Р Е Ш Е Н И Е
Номер 99/07.03. Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесети февруари Година 2018
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар:
Даниела Благоева
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията административнонаказателно дело № 00109 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К,
№0913592 на ГД „Охранителна полиция“, София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2,
т.3 от ЗДвП на М.Н.М. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Против електронния фиш в
срок е постъпила жалба от М.Н., с която се оспорва материално-правната и
процесуално-правната законосъобразност на издадения електронен фиш, като се
поддържа, че отговорността му за описаното нарушение е ангажирана
незаконосъобразно, в нарушение на процесуалните правила, че удостоверените в ЕФ
фактически констатации не съответстват на действителните, че не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като събраните доказателства не установяват
отчетената от системата за видеоконтрол
скорост да е на управлявания от него автомобил.
Релевират се и възражения за това, че не е изпълнено законовото изискване за предварително
обозначаване на извършващия се в пътния участък контрол на скоростта на движение чрез АТСС, както и за
изтекла давност.
В съдебно заседание,
жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично, не е изпратил и процесуален представител. Преди
даване ход на делото в съдебно заседание М.Н. е депозирал допълнително
писмено изложение допълвайки доводите в жалбата за незаконосъобразност на
процесния електронен фиш.
Въззиваемата страна – ГД
„Национална полиция“ /правоприемник на ГД „ОП“/, в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният
електронен фиш да бъде потвърден като издаден при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон. Аргументира се позиция за
неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. В съдебно
заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН,
във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 27.10.2014 г., около 18.16 часа, на АМ „Люлин“,
в района на тунел Голямо Бучино, на територията на Община Перник, в посока
София - Перник се движело МПС - л.а.
“Шкода Фабия“, с рег. №******. В същия район с автоматизирано
техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта на движещите се
моторни превозни средства. Измерването се осъществявало чрез два броя камери,
разположени на две контролни точки /в случая в началото и края на тунела/, като скоростомерът
автоматично измервал средната скорост на
преминаващите МПС чрез разделяне на разстоянието между тях /0,57858 км, измерено и маркирано при първоначалния монтаж на системата/ на
измереното време, за което разстоянието е изминато от съответния автомобил.
В 18.16 часа през обсега на системата преминал и
гореописания лек автомобил. Впоследствие, при снемане на записаната информация
от стационарно позиционираното
автоматизирано техническо средство се установило, че преминаването е
осъществено за времето от 18:16:02 часа до 18:16:22 часа, като при измерването
на скоростта са фиксирани първично време на преминаване 104.265 км/ч. и
вторично време на преминаване 105.085 км/ч. След съответно приспадане на
допустимата грешка при измерването /в случая от
1% за над 100 км/ч./, системата отчела скорост на движение 103 км/ч.,
което превишавало с 23 км/ч. разрешената за пътния участък от 80 км/ч., въведена с ПЗ В 26.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че
превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на
”Ина Кар” ЕООД, с ЕИК ******. Видно от приложените разпечатки от Търговския
регистър правоприемник на същото е “******”
ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателят – М.Н.М.. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен
фиш, серия К, №0913592, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен лично на жалбоподателя
на 02.11.2017г., но в законоустановения срок същият не упражнил правата си по
чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП. .
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от
централна база данни – КАТ, разписки, като и заверени копия на: снимков
материал от 3М Система за измерване на средна скорост, №388, удостоверение за
одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български институт по метрология и приложение
към него, писмо от производителя на системата, протокол от първоначална проверка
№388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“
при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и
8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на
министъра на вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011 г. на МВР,
ведно с образец на електронен фиш, както и
писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А „ПИ“ ведно с приложени
към него писмо, изх. № 24-00-1004 от
22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012
г. на А”Пътна инфраструктура”, схема на
организация на движението по АМ „Люлин“ в
участъка от км.14+206 до км. 15+237,
посока София-Перник, справки за собственост на МПС, справка
от СИЕЛА – Търговски регистър,
опис №11 за изпратена на 17.04.2015 г.
явна кореспонденция на Пътна
полиция при ГДНП.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна..
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за
това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с АТСС - скоростомер, тип ЗМ Система за измерване на
средна скорост, което е стационарно автоматизирано техническо средство и
извършва заснемане автоматично, без намесата на човешки фактор, а не мобилно,
както се поддържа в жалбата. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015 г., в сила
към датата на нарушението/, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“.
Приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064
/01.09.2014 г., издадено от Български институт по метрология и приложението към
нето, безспорно доказват, че процесното средство за измерване, представляващо
скоростомер, тип 3М Система за измерване на средна скорост, състоящо се 2 броя
3М камери за средна скорост, тип Р397, 3М сървърен софтуер за средна скорост и
софтуерен модул РМ ММ Форс, е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5064 и е със срок на валидност 01.09.2016 г. Видно от протокол № 388-ФМИ от
30.09.2014 г., при извършената първоначална проверка на системата е установено
съответствие с одобрения тип, като грешките не превишават максимално
допустимите грешки за първоначална проверка. От същия протокол се установява,
че към 16.09.2014 г. системата е била трайно монтирана на АМ „Люлин”, 3-ти
тунел, посока София - Перник. Въз основа
на това съдът приема, че именно с това АТСС е установено и заснето процесното
нарушение на датата визирана в електронния фиш, че същото е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния
режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Приобщения снимков материал от записа, извършен със стационарното АТСС
№388, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния
закон. Съгласно чл.189, ал.15
от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Възраженията, че снимката,
документираща нарушението, не дава яснота единствен ли е бил автомобила на
жалбоподателя на пътя, имало ли е други превозни средства в съседната лента и
негова ли е измерената скорост, са неоснователни. Видно от техническите данни за
функционирането на „3М система за измерване на средна скорост“, описани
Приложение към удостоверение за одобрен
тип №14.09.5064, издадено от производителя, заснемането се осъществява
чрез камера, състояща се от монохромна CCD
камера с висока резолюция, снимаща във видимия спектър, и инфрачервена камера
за работа при ниска осветеност и през нощта, като двете са синхронизирани по
време. Инфрачервената камера постоянно
сканира входното изображение и изпълнява функцията на видео сензор за
присъствие на регистрационен номер, задействащ се автоматично при преминаване
на МПС, като разчита регистрационния номер на превозното средство
на разстояние до 30 м. за цялата ширина на една лента за движение, генерира
и запазва снимките с точното време на преминаване. При
това положение, наличието на други
автомобили в близост до този на жалбоподателя не дискредитира точността
на документираното с приложената към преписката снимка измерване, както и относимостта
му към заснетия автомобил.
Доказано е по делото и
изпълнението на изискването съществуването на
стационарното техническо средство за видеоконтрол, с което се извършва
заснемане в посочения участък, да е предварително обозначено, произтичащо от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. В приложимата към датата на нарушението редакция, тя задължава контролните органи да обозначават местата за контрол по спазването на правилата за движение
от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за
видеонаблюдение. Приетите като писмени доказателства по делото писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А„Пътна инфраструктура“, приложенията към него и
приложената схема на организацията на
движение по АМ „Люлин“ в участъка
от км.14+206 до км. 15+237,
посока София - Перник /обхващащ отсечката преди и след края на тунел Голямо
Бучино/, безспорно установяват, че към датата на нарушението пътния участък, в
който е осъществявано видеозаснемане чрез стационарно техническо средство е бил
обозначен по предвидения ред. Видно е, че на км. 14+433, отстоящ на 352 м.
преди мястото на нарушението посочено в електронния фиш, и на 247км. преди
началото на тунела, където е била разположена първата камера на АТС, е имало
поставена табела „Радар”, обозначаваща извършващия се след нея контрол на
скоростта. Същите доказателствени материали доказват и наличието на въведено
ограничение на скоростта до 80 км/ч. с поставен ПЗ В 26 на км 14+610, в обхвата
на който попада и визираното в електронния фиш място на нарушението.. В този
аспект събраният
доказателствен материал позволява формиране на несъмнен положителен извод
относно означената във фиша пътна
структура /извън населено място/ и установения скоростен режим, а оттук, че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно.
На следващо място, приетите
по делото писмени доказателства: справки за собственост на процесното МПС в ЦБД
КАТ - МВР, като и тези в ТР, отразяващи промените в статута на ЮЛ - собственик,
еднозначно установяват, че към датата на нарушението - 27.10.2014г., собственик
на превозното средство е било „******“
ЕООД, представлявано от жалбоподателя. Следователно, съгласно
чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП именно М.М.
е субект на извършеното с моторното превозно средство административно
нарушение. Затова и предвид неупражняване на възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано, при всестранна и обективна оценка на
доказателствената съвкупност, именно неговата отговорност е
ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е редовен и от процесуална страна, тъй като
носи лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание и съответства на утвърдения със Заповед
№ Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Същият е издаден от
компетентен орган - ГД “ОП”, правомощията на когото произтичат от приетата по делото
заповед № Iз-1741/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните
работи. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите
и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ, тъй като
както се посочи, същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването
на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Паралел с общите правила на
ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното
производство, основан на приравняването на електронния фиш на
наказателно постановление в нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, не може да се
прави, тъй като соченото приравняване се свежда единствено до правните
последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, не и до пренасянето на
процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието
им. Затова липсата на означена дата на издаване,
посочване на длъжностното лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на
подпис от негова страна, както и подробно описание на нарушението, след като
остават извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4, изр. 2 от ЗДВП, не
представляват нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието
на обжалвания ЕФ.
Оспорването на датата на
издаване на електронния фиш е неоснователно. Датата на извършване на
нарушението, отразена в ЕФ, не е дата на издаването му. Такава няма вписана в
процесния фиш и както се посочи, не е част от задължителното му съдържание.
Следва да се отбележи, че отсъствието на означена дата на
издаване на електронния фиш не засяга възможността за преценка относно изтичане
на съответните давностни срокове, тъй като меродавна за тях е датата на
извършване на деянието, а не датата, на която е издаден акта, с който същото е
установено, поради което и съдебния контрол в този аспект е напълно възможен.
Отделно от това, сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, тъй
като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно
постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на
чл.189, ал.14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е изрично определена и се отнася
за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването
и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените
наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата
норма.
Преценката относно последвал по-благоприятен закон също не е възпрепятствана,
тъй като прилагането на принципа в чл.3, ал.2 от ЗАНН не е ограничено до датата
на издаване на административно-наказателния акт, а до неговото влизане в сила.
В контекста на
изложеното, неоснователно се явява възражението за изтекла давност за
административнонаказателно преследване.
Тъй като институтът на погасителната
давност няма уредба в ЗДвП и ЗАНН, по силата на чл. 11 от същия
закон, приложими са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В конкретния казус от гледна точка предвиденото за
административното нарушение наказание, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, приложим е срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е
било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Вярно е, че по делото не е
установена датата на извършването на действието прекъсващо давността, поради
липса на задължение за отразяване датата на издаване на ЕФ. Съдът обаче приема,
че то е извършено в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, основавайки се на приетите
доказателства за извършено на 17.04.2015г. друго действие от категорията на тези по чл. 81, ал.2 от НК,
а именно опита за връчване на препис от процесния електронен фиш, което
несъмнено означава, че към тази дата същият вече е бил издаден. Приетия по
делото Опис №11, рег. № 11937р-6815/17.04.2015г. на ГДНП за изпратени с
препоръчани писма с обратна разписка електронни фишове удостоверява, че сред
тях е бил и процесния - серия К,
№0913592., фигуриращ под №359 в описа.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след
свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова давност. Към
настоящия момент, считано от последното прекъсващо давността действие, свършено
на 17.04.2015г., срокът по чл.80, ал.1, т.5 НК не е изтекъл. Не е изтекъл и по-дългия срок на абсолютната давност по
чл.81, ал.3 от НК, според която норма независимо от спирането и прекъсването на
давността, наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – в случая, чл.80,
ал.1, т.5 от НК. Предвид датата на извършване на процесното деяние, то към
момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири години
и половина не е изтекла.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение
– превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията
се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 23 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната,
в приложимата към датата на нарушението редакция – ДВ, бр.10 от 2011г.,
предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 21 до 30
км/ч. наказание, определено в абсолютен
размер – глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова
наказание е наложено на м.н.М. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш, серия К, №1235695 на
ГД „Охранителна полиция“, София, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на
М.Н.М. ***, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИГ