№ 413
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 14.02.2022 г. на ищеца Т. Ф. Г. срещу решението от
17.12.2021 г. по т. д. № 540/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-23 състав, с което:
е отхвърлен предявеният срещу ответниците „Артия“ ЕООД и „Етате 1977“ ЕООД иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на сключения
между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 108/26.06.2014 г., том І, рег. № 4071, нот. д. № 98/2014 г., и
ищецът е осъден да заплати на ответника „Етате 1977“ ЕООД сумата 3 450 лв. – съдебни
разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че искът по чл. 135 ЗЗД е
неоснователен, тъй като атакуваната сделка била възмездна и не било доказано знанието на
купувача „Етате 1977“ ЕООД за увреждането на ищеца, а освен това потестативното право по чл.
135 ЗЗД на ищеца било погасено по давност. Твърди се, че съдът допуснал процесуално
нарушение с това, че е отказал да уважи доказателственото искане на ищеца за издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване от Агенцията по вписванията на справка относно
вписванията по партидата на процесния имот. С тази справка щяло да се докаже вписването през
2018 г. на исковата молба по т.д. № 2076/2018 г. на СГС, което било от значение към изтичането на
погасителната давност за настоящия иск. Твърди се наличието на новооткрито от ищеца
обстоятелство, което дискредитирало показанията на свидетеля Я. Л., дадени в съдебното
заседание на 16.11.2021 г. по отношение на начина, по който имотът бил продаден и дали е бил
1
предоставен на брокер, който намерил ищеца за купувач. Твърди се, че след даване на показанията
на 16.11.2021 г. свидетелят Л. в компанията на Г. К. /управител на „Планет Комерс“ ЕООД/ и
лице, чийто външен вид отговарял на А. Т. /управител на ответника „Етате 1977“ ЕООД/, заедно с
още две лица, са били в столичния ресторант „Грозд“, като са водили разговор относно
приключилото заседание по делото. По време на разговора Л. заявил, че явно ищецът не знаел, че
през м. 03.2014 г. свидетелят подал жалба до 06 РПУ – СДВР, че няма достъп до закупения от него
процесен имот, като именно след намесата на полицейските органи ключът от апартамента е бил
предаден от ищеца на кварталния инспектор, който пък го предал на представител на купувача
„Артия“ ЕООД. Твърди се, че на този разговор случаен слушател е станало трето лице, познаващо
посочените лица, като се желае разпитването му като свидетел. Поддържа се, че чутият разговор
съдържал данни, от които зависел изхода по процесния иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото биха се
опровергали показанията на свидетеля Л., че получил ключа от апартамента от предходния
собственик „Планет Комерс“ ЕООД още преди 2014 г. и го е дал на брокер с цел да го презентира
за продажба. Твърди се, че по този начин освен неверността на показанията на свидетеля Л. би се
установила и неверността на описаните в отговора на исковата молба обстоятелства при
закупуването на имота, като би се елиминирала възможността това да е станало чрез брокер през
м. 03.2014 г. Поради това в жалбата са направени и доказателствени искания.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Етате 1977“ ЕООД – ответник по иска – в писмен отговор оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемият „Артия“ ЕООД – ответник по иска – редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 и 4
ГПК, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от
същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното
решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:
1. Не е спорно между страните, а това следва и от събраните доказателства, че: 1) на 1.10.2007 г.
е бил сключен предварителен договор, с който „Планет Комерс“ ЕООД се е задължил да изгради и
продаде на ищеца жилищен имот в новострояща се сграда, находяща се в УПИ V-425, кв. 14, в гр.
София, район „Витоша“, м. „Гърдова глава“ – апартамент № 22 с площ от 57 кв. м., находящ се на
кота 8.55, както и мазе № 22 с площ от 2,55 кв. м., находящо се на кота 5.70, срещу цена от 36 000
евро, изплатена от ищеца на три вноски – на 11.05.2007 г., 10.10.2007 г. и 13.04.2009 г.; 2) сградата
2
е въведена в експлоатация на 7.01.2010 г.; 3) продавачът по предварителния договор не изпълнил
задължението си да прехвърли имота на ищеца, а с нотариален акт № 64/21.06.2011 г. го продал на
ответника „Артия“ ЕООД, заедно с още два самостоятелни обекта в сградата – офис № 3 и гараж
№ 15; 4) с влязло в сила неприсъствено решение № 2494/17.12.2018 г. по т.д. № 2076/2018 г. на
СГС договорът по нотариален акт № 64/21.06.2011 г. в частта относно апартамент № 22 и мазе №
22 е бил обявен на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително недействителен спрямо ищеца Т.Г. по
подадена от него срещу „Планет Комерс“ ЕООД и „Артия“ ЕООД искова молба с вх. №
127983/8.10.2018 г. /според служебно извършена справка в деловодната система чрез Интернет
страницата на СГС/; 5) преди вписване на исковата молба по т.д. № 2076/2018 г. процесният имот е
бил прехвърлен от ответника „Артия“ ЕООД на ответника „Етате 1977“ ЕООД с нотариален акт №
108/26.06.2014 г., том І, рег. № 4071, нот. д. № 98/2014 г. на нотариус А. Ш., срещу уговорена цена
от 43 000 евро, равностойна на 84 100,69 лв. по фиксинга на БНБ.
2. Ищецът е предявил иск по чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД срещу продажбата по нотариален акт №
108/26.06.2014 г., като исковата молба е подадена на 12.03.2020 г. и е вписана на 9.07.2020 г.
Както следва от самата законова разпоредба на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД и разясненията в т. 3 от
ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК, за да бъде уважен подобен иск следва да се установи, че: 1)
приобретателят е недобросъвестен – знаел е към момента на сключване на атакувания договор, че
праводателят на праводателят му е длъжник на ищеца по предходно облигационно отношение, или
2) атакуваната сделка е безвъзмездна. В настоящия случай нито едно от двете алтернативни
условия не се доказва.
3. От съдържанието на атакуваната сделка следва, че тя е възмездна – договор за покупко-
продажба за цена от 43 000 евро, равностойна на 84 100,69 лв. по фиксинга на БНБ. Според
посоченото в договора част от цената в размер на 8 410 лв. е получена от продавача на 15.04.2014
г., а останалата сума в размер на 75 690 лв. купувачът се задължава да преведе в деня на сделката,
след подписване на нотариалния акт по специалната сметка на нотариуса. В исковата молба
ищецът твърди, че отчуждаването било фактически безвъзмездно, тъй като нямало доказателства
за заплащането на цената, а и дружеството-купувач не разполагало с тази сума, вкл. и не е
получило заем, за да извърши плащането. Тези твърдения обаче са неотносими към характера на
договора – възмезден или безвъзмезден, който се определя от неговите действителни клаузи, а не
според това дали е изпълнен или не. В исковата молба липсват твърдения, че договорът е
симулативен и прикрива безвъзмезден договор – напр. дарение, а и доказването на подобна
симулативност е в тежест на ищеца, каквото доказване не е проведено.
От друга страна, по делото са събрани категорични доказателства, че цялата уговорена цена по
процесния договор е била надлежно заплатена на продавача „Артия“ ЕООД. Същата е била
преведена по банков път на два транша, както следва: 1) с платежно нареждане от 15.04.2014 г. /л.
53 от делото на СГС/ е преведена сумата 8 410 лв. по банкова сметка на продавача от А. Т. –
едноличен собственик и управител на купувача „Етате 1977“ ЕООД; и 2) с нотариален протокол от
26.06.2014 г. страните са уговорили, че останалата част от цената в размер на 75 690 лв. ще бъде
преведена от купувача по специалната сметка на нотариуса, което е станало с платежно нареждане
от 26.06.2014 г. /л. 58 от делото на СГС/, която сума на 4.07.2014 г. е била преведена от нотариуса
по банкова сметка на продавача „Артия“ ЕООД – видно от платежно нареждане на л. 107 от
делото на СГС и приетото и неоспорено заключение от 7.06.2021 г. на ССЕ. От допълнителното
заключение от 3.09.2021 г. на ССЕ пък се установява, че сумата е била изтеглена на каса на
3
4.07.2014 г. и 7.07.2014 г. от управителя на „Артия“ ЕООД, като няма данни да е била върната на
купувача „Етате 1977“ ЕООД.
Следователно, доказано е по безспорен начин, че процесният договор е възмезден, което не се
оспорва и във въззивната жалба.
4. Предвид горното, за да бъде проведен успешно настоящият отменителен иск, е нужно да се
докаже, че купувачът „Етате 1977“ ЕООД при сключване на договора от 26.06.2014 г. е бил
недобросъвестен – знаел е към момента на сключване на атакувания договор, че „Планет Комерс“
ЕООД е длъжник на ищеца по предходно облигационно отношение по предварителния договор от
1.10.2007 г. Доказването на подобно знание е в тежест на ищеца, който следва да проведе пълно и
главно доказване, каквото не е проведено в случая.
По делото липсват каквито и да било доказателства или индиции за наличието на подобно
знание към 26.06.2014 г. у купувача „Етате 1977“ ЕООД, действащ чрез съответния представител.
Не се твърди и доказва, че купувачът и продавачът са били свързани лица. Същевременно към
26.06.2014 г. все още не е било заведено т.д. № 2076/2018 г. и не е била вписана исковата молба по
същото дело – ако беше вписана, настоящото дело нямаше да се води. Показанията на свидетеля Я.
Л. също са в тази насока, но дори и те да бъдат изцяло игнорирани, то това няма да докаже
наличието на знание у купувача към 26.06.2014 г. Тези показания са дадени във връзка с
провеждано от ответника доказване за твърдените от него факти по сключване на процесния
договор, но те нямат никакво отношение към наличието на релевантното знание, за което няма
ангажирани никакви други доказателства от страна на ищеца.
Ето защо не е доказана недобросъвестността на ответника „Етате 1977“ ЕООД към момента на
сключване на процесния договор от 26.06.2014 г., което води до неоснователност на предявения
иск по чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД.
5. Независимо от горното правилно СГС е приел за основателно възражението на ответника за
погасяване по давност на предявеното с настоящия иск потестативно право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Давността е 5-годишна и тече от датата на сключване на процесния договор от 26.06.2014 г., т.е.
същата е изтекла на 26.06.2019 г., което е значително преди подаване на настоящата искова молба
от 12.03.2020 г. Не се установяват обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността
по чл. 115 или чл. 116 ЗЗД.
По-специално, не води до подобно спиране или прекъсване на давността спрямо настоящия иск
предявяването на иска по т.д. № 2076/2018 г. на СГС, доколкото предявяването на иск има подобни
последици само спрямо правото, което е пряк предмет на същия иск, а не на друг иск. Предмет на
т.д. № 2076/2018 г. е потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо атакувания с този иск
договор от 21.06.2011 г. , спрямо което право е довел до последиците по чл. 115, буква „ж“ и чл.
116, буква „б“ ЗЗД. Потестативното право, предмет на настоящия иск, е различно и то има за
предмет друг договор /от 26.06.2014 г./, спрямо което давността може да бъде спряна и прекъсната
само чрез иск, който има за пряк предмет същото право за същия договор – като настоящия иск,
който е предявен едва на 12.03.2020 г. след изтичане на 5-годишната погасителна давност. След
като дори предявяването на иска по т.д. № 2076/2018 г. е ирелевантно към спирането или
прекъсването на давността за настоящия иск, то още по-малко е от значение последващото
вписване на исковата молба по същото предходно дело – противно на поддържаното от ищеца.
Ето защо искът е неоснователен и на това основание.
4
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят своевременно
поисканите от ответника „Етате 1977“ ЕООД разноски за производството в размер на 3 050 лв. – за
заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по представения договор за
правна защита и съдействие от 20.05.2022 г. и преводно нареждане от 21.04.2022 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.12.2021 г. по т. д. № 540/2020 г. на Софийския градски съд,
VІ-23 състав.
ОСЪЖДА Т. Ф. Г. с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, да
заплати на „Етате 1977“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – с.
Емона, община Несебър, п.к. 8252, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 050 лв. – разноски за
исковото производство пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5