на всяко дете да поискат от съда да им
определи мерки на лични контакти с него, ако е в интерес на самото дете.
Следователно това е и критерият, от който зависи основателността на една такава
молба, включително и преценката на конкретните параметри, при които тя да бъде
уважена.
1.1.3./ Ето защо и при постановяването на режим в коментирания аспект
съдът не е обвързан от мерките, предложени от страните, а е длъжен, след като
извърши конкретна фактическа преценка на случая, да определи такива мерки, които
най-адекватно ще отговарят на интереса на детето (вж. в този смисъл Решение № 504
от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 525 от 29.06.2010
г. по гр. д. № 1325/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 412 от 07.07.2009 г. по гр. д. №
1948/2008 г., ІІ г.о. на ВКС).
1.1.4./ СК не съдържа легално определение на понятието „интерес на
детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 във вр. с чл. 124 и чл. 125
от същия кодекс може да се заключи, че интересът на детето предполага то да се
отглежда и възпитава по начин, който: осигурява неговото нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие; създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание; подготвя го за
живота като отговорна и самостоятелна личност; гарантира адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси и обезпечава нормалното му
участие в гражданския оборот (вж. така Решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
3356/2014 г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 196 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 283/2019
г., ІV г.о. на ВКС и Решение № 79 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 187/2018 г., ІV г.о. на
2
ВКС).
1.1.5./ На съобразяване подлежат и постановките, възприети в т. 3 от
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС (което не е изгубило своята
актуалност и при действието на сегашния СК), съгласно които „интереси на децата” са
всестранните интереси по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови
навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на детето като съзнателен гражданин.
1.1.6./ Необходимо е да се вземат предвид и обстоятелствата по § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет., където е дадена легална дефиниция на понятието „най-добър интерес на
детето“ (вж. Решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г., ІV г.о. на ВКС).
Според този нормативен текст установяването на най-добрия интерес на детето е
детерминиран от комплекс от фактори, включващи: желанията и чувствата му;
неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола,
миналото му и други характеристики; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, и другите факти, имащи отношение към случая.
1.1.7./ Следва да се отчита и дали родителят препятства или напротив –
насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност на
дядото и бабата да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него (вж.
Решение № 275/18 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г., ІV г.о. на ВКС ).
1.2./ Фактологията, която е релевантна в настоящия казус, установена
посредством относимите към него доказателствени източници, е следната:
1.2.1./ С доклада по делото, като безспорни и съответно ненуждаещи се от
доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК), са били отделени обстоятелствата, че:
- дамата ответници са родители на малолетното дете К. В. М., а
ищците са неговите дядо и баба от бащина страна;
- с влязлото в сила Решение № 314/13.12.2018 г. по гр. д. № 420/18 г.
на Районен съд – гр. Петрич упражняването на родителските права спрямо детето е
било предоставено на майката и местоживеенето му е било определено при нея, а на
бащата е бил формиран режим на лични контакти;
- по повод реализирането на този режим ответникът В.М. е образувал
изпълнително дело (с № 10/20 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд –
гр. Петрич).
1.2.2./ Според посоченото съдебно решение, копие от което е прието като
писмено доказателство, форматът на личните отношения между бащата и детето е:
- до 5-годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10:00 ч. до 17:00 ч., без преспиване, и
- след навършване на 5 години от детето – всяка първа и трета събота
3
и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване.
1.2.3./ Според находящите се по делото копие на искова молба с вх. №
84144/30.10.2020 г. по входящия дневник на Районен съд – гр. Петрич и справка от
10.03.2021 г., изготвена от служител при служба „Съдебно деловодство“ на съда,
ответникът М., в качеството си на ищец, е образувал гражданско дело по чл. 59, ал. 9
СК. То е насочено към промяна на режима му на лични контакти с малолетното дете,
но до приключване на съдебното дирене по сегашното дело няма данни да е
финализирано с окончателен съдебен акт по същество. Относно липсата на
преюдициалност между двете дела съдът се е произнесъл с протоколно определение от
24.03.2021 г.
1.2.4./ От останалите писмени доказателства (социални доклади от
Дирекциите „Социално подпомагане“ в гр. Петрич и в гр. София, район „Младост“, три
броя протоколи за справки, съставени по горецитираното изпълнително дело, два броя
жалби на ответника М., подадени до органите на МВР, на прокуратурата и на
Държавната агенция за закрила на детето, и заповед за назначаването на последния
като държавен служител), както и от гласните доказателствени средства (разпитите на
свидетелите Е.И.М.С. и В. К.), става ясно, че:
- Детето К.М., заедно със своята майка, живее в гр. С., където
посещава детско учебно заведение. Там пребивава и бащата.
- Той обаче вижда детето единствено в гр. П., в рамките на
определения му режим на лични контакти, за което се връща от гр. С., като се връщат и
майката и детето.
- Личните отношения между двамата родители са силно влошени,
което води до значително нарушена комуникация дори по въпросите, свързани със
самото дете. Помежду им често възникват неразбирателства, ставащи повод за искане
на съдействие от съдебния изпълнител, полицията, прокуратурата и дирекцията за
социално подпомагане.
- Двамата ищци са съпрузи и живеят заедно в гр. П. Обитават къща, в
която те и ответникът М. разполагат със самостоятелни (отделни) етажи. Ищецът И.М.
е на 68 години, а ищцата М.М. – на 67 години, и са пенсионери, но първият ищец е и
трудово ангажирани, работейки на смени. В жилището им са създадени добри битови
условия, позволяващи нормалното пребиваване на малолетния им внук. Няма данни
някой от тях да страда от особени заболявания, нито да е имал прояви, които биха
могли да поставят детето в опасност.
- Сегашните срещите между ищците и малолетния К.М. се случват,
само когато той е при бащата.
1.3./ Така установените факти, преценени на плоскостта на очертаните по-горе
принципни постановки, приложими към разглежданата хипотеза, са опора за следните
правни заключения:
4
1.3.1./ Изпълнени са законовите предпоставки за постановяване на мерки за
лични отношения между ищците и детето, доколкото това несъмнено ще бъде в негов
интерес, с оглед добрия капацитет на първите и ограниченото им настоящо общуване с
второто.
1.3.2./ Конкретният им формат е нужно да бъде всяка първа и трета събота
от месеца, за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., както и 7 дни през лятото, с преспиване,
определени по споразумение с родителите на детето, а при липса на такова – в периода
от 10 до 17 юли на съответната година.
1.3.3./ При конструирането на тези мерки са отчетени: възрастта на самото
дете; отдалечеността на населените места, в които живеят то и ищците; фактът, че
всяка и първа и трета събота и неделя от месеца детето е в гр. П., за режима му на
контакти с бащата; възможността двамата ищци да общуват с него и във времето,
когато то е при ответника М..
2./ Относно съдебните разноски:
2.1./ Предвид този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат
право да получат от ответниците, разходите, които са направили по воденето на
делото. Правилата за разпределението на отговорността за съдебните разноски в
гражданския процес важат и за процедурата по чл. 128, ал. 1 СК, независимо, че
спецификата й е на такава по спорна съдебна администрация на материални
гражданскоправни отношения (вж. Определение № 252 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. №
3895/2015 г., ІІ г. о. на ВКС).
2.2./ Полагащият се размер е 25 лв. и включва заплатената държавна такса за
образуване на съдебното производство. Не са ангажирани надлежни доказателства (по
смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г,
ОСГТК на ВКС), че ищците за заплатили възнаграждение на представлявалия ги
адвокат.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, по субективно (активно и пасивно) съединените искове по чл. 128,
ал. 1, изр. 1 СК, предявени от И. И. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН ********** –
и двамата с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 111, против В. И. М., ЕГН **********, с адрес в
гр. П., ул. „Р.“ № 111 и Г. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № 5, режим
на лични отношения между детето К. В. М., ЕГН **********, чийто родители са
ответниците, и ищците И. И. М. и М. А. М., в качеството им на негови дядо и баба
5
по бащина линия, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от
17:00 ч. до 19:30 ч., както и 7 дни през лятото, с преспиване, определени по
споразумение с родителите на детето, а при липса на такова – в периода от 10 до 17
юли на съответната година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. И. М., ЕГН **********, с адрес в
гр. П., ул. „Р.“ № 111 и Г. В. К. , ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № 5, да
заплатят поравно на И. И. М., ЕГН ********** и на М. А. М., ЕГН ********** – и
двамата с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 111, сумата от 25 лв., представляваща съдебни
разноски, дължими за производството по гр. д. № 795/20 г. на Районен съд – гр.
Петрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен
съд – гр. Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна
жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6