Решение по дело №463/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 56
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20223430100463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Тутракан, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100463 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Г. ф.“ –
юридическо лице със статут по чл. 518 и сл. КЗ, представлявано от
изпълнителните директори М. К. и С. С., против С. Н. Б. с ЕГН **********.
Предметът на делото касае облигационната претенция на ищеца в
размер на 8064,78 лева.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца постоянен адрес на ответника в с*** – чл. 105 ГПК, и от
цената на иска, която е 8064,78 лева.
Ищецът „Гаранционен фонд“ твърди, че на 18.05.2017г. в Г., при
управление на л.а. „Ф. к.“ с *** ответникът се е движил в дясната лента на
двулентов път, като извършвайки маневра завой надясно, се изнася прекалено
много и навлязъл в съседната пътна лента и ударил странично, движещият се
там л.а. „О. З.“, с per. № ***, като така причинил ПТП. В нарушение на чл.
490 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а. „Ф.
к.“ с *** без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
към датата и часа на ПТП.
На основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 03.10.2017 г. претенция от НББАЗ
при спазване на законоустановения срок по щета № 120614/03Л0.2017 г.
1
Гаранционният фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен
орган сумата 8 064,78 лв. чрез банкови преводи на 16.10.2017 г. и на
15.08.2018 г., като парична равностойност на 4 123,46 евро по курса за деня,
от които 3492,90 евро обезщетение и 630.56 евро такси обработка по фактури
№ **********/19.09.2017 г. и № **********/27.06.2018 г. На осн. чл.559 ал.2
от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми,
изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Германия.
Към датата на образуване в ГФ на щета № 120614/03.10.2017г.
международното регулиране на претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 4
123,46 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения лек
автомобил „О. З.“, с per. № *** е вече извършено от Националното бюро на
автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по
местонастьпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в
държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с
прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В
производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.
559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява.
С регресна покана ищецът твърди, че е поканил ответника да
възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е
погасило задължението си.
Ищецът моли, на осн. чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането, да бъде осъден С. Н. Б. да заплати исковата сума от 8 064.78
лв., обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро
на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с
претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за
щетите по увредения л.а. „О. З.“, с per. № *** от ПТП, настъпило на
18.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Гаранционният фонд посочва своя банкова сметка: УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК, IBAN - B***, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) на
УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК – UNCRBGSF, по която желае да се плати исковата
сума.
Ответникът С. Б. не депозира писмен отговор, въпреки че на
посочения от него адресат е връчено Разпореждане № 768/12.10.2022 г., с
което са му указани последиците от неподаването на отговор и евентуално от
неявяването му в първото съдебно заседание по делото.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, предявен от суброгента по чл. 559, ал. 3 от
Кодекса за застраховането.
2
В отговор на направено искане от страна на процесуалния представител
на ищеца съдът постанови протоколно определение, че ще се произнесе по
делото с неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по
делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият
не се е явил и не е изпратил представител в първото заседание по делото, като
не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. Освен това,
налице е изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с разпореждането по
чл. 131 ГПК с № 768 от 12.10.2022 г., което е връчено на посочения от
ответника съдебен адресат с преписа от исковата молба, на същия са указани
последиците от неподаването на отговор, от неявяването в първото съдебно
заседание по делото и от неотправянето на искане то да се разгледа в негово
отсъствие, във връзка с възможността ищецът да поиска от съда да се
произнесе с неприсъствено решение.
Съдът намира, че е налице условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът
да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
В тежест на ответника следва да се възложат разноските за държавна
такса от 322,59 лева и 360 лева възнаграждение представителство на ищеца от
юрисконсулт.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. Б. с ЕГН ********** да плати на „Гаранционен фонд“ –
юридическо лице със статут по чл. 518 и сл. КЗ, сумата от 8064,78 лева (осем
хиляди шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) за
обезщетение на имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията
на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по
увреден л.а. „О. З.“, с per. № *** от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 18.05.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Н. Б. с ЕГН ********** да плати на „Г. ф." – юридическо
лице със статут по чл. 518 и сл. КЗ сторените разноски по гр.д.№ 463/2022 на
ТнРС в размер на 682,59 лева (шестстотин осемдесет и два лева и петдесет и
девет стотинки).
3
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4