№ 141161
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20241110132304 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 176240 от 30.05.2024г. от „*** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Л. Т..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за потребителски кредит №
40011813728 от 30.08.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и
вземане за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, вземане за възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ и такси, включително за извънсъдебно събиране на вземането.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
От представения по делото договор за кредит и Общи условия към него е видно, че в
договора е уговорено възнаграждение за услуга „Фаст“, даваща право на клиента за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и изплащане на
потребителския кредит в размер на 1600 лв. и възнаграждение за услуга „Флекси“, даваща
право на клиента да промени предварително уговорения погасителен план в размер на 2800
лв., които са дължими разсрочено на падежа на месечните погасителни вноски, независимо
от използването на съответната услуга.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
отпускане на заема и неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Услугата „Фаст“ със съдържанието, посочено в Общите условия на договора,
няма характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на
1
договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора – приоритетно
разглеждане на искането за кредит. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга,
която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това заявлението в
частта относно възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да се отхвърли на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК.
Съгласно уговореното възнаграждение за услуга „Флекси“ се дължи независимо от
това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право на кредитополучателя да
оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя
кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва,
на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени
услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга „Флекси“ е неравноправна, защото не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и след
като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С
оглед това заявлението относно вземане за възнаграждение за услуга „Флекси“ подлежи на
отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакет допълнителни
услуги от 4400 лв. надхвърля размера на отпуснатия кредит от 4000 лв., с оглед на което
стойността на тези странични за договора задължения се явява необосновано висока и води
до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още
един допълнителен аргумент, водещ до извода за нищожност на клаузите, с които е
предвидено заплащането на тези допълнителни услуги.
Съдът приема, че клаузата на Тарифа за таксите на заявителя, която предвижда, че
при забава от 90 дни в плащането се дължи неустойка, начислена еднократно в размер на
500 лв., е недействителна. Посочената уговорка е в противоречие с разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като установява задължение за плащане на неустойка за забава, наред с
дължимото обезщетение за забава, и то в размер, по-голям от законната лихва за забава,
което е забранено от императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която повелява, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Поради изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да се отхвърли и по отношение на това вземане.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно вземането за сумата от 20 лв. –
такси за извънсъдебно събиране на вземането по кредита, защото посочената такса по
същество е във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъде събирана съгласно
чл.10а, ал.2 ЗПК.
По тези съображения, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 176240 от 30.05.2024г., подадено от „***, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Л. Т.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното вземане в размер на 1377,80 лв.,
представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, на претендираното
вземане в размер на 2433,50 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40011813728 от 30.08.2022г., както и по
отношение на претендираното вземане в размер на 500 лв., еднократно начислена неустойка
при просрочие на задължения по кредита с повече от 90 дни съгласно Тарифа за таксите на
заявителя и в размер на 20 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземането по кредита
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3