Решение по дело №4640/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 83 / 08.01.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                     ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и осми октомври                          две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                              при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4640 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на Д.Б.Д. против „Кредисимо“ ЕАД, за осъждане на ответното дружество да й върне сумата от 4160.80 лв., с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - по нищожен договор за потребителски кредит № 884508, сключен между страните на 30.05.2017 год., ведно със законната лихва, начиная от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

                              Исковете са с правно основание в чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими, както е прието с определението по чл.140 от ГПК.

                              В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищцата поддържа исковете по съображения, изложени в молбата си от 25.10.2019 год.

                              Процесуалният представител на ответното дружество, също с нарочна молба, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

                              Въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:              Страните не спорят, че между ищцата - кредитополучатели  ответника - кредитодател, по реда на ЗПФУР, е сключен договор за потребителски кредит с № ****/****.2017 год. при общи условия, за сумата от 2500 лв., която е следвало да се върне на 24 равни месечни вноски и краен падеж - 31.05.2019 год. Не са спорни и останалите параметри по кредита - ГЛП от 41.24 %, ГПР - 50 %, общ размер на плащанията - 3711.60 лв., в т.ч. главница от 2500 лв. и договорна лихва в размер на 1211.60 лв.

                              Съгласно чл.4, ал.1 от договора, респ. чл.12 от раздел III на общите условия, ищцата се е задължила да предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчител.  В заявлението липсва отбелязване на начина, по който е избрала да предостави обезпечение на кредитодателя. Такова липсва и представеното приложение № 1 с погасителен план към договора за кредит, както и в стандартния формиляр за предоставяне на информация по кредита.

                              На датата, на която е сключен договорът за кредит, ищцата е сключила, пак по реда на ЗПФУР, договор за представяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, съгласно който последното се е задължило да поръчителства за задълженията на Д. по договора за кредит. За предоставеното поръчителство е договорено възнаграждение в размер на 3719.76 лв. - сбор от 24 месечни вноски „гарант“, всяка от по 154.99 лв. Плащането на възнаграждението е извършвано по банкова сметка ***.

                              С договор за поръчителство от същата дата, сключен от „Кредисимо“ ЕАД - кредитор и Ай тръст“ ЕООД - поръчител, последното се е задължило спрямо кредитодателя да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит.

                              Видно от неоспорените и изходящи от ответната страна детайли по договора за кредит, в частта за извършените от ищцата плащания, общият размер на същите възлиза на  6660.80лв.

                              Съдът, въз основа на така изяснената фактическа обстановка, намира предявения иск за основателен.

                      Безспорно е, че процесният договор за кредит, като такъв, се подчинява на режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

                      Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

                      Не така е в случая - липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя. Така в графа ”разходи по кредита“ не фигурират общите разходи за потребителя, в това число възнаграждението за поръчителя, което е допълнителна услуга, пряко свързана с кредита, а нейната величина се отразява пряко на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.

                      Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Затова, като не е включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона и договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.

                      Самият договор за кредит е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила - сключването на договор за предостявяне на поръчителство, и то с избрано от нея лице, като условие за „гарантирано“ отпускане на кредита, а възнаграждението на поръчителя да се администрира също от нея. Нещо повече - със сключване на договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне и на разпоредбите на чл.10а и чл.33 от ЗПК, т.к. сумите, платени като възнаграждение за „поръчителството“, в крайна сметка се инкасират от „Кредисимо“ ЕАД - както се установява от публичното вписване в ТР, „Ай тръст“ ЕООД е еднолична собственост на „Кредисимо“ ЕАД, т.е. последното е едноличен собственик на капитала му. Така се оскъпява кредита и се преследва забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора. 

                      Затова договорът за предоставяне на поръчителство не следва да се разглежда като отделен такъв, а като част от договора за потребителски кредит, който на посочените по-горе основания е нищожен. Получената по него сума над чистата стойност на кредита, т.е. над 2500 лв. или 4160.80 лв. (6660.80 лв. - 2500 лв.) се явява недължимо платена, съгласно чл.23 от ЗПК, и подлежи на връщане.

                      Ето защо, исковете следва да се уважат, като на Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер на 166.43 лв.            

                      Воден от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

             

                  ОСЪЖДА ”Кредисимо” АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.***** представлявано от С* Я*, на основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д.Б.Д. ***, ЕГН - **********, сумата от 4160.80 лв., с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - по нищожен договор за потребителски кредит № *****, сключен между страните на *****.2017 год., ведно със законната лихва, начиная от 10.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

                              ОСЪЖДА ”Кредисимо” АД да заплати на Д.Б.Д. деловодни разноски в размер на 166.43 лв.

                    Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е