Решение по дело №20/2022 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 64
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20225230100020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Панагюрище, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100020 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9
ЗПК
Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********
срещу П. Т. М., за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 237,47 лева, ведно със законната лихва от
14.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща незаплатено
задължение по усвоен кредит по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 01.04.2014 г сключен между „ОББ” АД и ответника, което вземане е
прехвърлено на ищеца въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения
от 31.01.2018г. и анекс от 05.12.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 746/2021 г. по описа на Районен съд -
Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на
01.04.2014г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение №FL583753/28.04.2011r. между „ОББ ”АД, в качеството на Кредитор и П.
М.- кредитополучател, по силата на който „ОББ“ АД е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 1426 лв., като кредитополучателя се е задължил
да върне процесния кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията
уговорени в договора. Сочи се, че лихвения процент е уговорен в размер на 10,5%, а
ГПР в размер на 12,77%. Крайният срок за погасяване на кредита е 22.03.2019г., т.е.
кредитополучателя се задължил да върне предоставената сума на 60 месечни
анюитетни вноски всяка в размер на 32,65 лв.. В исковата молба се излага, че
кредитополучателите погасили част от дължимите суми, като непогасеното
задължение възлиза в размер на 237,47 лв- главница. В исковата молба, е сочи, че на
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
1
31.01.2018г. и приложенията към него сключен между „ОББ” АД и „ЕОС Матрикс”
ЕООД, задължението на П. М. е прехвърлено на ищеца, като в изпълнение на чл.99 от
ЗЗД длъжникът е уведомен за станалата цесия. Предвид всичко изложено се моли за
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски за исковото и заповедното
производство.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в която се твърди, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност за вземането за главница, която е започнала да тече от обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 21 от договора, поради
неплащане на две погасителни вноски. Сочи се, че погасителната давност е изтекла за
периода от настъпване на изискуемостта за всяка погасителна вноска след изтичане на
пет години. Моли се да се отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е подаден в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 15.12.2021 г., а
исковата молба е подадена на 12.01.2022 г., от процесуално легитимирана страна-
заявител в заповедното прозиводство.
От приет по делото като доказателство договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 01.04.2014 г. сключен между „ООБ ”АД и П.
Т. М. - кредитополучател, се установява, че „ОББ“ АД е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 1426,00лв., който е следвало да бъде върнат на
60 месечни вноски, като последната е с падеж 22.03.2019г.
По делото е приложен договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
31.01.2018 г. сключен между „ОББ ”АД - прехвърлител и ищеца „ЕОС Матрикс“
ЕООД- цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец
вземанията си посочени в Анекс № 3 от 05.12.2019г. към договора, като наред с това
цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия по
см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД - клаузите на договора за цесия, цедента е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне- клауза 6.2.3 от
процесния договор, като е представено и изрично потвърждение (л. 48 от делото).
От приложено по делото приложение Анекс № 3 от 05.12.2019г. за извършена
цесия към договор за продажба на вземания (цесия) между „ОББ ”АД – цедент и „ЕОС
Матрикс“ Е ООД се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане,
в размер на 237,47 лв. - главница, видно от представено по делото приложение към за
извършване на цесия, като следва да се приеме, че ответникът е уведомен за цесията с
връчване на препис от исковата молба.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
2
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената
тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на
уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; валиден договор за Договор за потребителски кредит, по който цедентът му
е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на
задължението за главница.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „ОББ ”АД и П. М. е сключен
договор за потребителски кредит, по силата, на който Банката е предоставило на
ответника сумата в размер на 1426 лв. Кредитополучателя се задължили да я върне на
60 месечни вноски, в срок до 22.03.2019 г. ведно с възнгарадителна лихва в размер
общо сумата на 1959,10 лв.
От доказателствата по делото – договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 31.01.2018 г. ведно с приложение към анекс № 3 от 05.12.2019 г. сключен
между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД се установява, че между страните по
договора е прехвърлено вземането на цедента към ответника по делото, в размер на
237,47 лв. – главница, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен по см. на
чл. 99 ЗЗД. Тук е мястото да се посочи, че относно наличието на надлежно уведомяване
на ответника - длъжник за извършената цесия, то следва да се посочи, че съгласно
трайната съдебна практика, поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар
и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, І т. о. В това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4
ЗЗД; Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата
на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника, така и в
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013г. на Второ т.о., ВКС постановено по
реда на чл. 290 ГПК в производство по предявен иск по чл. 422 ГПК.
Съдът намира за неоснователно единственото правено от ответника
правопогасително възражение за погасяване на вземането по давност, поради следното:
Със задължителните за съдилищата указания на т.18 по Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС е прието, че по
3
силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
конкретния случай от ищеца не са наведени твърдени, нито по делото са представени
доказателства за надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита,
поради което следва да се приеме, че падежът на задълженията по процесния договор
за кредит е настъпил в съответствие с уговореното между страните с погасителния
план. Тук е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав приема, че
погасителната давност за вземанията по договора за кредит започват да текат от
22.03.2019 г.- дата на която е изтекъл срокът на договора. На първо място следва да се
подчертае, че договореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит)
сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи,
а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на
тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага изводът, че макар да са породени от
един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната
страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за
заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение
на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на
банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Съществуващото противоречие в съдебната практка следва да се счита за преодоляно
посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019
г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно
(плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва
на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
4
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора,
по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по
правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като
вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това, при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва
да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита -в конкретния случай 22.03.2019 г. Исковата молба е подадена на 14.10.2021 г.,
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, много преди изтичане на 5-годишния давностен срок, т.е.
преди процесното вземане да бъде погасено по давност.
Предвид изложеното ищецът е материално легитимиран кредитор спрямо
ответника по отношение на вземането прехвърлено от цедента „ОББ“ АД в размер на
237,27 лв.- главница, като ответникът не оспорва дължимостта на претендираните суми
по отношение техния размер, а излага единствено съображения за погасяването им
давност, поради което съобразно гореизложените доводи, предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да се уважи в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство. Поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва ответнкът да бъде осъден д заплати суата в размер на 25,00 лв. -представляваща
държавна такса заплатена в заповедното производство.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 25,00 лв. – представляващи заплатена
държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК, по отношение на П. Т. М. ЕГН **********, с адрес: с. Поибрене, общ.
Панагюрище, ул. „**************“ № 15, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК :
*********, и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6, е носител на парично вземане в размер на сумата
от 237,47 лева, ведно със законната лихва от 14.10.2021 г. до окончателното изплащане
5
на сумата, представляваща незаплатено задължение по усвоен кредит по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.04.2014 г сключен между
„ОББ” АД и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на договор за
прехвърляне на парични задължения от 31.01.2018г. и анекс от 05.12.2019г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 746/2021 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище и която сума може да бъде платена по банкова
сметка IBAN: BG91UBBS80021004508310, при „Обединена българска банка“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Т. М. ЕГН ********** да заплати
на “ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК: ********* сумата в размер на 25,00 лв. –
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в
размер на 25,00 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6