Р Е Ш Е
Н И Е
№53
гр. Несебър, 06.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 2806 по описа на Районен съд Несебър за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Щ.Г.И., срещу
наказателно постановление № 17-0304-003286 от 31.08.2017г., издадено
от началник сектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър, с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лв. Жалбоподателят сочи, че управляваният от него
автомобил бил в готовност да се използва веднага въпреки настъпилото ПТП, а
другият автомобил бил смачкан до неузнаваемост поради скоростта, с която се
движел. Акцентира върху обстоятелството, че е турски гражданин с шофьорска
книжка, издадена в Република Турция. Процесуалният му представител развива
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като в АУАН са посочени двама свидетели, а фигурира подпис само на един.
Намира, че мястото на нарушението е описано по противоречив начин в текста на
АУАН и НП. Счита, че мястото на нарушението е посочено лаконично, общо и
абстрактно. Излага, че фактическата обстоятелство по делото не се подкрепят от
събраните доказателства. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното
НП.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 25.08.2017г., около 10:00 часа, на път „Първи Клас” I-9, около 202 км., на кръстовището
до ресторант „Каручката”, жалбоподателят управлявал в посока от к. к. „Слънчев
бряг” към гр. Бургас лек автомобил „Форд Фокус 1.6 И” с рег. № ......собственост
на „Медицински център св. Николай България” ЕООД. На кръстовището той извършил
маневра завой наляво, но въпреки наличието на пътен знак Б-2, не пропуснал
движещия се по път с предимство и завиващ от кръстовището наляво лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № В 0489 ВН. Между двата автомобила настъпило пътно
транспортно произшествие с материални щети. За произшествието бил получен
сигнал и св. К.Д. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър се явил на мястото. По
данни на жалбоподателя и другия участник в произшествието св. Д. съставил
протокол за ПТП. От тези данни той констатирал, че ПТП-то е настъпило по
описания по-горе механизъм. Поради тази причина на жалбоподателя бил съставен АУАН
серия Д № 047081 от 25.08.2017г. за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Въз основа
на АУАН е издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение серия
Д № 047081 от 25.08.2017г., заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на Министъра на
вътрешните работи, протокол за ПТП № 1631011 от 25.08.2017г., свидетелските
показания на актосъставителя Д.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви
и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Твърдението на
жалбоподателя, че произшествието е настъпило поради високата скорост на другия
автомобил, остава недоказано в настоящото производство. Показанията на
актосъставителя са категорични и са в насока, че установил механизма на ПТП по
сведения от двамата участници в него. Поради тази причина мнението на
жалбоподателя е взето предвид и въпреки това в съставените протокол за ПТП и
АУАН като причина за произшествието не е вписана високата скорост, поддържана
от другия участник. Наред с това предмет на настоящото производство е
поведението на жалбоподателя, а той не е оспорва своето участие в
произшествието. Посочените доказателства напълно подкрепят установената от
наказващия орган фактическата обстановка, поради което съдът намира за
неоснователно направеното възражение в обратната посока.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със Заповед
№ 8121з-952 от 20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът не намира за съществено процесуално нарушение посочването
на двама свидетели в титулната част на АУАН, а подписването му само от един
свидетел. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел в различните
хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН се използва думата „свидетели” в множествено число, но в тази норма са
изброени различни категории свидетели, като при граматическото й тълкуване
съдът достига до извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и
множествено число. Според настоящия съдебен състав няма пречка АУАН да бъде
подписан и от един свидетел, стига той да съвместява в себе си различните
качества, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, т.е. да е очевидец на нарушението и
да присъства при съставянето на акта. АУАН е подписан от актосъставителя и от
поне още един свидетел, който е бил
заедно с него на смяна по време на проверката. Ето защо обстоятелството, че един
от посочените в текста на АУАН свидетели не го е подписал, не води до нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Като свидетели в текста на АУАН са вписани лицата Благой
Риков и Бисер Симеонов. Обстоятелството, че не е ясно кой от тях го е подписал
също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като самоличността
им е посочена по ясен начин в текста на АУАН и при необходимост не е имало
пречка същите да бъдат разпитани като свидетели по делото и да се установи кой
е присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Както
се посочи в тази насока не са отправени фактически възражения от жалбоподателя
и не е било необходимо да се извършва разпит на свидетелите по АУАН. Дори и да
се приеме, че АУАН задължително трябва да се подпише най-малко от двама
свидетели, съдът счита, че подписването му от един свидетел не представлява
съществено процесуално нарушение. В чл. 53, ал. 2 ЗАНН е дадена възможност на
наказващия орган дори и при наличието на пропуски при съставянето на АУАН да
издаде НП. Както е посочено в тази разпоредба наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Точно така е процедирал наказващият орган в настоящия случай,
поради което при съставянето на НП не е допуснато соченото процесуално
нарушение.
Съдът намира, че мястото на нарушението е описано по
достатъчно ясен и точен начин. В текста на АУАН и НП изрично е отразено, че
произшествието възникнало на път „Първи Клас” I-9, около 202 км., на кръстовището до ресторант
„Каручката”, като управляваният от жалбоподателя автомобил се движел в посока
от к. к. „Слънчев бряг” към гр. Бургас, а другият участник в произшествието се
движел по главния път и извършвал маневра ляв завой. Ето защо мястото и
механизмът на произшествието са описани в пълнота. Не съществува противоречие
между посочения път, на който е настъпило произшествието, в текста на АУАН и
НП. По т. 2 от Решение № 945 на МС от
1.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на
списък на републиканските пътища, е приет списък на републиканските пътища. Видно
от приложение № 2 към решението, сред републиканските пътища е и път първи клас
– Е-87, със следното направление: Граница Румъния - Дуранкулак - Шабла - Kаварна
- Балчик - Оброчище - Кранево - Златни пясъци - Свети Константин -
Варна - Старо Оряхово - Обзор - Слънчев бряг - Бургас - Маринка -
Звездец - Малко Търново - граница Турция. В решението пътят е обозначен под
номер 9. Ето защо посочването на пътя като път 1 (първи клас) – 9 или като Е-87
представлява обозначението на един и същ републикански път. Поради тази причина
няма пречка пътят да бъде посочен по който и да е от двата начина и вписването
му като „Е-87” в текста на НП не води до твърдяното от процесуалния
представител на жалбоподателя противоречие.
При извършена
служебна проверка съдът констатира, че АУАН
и НП са издадени при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП. Самоличността
на жалбоподателя е установена по несъмнен начин, поради което соченото от него
обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е издадено от
Република Турция не рефлектира по никакъв начин върху законосъобразността на
издаденото НП.
Що се отнася до материалната законосъобразност на НП,
правните изводи на съда са следните:
Според чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на наказание подлежи водач, който поради неспазване на правилата за предимство причини пътнотранспортно произшествие. В чл. 50, ал. 1 ЗДвП е посочено, че в кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. От установената по делото фактическа обстановка може да се направи извод,
че жалбоподателят с поведението си е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП,
с което е причинил ПТП по смисъла на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Фактът на
настъпването на ПТП не се оспорва от него. Не се спори, че при навлизане в
кръстовището той е пред себе си имал знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство” – чл. 45, ал. 2 ППЗДвП), но въпреки това не е пропуснал
движещия се по пътя с предимство автомобил. Съдът вече посочи, че приема за
недоказани възраженията за движение с прекалено висока скорост на другия
участник в произшествието. Освен това е съставен и протокол за ПТП, който е
подписан лично от жалбоподателя без никакви възражения от негова страна и в
който механизмът на произшествието е описан по посочения от фактическа страна
начин. Т.е. съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства води до
извод, че И. е осъществил нарушението по 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП – не е спазил правилата за предимство, поради което е допуснал ПТП с
материални щети. За извършеното нарушение наказващият орган му е наложил
санкция във фиксирания размер от 200 лв., предвиден в чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Ето
защо и санкцията е определена правилно, като същата отговаря на изискванията,
предвидени в чл. 27 от ЗАНН. Следователно НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0304-003286
от 31.08.2017г., издадено от началник сектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ
Несебър, с което на Щ.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179,
ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 50,
ал. 1 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и на назначения му служебен защитник.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: