№ 682/21.9.2022г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х –
административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ КОЛЕВА |
|
При секретар |
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ПАУН САВОВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Н. ИНГИЛИЗОВ |
|
|
по к.адм. дело № 646 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационни жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез Р.Р.
– младши юрисконсулт в Затвора гр.Пазарджик и на адв.В.С. – процесуален
представител на Н.П.Г. против решение № 280/13.04.2022 г., постановено по адм.
дело № 1234/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С подадената от адв.В.С. – процесуален представител на Н.П.Г.
жалба се обжалва в отхвърлителната му част, като се излагат аргументи защо
предявената искова претенция следва да се уважи изцяло.
С подадената жалба от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез Р.Р. – младши юрисконсулт в
Затвора гр.Пазарджик се обжалва решението в цялост. Иска отмяната му, като се
постанови друго по съществото на спора, с което да се остави без уважение предявения
от Н.П.Г. иск.
В съдебно заседание, касаторът Н.П.Г. се явява, не се
представлява. Постъпило е становище от адв.С., в което се излагат аргументи за
отмяна на решението и претендира да се уважи в пълен размер предявения иск.
В съдебно заседание, касаторът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието се представлява от
юрисконсулт Р.Р.. Същият излага аргументи за отмяна на решението и претендира
да се остави без уважение предявения иск от Н.Г.. Прилага и писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на подадените касационни жалби. Счита, че оспореното решение
следва потвърди.
Касационните жалби
са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба образувано по искова молба на
Н.П.Г. с ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди), за периода от
01.06.2015 г. до настоящия момент, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба (08.11.2021г.) до крайното изплащане на сумата. В
исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, във връзка
с лоши битови условия в Затвора – Пазарджик. Килиите са пренаселени, с много
лоша хигиена, хлебарки, дървеници и гризачи, няма достатъчно светлина и
вентилация. В килиите не е имало санитарен възел с постоянно течаща топла и
студена вода, както и тоалетна. Вредите са оценени на 50 000 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до крайното
изплащане на сумата.С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил
частично като основателен искът на ищеца и е присъдил като обезщетение сумата
от 500 лева за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на
същата неимуществени вреди за периода от 13.05.2015 г. до 18.08.2015 г, считано
от датата на завеждане на исковата молба (08.11.2021 г.) до окончателното
изплащане на сумата. В останалата част е отхвърлил
предявения иск за разликата до 50 000 лв. като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна следното :
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от АПК, във
връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на Н.П.Г. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди),
за периода от 01.06.2015 г. до настоящия момент, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба (08.11.2021г.) до крайното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
във връзка с лоши битови условия в Затвора – Пазарджик. Килиите са пренаселени,
с много лоша хигиена, хлебарки, дървеници и гризачи, няма достатъчно светлина и
вентилация. В килиите не е имало санитарен възел с постоянно течаща топла и
студена вода, както и тоалетна. Вредите са оценени на 50 000 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до крайното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание, лишеният от свобода Н.П.Г., редовно призован се
явява лично и с адв. С. с пълномощно по делото. По изложени съображения
поддържа заявената претенция и моли съда да уважи изцяло предявения иск. Моли,
при определяне на размера на обезщетението съда да се съобрази с актуалната
практика на ЕСПЧ от месец юни 2020 г. по делата И., Й., Ч. и други срещу
България.
Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, редовно
призован, се представлява от юриск. Р., редовно упълномощен по делото, счита
така предявената претенция за неоснователна и недоказана. Моли съда да вземе
предвид справката на годишна база за намаляването на лишените от свобода
значително след 2009 г., като към 2016-2017 г. вече бройката е била паднала над
два пъти. В писмени бележки се обосновават подробни съображения за неоснователност
на иска. Аргументира се, че от страна на ищеца не са подавани оплаквания за
лоши условия до администрацията на Затвора гр. Пазарджик. Счита, че е налице
форсмажорно обстоятелство по компрометиране на сградата на затвора гр.
Пазарджик от лишените от свобода с действия по нейната здравина, запушване на
канали, увреждане на стени, чупене на смесители и чешми. Основният ремонт е
приключил март 2020 г., като са осигурени 4 кв. м. жилищна площ, отремонтирани
килии, нова дограма, ВиК инсталация, шпакловани стени. Прави се редовна
дезинфекция и деритаризация на помещенията, премахнато е дървеното дюшаме, а
подовите настилки са теракот. Предлага съдът да отхвърли исковата молба и моли
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна,
дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана за малък период от
време и следва да бъде прецизирано обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото справки
се установява, че ищецът е бил настаняван в местата за лишаване от
свобода, както следва:
По делото е представена справка
(л. 38 -39), от която е видно че Н.П.Г.
е бил в корпуса на затвора в гр. Пазарджик от 12.03.2019г. до 23.09.2020г. ,
като е бил настанен по периоди в следните помещения: Първоначално е бил настанен
в спално помещение № 902 с площ от 21.86 кв.м., за периода 12.03.2019г.-18.03.2019г., като лишените от
свобода, които са пребивавали са двама; За периода 19.03.2019г.-10.06.2019г., в
спално помещение № 903 с площ от 23.39 кв. м. и лишените от свобода са шестима;
За периода 11.06.2019г.-13.06.2019г., в спално помещение № 605 с площ от 47.25
кв. м. и лишените от свобода са десет; за периода 14.06.2019г.-01.03.2020г., в
спално помещение № 509 с площ от 20.93 кв. м. и лишените от свобода са петима;
За периода 02.06.2019г.-23.09.2020г., в спално помещение № 503 с площ от 12.85
кв. м. и лишените от свобода са трима.
Посочените спални помещения са разполагали със санитарни възли с течаща
вода. Спални помещения № 902 и № 903 се намират в девето отделение, което към
момента на пребиваването на лишения от свобода в него не е било основно
ремонтирано. Правени са периодични козметични ремонти. Отделението, в което се
намира спално помещение № 605, е основно ремонтирано през 2015 г. Извършен е и
основен ремонт на общия санитарен възел. Помещенията с номера 503 и 509 са
разположени в пето отделение, което е напълно обновено след основен ремонт. Във
всяко спално помещение има санитарен възел - баня и тоалетна.
От приложена справка по делото (л. 42 и л. 43) се установява, че от
24.09.2020г., лишеният от свобода е настанен в спално помещение № 10 на ЗО
„Пазарджик“, с още двама човека, като е посочено, че нетна площ е 12.4 кв.м.
(4,13 кв.м./на човек). На 05.01.2021г. е пребивавал в спално помещение № 9 с
още един лишен от свобода, с нетна площ 16.65 кв.м. и капацитет за общо четири
човека, като този капацитет е достигнат през месец април на същата година. През
месец юли 2021г. е пребивавал в същото спално помещение с още двама лишени от
свобода, т.е. общо трима при капацитет от четирима лишени от свобода.
Отоплението е централно, на газ, като се осигурява на лишените от свобода топла
вода 24 ч. в денонощието за миене и къпане. На спалните помещения е направен
ремонт, като таваните са с гипсокартон, стените са шпакловани, а старите врати
и дограма са заменени с нови PVC. Настанените в тези спални помещения ползват
санитарни възли с непрекъснат достъп до постоянно течаща топла и студена вода.
В справка относно задържането на Г.
*** (л. 44) е посочено, че периода през който е бил задържан в ареста е от
29.11.2018г. до 12.03.2019 г. През този период е бил в килии, като са спазени
изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ. Всяко спално помещение е
разполагало със санитарен възел. Килиите са били оборудвани с единични легла,
нощни шкафчета, маса за хранене, столове и един брой метална поставка за
телевизор.
Във връзка с определение на АС
Пазарджик, относно битовите условия в корпуса на затвора гр. Пазарджик, по
време на престоя на Г. е представена справка, изготвена от инсп. Ш. Условията
за обитаване са описани по следния начин: Оборудването на спалните помещения с
мебели е строго регламентирано и е свързано с изискванията за минималните
стандарти за жилищна площ. Всички спални помещения имат прозорци, достатъчен
брой, в зависимост от размера на помещението, отваряема част на същите, с
възможност за проветрение по всяко време на денонощието.
Услугите по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация са осъществявани с договор за „ Извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „Изпълнение на наказанията и
нейните служби“, сключен между ГД „Изпълнение на наказанията“ и „ДДД-1“ ООД гр.
София. Извършват се дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в
спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на
територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства
за провеждане на престой на открито.
В справка изготвена от инспектор „СДВР“ А.Сл., лишеният от свобода Г.
*** през периода 13.05.2015 г. до 18.08.2015г., като за посочения период няма
сведения за това в кои спални помещения по периоди е пребивавал лишения от
свобода.
От правна
страна, първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко
отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания,
жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от
достатъчна жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС
е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Като видно от събраните доказателства по делото, няма нарушение на
посочената разпоредба. От предоставените по делото доказателства се установи,
че всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена
светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено осветление.
Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения.
От събраните писмени
доказателства се установява, че за периода на пребиваване на ищеца в затвора гр. Пазарджик и в следствения арест
гр. Пазарджик, изискването за минимална площ на спалните помещения е било
съобразено. Действително, по делото се установи минимално отклонение за килия №
903, която е с площ от 23.39 кв.м. За периода от 19.03.2019 г. до 10.06.2019г.,
ищецът е пребивавал в посочената килия, в корпуса на Затвора гр. Пазарджик, с
още 5 човека, т.е. всеки лишен от свобода е разполагал с 3,89 кв. м. Иначе
казано отклонението е толкова незначително, че не би могло да аргументира извод
за пренаселеност. Посочените помещения са разполагали със санитарен възел и
течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях. Следва да се
отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за
почистването. Извършвани са процедури по дезинсекция и дератизация от фирми
занимаващи се с такава дейност ежемесечно.
По отношение на престоя в ЗО „Пазарджик“, за периода 13.05.2018 г. до 18.08.2018 г. по
делото липсва информация в какви по размери помещения и с колко лишени от
свобода е бил настанен Г.. Ето защо при липса на такава информация и при
условията на чл. 284, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения,
съдът е указал на ответника, че може да приеме за доказани съответните факти,
заявени от ищеца. В този смисъл твърдението за пренаселеност, тоест за
неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 кв. м. се явява доказано. С
оглед доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието по отношение единствено на пренаселеност. Това
обстоятелство води изводите на съда за поставяне на Г. за период от 3 месеца и
5 дни в неблагоприятно положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
При това положение, правилото
на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния единствено за периода от 3 месеца
и 5 дни в ЗО „Пазарджик“.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в
касационната жалба на касатора Г., чрез процесуалния му представител адв. С.
аргументи за пълна доказаност на изложените факти в исковата молба се намират
за неоснователни. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в
почти целият исков период / с изключение именно на периода, за който искът е
уважен/ ищецът е бил настанен в помещения, в които е разполагал с лично
пространство надвишаващо законовите изисквания от минимум 4 кв.м. С оглед на
това и за тези периоди няма как да се приеме, че въобще е извършено такова
нарушение, което да е увредило правата на лишения от свобода. Що се касае до
периодът от 19.03.2019 г. до 10.06.2019г. действително се установява, че
разполагаемото лично пространство е под 4 кв.м., а именно 3.89 кв.м.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал
е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице частично законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като са
установени незаконосъобразни бездействия или действия на затворническата администрация
единствено за сочения в решението период от време, за който установено по
безспорен начин, че за тези периоди касаторът е пребивавал в помещение на 3.89
кв.м. площ, за което му се дължи съответно обезщетение. Размерът на
обезщетението е правилно определен. Същевременно не е доказано от касатора Г. и
процесуалния му представител да е била налична пренаселеност за целия период,
за който е подадена исковата молба. С оглед на това и съдът счита, че правилно
са определени периодите, за които е било дължимо обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Противно на твърдението в касационната жалба, касаторът не е
доказал, че в общежитието е имало гризачи и дървеници. Напротив, от съответните
справки се доказва, че редовно са извършвани мероприятия по дезинфекция и
дератизация.
Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, X
– състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 280/13.04.2022
г., постановено по адм. дело № 1234/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/