Решение по дело №304/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Б.Слатина, 12.07.2021 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 22 юни, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 304 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

  

Постъпила е искова молба от З. „А.Б.“, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А., чрез „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, представлявано от адв.Ц.В. от САК със съдебен адрес ***, ж.к.Младост-3, бл.303А, ет.5, ап.21 против Ц.М.А. с ЕГН ********** ***, с която се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2717,15 лв. представляваща частична главница, дължима на основание изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне на собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „Тойота“ с рег.№ ВР1811СВ при ПТП извършено на 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.03.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето  производство.

ИСКОВЕ с правно основание по чл.411, вр.чл.410,ал.1,т.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Ц.М.А. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите  възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.   

Същият в с.з. се явява лично и оспорва иска, като посочва, че не се счита за виновен. Не оспорва, че е бил участник в ПТП реализирано на 17.10.2018г.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и приета по делото САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищцовото дружество навежда доводи, че на 17.10.2018г. около 19:55 часа в с.Б., обл.В., ул.“Ангел Йошков“ № 26 е било реализирано ПТП, като е настъпил удар между лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ, собственост на И.В.Л.и управляван от И.П.М.и превозно средство с животинска тяга-каруца теглена от кон, чийто водач е ответника Ц.М.А.. За процесното ПТП е съставен КП № 1495028/17.10.2018г. от органите на КАТ, в който е отразено, че причината за настъпилото ПТП е вината и на двамата водачи-участници в произшествието, като са им съставени АУАН № 850323/17.10.2028г. за участник И.П.М.за нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП и АУАН №  850324/17.10.2018г. за участник № 2 Ц.М.А. за нарушение на чл. 71,ал.1 от ЗДвП. Ответникът управлявал каруца, която била недостатъчно обозначена и обезопасена. Водачът на застрахованото МПС застигнал и блъснал движещата се пред него каруца без светлоотразителни знаци, като отговорността за настъпилото ПТП е и на двамата участници в него.

Ищеца твърди, че в З. „А.Б.“*** постъпило уведомление за щета на МПС, тъй като момента на настъпване на ПТП-то, увреденото МПС е било застраховано при ищеца по застраховка „Пълно Каско“ при ОУ на З. „А.Б.“- застрахователна полица № 17-0300-436-5000471 със срок на застрахователното покритие от 18.12.2017г. до 17.12.2018г.

Причинените от горецитираното ПТП вреди са описани в опис на вещото лице по щета № 0300-18-777-507321, приложена по делото. Щетите са признати за тотални, тъй като ремонта на лекият автомобил надхвърля 70% от стойността му. Действителната цена на автомобила е 7920,00 лв., запазените части са на стойност 1560,00 лв. и разликата от 6360,00 лв. следвало да се изплати на собственика на уреденият автомобил. В забележка е отразено, че има предходна щета за 955,71 лв., поради което обезщетението възлиза на 5404,29 лв.

Тъй като в случая е налице съпричиняване на вредоносният резултат настъпил при процесното ПТП от двамата участници в него, то исковата претенция е в размер на 2717,15 лв.

С регресна покана изх.№ 310-03-11342/11.11.2019г. е поканен Ц.М.А. да заплати претендираната сума, но до настоящият момент не е постъпило плащане.

Съгласно нормата на чл.410,ал.1,т.1 от КЗ застрахователя изплатил обезщетението на увреденото лице, встъпва в неговите права срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.

Предвид на гореизложеното за ищцото дружество се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника Ц.М.А. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани.

Същият в с.з. се явява лично и оспорва иска, като посочва, че не се счита за виновен. Не оспорва, че е бил участник в ПТП реализирано на 17.10.2018г.

От представения по делото констативен протокол за ПТП № 1495028/17.10.2018г. от органите на КАТ се  установява, че на съответната дата 17.10.2018 г. около 19:55 часа в  с.Б., обл.В., ул.“Ангел Йошков“ № 26 настъпило ПТП.

Участници в него са били лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ, собственост на И.В.Л.и управляван от  И.П.М.и превозно средство с животинска тяга-каруца теглена от кон, чийто водач е ответника Ц.М.А..

В обстоятелствената част на протокола е отразено, че причината за настъпилото ПТП е несъобразена скорост при възникване на препятствие на пътя (ППС-каруца) не може да спре, вследствие на което се блъска в ППС-то теглено от жива тяга и реализира ПТП с материални щети по лекия автомобил и ППС-то.

От представената застрахователна полица „Пълно Каско“ при ОУ на З. „А.Б.“ № 17-0300-436-5000471 със срок на застрахователното покритие от 18.12.2017г. до 17.12.2018г. е видно, че собственика на МПС „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ сключил валиден застрахователен договор със З. „А.Б.” АД. Следователно, договорът е действал към 17.10.2018 год., когато се е осъществило произшествието.

По повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя била образувана преписка по щета, в хода на която, след извършен опис на претенция щета № 0300-18-777-507321 /л.46 от делото/ са отразени многобройни повреди, подробно описани в нея. С доклад по щета № 0300-18-777-507321 /л.50 от делото/ е определено за изплащане обезщетение в размер на 5404,29 лв.

Сумата е изплатена от ищеца на 29.11.2018 г. по банков път, видно от представеното групово преводно нареждане от З.“А.Б.“ АД/л.54 от делото/, а автомобилът е с прекратена регистрация от 15.11.2018г. Стойността на материалните щети се установяват също от САТЕ.

От изпратената регресна покана изх.№ 310-03-11342/11.11.2019г. до ответника Ц.М.А., се установява, че ищецът е дал двуседмичен  срок на А. да му заплати сумата от 2702,15 лв., но плащане не е постъпило. 

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че общата стойност на причинените щети по лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ,  възлизат на обща стойност 9963,64 лв. към 17.10.2018 г., като същите се намират в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. В заключението е отразено, относно вероятния механизъм за настъпване на ПТП, зоните на удара между лекият автомобил и каруцата, както описаните по вида и степента на увреждане отделните части на МПС вследствие на ПТП, че може да се направи извод, че щетите по лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ, описани в опис-щета № 0300-18-777-507321 /л.46 от делото/ и в КП № 1495028/17.10.2018г. съставен от органите на КАТ могат да бъдат причинени от ПТП настъпило на 17.10.2018г.

Експерта посочил в заключението си, че ответника Цватен А. е нарушил правилата за движение на ЗДвП към датата на настъпване на ПТП-то, като допуснал ППС с животинска тяга да се движи необородвано със светлоотразители и светещо тяло  в обхвата на пътя, което създал пречки и опастности за движението, респ. създал предпоставки за настъпване на ПТП, което е в причинна връзка с процесното на 17.10.2018г.

В същото заключение вещото лице отразило, че водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ също нарушил правилата за движение на ЗДвП, като управлявал със занижено внимание и несъобразена скорост към датата на ПТП настъпило на 17.10.2018г., респ.действията на водача са в причинно-следствена връзка с ППТ-то.

Имало е техническа възможност да се предотврати настъпирото ПТП на 17.10.2018г. ако и двамата участвници в него са спазили правилата за движение на ЗДвП.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Протоколът за ПТП представлява официален документ, по смисъла на чл. 179 от ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В настоящият казус  не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради това материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.

  Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Разпоредбата на чл. 411 от КЗ предвижда, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 от  КЗ. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

 В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.

От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от  фактическия състав на деликта.

 Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът Ц.А. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задължението, което му е вменено в чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП и чл.71, ал.1 от ЗДвП, а именно: като водач на ППС, което не е  МПС управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и същевременно е допуснал ППС с животинска тяга/каруца/ да се движи необородвано със светлоотразители и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина отзад в ляво на ППС движещо за през нощта. На А. му е съставен АУАН №  850324/17.10.2018г. и НП № 18-0248-001212 от 05.11.2018г., които актове са връчени на А. и същият не ги е обжалвал в законоустановените срокове. Вследствие на нарушението на правилата за движение ответникът е допуснал ПТП на 17.10.2018 г. В резултат на това противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на автомобил Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ.  Вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена. Установи се причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице. Налице е причинно- следствена връзка между претендираните вреди/ обезщетение от застрахователя по застраховка „Пълно Каско” и твърдяното произшествие. Този извод  се налага  от данните, които  се съдържат в протокола  за  ПТП.

От КП № 1495028/17.10.2018г. съставен от органите на КАТ за настъпилото ПТП на 17.10.2018г. се установи, че вина за него има и водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ, който управлявал със занижено внимание и несъобразена скоростпри възникване на препятствие на пътя-каруца и не успял да спре, вследствие на което се блъска в ППС-то/каруцата/ и приминява материални щети по лекия автомобил. Също е налице причинно- следствена връзка между претендираните вреди и вредоносният резултал настъпри при ПТП-то, за което съвина/съпричиняване на вредите/ има и водачът на лекия автомобил.

Собственикът на  л.а. Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ,  е имал валидна застрахователна полица „Пълно Каско” при ищеца, който е обезщетил пострадалия за причинените му от делинквента вреди.

 Ето защо и на основание чл. 410, ал.1, т. 1  от КЗ, застрахователят има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Поради това, искът за присъждането на сумата 2717,15 лв. заедно с обичайните ликвидационни разноски от 15,00 лв. представляваща частична главница е доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло. Именно в този размер следва да се уважи предявения иск, тъй като това е сумата, която  застрахователното  дружество е изплатило като обезщетение за претърпените от ПТП вреди, настъпило  на  17.10.2018 г.

 Законната лихва се дължи от предявяване на претенцията в съда-05.03.2021г. до пълното  изплащане  на  сумата .

 С оглед  изхода на спора,  ответникът  следва  да бъде осъден  да заплати  на ищеца направените  разноски  по делото, общо  в  размер  на  862,93 лв., от които: заплатена държавна такса – 108,69 лв.; заплатено адвокатско  възнаграждение -504,24лв. с ДДС; 250,00 лв. за САТЕ.

Воден от гореизложените мотиви, съдът                                    

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСЪЖДА Ц.М.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А., чрез „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, представлявано от адв.Ц.В. от САК със съдебен адрес ***, ж.к.Младост-3, бл.303А, ет.5, ап.21, сумата от 2717,15 лв. заедно с обичайните ликвидационни разноски от 15,00 лв. - частична главница, представляваща регресна претенция по реда на чл.411, вр.чл.410, ал.1,т.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка със застрахователна полица „Пълно Каско“ при ОУ на З. „А.Б.“ № 17-0300-436-5000471 за вреди, причинени в ПТП настъпило на 17.10.2018г., със застрахован при ищеца лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсин“ с рег.№ ВР1811СВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.03.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето  производство в общ размер на 862,93 лв./Осемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и три  стотинки/.

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Врачански окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.

                                                                  

                                                                

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: