РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 759
14.04.2020
г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив,
ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година, председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3534 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на М.П.С.,***, ЕГН **********, чрез адв. И. срещу РА № -16001619000985- 091-001/27.08.2019 г.,
издаден от с.п.П. и К.Г.Н., въз основа на Ревизионен доклад №
Р-16001619000985-092-001/02.08.2019 по ревизия, назначена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001619000985-020-001/15.02.2019 г., изменена със
Заповед Р- 16001619000985-020-032/28.05.2019 г., потвърден с Решение на Директора
на ДОДОП № 622/28.10.2019 г. , с който на М.П.С. на основание чл. 19 от ДОПК са
определени допълнителни задължения за данък по ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ и
задължителни осигурителни вноски, за задължения на „А и К Дизайн България“
ЕООД, в общ размер на 35106,98 лв. главница
и 19208,30 лв. лихва.
В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността
на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се противоречието му с материалния
закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира се присъждане на сторените разноски. Допълнителни аргументи в подкрепа
на защитната теза са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на
ДОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените
правила.
Констатациите на
ревизиращия екип са мотивирани със следното изложение в РА и РД
„…………На 01.11.2012 г. е регистрирано дружество „А и К
ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район „Южен“, ул. „Липа“ № 1, при съдружници:
М.Г.М.с ЕГН ********** - 50%, М.П.С. с ЕГН ********** - 25% и с ЕГН **********
- 25%. Дружеството е управлявано от, М.П.С. и А.А.С.,
заедно и по отделно. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 09.11.2012 г. и дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на
24.07.2017г.
На 27.04.2015 г. на основание решение на Пловдивския
окръжен съд от 23.04.2015 г. е вписан протокол на общото събрание на съдружниците на „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ООД за изключване
на съдружник и предупреждение по чл. 126, ал. 3 от Търговския закон ТЗ/,
връчено на съдружника М.Г.М., след което дружеството се управлява от М.П.С. -
50% и
А.А.С. - 50%, заедно и по отделно.
Със заповед № Р-16001615004862-020-001/26.05.2015г.
спрямо „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ООД е възложено извършване на ревизия по ЗДДС,
за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2014 г. Заповедта е връчена по електронен
път на 30.06.2015 г.
В хода на ревизията са установени фактурирани доставки
от дружеството, отразени в дневниците за покупки с право на пълен данъчен
кредит, за които липсват доказателства за реалност. От управителите А.С.и М.С.
са постъпили писмени обяснения, в които заявяват че не са им известни никакви
обстоятелства относно спорните фактури, не са получавани стоките, нито знаят
как и от къде са транспортирани, тъй като взаимоотношенията с доставчиците се
водели от пълномощника К.М.М., съпруг на третия
управител на дружеството М.Г.М..
В хода на ревизията с нотариален акт за продажба №
42/09.09.2015г. „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ се е
разпоредило в полза на „ЕЙ ЕНД КЕЙ ДИЗАЙН“ ЕООД със свой недвижим имот – студио
в гр. Свети Влас, за сумата от 20 833, 33 лева без ДДС (данъчна оценка –
20543,00лв.). Като в акта е посочено, че цената от 25 000,00 лв. с ДДС ще бъде платена до 23 560,73 лв. чрез
прихващане на насрещно задължение, а
1439,27 лв. - по банков път до пет работни дни.
Ревизията е приключила с РД №
Р-16001615004862-092-001/16.03.2016г. и
РА № Р-16001615004862-091-001/13.04.2016г., с който на дружеството е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 27 193,40 лв., ведно
с начислените прилежащи лихви в размер на 6 595,85 лв. Ревизионният акт е
обжалван по съдебен ред като с решение № 1038/15.06.2017 г. по адм.д. № 1969/2016г. по описа на Пловдивски административен
съд жалбата е отхвърлена. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на
18.07.2017г.
На 16.08.2016 г. е вписана продажба на дружествени
дялове, съгласно договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка
на подписите от 09.08.2016 г., по силата на който М.П.С. и А.А.С. прехвърлят дяловете си в дружеството на правоприемника
М.В.Д. с ЕГН **********. По силата на новия дружествен договор, дружеството се
управлява от едноличен собственик на капитала М.В.Д.. Вписано е и преобразуване
на дружеството в ЕООД, като седалището и адреса на управление се запазват - гр.
Пловдив, район „Южен“, ул. „Липа“ № 1.
С протокол КД-73 №
Р-16001619000985-П73-001/10.04.2019г. в ревизията по чл. 19 от ДОПК са
присъединени доказателства от ревизия на дружеството. До новият собственик и
управител на дружеството е изпратено ИПДПОЗЛ №
П-1600169095821-040-001/07.06.2019г. с обратна разписка, като същата е върната
с гриф „Непознат". След процедура по чл. 32 от ДОПК на 25.06.2019 г. е съставено съобщение №
П-16001619095821-С32-001, поставено на таблото за Съобщения в ТД на НАП гр.
Пловдив и изпратено по пощата с обратна разписка на 25.06.2019 г., върнато на
16.07.2019г. с гриф „Непознат" /л. 93 гръб/. В определеният от органа по
приходите срок задълженото лице не е
представило документи и писмени обяснения. Съставен е протокол за извършена
насрещна проверка № П-16001619095821-141-001/18.07.2019г. /л.81 гръб/.
В протокол № П-16001618158054-П73-001/04.02.2019г. е
отразена наличната информация за подаваните от дружеството декларации обр. 6 за периода от 08.01.2013г. до 01.01.2016г.
с размера на начислените задължения, по които не са правени вноски: данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения- за периода
01.03.2015г. – 31.03.2015г. главница в размер на 207,02 лв. и лихви – 79,11
лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения - за
периода 01.01.2016г. – 31.01.2016г. главница в размер
на 18,00 лв. и лихви – 5,36 лв.; ДОО – за осигурители за периода 01.12.2015г. –
31.12.2015г. – главница в размер на 25,90 лв. и лихви – 7,93 лв.; ДЗПО – УПФ –
за осигурители за периода 01.12.2015г. – 31.12.2015г. главница в размер на
10,12 лв. и лихви – 3,09 лв.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за
периода 25.01.2012г. – 31.07.2014г. главница в размер на 16,19 лв. и лихви –
4,96 лв.
Установено е също, че дружеството е подало ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2014г. с вх.№ 1600И0229267/18.03.2015г., в която са посочени
общо приходи - 409191,93 лв. ; общо разходи – 340505,65 лв. и е формиран
счетоводен резултат и данъчна основа – 68686,28 лв.; деклариран корпоративен
данък - 6868,63 лв., като след извършени прихващания на надвнесен данък на
други основания е останала не внесена разлика към 31.01.2019г. възлизаща на
сумата от 1 177,32 лв. и начислени лихви от 573,11 лв.
Дружеството е подало справка по чл.73 от ЗДДФЛ с вх. №
16000163130917 / 24.03.2016г., в която са декларирани изплатени суми – наем, на
физическото лицето М.П.С. с ЕГН ********** и съпруга й Атанас Ангелов Савов с
ЕГН ********** и доходи от извън трудови правоотношения на физическото лицето А.А.С. с ЕГН **********. Начисленият и не внесен от
дружеството данък по ЗДДФЛ за 2015г. е общо в размер на 490,50 лв.
С писмо вх.№ ВХР-1664/18.04.2019г. /л.141/ от М.П.С.
са представени писмени обяснения, включително и такива, дадени пред
Икономическа полиция - гр. Пловдив относно взаимоотношенията на фирма А и К
Дизайн България ООД и Костадин Михайлов,
довели до неустойки и загуби за дружеството. В обясненията си С. излага, че се
водили продължителни съдебни процеси и че по надлежен и законосъобразен начин
се опитали да сигнализират съответните органи, веднага след съмненията за
недобросъвестност, от страна на техния съдружник Михайлов и упълномощеното от
него лице - Костадин Михайлов, но не се стигнало до удовлетворителен резултат.
Установено, че от 2012 г. „А И К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ООД
има разкрити сметка в ПроКредит Банк
(България) ЕАД, със средствата по която са могли да се разпореждат А.А.С., М.П.С., М.Г.М.. Сметката е закрита на 31.03.2015г.
През 2012 г. е открита сметка БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА АД, с която са имали право да се разпореждат А.А.С., М.П.С., М.Г.М.и К.М.М..
След изключването на съдружника М.Г.М.е изготвен нов Спесимен на подписите на лицата които имат право да се
разпореждат с банковата сметка - М.П.С. и А.А.С. с
дата 26.03.2015г., с добавено условие, че двамата управители се подписват
винаги заедно. Същото е отпаднало след уведомление от 19.08.2015г. с което
управителите на „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ООД – Пловдив са заявявали, че оттеглят
предходното си искане и вече ще се подписват по отделно.
От страна на „А
и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – Пловдив са публикувани ГФО за 2012г., за 2013г., за
2014г. и за 2015г. По данни от същите към 31.12.2014 г. наличните активи на
дружеството са: Дълготрайни материални и нематериални активи – 49 хил. лв.; Материални
запаси - 160 хил. лв.; Вземания - 89 хил. лв.; Общо: 298 хил. лв. Към
31.12.2015г. наличните активи са: Дълготрайни материални и нематериални активи
– 0 хил.лв.; Материални запаси - 103 хил. лв.; Вземания - 135 хил. лв.; Общо:
238 хил. лв. Към 01.12.2015г. дружеството има неразпределена печалба – 90 хил.
лв., а след приспадане на формираната загуба от 28 хил. лв. за 2015г. към
31.12.2015г. дружеството има не разпределена печалба от 62 хил. лв.
Според данните в протокол изх.№ С180016-026-0023689/ 22.08.2018г.
срещу „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
Пловдив има образувано изпълнително дело № *********/2016г. с общ размер на
публичните задължения - 50713,77лв. към 22.08.2018г. в това число главница
35106,98 лв. и лихви – 15606,79лв. Наложени са обезпечителни мерки с
Постановление № С160016-023-0000581/18.03.2016г., Постановление №
С160016-023-0000562/17.03.2016г. и Постановление №
С160016-139-0000220/10.05.2016г. Изготвена е справка за проучване на
имуществено състояние на ЗЛ изх.№ С180016-134-0001944/22.08.2018г., от която е
видно, че дружеството не разполага с имущество, с което да бъдат обезпечени
задълженията. С протокола „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е прекатегоризирано
като задължено лице с „трудно събираем" дълг.
Протоколът и справката са предоставени на отдел
„Ревизии“ в дирекция „Констрол“ ТД на НАП – Пловдив,
със служебна бележка изх. № С180016–181-0073251/22.08.2018г. на отдел
"Принудително изпълнение" при ТД на НАП Пловдив.
При горната фактическа обстановка ревизиращите са
приели, че са налице предпоставките по чл. 19 от ДОПК за ангажиране
отговорността на С. в качеството си на съдружник и управител на „А и К ДИЗАЙН
БЪЛГАРИЯ“ ООД, за задълженията на дружеството, установени с РА №
Р-16001615004862-091-001/13.04.2016 г. и подадените декларации за задължения по
ЗКПО, ЗДДФЛ и ДОО. Изтъкнато е, че ревизираното лице е укрило факти и
обстоятелства, които е било длъжно да обяви, като е допуснало отчитането на
фактури, за които при ревизия на дружеството е установено, че не отразяват
реално извършени доставки на стоки и на услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1,
респ. на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Също така е подало непълни справки – декларации
по ЗДДС за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016г. и
годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2014г.
Възприето е също, че е С. е извършила недобросъвестни
разпореждания с имуществото на дружеството, като е продала негови активи по
време на ревизионно производство, започнало на 30.06.2015 г. - датата, на която
е връчена по електронен път Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001615004862-020-001/26.06.2015
г., в резултата на което имуществото на
дружеството е намаляло. Като факт потвърждаващ недобросъвестността е посочена и
продажната цена на недвижимия имот – студио в гр. Свети Влас, чиито размер от
25000 лева с ДДС се явява значително по нисък от стойността на заприхождаване на актива – 50000 лева към 31.12.2014г.
Нанесената вреда върху активите на дружеството е причинно свързана към
22.08.2018г. и с липсата на имущество, с което да бъдат погасени задълженията
му. В тази връзка е прието, че не може да бъде проведено успешно производство
по събиране на вземанията, а същевременно дружеството не притежава недвижимо
имущество или друго имущество, срещу което да се насочи изпълнението и
обезпечението.…..“
РА е незаконосъобразен.
В разпоредбите на чл.19, чл.20 и
чл.21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен
вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи
на управление или управители на задължено лице по чл.14, ал.1 и 2 от ДОПК.
Материално-правните норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 ДОПК регламентират
самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.
В настоящия случай, предмет на
съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична
имуществена отговорност и в двете хипотези.
За ангажиране на отговорността по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК е необходимо кумулативно да бъдат удовлетворени следните
условия: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има
качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по
чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения;
2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител; 3) да съществува причинно-следствена връзка между
поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е налице
обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в тази
хипотеза е ограничена до размера на несъбраното задължение.
Относно отговорността по чл. 19, ал.
2 от ДОПК е нужно кумулативното наличие на: 1) качеството на член на орган на
управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК; 2)
недобросъвестно поведение на лицето, довело до намаляване на имуществото на задълженото лице; 3)
причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на
публичните вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за събиране на публични
вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Действията, с
които е засегнато имуществото са посочени в т.1 и т. 2 на правната норма:
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Според § 1, т. 8 от ДР на ДОПК
"Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или
услуга по сделка между лица, които не са свързани; а съгласно т. 10 пазарните
цени се определят по:а) методът на сравнимите неконтролирани цени между
независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна
цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена
форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната
печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена
се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната
печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
С оглед характера на отговорността
по чл. 19 от ДОПК, доказателствената
тежест за установяване на елементите от фактическия състав е върху органа по приходите,
който има задължението да установи наличието на посочените по-горе предпоставки
в условията на пълно доказване.
Относно обезпечаването на публичните
вземания нормата на чл. 121 от ДОПК предвижда възможността органите по
приходите в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт да поискат от
публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето
Нормата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК
предвижда и защита срещу недобросъвестни действа, като обявява за
недействителни по отношение на държавата, възмездни сделки с имуществени права
на длъжника с намерение да се увредят публичните взискатели
и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели,
по които страна е свързано с длъжника лице. Условие за недействителността на
сделките е да са сключени след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат
на ревизията са установени публични задължения
Недействителността се обявява по иск
на съответния публичен взискател или на публичния
изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следва да се отбележи, че в
съдебната практика са формирани две позиции относно полето на доказателствената сила на влезлите в сила ревизионни
актове, с които са установени задължения за лицата по чл.14, т.1 и 2 ДОПК,
респективно за възможността да бъдат противопоставени на лицата, спрямо които
се реализира отговорността по чл. 19 от ДОПК. Според първата - влезлият в сила
ревизионен акт обвързва ревизията по чл.19 от ДОПК само относно размера на
подлежащите на събиране задължения. Констатациите на ревизионния акт, съставен
на дружеството, не могат да бъдат противопоставяни на управителя му в ревизия
по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, понеже двете отговорности са различни и
произтичат от различни фактически състави. (в този смисъл решение № 1072 от 28.01.2014 г. по адм.дело № 12588 по описа за 2013 г. на ВАС и Решение №
9442 от 14.09.2015 г. по адм. д. № 10623/2014 г. на
ВАС).
Според втората - влезлите в сила,
ревизионните актове се ползват с доказателства сила и относно обстоятелствата,
формиращи задълженията (така Решение № 890 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 1734/2015 на ВАС и Решение № 2645 от 09.03.2016 г.
по адм. д. № 3166/2015 на ВАС).
При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че по отношение на ревизираното лице безспорно се
установява първата предпоставка в хипотезите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК –
качеството на собственик и управител на задължено лице към момента на
установяване на задълженията.
Налице е и втората предпоставка по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК – ревизираното лице е укрило факти и обстоятелства, които
по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. Действително фактите, които
са установени в РА № Р-16001615004862-091-001/13.04.2016 г., са в ревизионно
производство, по което страна е дружеството, а не управителят. Въпреки това не
е спорно, че С. – в качеството на управител на дружеството, е участвала в
проведената ревизия като в обясненията си не е отрекъл нереалността на
доставките, нито е ангажирал доказателства в обратната насока. Обстоятелството,
че същият в последствие не е реализирал защита в оспорването на ревизионният
акт се дължи на решението му да прехвърли дружествените си дялове на друго
лице.
Без съмнение ответникът следва да
установи, че към релевантния момент на подаване на всяка СД по ЗДДС,
управителят е знаел или е следвало да знае, че липсва данъчно събитие, тъй като
доставките не са реално извършени. От друга страна установяването на знанието е
пряко свързано с факта на нереалност на доставките, а в настоящото производство
органите по приходите не са длъжни отново да установяват тази нереалност,
напротив реалността следва да се докаже от лицето което я претендира.
Жалбоподателят в случая не е лишен от възможност да ангажира всички възможни
доказателствени средства за установяване на фактите, от които черпи изгодни за
себе си правни последици – в тази насока съдът изрично е указал доказателствена
тежест. Въпреки това, оспорващият се
задоволява с позицията, че не може да бъде доказано наличието на субективния
елемент – знанието му, че доставките са нереални. При това положение съдът също
следва да приеме, че реалността на доставките, във връзка с които е формирано
задължението на дружеството, не е доказана, а декларираните от С. – в
качеството на управителя, обстоятелства са съзнателно действие, отразяващи
факти, които не са част от обективната действителност.
По отношение на третата и четвъртата
предпоставки по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че
причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на
публичните задължения като пряката последица от укриването на фактите и
обстоятелствата, респ. действията, с които преднамерено е намалено имуществото
на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че
съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между
поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения
на дружеството. Укриването на факти и обстоятелства и разпоредителните действия
предполагат наличието на умисъл с две възможни форми – действие или
бездействие. Тоест за уникалността на връзката следва да е налице волево
недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до
невъзможността да се събират публични задължения. Тоест укритите факти и
обстоятелства, респ. извършени действия по разпореждане следва да бъде пряка
причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение
имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал.1 и ал. 2
от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение.
В случая от доказателствата по
делото се установява, че „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ“ ООД към септември 2015г. – в
периода на извършване на ревизията, е притежавало парични средства и ДМА, с
които да покрие установените публични задължения. Безспорно е извършеното от
ревизираното лице разпореждане с активи на дружеството в хода на ревизията, с
което е намалено имуществото му. Въпреки това тези обстоятелства сами по себе
си не доказват пряка и целена от недобросъвестно поведение последица –
невъзможност за събиране на публичните вземания.
Като довод за наличието на
изискуемата причинно-следствена връзка ревизиращите сочат обстоятелството, че
дружеството към 2018г. не е разполагало с достатъчно парични средства за
погасяване на задълженията си към НАП. Посочената констатация отразява един
резултат, но по никакъв начин не обуславя наличието на този резултат като пряка
последица от поведението на ревизираното лице.
В този аспект предприетите от
оспорващия действия, в хода на предхождащата ревизия, свързани с прехвърляне на
дяловото си участие на трето лице, също не доказват еднозначно каузалната
връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността като
единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството.
Каза се волевото поведение, целеният
резултат и пряката последица следва да бъдат доказани съвкупно в условията на
уникалност. Текстът: „не могат да бъдат събрани”, не следва да бъде тълкувана разширително и свързван със затрудняване или друго
ограничаване на възможностите за принудително събиране на публичните вземания.
Нормата е еднозначна и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат
събрани, въпреки предприетите действия от приходната администрация. В тази
насока, от представените по делото доказателства става ясно, че въпреки
възможността за установяване недействителността на разпореждането с активи на
дружеството, извършено след връчване на заповедта за възлагане на ревизията,
органите по приходите не са предприели действия за защита на публичните
вземания по реда на чл. 216 от ДОПК. Респективно действието по прекатегоризиране на дружеството като задължено лице с
„трудно събираем" дълг едва през 2018г. се явяват неадекватно на
предхождащото му имуществено състояние. Преди образуваното през 2016г.
изпълнително дело и наложените обезпечителни мерки, пред органите по приходите
е била налице ефективна процесуална възможност да охранят публичния интерес
като върнат в имуществото на ревизираното лице разпоредените
през 2015г. активи, които са годни да
погасят установените задължения. Бездействието на приходната администрация се
явява интерференция по отношение на уникалността на каузалната връзка между
поведението на субекта на отговорността и несъбирането на публичните задължения
на дружеството, при която се изключва пряката последица като кумулативна
даденост. Иначе казано несъбираемостта на задълженията се явява опосредена от факти и обстоятелства извън субективното
поведение на ревизираното лице. При това положение не може да бъде установена
еднозначно невъзможността за събиране на процесните публични вземания като
пряка последица единствено от действията на ревизираното лице, след като е
налице недостатъчно активно поведение от страна на органите по приходите. Още
повече, както бе посочено, в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК отговорността
на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното задължение, т.е.
дори материалните активи на дружеството да не могат да послужат за цялостно
удовлетворяване на публичните задължения, това не води до пряка последица
- невъзможност за събиране на цялото
публично вземане.
Неудовлетворена остава и втората
предпоставка на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в аспекта на § 1, т. 8 и
т. 10 от ДР на ДОПК. Органите по приходите не ангажират доказателства в хода на
ревизията чрез допустимите методи да е била изготвена оценка на продадения актив,
от която да се установява продажна цена, значително по-ниска от пазарната цена
към съответния период. Въпреки указната от съда доказателствена тежест това не бе сторено и в хода на съдебното
дирене. При това положение остава недоказано твърдението, че продажбата на
активи на дружеството през септември
2015г. е извършена в отклоненията по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Приложената
от ревизиращите база за сравнения на цената на актива - стойност по баланса на
дружеството, не е предвидена в правната норма като легален способ за
установяване на съществени отклонения.
След като не е налице кумулативният
фактически състав нито на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, нито този по ал. 2,
отговорността на ревизираното лице е ангажирана незаконосъобразно. Жалбата се
явява основателна, а оспореният административен акт следва да бъде отменен
изцяло.
По делото няма нито едно
доказателство за действие, извършено от М.С., което да отговаря на фактическия
състав на чл. 19, ал. 1 или 2 от ДОПК, за да може да се ангажира отговорността
й за задължения на дружество „А и К Дизайн България“ ЕООД. Направените от
органите по приходите констатации в издадения Ревизионен акт и в предхождащия
го Ревизионен доклад са неправилни, недоказани и необосновани, а твърденията,
изложени в него, не са подплатени с никакви доказателства. Следва да се има
предвид, че съгласно изричната разпоредба на закона и съгласно константната
практика на съдилищата доказателствената тежест за
доказване наличието на всички предпоставки по чл. 19 от ДОПК лежи изцяло и само
ВЪРХУ административния орган. По настоящото дело административният орган не
представи нито едно доказателство за кумулативното наличие на предпоставките по
чл. 19, ал. 1 или ал. 2 от ДОПК.
Ревизиращите органи освен това не са
изследвали в цялост относимите факти и документи,
касаещи взаимоотношенията между съдружниците в
периода на възникване на задълженията на дружеството. В този период съдружници са М.С., Ангел Савов и Мира Михайлова, като и
тримата са управители. Мира Михайлова е съставила генерално пълномощно на своя
съпруг Костадин Михайлов да действа от името на „А и К Дизайн България“ ООД и
именно въз основа на това пълномощно Костадин Михайлов сключва сделките, които
впоследствие са предмет на ревизия и от които произтичат установените данъчни
задължения на „А и К Дизайн България“ ООД, тоест това са сделки, по които Ангел
Савов и М.С. нямат никакво фактическо участие.
Не са налице предпоставките по чл.
19, ал. 1 от ДОПК.Съгласно константната практика на съдилищата трябва да има
задължително кумулативно наличие на четири предпоставки и макар че не спорим за
наличието на първата предпоставка (качеството на М.С. като управител на
дружеството), нито една от останалите предпоставки не беше доказана и
установена.
М.С. не е извършила никакво действие
или бездействие, чрез които да се укрият факти или обстоятелства, които по
закон трява да бъдат обявени. Нито едно от посочените
в ревизионния доклад действия и бездействия не са такива, които да отговарят на
посочената дефиниция.
Следва да има предвид, че нормата на
чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си да
заяви факти и обстоятелства, но и да ги укрие. Неизпълнението, което може да е
резултат на различни причини, вкл. и небрежност, не е достатъчно, тъй като
разпоредбата изисква волево действие, т. е. укриването на факти и обстоятелства
предполага наличие на умисъл, който обуславя и причинно-следствената връзка
между действието, респ. бездействието и невъзможността да бъдат събрани
публичните задължения.
По отношение отговорността за лихви
на задълженото юридическо лице: преобладаващата съдебна практика споделя
становището, че не е законосъобразно ангажирането отговорността на физическо
лице за лихви на задълженото юридическо лице по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК поради
специфичния институт на тази отговорност. Независимо от това ревизионният акт
ангажира отговорността и за пълния размер на лихвите по гореописаните
задължения, поради което дори и да се приеме, че са налице предпоставките по
чл. 19, ал. 1 или 2 от ДОПК, отговорността на физическото лице следва да се
ограничи само до размера на главницата, дължима от юридическото лице, а не и на
лихвите по тях.
Предвид изложеното, РА следва да
бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен.
При
този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1от ДОПК, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно представения
списък с разноските същите възлизат общо на 3 510 лв., в т.ч. за държавна такса
– 10 лв. и за адвокатско възнаграждение – 3 500 лв.
Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ РА № -16001619000985- 091-001/27.08.2019 г., издаден
от с.п.П. и К.Г.Н., въз
основа на Ревизионен доклад №
Р-16001619000985-092-001/02.08.2019 по ревизия, назначена със
Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001619000985-020-001/15.02.2019 г., изменена със
Заповед Р- 16001619000985-020-032/28.05.2019
г., потвърден с Решение на Директора на ДОДОП №
622/28.10.2019 г. , с който на М.П.С.,***, ЕГН ********** на основание чл. 19 от ДОПК са определени допълнителни задължения за данък по ЗКПО, ЗДДС
и ЗДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски, за задължения на „А
и К Дизайн България“ ЕООД, в общ размер на 35106,98 лв.
главница и 19208,30 лв.
лихва.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция
по приходите да заплати на М.П.С.,***, ЕГН ********** сумата в размер на 3 510
лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ:/П/