РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Кюстендил, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600116 по описа за 2022 година
ззивно производство”.
С присъда №53 на Кюстендилския районен съд от 22.11.2021 г. по НОХД №
1543/2019 г. на същия съд подсъдимият Б.Е.Г.. от гр. София е признат за виновен в това, че на
14.10.2018 г. в гр. Кюстендил чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е
отнел чужда движима вещ на стойност 182 лв. от владението на П. М. Р. от гр. Кюстендил, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 2 НК във вр. с чл. 194, ал. 1 НК вр. чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от 1 година.
Съдът е приложил разп. на чл.66, ал.1 от НК и е отложил изтърпяването на наложеното
наказание за срок от 3 години. Със същата присъда е уважен и предявения от гражданския ищец
П.Р. граждански иск в размер на 182 лева. На подс. Г. са възложени и разноските по делото. КнРС
е приложил и разпоредбата на чл.23 от НК, като е определил общо наказание между това по
настоящата присъда и по НЧХД № 1540/19 г. на КнРС.
Присъдата се обжалва от защитника на подс. Г.- адв. М.. Изтъкват се доводи за
недоказаност на деянието. Иска се отмяна и постановяване на нова, с която подс. Г. бъде оправдан.
Представителят на КнОП оспорва жалбата и пледира за потвърждаването на
присъдата.
Поверникт на частния обвинител и граждански ищец- П.Р.- адв. Р.Б. пледира за
потвърждаване на присъдата.
1
Подс. Б.Е.Г.. поддържа жалбата си и иска намаляване на присъдата.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при
пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните оплаквания, доводите и
възраженията на страните, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от
надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, същата
е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. От събрания от КнРС доказателствен материал се установява следната фактическа
обстановка:
Подс. Г. и св.П.Р. се познавали и не били в добри отношения. Последният притежавал
велосипед марка „Черадо“, който често употребявал за разходка из гр. Кюстендил. На 14.10.2018г.,
в следобедните часове излязъл с велосипеда си, като го заключил за дърво, намиращо се пред
„Пощенска банка“ – гр. Кюстендил и продължил пеша. Заключването се осъществило чрез
гумирана метална верига, притежаваща кодово заключващо устройство.
Това обстоятелство било забелязано от подс.Г., намиращ се в същия район, който го
изчакал да се отдалечи. Подсъдимият с техническо средство прерязал металната верига, с която
велосипеда бил заключен за дървото, качил се на него и потеглил към пазара в гр. Кюстендил.
Впоследствие транспортирал велосипеда в гр. Дупница, където го продал на непознато лице.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно,
така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите П., К., Г.а, К.; изтъкнал е доводи, поради
които кредитира показанията им и респ.-подробни и убедителни мотиви относно причините,
поради които не кредитира показанията на св. П. и К., С., С. и К.П. (показанията им нямат никакво
отношение към предмета на доказване); приобщил е изготвената и приета по делото експертиза и
писмени доказателства. Гласните доказателствени средства (св.К. и Р.), пред които подс. М.
признал за извършените кражби са обсъдени подробно от страна на първоинстанционния съд. Във
възприятията на посочените свидетели се съдържат преки доказателства относно релевантните за
обвинението факти, като КнРС е изложил мотиви защо им дава вяра. КнОС също ги кредитира
както с оглед на непосредственото им участие в събитията и възможността за възпроизвеждане на
фактите с най-голяма точност и правдивост, така и взаимното им потвърждаване помежду им. В
този смисъл идентичните изводи на КнРС в тази посока са изцяло съобразени с доказателствения
материал.
В обобщение следва да се приеме, че КнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5
НПК да провери всички доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си
убеждение. Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически
констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Районният съд е изпълнил процесуалните си
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е
обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Релевантните за предмета на делото
доказателствени средства са преценявани от КнРС съобразно тяхното действително съдържание,
2
поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. В този
аспект КнРС е проверил всички доказателствени средства, съпоставил ги е помежду им и успешно
е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК, като е изложил достатъчно убедителни
аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да
променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации.
Ето защо КнОС не приема възраженията на жалбоподателя за недоказаност на
обвинителната теза. Вътрешното убеждение на съда е формирано върху посочените по- горе
доказателствени средства, чийто съвкупен анализ води до несъмнения извод за авторството на
деянието от страна на подсъдимия. От събраната доказателствена маса следва да се направи
несъмнения извод относно авторството на деянието.
Изложените от КнРС изводи по отношение на правната квалификация на
престъпното деяние са обосновани и изцяло се споделят от КОС. От обективна страна подс. Г. на
датата 14.10.2018 г. в гр. Кюстендил е отнел посочената по- горе вещ на датите от владението на
собственика, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и по този начин е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл.194, ал.1 НК. т
субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, като много добре е знаел,
че прекъсва фактическата власт на собственика на процесната вещ, без негово съгласие, с
намерение да бъдат присвоени и независимо от това е сторил всичко за постигане на
общественоопасния резултат. В тази насока КнРС е изложил мотиви, които въззивният съд
споделя и не се налага да бъдат преповтаряни.
При определянето на наказанието следва да се съобразят обстоятелствата,
обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на
деянието правилно е отчетена като висока, доколкото са засегнати обществени отношения,
свързани със собствеността на гражданите. Степента на обществена опасност на подсъдимия е
ниска предвид обстоятелството, че е същият е неосъждан. КнРС като смекчаващо отговорността
обстоятелство е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, възрастта и имотното му състояние
и е определил наказанието при условията на чл.54 НК. КнОС обаче счита, че в сулчая е налице
едно изключитнелно смекчаващо отговорността обстоятелство и то е ниската стойност на
отнемата вещ- 180 лева, която е под трикратния размер на МРЗ за към момента на деянието – 510
лева. Именно ниския размер на отнетата вещ мотивира съдат да прецени това обстоятелство като
изключително по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 НК и да счете, че наказанието следва да се определи
под минимума от 1 година, предвиден в разпоредбата на чл.195, ал.1 НК- а именно- 6 месеца. Този
размер е адекватен на тежестта на деянието и е справедлив. От друга страна при определяне
начина на изтърпяването му КнРС мотивирано е преценил, че същото следва да се отложи за
изтърпяване при условията на чл.66 от НК, доколкото предпоставките по тази разпоредба са
налице- подсъдимия е неосъждан за престъпление от общ характер и целите на наказанието могат
да бъдат постигнати по този начин. По този начин ще се осигури превъзпитателния ефект на
специалната превенция в най- пълна степен и ще се постигнат съответните положителни промени
в съзнанието на дееца. В този аспект преценката на КнРС по отношение начина на изтърпяване на
това наказание е законосъобразен.
Присъдата следва да се потвърди в частта за разноските, както и в частта по приложението
на чл.25 НК.
По тези съображения постановената присъда следва да бъде изменена в частта на
3
наложеното наказание, като размера на ЛС следва да се намали на 6 месеца на основание чл.66,
ал.1 НК, а в останалата част- се потвърди.
По тези съображения и на осн. чл.334, т.3 4 и т.6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 53, постановена от Кюстендилския районен съд на 22.11.2021 г. по
НОХД №1543/2019г. по описа на същия съд, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание ЛС от 1 година на 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4